Море от лъжи

40. Последно причастие

Четвъртък, 13 март: провинция Шан, Рангун, Коломбо

Телър си спомни саркастичната забележка на Ръмсфелд по отношение на операция „Иракска свобода“90, че отиваш на война с армията, която имаш, а не каквато би искал да имаш. Вместо със собствените си подбрани елитни бойци сега бе останал с шестима некадърници и доктор в безсъзнание, свит на пашкул на задната седалка на ландроувъра.

Докато наблюдаваше колко грубо войниците се отнасят със своите ранени, Мулън се смръщи. Телър беше безразличен. Четирима бойци, въоръжени с автомати АК-47, се наместиха на последните две редици, а майор Бури седна отпред при шофьора.

Хората на майор Бури бяха с маскировъчни униформи, които за Мулън бяха нови. Телър с удовлетворение забеляза, че Бури има зареден гранатомет RPG-7 и две резервни ракетни гранати. Сложиха ги на задната седалка на добрата надеждна краун, като гранатометът стърчеше през отворения заден прозорец от страната на Мулън. Мулън все още беше със зигзауера от похищението, а Телър се бе въоръжил с М-4, шест пълнителя и куп осколочни гранати. Беше готов за път.

Кашлицата му бе отслабнала.

— Знаеш ли какво е това място? — попита той.

— Както ми изглежда… гигантска лаборатория за наркотици и депо — отговори Мулън.

— Това е, което правят тук, но всъщност е трудов лагер. Питал ли си се защо затворниците са севернокорейци? Е, аз ще ти кажа. Защото са дадени на Бирма от севернокорейско правителство. Подарък. Дар в знак на „Благодаря, че сте ни приятели“. — И той се изкашля, за да подчертае казаното. — Какво ще кажеш на това?

— Мислех, че Ким-Ир-и-така-нататък държи затворниците си в неговата си страна.

— И аз мислех така, но изглежда тази конкретна група е толкова безполезна, че са предпочели да ни я дадат, вместо да продължават да ги хранят. Взех ги назаем от генерал Хкуонг, командира на Бури — като чу да се споменава името му, Бури се извърна на предната седалка и им помаха с ръка, — и ги използвах, за да построя тази полоса. Излезе ми много по-евтино, отколкото ако бях използвал местна работна ръка, а на всичко отгоре някои от тях са много умни — професори, инженери и дори няколко доктори. Английският им е ужасен, но повечето бяха доволни да се махнат от фабриките за хапчета и хероиновите лабораторни и да работят на чист въздух. Или поне беше така, преди половината от тях да се разболеят от малария. — Телър се изсмя, сякаш си правеше гаргара, после продължи: — Беше страхотна сделка допреди два месеца, когато генералът реши, че робите му трябва да се върнат в базата. Основният склад се бе задръстил до тавана с чували с необработен опиум, а хероинът бил почти на свършване, благодарение и на личната ми експортна дейност. По дяволите, в един момент запасите на Бури бяха опрели до нищожните четвърт милион хапчета мет. Та генералът си прибра работниците през януари и слава богу, че полосата вече беше практически привършена по онова време, така че майната му.

Мулън изсумтя, за да покаже, че слуша, но мисълта за робски труд го потресе.

— Снощи ти ме попита защо съм наел С-130 чартър, за да изхвърли в океана купчина камъни. Всъщност това беше много прецизна мисия: самолетът трябваше да се намира над целта в точно определен момент.

— И защо. Роб?

— За да може всеки подслушващ трафика на подводниците в Южния Индийски океан да чуе изсипването на камъните във водата едновременно с разбиването на изчерпалия горивото си МН370.

— И кой слуша за подводници по онези места?

Австралийците го правят в Пърт, но понеже нашите подводници са разположили подслушвателния масив, сега ние използваме съвместно данните от него. Една вечер миналата година Матюс каза, че Китай планира да разположи подслушвателен пост в Шри Ланка и че тази година ще започне да разполага техните акустични шамандури в Индийския океан. Руснаците се опитват да слушат и те, използвайки Индия, но индийците ги изгониха още преди двайсет години. Както и да е, трябваше да се постараем приятелите ни да чуят мощно разплискване, та прикритието да изглежда по-правдоподобно.

— Какво прикритие?

— През следващите няколко дни ще се разбере, че МН370 е претърпял катастрофално разхерметизиране на пилотската кабина, което е извадило от строя екипажа, а самолетът е продължил на автопилот и когато е изчерпил горивото, се е разбил. Онзи сателитен пинг от Инмарсат е измислена пикантерия, имаща за цел само да вдъхне вяра на историята. Британските ни приятели от МИ6 одобряват нежеланието на американския флот да разкрие капацитета си за събиране на данни и да сложи кръстче над истинското място на катастрофиране на самолета. По някое време Щатите сигурно ще потопят втори самолет на място, достатъчно дълбоко, за да не позволи изваждането му. Но никой не бърза да го прави, разбира се.

— Помислил си за всичко — каза Мулън; питаше се защо Телър изведнъж се бе разприказвал така.

— Почти всичко. Военните радари на Тайланд и Малайзия невинаги са включени тогава, когато би трябвало да бъдат. Понякога операторите им губят концентрация. Друг път им се казва какво са видели от американския флот, който, разбира се, има в Сингапур несравнимо по-мощна инсталация за проследяване. Не съм сигурен дали екипът е изключил радара, забавил е обявяването на данните или ги е променил… Важното е, че никой от дежурните в Малайзия или Тайланд, който е внимавал, не е видял самолетът ви да се насочва към Бирма след номера, който сте им погодили над Пенанг. Последното, което някой би могъл да види, преди да изчезнете от екраните, е, че уж се насочвате към Антарктида.

— Проклет да съм — измърмори Мулън, но не съвсем във връзка с последното разкритие на Телър.

— Господи, Ейбрамс! Къде са ти пехотинците? — извика Хекър, за да надвика плющящия дъжд.

— Попаднаха във верижна катастрофа на около три километра от международното летище, сър. Мога да наредя да продължат пеша. Ще пристигнат след двайсет и пет минути.

— Не можем да караме въоръжени американски пехотинци да изпълняват марш на скок към рангунското летище. Организирай връщането им в посолството. Говорих с нашия командир и те остават в готовност за битка. Остава ни много малко време до излитане, ако искаме да кацнем там, преди да пристигне противникът ни. Съжалявам, Клей.

— Не, сър. Пехотата съжалява, че ви предаде! — И той затвори.

Матюс сложи ръка на рамото на Ейбрамс:

— Ти постъпи правилно. Нека УБН водят сами своите битки. Не можем да допуснем американската морска пехота да разчиства междуведомствени бъркотии. Не би било справедливо спрямо теб или спрямо пехотинците ти. Колко години си натрупал в пехотата, капитане?

— Двайсет и девет, сър.

— Ето… Не поставяй на риск навършването на трийсет, като направиш нещо непредвидено. Ако онези от „Делта“ са толкова добри, колкото се хвалят, всичко ще е наред.

— Дано, сър. Бога ми, надявам се да сте прав — отговори Ейбрамс.

Хекър беше притеснен, защото нещата се развиваха от лошо към по-лошо, но Джерард и Майкълс го увериха, че ще се оправят с помощта на двамата полицаи — Лазум и Сай. Лазум беше бивш военен със зачатъчен английски, докато Сай беше новак, говорещ по-сносен, макар и трудноразбираем английски.

Джерард го изгледа твърдо.

— Значи, разбрахме се. Засада по учебниците. Оставаме само четиримата, така че не ни интересуват заложници.

— Да, разбира се. Вие изобщо не би трябвало да идвате. Но като гледам, държите да дойдете…

— Избиваме ги и оставяме бог да се оправя кой от тях закъде е — приключи темата Майкълс.

Докато Нолан бе обядвал, от китайското посолство загрижено бяха оставили мобилен телефон в стая 110. Нолан се ядоса. Не разбираше ли Кайли, че западното разузнаване следи всеки китайски агент? И като се имаше предвид, че той бе издирван човек, видян за последно в Сингапур в нейната компания, не ѝ ли бе хрумнало, че това е просто безразсъдно? Кайли се бе наслушала на уверенията му, че ЦРУ превъзхожда в пъти всяка друга разузнавателна агенция. Така че не искаше да се оставя да бъде въвлечена в технически подробности и само заяви, че до този понеделник е била зам.-директор на контраразузнаването в МДС и следователно знае как да се изплъзва на опашки. Това признание му бе дало храна за размисъл, докато тя телефонираше в Гуанджоу по засекретена линия.

— Вишну, моля те, остави ни — каза тя. Балендра се оттегли в стаята си от другата страна на коридора, докато те чакаха да чуят Джоани и Мей Линг. Кайли подаде телефона на Нолан.

— Боб, ти ли си? — Гласът на Джоани преливаше от очакване. — Тате, чуваш ли ме? — обади се и Мей Линг. Явно бяха на високоговорител.

— Да, аз съм. Здравейте. Добре ли сте?

— Да, да, добре сме. Малко ни е скучно и се безпокоим за теб, но иначе сме наред. Чувал ли си се с Бърт? — Джоани говореше с такава скорост, че думите ѝ се застъпваха.

— Добре съм. В безопасност съм. Бърт е свободен и горе-долу добре. Преди няколко часа получих от него имейл и е очевидно, че и той се безпокои. Вижте, причината за това обаждане е, че МДС ще ви пусне да заминете за Сингапур. — Джоани и Мей Линг заговориха възбудено. Нолан погледна Кайли и тя му направи с ръце знак да не ги окуражава прекомерно. — Но не е толкова просто. Това, за което се споразумях, е да се качите на борда на граждански полет за Сингапур утре късно сутринта. Полетът е с продължителност под четири часа. Ако всичко се развие по план, когато кацнете, ще можете да слезете от самолета и да влезете в Сингапур. Ако възникнат спънки — а със сигурност ще има, — може да се получи закъснение при минаване през паспортния контрол или могат да ви качат на обратен полет за Гуанджоу. Аз обаче прецених, че този подход дава достатъчно висока вероятност за успех, така че го предложих на китайците и те се съгласиха.

— Това не струва — каза Мей Линг:

Джоани я сряза:

— Не говори така с баща си! Знаеш ли колко усилия е положил, за да ни освободи? Не бъди неблагодарна.

Нолан не знаеше дали да се пръсне от гордост, или да се свие в черупката си от срам заради лоялността на жена си.

— Така че, отпуснете се максимално, починете си днес възможно най-добре, наспете се хубаво и бъдете готови за излитане утре сутринта към десет и половина единайсет.

— Обичаме те — каза Джоани. — Опитай се да научиш повече какво става с Бърт, моля те. Кажи му да се обажда.

— Мила, това не би било разумно. Бърт трябва да остане невидим. Ще го изведем едва когато с вас всичко се нареди.

— Тате, а ти…? Кога ще се прибереш? — попита Мей Линг.

— Не съм сигурен, скъпа. Грижи се за майка си и всичко ще бъде наред. Обичам ви! — Нолан затвори с плувнали в сълзи очи.

Кайли си взе телефона и каза:

— Добре, нека сега видим още веднъж руския ти вариант, преди да го унищожиш в мое присъствие.

Нолан вероятно извеждаше семейството си от китайски затвор, за да го вкара в американски или сингапурски. Докато бягаше, противниците му щяха да се опитват да го притискат чрез хората, които обичаше. „Стъпка по стъпка, стъпка по стъпка“, каза си той. Първо щеше да освободи кръщелника си Марк, след това щеше да измъкне семейството си. Девизът на рейнджърите „Никой няма да бъде изоставен!“ щеше да бъде и негов фамилен девиз или той щеше да умре, докато го следва. Избърса очите си с ръка и извади копчето за ръкавели.

Когато Великият аятолах Али Хаменей свикаше Върховния национален съвет за сигурност, членовете му бяха свикнали да слушат, а не да говорят. Макар днешното заседание да не беше по-различно, значителността на вече решеното бе накарало много от присъстващите да смятат, че то надвишава дори пълномощията на Върховния лидер.

— Братя, днес Иран е на прага да се върне към своето величие. Да отхвърли над шейсет години позор, след като ЦРУ свали Мосадък и постави на негово място своята марионетка безбожника Пахлави. Изстрадахме много унижения, причинени от американците с техните икономически бойкоти, загубихме скъпоценен човешки живот след свалянето на ирански самолет, изтърпяхме атаки срещу суверенитета ни чрез компютърните им вируси. Достатъчно дълго търпяхме ционистката смрад сред редиците ни. Стига толкова! През следващите три дни ще ослепим Големия Сатана, ще унищожим Малкия Сатана и ще заемем заслужено място като велика сила в Близкия изток. Саудити, йорданци, сирийци, държавите от Залива и много други ще признаят величието ни и ще ни отдадат дължимото!

Членовете на НСС изръкопляскаха вежливо и се спогледаха взаимно по дължина на масата, за да видят има ли някой сред тях, който с жест, кимване или някакъв знак би показал, че знае за какво става дума. Нямаше такъв, само празни лица, които посрещаха въпросителни погледи. Върховният лидер стана и излезе, следван от сътрудниците си.

Заговори президентът Хасан Рухани. Коментарът му не бе по-осветляващ:

— Братя, готови сме да нанесем могъщ удар срещу Съединените щати и техния васал Израел. Подобни стъпки не се предприемат лесно и вероятно ще има военни и негативни икономически последици, но иншалла, ние ще надделеем и ще издигнем тази страна на връх, недостиган откакто Дарий Велики е управлявал империя несравнимо по-голяма от всичко, което римляните някога са владели.

Ако Рухани бе изрекъл тези думи с повече убеденост, останалите членове на НСС щяха да си тръгнат с повече увереност, отколкото страх.

След почти три часа лавиране, за да избегнат гръмотевичните фронтове, и със заглъхнали тъпанчета от оглушителните капки дъжд, татуиращи тънкия фюзелаж на самолета, четиримата пасажери на „Пилатус Портър“ единодушно смятаха, че всяка битка е за предпочитане пред продължаване на полета. Самолетът спря с приплъзване по средата на полосата на летище Монг Хсат, вратата се отвори и през нея скочиха Джерард, Майкълс и двамата полицаи. Заеха отбранителни позиции, огледаха полосата, но летището беше безлюдно и наоколо не се виждаха други самолети или спрели коли. На двеста метра се виждаше едноетажна сграда от сгуробетон със застинал радарен маяк на покрива. Сержантите настъпиха, покривайки се взаимно, а полицаите на Зо останаха отзад, за да охраняват самолета. Дъждът спря и към оловносивото небе започна да се издига пара.

Паянтовият катинар се предаде на първия ритник и от миризмата на мухъл се разбра, че в помещението от много месеци не е влизал човек. Имаше генератор и около два литра нафта в туба до него, но това не ги интересуваше. По тяхна преценка разполагаха с малко повече от час, за да организират подходящото посрещане на Робин Телър и хората му.