Море от лъжи

43. Неразбории в Коломбо

Четвъртък вечер, 13 март: Коломбо

Балендра и Нолан се върнаха от обиколката си из парка на „Рокетс Клуб“, която бе включила качване по късото стълбище, извеждащо над задната стена. Отделиха няколко минути да се разходят по железопътната линия, отделяща клуба от плажа. Ярко осветен отвътре влак с пет вагона мина покрай тях. Няколкото пътници или се подаваха през вратите, или надничаха през прозорците без стъкла, за да погледнат успоредно пътуващия локален влак от гара Колупития за остров Слейв. Нолан се замисли какво шоу очаква онези, които ще пътуват със същия влак след четиринайсет часа.

Двамата уговориха последните подробности, после се прибраха в стаите си. Чумаков и Уотърман трябваше да кацнат скоро и Нолан искаше новият му компютър да бъде онлайн за възможна размяна на имейли. Погали дадения му от Балендра „Глок 19“, който бе по-компактен от „Глок 17“ на Райдър. Стана му забавно как в неделя не бе искал да се докосва до оръжие, а само четири дни по-късно беше готов да размени колата си за този пистолет.

Полет 216 от Абу Даби на „Етихад“ се приземи шест минути по-рано от разписанието на международното летище „Бандаранайке“. Уотърман трябваше да положи усилия, за да догони спортното ходене на Чумаков през празните гишета за паспортен контрол. Олег Гордиевски, руски гражданин на 29, не събуди любопитството на служителя в бяла униформа и получи виза за 90 дни.

Надзирателят на Уотърман от ФСС и помощниците му, изглежда, не споделяха неговата загриженост, че може да го арестуват, ако се задържи на летището. Чумаков настоя да му купи бутилка „Столичния“, към другата, която вече си беше взел.

— Двамата с кръстник ти Боб може да пиете за освобождаването ти утре вечер — каза му той на касата, докато броеше двайсетдоларовите банкноти.

Според Уотърман имаше две вероятности — нищожна и нулева, — че в петък вечер той ще седи в хотелска стая и ще се налива с водка в компанията на Боб.

Приповдигнатото настроение на Чумаков се развали, когато му се обадиха по телефона.

— Ела, отвън ни чака кола — късо каза той и ускори и без това бързия си ход. Уотърман трябваше да тича, за да го догонва. Забавиха малко, когато минаваха покрай митничарите. Чумаков дори ги изгледа предизвикателно, но никой не се престраши да поиска да прегледа саковете им. Групата им излезе от летището, проби си път през тълпата посрещани и се насочи към два чакащи черни джипа. Шофьорът на единия — приличаше на бандит — подаде автоматични пистолети на двамата телохранители от ФСС, което опъна допълнително нервите на Уотърман.

— Неприятности ли очакваме? — попита той Чумаков.

— Снощи до хотелската стая на Нолан е бил открит агент на ЦРУ с прерязано гърло. Убиецът още не е задържан. Не знаех, че кръстник Боб е майстор на ножа, затова вземаме предпазни мерки.

От мястото си в средата на седалката Уотърман напрягаше поглед да различи отдалече засадата, но едночасовото пътуване до „Парк стрийт хотел“ мина без изненади. Без да повишава тон, Чумаков му заяви, че ще умре, ако има глупостта да напусне стаята си. Хотелският му телефон щеше да бъде прекъснат, така че и разговори нямаше да има.

Чумаков отиде с една от колите в руското посолство, за да говори с Владимир Артурович Григориев, шеф на резидентурата, и да провери електронната си поща. Не го беше виждал досега, затова се изненада от младостта и интелекта му. Чумаков бе смятал Коломбо за надгробен камък на кариерата във ФСС, но изглежда, не бе така заради възхода на Китай. Прегледа пощата си и активира местния си мобилен телефон. Нолан му бе изпратил най-странния имейл, който бе виждал през 22-годишната си кариера в разузнаването. Този човек беше прикачил списък на файловете от диска, който предлагаше да размени срещу Уотърман, което само по себе си бе странно. Но съпровождащото го писмо бе едновременно вбесяващо и интригуващо:

Първоначалната заплаха на Чумаков срещу децата на Нолан вече не бе от значение — или Нолан не обичаше децата си, или те бяха недостъпни за него.

Чумаков дори не помисли да отвори прикачения файл със съдържанието на диска — това само щеше да изложи мрежата им на атаките на последния зловреден софтуер на ЦРУ. Нямаше смисъл и да го препраща на специализирания ИТ екип на ФСС по разкриване на компютърни престъпления, базиран в Абу Даби. Само предаването на диска заедно с Уотърман и Нолан — живи или мъртви — на американците щеше да донесе на Русия свобода на действие в Крим и Украйна. И само външнополитически удар от подобен мащаб можеше да накара шефовете му да погледнат снизходително на обреченото да стане публично известно негово неблагоразумие с двайсетте хиляди долара. „Двайсет хиляди? Всеки олигарх краде от народа повече от това на час!“ Само че Чумаков не беше олигарх и това бе досадната разлика. Спасението му от презряното проследяване и пътят му към висшето общество беше пакетът „Уотърман и Нолан“.

Отиде в стаята на Григориев, където резидентът предвидливо бе налял две големи водки. Вдигна поглед от масата, върху която бяха разстлани плановете на „Синамон Гранд“, и каза:

— Мястото, което е избрал, е добро за нас — на по-малко от километър от американското посолство. Ела, седни и да пийнем. Ще ти обясня как ще разположа хората.

— Другарю Григориев, губиш си времето. Нолан ще изчака до последния възможен миг и ще смени мястото. — И като гледаше по-младия си колега в очите, продължи: — Обади се на Гретчен Дойл. Трябва да говорим с приятелите ни от ЦРУ и да видим дали те нямат обяснение как така МДС изведнъж се оказа забъркано в нашата сделка.