Море от лъжи

17. Опасна връзка

Нощта на понеделник, 10 март: Сингапур, Британска Колумбия, Канада, Рангун

Хуанила надникна в кабинета му.

— Сър, гостенката ви пристигна.

Нолан се върна в реалността и бързо слезе долу. Видя на стълбищната площадка провокативно облечената Мили — прекрасните ѝ гърди опъваха прилепналата по тялото ѝ бяла блузка. Външният ѝ вид се допълваше от модни разкъсани джинси и обувки на висок ток. Нолан се усети едновременно възбуден и разтревожен.

Въпреки облеклото си Мили подаде официално ръка и каза: благодаря, че ме поканихте, господин Нолан.

— Б… Боб. Казвай ми Боб. Ъ-ъ… би ли събула обувките си… можеш да ги оставиш пред предната врата. Китайски дом, китайски обичаи, нали разбираш.

Мили се подчини.

— Ще ми правиш ли компания на чаша бяло вино? — Нолан погледна към кухнята, където наблюдателната Хуанила вече вадеше бутилката от охладителя.

Включи основното осветление и завъртя стол към удобно за Мили място в момента, когато тя се обърна към него и каза:

— Много е красива! — Мили държеше сватбената снимка на Джоани, на която тя бе на двайсет и пет. Беше самата истина. На млади години Джоани Лам наистина бе поразяващо красива, но и все още можеше да накара мъжете да завъртят глава след нея. Прободе го чувство за вина. Не само бе изневерил на жена си, но Джоани в момента се намираше в затвор в Гуандун, докато той забавляваше тази млада жена в дневната на семейното им жилище.

Мили усети неудобството му и смени предавката. Хуанила им поднесе по чаша шардоне и остави бутилката в шампаниера, подарена им за 20-годишнината от сватбата им. Нолан усети ново пробождане на съвестта.

— Какво ще желаете за вечеря, сър?

По дяволите! Какъв бе смисълът от играта на криеница? Той погледна Мили и каза:

— Хуанила прави страхотно печено пиле с розмарин, дълъг ориз и пържени по китайски зеленчуци.

— Звучи прекрасно — одобри Мили и Хуанила се изнесе.

Мили заби в него погледи на широко разположените си кафяви очи и се наведе по-близо. Погледът му автоматично се спусна към гърдите ѝ и той трябваше да се пребори с желанието да се наведе към нея и да я целуне.

— Днес следобед успях да поработя върху любимия ти плод. Оказа се, че Бирма отглежда много мангостини, но не в делтата на ниска надморска височина. Тази култура вирее нависоко и в по-добра почва. Освен това в момента сезонът не е подходящ, а на всичко отгоре Бирма не изнася този плод. Но… в Малайзия сезонът е точно най-добрият.

Интересно. Значи няма начин онези пазачи да са купили на местния пазар мангостините, които ядяха в събота. Ако помниш, казах, че постовият на портала изплю онова, което дъвчеше. Явно не бе нещо, което е свикнал да яде. Значи неговата мангостина задължително е дошла от борда на МН370.

— Така изглежда.

— Има ли други новини? Как е работната група? Запозна ли се с Мелиса?

През следващите двайсет минути, докато чакаха вечерята, и през двайсетте минути след това Мили го запозна със силните и слаби страни на колегите ѝ изследователи в ЦРУ, с повечето от които се бе запознала в понеделник. Мелиса ѝ се бе сторила добър началник, макар Мили да бе доловила, че някои от колегите ѝ в групата я смятат за надменна. Мили бе сменила работната си клетка, за да бъде съседна на Нолан. Новият лаптоп на Нолан бил докаран към шест вечерта. От ИТ отдела помолили той да се отбие при тях във вторник сутринта, за да консултират с него някои проблеми по конфигурирането му.

И после дойде гръм от ясно небе:

— Какво ще правиш с файловете на Уотърман?

Какво бе провокирало този въпрос?

— Още не съм ги взел и това не е тема, но която смятам да говоря сега или в близко бъдеще.

Мили схвана намека и смени темата: заописва безличната си спалня в претъпканата конспиративна квартира, споделяна с други шестима от работната група.

Бяха приключили с храната и виното, масата бе прибрана и беше време Нолан да се измъкне някак от деликатната ситуация. Преди да се реши как да започне, Мили се наведе към него и прошепна:

— Извинявам се за снощи. Не бих искала да гледаш на мен като на подивяла за секс. Но на летището наистина много се изплаших, след като охраната те отведе. Когато се обадих по телефона за помощ, бях убедена, че всеки момент ще арестуват и мен. А на самолета и… после… ъ-ъ… изпитах такова облекчение да те видя, че… че се увлякох.

— Няма значение, вината в равна степен е и моя. Както виждаш, аз съм семеен и обичам жена си, но… но… добре де, имах връзка, която приключи преди няколко години. Връзка, която едва не разби брака ми. На съпругата ми ѝ трябваше дълго време, за да възстанови доверието си в мен, и сега… ние… ами… ние…

— Ш-ш-ш…! Схванах — каза Мили. Неповикана и тиха като котка, Хуанила се бе появила с две купички сладолед. Несъмнено бе чула последната размяна на думи. На Нолан щеше да му се разкаже играта, ако домашната им помощница решеше някога да си отвори устата.

Мили не обърна внимание на сладоледа, а Нолан започна да съчинява в съзнанието си няколко абсурдни обяснения за пред Джоани как така една привлекателна млада индийка се е озовала сама с него на вечеря в дома им.

— Не съм доминатрикс и изобщо не си падам по садо-мазо. Онези глупости в куфара ми са реквизит за моминското парти, на което се надявам да отида в петък вечер. Една от състудентките ми се жени в началото на април и в Банкок намерих магазин, където продаваха евтин С-М инвентар. Купих това-онова, за да се посмеем.

— Не мога да отрека, че се изненадах да видя бич на леглото тази сутрин — призна си той.

— И на мен не ми харесва да ме пляскат дори на шега — каза тя и пак се наведе напред. Този път той я погледна в очите без проблем. — Просто търсех мъж, който да се отнася с мен като с жена, а не като със сексуален обект. Травис Райдър може да има плочки по корема, но по отношение на секса е с манталитета на шестокласник. Не мога да си простя, че се вързах на мачистките му дивотии. Това е…

— Не е нужно да ми обясняваш. Разбирам те. — Той хвана ръцете ѝ и почувства топлината им. Наведе се да я целуне по челото. Вместо това тя вдигна поглед и устата ѝ срещна неговата за къса влажна целувка. В същия момент Хуанила цъфна до тях, за да прибере купичките, и го се разделиха смутено.

Когато отново останаха сами, продължиха да се гледат. Мили разруши магията, като попита шепнешком:

— Искаш ли да ме отведеш горе?

Мозъкът на Нолан изкрещя, че идеята е ужасна, но слабините му изпратиха съвсем различен сигнал. Очите му попиха невинното ѝ лице и свенливата ѝ усмивка. Той стана, протегна ръка и я поведе нагоре по стълбите към спалнята.

Когато Мили излезе от банята и се облече, беше почти единайсет.

— Искаш ли такси? — успя да измънка той изтощен изпод смачканите мокри чаршафи. Вече не можеше да се крие зад прословутата Клинтънова дефиниция за вярност. Освен това се бяха любили в брачното легло, а на всичко отгоре и няколко шалчета на жена му бяха взели участие, кой знае защо. О, боже…!

— Не, долу ме чака кола на посолството с двама души охрана.

— Ясно. Мозъкът на Нолан беше като изключен, след като всичките му синапси бяха прекарали последните три часа концентрирани в слабините му. — Ще те изпратя.

Тя погледна голото му тяло, прегърбено на ръба на леглото, приближи се до него и сложи ръце върху плувналата му в пот коса. Наведе се и го целуна по устните.

— Мога да изляза и сама, а и ти вероятно нямаш нужда от още негативен пиар.

Той продължаваше да дебатира със сам себе си плюсовете и минусите от изпращането ѝ, когато тя затвори вратата зад себе си и го остави да съзерцава бъркотията, докато междувременно по MP3 високоговорителите Шърли Менсън от „Гарбидж“ пееше думите на „Клетва“ сякаш специално за него. Двете скъсани напоени с бебешки крем и завързани на възел шалчета на „Ермес“, които Джоани толкова харесваше, отидоха в кошчето за боклук. Но откъде можеше да знае, че Мили толкова харесва палавите игрички? А онова моминско парти… хм, то вече му се струваше съвсем измислено. Но защо, защо, защо, за бога, не бе извадил вместо тях за целта някоя от старите си вратовръзки? Сега намирането на абсолютно същите бутикови шалчета беше мисия невъзможна, ако не вземеше самолета за Париж.

След душа седна зад бюрото си и се замисли. Отказът на Джоани да спи с него можеше да оправдае епизодични срещи с момиче на повикване, но жена му бе намекнала, че сексуалното ембарго май е на път да бъде вдигнато. И той бе спазвал благоприличие в очакване на помиряването. Връзката с Мили бе повече от епизодична и при по-малко стресиращи обстоятелства изобщо нямаше да се състои. Моментът не бе най-добрият, за да си позволи лукса на самосъжалението, но можеше да отдели минутка, за да осъзнае какво се бе случило и да реши какво ще се случи по-нататък.

Проверката на Gmail и шифрования му Safe-mail акаунти не показа нищо ново от Джоани. Мълчанието подсказваше, че ситуацията около нея е сериозна. Беше 23:15, достатъчно късно пребиваващите на западния бряг членове на семейство Нолан да бъдат събудени. Позвъни на нерегистрирания телефон на Мей Линг и на петото позвъняване в слушалката се разнесе предпазливото: „Ало?“.

Мей Линг беше фина 25-годишна млада жена, която се бе представяла повече от прилично на втора база в университетския отбор в Помона по софтбол, докато бе следвала класическа литература. Беше преуспяла в това да позволява на поетични мускулести по-големи от нея състуденти да ѝ разбиват сърцето. Сега работеше в инвестиционна банка, занимаваща се с недвижими имоти, от другата страна на моста Голдън Гейт, в окръг Марин, и малко по малко намираше себе си както професионално, така и социално. Беше наследила манекенската физика и външност на майка си и евро-азиатската ѝ хубост привличаше ухажори от всички раси и социални кръгове. Приятелят на Нолан по риболов Брус Гудхил, който беше начело на „Гуд Ърт Адвайзърс“, още преди три години бе наел Мей Линг направо от колежанската скамейка. Мей Линг наскоро бе заслужила повишение от аналитик в съдружник, което бе довело до значително увеличение на заплатата, позволяващо ѝ да се самоиздържа. Брус и жизнерадостната му съпруга Лена държаха Нолан и Джоани в течение на социалния живот на Мей Линг. В момента тя като че ли бе необвързана и се наслаждаваше на свободата си.

— Здравей. Аз съм в Сингапур. Как сте там?

— Добре сме. Колко още ще трябва да се крием тук? Бърт започва вече да не го свърта.

— Да не го свърта? Хей, та вие сте там от само един ден! Изпратих майка ви при роднините ѝ в Гуандун… във фермата за патици. Но е задържана от китайските разузнавателни служби…

— Мама е арестувана? О, не!

— По-спокойно. Оставила ми е съобщение на гласовата поща и ми е потвърдила с имейл, че е добре. Каза, че онези, които са я задържали, искат да отида в Китай. Мей Линг, ти знаеш какво работя и защо не мога да направя това. Работодателят не би ми разрешил, а ако го направя на своя глава, ще има сериозни последици за безопасността и… работата ми.

— Тате, не става дума за избягване неприятностите на работата ти, а за мама.

— Чуй какво предлагам… Имаш ли все още китайска виза?

— Да. Изтича през юли или август тази година.

— В такъв случай нека Бърт те закара днес по-късно до летището във Ванкувър. Ти знаеш мандарин и кантонски. Купи си билет до Гуанджоу или Хонконг. Ще ти пратя имейл на акаунта ти в Safe-mail, когато науча къде точно се намира майка ти. Иди там, където я държат, и ще те инструктирам какво точно да кажеш. Виж се с майка си, ако това изобщо е възможно. Уведоми ги, че мога да им помогна, но не мога да отида в Китай. Мисля, че ако предадеш това съобщение, всичко ще е наред.

— А защо ти не отидеш при началниците ти в ЦРУ, не им кажеш, че мама е арестувана, и не поискаш от тях да натиснат китайците? Например да арестуват жената на посланика им в Щатите и да предложат размяна?

— Не съм особено популярен сред началниците ми. И макар майка ти да е много важна за нас, в дипломатическите среди тя не е еквивалентна на съпругата на китайския посланик. Ако от усилията ти не се получи нищо, следващата стъпка ще е по-драстична. Общо взето мисля, че по-дискретният подход ще доведе до освобождаването ѝ най-бързо и с най-малко главоболия.

— Добре. А да взема ли с мен Бърт?

— Има две причини да не го правиш. Първо, той все още е студент и трябва да продължи да ходи на лекции, защото иначе ще провали пролетния си семестър. На второ място, и това е по-важното, той не се контролира така, както можеш ти. Той се пали и буквално го виждам как се нахвърля върху петима-шестима китайци при най-малката провокация…

— Да, и аз го виждам как се разправя с тях. — Мей Линг беше права — Бърт бе неудържим с ръста си от близо 190, стокилограмово тяло от гранит, обучение за командос в сингапурската армия и години тренировки по муай тай.

— Звучи добре до момента, когато го повалят, след което или ще го застрелят, или ще го затворят за дълго — каза Нолан и продължи: — Имаш ли пари? Мога да ти уредя отпуск с господин Гудхил.

— Имам достатъчно пари. Ще се обадя на Брус от летището и ще го предупредя, че ще отсъствам за седмица.

— Да свършваме, че ме чакат задачи. Когато кацнеш, ще имам поне няколко възможни адреса за майка ти. Проверявай си акаунта в Safe-mail поне…

— Чао, тате. — И Мей Линг затвори. Последното го бе чувала многократно.

Нолан остана загледан за няколко секунди в слушалката. След това отиде в незащитения си Gmail акаунт и отговори на Джоани, включвайки семейните кодови думи „ваканция“ за „иде помощ“ и „график“ за „предпазливост“. Написа, че поне за седмица няма да може да отиде при нея. Копира скрито до Мей Линг и Бърт, за да са в течение.

Загуби десет минути в опит да разбере къде Министерството на държавната сигурност би могло да държи Мей Линг сред пущинаците на провинция Гуандун. Текстът на китайски и липсата на достъп до базите данни на Компанията правеха тази задача непосилна. Утре обаче щеше да хване любимия си синолог43.

След това видя в Тъмната мрежа, че Марк Уотърман е влизал там онлайн на всеки час през последните осем часа, за да го търси. Колкото и силно да бе изкушението да обвини Уотърман, че го е предал на Чумаков, Нолан отлично съзнаваше, че играта е шах, а не шашки. Онова, което в краткосрочен план изглеждаше предателство, можеше да се окаже прелюдия към майсторски ход. Грешките на Уотърман в имейла бяха нарочни и служеха като предупреждение. Уотърман нямаше никаква вина, че Нолан бе сгащен поради собствената си непредпазливост и се бе измъкнал само благодарение на УБН с помощта на контактите им в ДВС.

Регистрира се в TOR и веднага попадна на чакащия го Уотърман. Уотърман сигнализира, че е умерено уверен в изцяло шифрованата им връзка. Нолан му разказа накратко какъв е планът. Щеше да предаде подсигуровката, но само лично в ръцете на Уотърман. Размяната трябваше да стане извън Русия, някъде, където след това Уотърман можеше да остане да живее на спокойствие. Уотърман трябваше да избере страна в Азия, но такава, че Нолан да може да отиде в нея и да се върне в рамките на един ден. Страните без действащи договори за екстрадиция с Щатите и едновременно с това предлагащи приемлив и достъпен начин на живот, включваха Индонезия, Виетнам и Шри Ланка.

След кратко замисляне Уотърман отговори: „Шри Ланка, този петък“. В страната пребиваваха в мирно съжителство различни раси, издръжката на живота бе ниска, а президентът изпитваше здравословна неприязън към Запада. А освен това там живееха двама хакери, на които Нолан имаше доверие.

Нолан потвърди мястото и часа на срещата, след това в продължение на около минута описа неуспешния опит за похищение от ФСС най-вероятно от работещите тук. Кръщелникът му Марк изрази изненада. Уговориха се да се срещнат онлайн отново след двайсет и четири часа.

Нолан се прехвърли на друго място в TOR, за да се свърже с доверените си шриланкийски компютърни престъпници. Наближаваше един след полунощ и той една се държеше на крака, така че само оправи няколко проблема около ИП ООД, препратени му от Уолш, и нахвърли на един лист задачите си за следващия ден.

Тъкмо се готвеше да излезе от служебния си акаунт, когато получи доклад от Хекър, в който се казваше, че неговите „гадняри с патрондаши“ били повечето в страната, както и че успял да ангажира „Бети Крокър и няколко готвачи“. Изглежда, Хекър бе постигнал напредък в проследяването на радиоактивните материали. Нолан предложи да се чуят на живо вторник сутринта и веднага получи потвърждение. Чудеше се защо Хекър праща имейли със завоалирани препратки. Кой друг, по дяволите, четеше защитения електронен обмен между УБН и ЦРУ?

Преди да приключи за нощта, прегледа сайтовете на Си Ен Ен, Би Би Си и няколко локални от същия вид за последните теории относно фамозното изчезване на МН370. Повечето бяха нелепи или преписваха от едни и същи вече остарели комюникета. Търсенето продължаваше далече от сушата в Южния Индийски океан и в Тайландския залив край бреговете на Виетнам. Според Нолан и двете места бяха грешни.

Беше труп. Сънят го връхлетя въпреки миришещото на секс и бебешки крем легло.