Момиче за шпионина

1.

Вячеслав Грязнов пътуваше с електричката за Одинцово. Беше облечен както обикновено се нагласят гражданите, когато отиват по вилите си. Нямаше документи за самоличност или удостоверение, че принадлежи към силовите структури на слабеещата страна. Не носеше служебно, нито друго оръжие. Защото изпълняваше деликатно поръчение на следователя Турецки и трябваше да доложи за извършената работа не със спецдоклад както обикновено, а в дружески разговор и желателно извън стените на служебния кабинет.

2.

Два дни преди това, след като позвъни предварително, пенсионерката Александра Ивановна Романова се запъти в поликлиниката при Нина Скворцова. Тя носеше снимка, възможно една от тези, които убиха полковник Скворцов, и беше запомнила въпросите, на които неуморимият Саша Турецки искаше да получи отговор.

В поликлиниката картинката беше все същата: мрачни, болнави, непривлекателни жени, бели стени и миризма на лекарства. Както и миналия път се наложи малко да изчака, докато лекарката се освободи от поредната пациентка.

Скворцова вдигна глава от бумагите, когато Романова влезе в кабинета, кимна й за поздрав и попита:

— Донесохте ли снимката?

— Разбира се. Само че аз, извинете, не разбирам, Нина Сергеевна, за какво ви е тя? Мястото й е в огъня.

— А на вас за какво ви беше?

— Нали ви казах — за да уточним личността на жената, с която се е… вашият съпруг.

По лицето на Скворцова пробягна лека сянка, но тя бързо се овладя.

— Точно така, и на мен ми трябваше за същото. Намерихте ли я?

Разбира се, Александра Ивановна можеше да си спомни своята кубанска младост, да се изпъчи, да сложи ръце на хълбоците си и използвайки своя богат запас от експресивни думи и изрази, включвайки скъпото на хиляди руснаци фрикативно „г“ на Леонид Илич, бързо и за дълго да сложи на мястото й тая лекарка. Тя, разбира се, предизвиква съчувствие, но един полковник от милицията не може да търпи подобни женски провокации. И все пак Романова ги изтърпя. Защото нищо не й струваше да постави на мястото му даже някой мъжага, як като бик. Но като го направиш — човекът ще се обиди, ще се изплаши, ще се затвори в себе си и после е безполезно да го разпитваш.

Така че Александра Ивановна смирено кимна и каза:

— Намерихме я.

— Е, благодаря ви за това. А снимката ми е необходима като веществено доказателство.

— Доказателство за какво? У нас прелюбодейството не е криминално деяние.

— Какво общо има прелюбодейството? Тя ще отговаря за причиняване на смърт чрез особено перфиден начин.

— Едва ли ще ви се отдаде да спечелите такова дело, дори да го започнете.

— Това си е моя грижа. Вие навярно имате още въпроси към мен? Ако не искахте да ме видите, щяхте да пратите снимката по пощата — и толкова. Не е ли така?

Романова сви рамене:

— Аз съм неангажиран човек, можех да ви я донеса и без всякакъв повод, но в конкретния случай сте права.

— Тогава, преди да минем към вашите въпроси, отговорете на моите: името и фамилията й…

3.

В кабинета надвисна тежка тишина. Романова даже затаи дъх — не се беше подготвила за такъв обрат на нещата. И Турецки — дали защото беше забравил за такъв немаловажен момент като жадуващата отмъщение вдовица, или заради относителното благополучие в собствения си семеен живот — го беше подценил и не бе дал никакви инструкции по повод Валентина Ковалевска. Но всъщност защо да ги жали човек тези крадливи кукувици? Така реши жената с прост и строг морал Александра Ивановна и изрече името на прелюбодейката, която така и не успя да разбие семейството на любовника си.

— Е, сега питайте вие? — позволи Скворцова.

— Нина Сергеевна, вашият съпруг наричаше ли някого от близките и колегите си с името „ангел“?

Скворцова вдигна рамене:

— Като начало — доста странен въпрос. Отговорът е не. Той беше доста строг и праволинеен, за да си позволи такъв лиризъм. Не, нито веднъж не съм чувала да е наричал така някого. Освен може би тая, неговата…

— Не — реши да я успокои за всеки случай Романова. — Доколкото знаем, не е.

— А как я е наричал, знаете ли? — с жадно и нездраво любопитство попита Скворцова.

— Ама моля ви се, Нина Сергеевна! — упрекна я доброволната сътрудничка на Турецки. — Нашият личен състав не е толкова развратен, че да издирва и да предъвква такива подробности.

— Нима? Тогава извинете.

— Няма нищо. Опитайте се да си спомните, дали някога във връзка с работата му не сте чували думата „ангел“? За да ви настроя към по-напрегнат режим на работа, ще ви кажа, че е написал тази дума, когато е започнал пристъпът му.

— Ето какво било!

Скворцова поусмири своята агресивна раздразнителност, замисли се, чертите на поддържаното й лице се отпуснаха, станаха по-меки…

— Като че ли си спомних! — възкликна вдовицата. — Не знам дали това искате да чуете, но във всеки случай то е единственият случай за последните няколко години, когато той употреби тази лирическа думичка.

— Слушам ви внимателно.

— Беше преди последната му командировка. Точно преди заминаването Василий говореше по телефона…

— Не знаете ли с кого?

— С някого от колегите си, защото отначало обсъждаха някакви специфични проблеми, но на професионален жаргон, за да не разбере страничен човек за какво си говорят. При това разговорът протичаше с повишен тон.

— Караха ли се?

— Не, по-скоро ругаеха на два гласа началството. Отначало завоалирано, после… почакайте да си спомня точно… Аха, Василий казваше: отивам, значи, но се боя, че тези ангели ще ме оставят в своя ад… Да, точно така. После се сепна, извинявай, казва, само ми излетя от езика. Това беше всичко.

— Как го каза — в единствено или в множествено число?

— Не твърдя с абсолютна сигурност, но ми се струва, че беше в множествено. Такива неща обикновено се врязват в паметта.

— Ас кого говореше? Как го наричаше?

— Как ли? Алик. Според мен Алик.

— Не си ли спомняте кой е той?

— Не знам кой е.

— Нина Сергеевна, имате ли вила?

— Защо?

— Виждате ли, имаме известни основания да смятаме, че вашият мъж се е срещал с някои интересуващи ни хора и тези срещи не са били санкционирани от ръководството му.

— Искате да кажете, че Василий е изменник?

— Не, разбира се! Възможно е да е провеждал някаква игра, за да разобличи крупна корупция…

— Вие от криминалната милиция ли сте? — рязко попита Скворцова.

— Да.

— И не се занимавате с контраразузнаване?

— Боже опази! И собствените ми дела ми стигат.

— Значи не можете да изровите нещо за него?

— Дори да можем, на никого няма да го дадем — твърдо обеща Романова.

Тя знаеше, че така и ще стане. Беше сигурна, че Турецки на никого няма да даде находките си, ще разрови всичко сам до най-малките подробности.

— Тогава защо ви е да знаете за вилата?

— Известно ни е, че вашият мъж е трябвало да се срещне с двама, засега неизвестни граждани, единият от тях очевидно е бил чужденец. Възможно е на вилата да са скрити някакви документи. За нас те са от чисто оперативен интерес.

— Защо решихте, че нещо е скрито именно на вилата?

— Навярно защото в този случай вие не сте били нито помощник на мъжа си, нито осведомен човек.

— Разбира се, аз предпочитах нищо да не знам, макар че трябва да ви кажа — за разлика от бившето КГБ военното разузнаване винаги се занимаваше с чисто разузнавателна работа. Вила имаме просто във вид на парче земя. Все нямахме време да се заемем със строителството.

— Ясно. — Романова стана от стола с намерение да се сбогува, желателно завинаги.

— Почакайте минутка — помоли Скворцова. — Кажете ми, вие лично в криминалната ли работите?

— Да.

— Нима е женска работа да ловиш бандити?

Александра Ивановна сви рамене:

— Вероятно не е въпрос на пол, а на характер. На мен само тялото ми е женско, при това мускулесто. Докато не минах в запаса, ги ловях. Казват, че ставало нелошо.

— Имате ли офицерски чин?

— Да. Полковник.

— Никога не бих повярвала! — удивено възкликна Скворцова.

— И аз сега се чудя на себе си…

— Знаете ли, ще ви кажа: в Одинцово има една къщичка, където някога живееше бащата на Василий. Мъжът ми ходеше там доста често…

Когато Александра Ивановна записа адреса, Скворцова попита:

— Нали няма да правите официален обиск?

— Не, разбира се. Защо ни е? Просто ни трябва нещичко за тези хора, които са търсели среща с мъжа ви. Ако имат отношение към разузнаването, ние веднага ще се оттеглим.