Море от лъжи

35. Полети на фантазията

Сряда, 12 март: Коломбо, Рангун, Сингапур

Когато приключиха лекото си ядене, Нолан се обърна към Кайли:

— Би трябвало да ти разкажа за МН370, понеже са замесени наистина много китайски граждани. Мисля, че ЦРУ е убило всички на борда, с изключение на двама-трима души. Нямам представа кои са те, защо са оставени живи или къде се намират сега, но самолетът почти сигурно вече се намира на дъното на океана. Си Ен Ен излезе с репортаж преди няколко дни, че базирана в Австралия минна компания е препрограмирала сателитен транспондер, даден им назаем, и по този начин са открили голям цял летателен апарат в Бенгалския залив. Никой в Компанията не иска да разследва тази следа, но аз мисля, че става дума за МН370.

Кайли нямаше представа дали драматичното бягство на Боб от Сингапур е разиграване на роля, за да звучи разказът за МН370 по-правдоподобен, или този конкретен шпионин казва истината. Така че го погледна право в очите и каза:

— Слушам те. Продължавай.

Нолан я запозна с непретрупаната с подробности версия…

Отвличане от неизвестни лица. Определено спонсориране от държава, понеже става дума за скъпа и сложна операция. Принудително кацане в делтата на Иравади в Бирма на построена по поръчка писта, маскирана като част от недовършена платена магистрала. Всички на борда — с изключение на малцината слезли — умират от задушаване преди кацането. Излитане отново и изчезване на самолета, вероятно в резултат на съзнателно катастрофиране в морето, но може би и на суша. Местният изпълнител вероятно е енергичен 67-годишен бивш агент от американските специални служби от времето на Виетнам в началото на 1970-те, съосновател на спонсориран от ЦРУ търговец на оръжие в края на 1970-те и началото на 1980-те, а в момента безжалостен убиец. Рожденото му име е Робин Телър, но в последно време се подвизава като Джей Тофър. ЦРУ е замесено в закриляне на Телър в Рангун от 2007-а насам. Може би ЦРУ — официално или не — е зад цялото похищение.

Един от товарите в отсека на МН370 е центрофуга, използвана за извличане на U-235 за военни приложения. Хората на Телър са изпуснали центрофугата при разтоварването и от самолета на пистата край Иравади. Разбитият сандък, с емблемата на MAS на капака, изпускал неочаквано високо ниво на радиация. Компанията, наела самолета, пренасял радиоактивния контейнер от Мианмар за Пенанг, е собственост на ЦРУ и съществува от 1960-те, нарича се „Консултантс Интернешънъл“. Центрофугата се е намирала в контейнер на борда на кораба „Бандана“, който е плавал за Пенанг. Екипажът на кораба вече е изхвърлил контейнера насред океана, ако се съди по засечената от сателити радиация някъде в морето.

Ръководството на вътрешното разследване в ЦРУ на изчезването на МН370 е възложено на човек, който яростно се противопоставя на всяка идея на Нолан — тук Кайли се усмихна, вследствие на което никой не го приема на сериозно.

Франк Каултър, стар боен кон на Компанията, който би трябвало да е добре известен на МДС, е помогнал през 2007-а на Телър да намери текущата си работа в Рангун. В момента Каултър лети от дома си в Калифорния за малък град в отдалечен район на Западна Австралия. Пътуването със сигурност е свързано по някакъв начин с МН370. ЦРУ иска да арестува Нолан, за да му попречи да продължи да рови за истината.

Кайли беше заинтригувана, но не и убедена.

— А не е ли също така възможно ЦРУ да иска да те арестува във връзка с кражбата от Уотърман на файловете, свързани с АНС?

Нолан протестира, без да променя тона си:

— Цели десет месеца не стана абсолютно нищо. Защо ще ме подгонват точно сега?

Но в мига, в който изрече тези думи, съзнанието му бе прорязано от две мисли: Уотърман е пуснал кучетата на ФСС, когато е дал на руснаците името му, а, разбира се, той самият беше разказал на Мили за случилото се в Хаваи.

Кайли обаче се бе замислила дълбоко за Уотърман. „Отстрани го на всяка цена“. Това беше двусмислена фраза, употребявана в МДС, която разрешаваше убийството дори при висок риск от залавянето или разкриването ѝ като китайски агент. Държавата по-скоро бе склонна да допусне осъждане от международната общност, отколкото да остави мишената да се изплъзне. Кайли нямаше представа как очакват от нея да убие Уотърман.

Вратата на пилотската кабина се отвори и капитан Нишимото се отправи към тях.

— Не ви се представих, мадам — каза той и протегна огромната си лапа на Кайли.

— Аз съм Мими Чан. С Адам работим заедно — отговори тя, реагирайки на ръкостискането с деликатните си крехки пръсти. Капитанът избра стискане с две длани, което запазваше кости, сухожилия и мускули и подчертаваше разликата в размера на дланите, макар двамата да бяха с горе-долу еднакъв ръст.

Той се обърна към Нолан:

— Разбрах, че чартърът е платен до 23:00 часа четвъртък, местно време. До момента нямам дестинация за продължаване или ОВТ. Надявах се да уточните.

— Имаше закъснение в първоначалния план и се налага да удължим чартъра. Трябва да взема приоритетна мишена по някое време в петък следобед. Петък вечерта ще летя за Западна Австралия. Какво е времето за полет от Коломбо до място най-общо казано между Бруум и Даруин?

— Можем да стигнем до Даруин за примерно девет часа, освен ако не ни пресрещне челен вятър или не ни се наложи да се отклоним заради лошо време. Но ако не летим никъде до петък следобед, изглежда, ще ви трябва още едно денонощие чартър.

— Да, така се оказва. Мога ли да платя в брой сега?

— В брой? Защо не се обадите в Лангли и не им кажете оттам да направят превод по сметката на „Харкорт Авиейшън“? И къде ви е писмото от Тери Хоган?

— Бих предпочел да оставим това между нас. В ЦРУ има такова нещо като минимална необходима осведоменост. Дори президентът Обама не знае, че в петък ще взема Марк Уотърман, за да го транспортирам някъде из Австралия, където да бъде разпитан от специалист на Компанията. Ще бъде трудно извеждане. Когато с Уотърман се доберем до летището, ще трябва да излетим с минимално закъснение. Ще дам на „Харкорт“ писмо от Държавния департамент за снемане на цялата отговорност и с искане за „глобално съдействие от американските посолства по целия свят“. В крайна сметка „Тери А. Хоган“ е име, с което може да се подпише почти всеки в Компанията. — Нолан бе благодарен на Мили за откритието, че чартърните компании обикновено получават писма на бланки от Държавния департамент, видимо подписвани от различен човек. Този хвърчащ документ на практика спасяваше екипажа, ако някое презареждане с гориво се развиеше по неочакван начин.

Нишимото се усмихна малко криво, но явно бе впечатлен.

— О… Уотърман? Превозвали сме знатни престъпници — моят любимец е Халид Шейх Мохамед82, — но Марк Уотърман ще стане черешката на тортата. Окей, ако имате около сто и трийсет хиляди в брой, моля ви да ги извадите. Дженкинс ще ги преброи, а след него ще ги преброя и аз. Ще получите разписка, преди да слезете. Скоро ще регистрираме полетен план, особено ако държите да се измъкнете от Коломбо по най-бързия начин. Ако от Лангли алармират моя главен офис в Ню Йорк, ще кацна на друго място, но само след съответната вътрешна оторизация. Централата се грижи за получаването на право за навлизане в чуждо въздушно пространство, защото не искаме Индонезия, да кажем, да ни свали „по погрешка“.

— А Дили83? Това е в същата посока.

— Защо не ми кажете крайната дестинация?

— „Тръскот Фийлд“ на платото Мичъл в Кимбърли. Това е на…

— Знаем къде е „Тръскот“. В понеделник долетяхме оттам.

— Случайно да сте кацали в Бирма миналия уикенд?

— Не мога да обсъждам това. — Нишимото се обърна и се върна в пилотската кабина, като не пропусна да затвори вратата.

Нолан погледна Кайли и попита:

— Какво мислиш?

— Интересно е, че ти каза за „Тръскот“, но не искаше да говори за Бирма.

— И аз го усетих. Това значи, че…

— Той смята, че клиентът, наел „Харкорт“ да лети до „Тръскот“, е ЦРУ, но клиентът за отсечката до Бирма е различен.

— Или изобщо не са летели до Бирма — каза той. — Има още нещо, което не съм споделил: Нишимото изглежда на възрастта на Телър. Ако работи с Телър, възможно е да се опита да ни убие, преди да кацнем в Коломбо, или да ни предаде на ЦРУ, след като кацнем.

— Какво предлагаш?

— Не знам за теб, но аз лягам да спя веднага щом им дам парите.

Хекър се надяваше, че тази нощ ще може да се наслади на седем часа сън. Малката спалня в Хогуортс предлагаше скапано единично легло, но той щеше да се чувства в него както във „Фор Сийзънс“. Бърз преглед на имейлите преди изключване на лаптопа показа, че Деймиън е изровил нещо за Нишимото. Той щракна върху съобщението и прочете:

Имейлът на Барлинг завършваше така:

Телър и Нишимото се бяха познавали и бе възможно да не са се харесвали. От друга страна, в Индокитай дори приятели могат да извадят ножове един срещу друг. Хекър насочи вниманието си към друг новополучен имейл, този път от Константайн:

Не познаваше Константайн добре. Беше чувал от Деймиън, че Константайн бил пуритан и ексцентричен. Прическа в стил Нерон и презрамки като за Уолстрийт не бяха по вкуса на Хекър, но за Константайн се говореше, че бил умен, ефективен и конфликтен.

Що се отнасяше до снимката… изглежда, Нолан се бе помайтапил с Константайн. Райдър бе видял емблемата на MAS, но не бе правил никаква снимка. Каква снимка с щракащ гайгеров брояч под носа му. Стикерът на сандъка… само че този сандък вече беше на дъното на Андаманско море. Освен това не можеше да освободи стенограмите от разпитите с изтезания на Джонсън. А без снимка или свидетелски показания не съществуваше нищо, говорещо за бирманска връзка в изчезването на МН370.

Обаче… може би беше възможно да се фалшифицира снимка на емблемата на MAS върху някакъв сандък. В Рангун не бе никакъв проблем да намериш празни контейнери, чували с пясък и дървени сандъци. А Райдър нямаше да има нужда от убеждаване. Това бе най-малкото, което той можеше да направи за Нолан. А и Гонзалес бе дяволски добър в манипулирането на улики.

Константайн гледаше купчината разпечатки с имейлите на Нолан и стенограмите на разговорите му. Твърдението на Нолан, че МН370 е бил похитен, изглеждаше неопровержимо. Щеше да препрати материалите до Токио и Лангли, заедно със снимката на Райдър на сандъка с емблемата на MAS, ако изобщо я получеше. Дали участието на Робин Телър означаваше нещо друго, освен това, че Матюс е бил забъркан в неофициална закрила на свидетели, или просто е ставало дума за устройването на стар приятел, не можеше да каже.

Вдигна слушалката:

— Кажи ми защо не мога да подслушвам телефоните на Хекър?

Флин отговори:

— АНС нямат пълен достъп в Мианмар. Освен това нямаме техническата възможност да пускаме дронове или да клонираме мобилни клетки в Рангун. Средата там е враждебна и е налице ресурсната невъзможност да подслушваме Хекър извън инфраструктурата на посолството. И определено не без писменото съгласие на Лойд Матюс.

— Да, за да може този мазен кариерист да натопи нас, ако заловят някого. Но… имам нова идея. Искам подслушване на кабинета на Барлинг и мобилните телефони тук, с изричното указание да се запазват само записи, свързани с Хекър. Ще ги преглеждам лично и ще заповядам несвързаните с Нолан да бъдат унищожавани.

— Шефе, незаконно е една федерална агенция да подслушва друга без разрешението на ДНР84 и може би на съдия от Съда по надзора над външното разузнаване.

— Виж, ако исках юридическа обосновка, щях да се обърна към Шонстайн. Хвани Колинс да го направи. Ясно ли е?

— Да, разбира се. Може ли да го направим утре? Колинс се прибра, когато свърши в къщата на Нолан. Честно казано, и аз би искал да поспя, че забравих как се прави.

— Ще си ходиш, когато работата бъде свършена.

Затвори и поклати глава. Флин беше отделил четири часа от времето си за оглед на домашния кабинет на Нолан и спалнята му. Вяха намерили добре маскирана ниша, но на флашката в нея се бе оказал истински миш-маш от изтекли в публичното пространство файлове, заедно с доста гаден зловреден софтуер, който бе вдигнал кръвното на професионалистите в ИТ отдела на посолството. Иначе в доклада на Флин в графа „Други“ бяха включени само риболовните такъми и някои спортни принадлежности. И нищо. Само че трябваше да има още нещо. Флин не го бе видял, защото не бе гледал достатъчно настойчиво. Може би Флин тайно помагаше на Нолан. Константайн поклати глава огорчено. Тази работа наистина можеше да те направи параноик.

Находките от разговора с прислужничката хвърляха малко повече светлина. Съпругата на Нолан например бе заминала за Китай набързо и не се бе обаждала от неделя. Дали не бе напуснала домашното гнездо? Това би могло да обясни поведението на Нолан.

Милисънт Мукерджи се бе оказала не по-малко интересна. Резултатите ѝ от полиграфа показваха, че е убедена в похищението на МН370 и в това, че зад него стои ЦРУ. Това сигурно бе, защото се бе наслушала на конспирациите на Нолан. Не беше съвсем убедителна по отношение на файловете на Уотърман, но тук сигурно също се вплитаха амбивалентните ѝ чувства към Нолан. Личното ѝ досие показваше не просто отличните ѝ оценки по време на обучението, но и коефициент на интелигентност, достоен за МЕНСА. Използването на чужди идентификационни данни за достъп до базите данни на Компанията носеше наказателна отговорност, но не беше прецедент. Тук от значение бе контекстът. Време беше за разговор от сърце с госпожица Мукерджи.

Мили обикаляше в кръг в стаята за задържане. На наблюдаващия я през едностранното огледало бе започнало да му се вие свят. Мили бе затворена тук веднага след полиграфа в очакване на съдбата си.

— Милисънт? Бих искал да прегледам резултатите от полиграфа, за да видя дали няма нужда да уточните някои от отговорите си на определени въпроси. Защото има някои нарушения.

Тя имаше доста забележки спрямо Боб Нолан, но обвинението в измяна преминаваше всякакви граници.

— Господин директор, направих доста произволна връзка, когато Боб Нолан ми съобщи, че е кръстник на Марк Уотърман и че е спал с приятелката му по време на онова пътуване до Хаван. Боб никога не ми е казвал, че Уотърман му е дал копие от файловете на АНС. Надявам се резултатите от полиграфа да правят това достатъчно ясно. Ако не е така, готова съм да се явя пак. — Очите ѝ на сърна работеха на пълни обороти.

Константайн разбра защо Нолан бе хлътнал по нея. Милисънт имаше симпатично лице, излъчваше интелект и много повече пробивност, отколкото бе характерно за типичните стажанти в сингапурската централа. Може би заслужаваше усилията да бъде спасена, но подобно решение нямаше да бъде взето в ярко осветена стая за разпит.

— Става късно. Защо не вечеряме заедно, а после ще ви оставя в конспиративната квартира.

— Това би било прекрасно, директор Константайн. Благодаря ви, сър.

Беше ясно, че си мисли, че може да го заинтересува със секс. Нямаше никаква представа, че залогът е много по-висок.