Море от лъжи

51. Летаргия

Петък, 14 март: Бейрут, Коломбо, Токио, Заливът на адмиралтейството — Западна Австралия, Сингапур

Задъханият Аршад Маздаки, известен като Морморот, нахлу в кабинета на шефа си в офиса в бейрутското мазе. Беше спринтирал от стаята на хакерите, където китайските и иранските програмисти наблюдаваха развитието на DDOS атаката.

— Полковник Гилани, току-що научих от Абузаид, че руснаците са се отметнали от съгласието си да ни предоставят двеста сървъра. Този DDOS е обречен!

— Спокойно, момчето ми, спокойно. В този момент сателитите на НАГПР са извадени офлайн. Всичко се развива по плана. — Полковник Гилани току-що бе изпратил самохвалебствено съобщение до иранския Висш съвет по киберпространството. И сега щеше да размахва победна пура, ако пушенето тук не бе строго забранено.

— Сателитите наистина са извън строя, но само временно. DDOS атаката не успя да нанесе достатъчно поражения, за да ги остави офлайн за повече от още три часа. Руските сървъри щяха да са достатъчни, за да затворим НАГПР за много по-дълго… поне за няколко дни. Китайският зловреден софтуер прави за НАГПР невъзможно да изтегля и обработва сателитни изображения. При едновременното въздействие на DDOS атаката и китайския червей очаквахме НАГПР да заключи погрешно, че основната причина за блокирането на снемането на изображенията е само DDOS атаката.

— Значи всичко наистина се развива според плана — заключи Гилани.

— Само засега. Разбирате ли, господин полковник, китайските програмисти са програмирали червея си да се самоизтрие, след като DDOS-ът срине общата инфраструктура на НАГПР или в рамките на няколко часа от началото на атаката, което се случи първо. Причината беше да попречим на американците да свържат Китай с DDOS. Тъй като сървърите на НАГПР ще излязат пак онлайн по-късно днес, техният капацитет за обработване на изображения също ще се върне към норма.

Гилани не бе разбрал нищо от техно брътвежа, но поне едно нещо бе пределно ясно скапаните китайски неверници проваляха плана им.

— Кажи… кажи на програмистите от НОА да не пипат червеите си — изсумтя той.

— Много е късно за това. Червеите бяха вкарани преди много време по неразбираем за нас начин. Ръководителят на екипа от поделение 61398 Куо току-що ми каза, че НАГПР вероятно ще възстанови потока данни от сателитите си към 11:30 бейрутско време, тоест само след три часа.

— Могат ли китайците да ни помогнат с атаката?

— Не, те свършиха работата си. За няколко часа премаршрутизираха конфигурациите си, за да минимизират въздействието на липсващите руски сървъри и да осигурят DDOS атаката да използва всички налични възможности. Няколко от ходовете им бяха буквално поразителни, но всички това приключи.

— Сега ме изслушай много внимателно, Морморот. Няма да споменаваш за това пред никого. Изключи захранването на работните станции на китайския екип. Вземи със себе си охрана и конфискувайте мобилните им телефони. Заключете ги в охраняема заседателна зала и кажи на Хизбула да застрелят всеки, който излезе от нея.

— Но защо, господин полковник? Как това…

— Не задавай повече въпроси. Такава е волята на Великия аятолах и повече не ти трябва да знаеш.

— Да, сър.

Морморот излезе, но много по-бавно, отколкото бе влязъл.

Гилани въздъхна и вдигна слушалката. Предстоеше му тежък разговор.

— Госпожо посланик? — Директорът на МДС към централата в Коломбо не бе в добри отношения с посланик Ли Шиулан. Мадам Ли бе най-умният човек в посолството и не понасяше глупаци, което ѝ бе донесло прякора Драконката.

— Да, какво има?

— Ю Кайли току-що се обади с есемес. Все още е с Нолан, а той все още е жив. Заповядано ѝ е да остане с него, докато не потвърди смъртта му.

— Вие не наблюдавахте ли летището? Как им позволихте да излетят незабелязано?

— Не знаем. Бързината, с която се озоваха във въздуха, подсказва „Ратмалана“, на петнайсет километра южно оттук. Това не е международно летище за граждански полети и поради тази причина нямахме никого там.

— Къде е снайперският ви екип?

— Те… ъ-ъ… изглежда, са мъртви. И двамата имам предвид. Не отговаряха на радиоповиквания, така че се свързахме с нашия човек в „Гранд Хаят“. Той се качи на седмия етаж, над „подиума“, и намери там трима бели, американци или британци, да напускат мястото. Двамата наши са мъртви вследствие на огнестрелни рани. Взел е, без да го забележат, радиостанциите им, така че няма да бъдат свързани с посолството.

— Американците са убили нашия екип?

— Не мога да го заявя със сигурност. Там сега е полицията и нашият човек не може да се приближи достатъчно до труповете, за да направи снимки. След като получим шанс да ги разгледаме в моргата, ще имаме по-добра представа…

— Достатъчно! Къде е било подкреплението им? Ох, защо трябва да работя с малоумници? Махай се от кабинета ми! Не искам повече да те гледам! Когато началникът на отдела на МДС напусна кабинета ѝ, посланик Ли натисна бутона за разговор на интеркома си: — Свържи ме с министъра на отбраната Гихан. Постарай се да разбере, че става дума за националната сигурност на двете ни страни.

Шифрованото на ръка съобщение от Гретчен Дойл отне на един от младшите сътрудници петнайсет минути, за да го дешифрира с помощта на шифроблокче. Бърнс, разбира се, за нищо на света не би се главоболил с шифрограми със или без гриф „За лично ползване“. Уотърман беше мъртъв, файловете на АНС бяха на сигурно място и най-сетне имаше основания за умерен оптимизъм. Ако беше хазартен тип. Бърнс щеше да заложи на това, че Нолан и креватната му приятелка от МДС са вече на топло в китайското посолство.

Иззвъня телефонът на пряката линия. Беше Доил.

— Току-що прочетох съобщението ти — каза Бърнс. — Добри новини. Но какво е толкова спешно, че ме търсиш на незащитена линия?

— Екип на въздушна линейка на ВВС на Съединените щати е забелязал „Гълфстрийм 550“ да излита преди по-малко от половин час. Нолан е отлетял заедно с китайката с нает от него чартър. Дестинацията е неизвестна, но вчера пилотът е регистрирал полетен план до Дили, Източен Тимор. Имаш ли някакво обяснение?

— Никакво, но проклет да съм, ако наистина летят за Дили. Остави ме да се погрижа за това веднага. — И той затвори. — Джини! Свържи ме с контраадмирал Кохран в Сингапур. И открий името и номера на изпълнителния директор на „Харкорт Авиейшън“. Трябва да говоря с него веднага щом свърша с Джон Бой.

— Господин министър, благодаря ви, че приехте обаждането ми каза госпожа Ли с целия чар, на който бе способна в момента.

Братът на президента на Шри Ланка Гихан Абейсурия, известен с железния си характер, също не си падаше по превземките.

— Няма нищо, госпожо посланик, аз самият смятах да ви се обадя до един час. Понеже, разбирате ли, има…

— Да, да, чух за стрелбата. Ние идентифицирахме лицето, отговорно за убийствата. Става дума за служител на ЦРУ, който при това е отвлякъл за заложник висш офицер от китайското разузнаване. Напуснал е с частен самолет преди двайсетина минути, като е излетял от летище „Ратмалана“. Наредете на военновъздушните ни сили да принудят самолета да се върне в Шри Ланка.

— Госпожо, изглежда този самолет вече е в международно пространство.

— Вдигнете вашите прихващани „Ченгду F-7“. Ако откаже да се подчини, свалете го.

— Опасявам се, че не е толкова просто, госпожо посланик.

— О, напротив. Китай е подарил на страната ви тези изтребители. Вие трябва само да…

— Даването на остарели самолети и след това продажбата на безбожно скъпо обучение, въоръжение и резервни части не попада в категорията „безплатно“. Преди да се срещна с президента и да науча какво мисли той по въпроса, искам от вас обяснение.

— Какво обяснение?

Искам да ми кажете защо двама китайски снайперисти, разположени в строящия се хотел „Гранд Хаят“, са стреляли по пътуващи във влак цивилни. Имаме осем мъртви и седемнайсет ранени на територията или в близката околност на „Коломбо Рокетс Клуб“. И това е, без да броим вашите двама агенти.

— Не ми е известно някой от посолството да е извършил подобно нещо. За целия ни персонал е известно къде и кога са били…

— Хайде да не си играем игрички. Не съм казал, че са били от вашето посолство. Казах, че са от Китай. Там, до труповете им, е намерена снайперска пушка QBU-88 и далекомер на въоръжение в НОА. Получих оплакване от американския посланик Стайлс, че снайперисти на НОА са застреляли Марк Уотърман. Съединените щати са били в процедура по получаване обратно на беглеца, откраднал от АНС ценна информация, когато е бил прострелян в главата от двама души на „подиума“ на строящия се хотел.

— Това е чудовищно! Губите ценно време. Трябва или веднага да изпратите тези изтребители, или…

— Или какво…? Или Китай няма повече да използва Шри Ланка като изнесена военноморска база? Китай няма да изпрати по-късно тази година подводниците си тук за презареждане? Китай ще се откаже да изгради в моята страна подслушвателен пост за следене на подводниците в Индийския океан? Самозабравяте се, госпожо.

Министърът затвори и веднага набра брат си Миланка. Тези китайци винаги искаха нещо за нищо.

Хеликоптерният полет от платото Мичъл до Еко лагера в Залива на адмиралтейството отне дванайсет минути, но върна календара хиляди години назад. Зеленината блестеше благодарение на проливните сезонни дъждове, пълните канавки и ревящите из деретата потоци. Изсипващият се от небето порой беше превърнал равнините в заливи, а извънземният пейзаж от оранжеви камънаци бе набразден от устия и естуари. Нищо не се бе променило тук през последните четирийсет хиляди години, с изключение на няколко новопоявили се бараки и разхвърляните наоколо варели с гориво по местата, където по-рано бе имало само раци, кволове102 и крокодили. Джонсън и Каултър не бяха виждали нищо подобно.

Пилотът им Анди влезе в ролята на гид:

— След две седмици дъждовете ще спрат и до ноември тук няма да падне и капка вода. По наводнените равнини сега има пълчища насекоми, рибки, жаби и змии. Зад тях идват барамунди, блатист снапер, акули и разбира се, господин Соленоводко. Някои от тия гущерчета стигат до пет метра на дължина. Питомецът на Уилбър ще ви грабне окото. Говоря за Елвис, който е почти четири метра и половина.

Докато летяха ниско над брега, Джонсън забеляза движещи се отчетливи ивици успоредно на бреговата линия.

— Бога ми, тези акули са големи! От кой вид са? — попита той в микрофона си.

— Ако са светли на цвят, значи са лимонки. Черноперка, значи човекоядна, която стига на дължина до почти три метра. Рядко безпокоят хората, освен ако не им тече кръв или не се боричкат на плиткото.

— А къде са крокодилите? — попита Джонсън.

— Казва ли ти някой? — отговори с въпрос Анди. — Понякога са навътре в морето, но през повечето време се качват срещу течението на някой поток, чакат да се стъмни и излизат на лов. Големи хищници, дебнещи в засада. Ако решиш да пуснеш една вода в билабонг103, не стъпвай на един и същи камък два пъти. Те са способни да забележат животно на водопой един ден и на следващия ще дебнат полупотопени на точно същото място. И ако говедо или кенгуру дойде да пие пак по следите си от предния ден — край… свършва в търбуха на крокодила.

Хеликоптерът кацна пред пет-шест ръждясали ламаринени бараки с размери в диапазона от три на три до четири на шест метра. Двама въоръжени стояха на пост пред една от бараките. Джонсън забеляза, че генераторът е пред бараката — явно тя се използваше за разпит, — така че захранването на инструментите нямаше да е проблем.

Каултър се взря в побелелия шейсетинагодишен набит мъж с ниска подстрижка, който ги посрещна. Доста чевръст за габаритите и годините си, той ненужно се сниши под забавящия оборотите си винт, за да отвори вратата.

— Франк Каултър! Откога не сме се виждали! Как е животът на обратната страна на света?

— Уилбър, не сме се виждали от двайсет години, но ти изобщо не си се променил! — каза Каултър с искрена обич. Уилбър Уолам бе пенсиониран разузнавач от APC104. Беше се запознал с Каултър по време на заговора за сваляне на правителството на Гъф Уитлам105 през 1975.

От една от бараките — компресорът отвън издаваше, че е с климатик, — излезе спретнато облечен азиатец на средна възраст. Джонсън забеляза, че не е охраняван. Държеше се сякаш беше на почивка, затова Джонсън реши, че е от разпитващия екип. Интензивното разпитване изтощава. След няколко дни започваш да се питаш кой е в плен. Джонсън отдавна бе разбрал, че е различен, и гледаше на изтръгването на информация от враговете като на лично призвание. След петнайсет години в занаят, където се похабяваш само след няколко, той продължаваше да копнее да започне работа със следващия копелдак.

Азиатецът извади Джонсън от бляна му, като му подаде ръка и стисна кокалчетата му сякаш в менгеме.

— Уилбър Уолам на вашите услуги. Разбрах, че ще измъкнете самопризнание дори от Айърс Рок106, стига да има достатъчно електричество.

Джонсън погледна Уолам с уморена усмивка:

— Ако ми кажеш къде ще спя, ще отида да си оставя нещата. Освен това бих искал да получа отчет от екипа ви, та да планираме следващите четирийсет и осем часа.

— Да, разбира се. Ето там. Ще спиш в една стая с Джак Уонг. Той е от Китай. Няма отношение към разпита, така че не го включвай в оперативките си.

Люси Келог от отдел „Надзор“ и Моури Шонстайн, юрисконсулт, седяха наведени над високоговорител в подземията на сингапурското посолство. Бяха прекарали последните петнайсетина минути в докладване пред шефовете в Токио. Резюмира Люси:

— Има неопровержимо доказателство, че Матюс и Бърнс най-малко са били информирани за присъствието на Робин Телър в Рангун и не са си мръднали пръста по въпроса. Това само по себе си е основание за уволнение по вина на служителя и може би дори за търсене на наказателна отговорност. В допълнение на това има сериозни косвени доказателства, че същите двама са закриляли Телър от откриване, започвайки с 2012-а, когато пристига Матюс. Отстраняването на Матюс от Бърнс преди по-малко от деветдесет минути — основната причина за това обаждане не освобождава Бърнс от вина. Нищо подобно.

Намеси се и Шонстайн:

— Обвиненията на Нолан по отношение на МН370 са имали достатъчна тежест да накарат Константайн да потърси одобрение от ДНР Морис да ни накара да разследваме Бърнс за възпрепятстване на следствието. Самото освобождаване на Матюс от Бърнс не е нищо повече от опит за прехвърляне на вината. Имаме достатъчно основание да отстраним Бърнс до завършване на разследването, в което той ще има пълното право на контра доказателства. Към този момент той е издал заповед до контраадмирал Кохран да изпрати изтребители F-18 със задача да прихванат частен самолет с американска регистрация, който превозва Нолан. Ако самолетът не кацне в Сингапур, изтребителите имат заповед да го свалят със стрелба. Бърнс не само е превишил правата си, като е заповядал на военноморски офицер да прихване самолет на гражданската авиация без съдебна заповед или подпис от президента, но това намирисва и на опит да се запуши устата на Нолан, независимо от законността на последиците. Всичко това, разбира се, е отделно от обвиненията, които могат да бъдат предявени на Нолан за възможната му роля за кражбата на документи на АНС от Уотърман или за смъртта на Уотърман по-рано днес в Шри Ланка.

Разнесе се гласът на Мартин Познър, началник на правния отдел за „Сектор Азия“:

— Чух достатъчно. Чарлз Бърнс се освобождава от задължения, считано от този момент. Ричард Константайн, ДЦ Сингапур, е следващ по старшинство, следователно Константайн става временно изпълняващ ръководител за цяла Азия до завършването на това следствие.

— Съгласна — потвърди Лавин.

Настъпи момент на неловка тишина, преди да заговори Шонстайн:

— Ако си спомняте, двамата с Люси поискахме този спешен разговор по две причини. Първата беше заповедта на Бърнс до контраадмирал Кохран да прихване самолета на „Харкорт Авиейшън“. Това го изчерпахме. Но втората е не по-малко деликатна. По-рано днес научихме, че Константайн с разпоредил незаконно подслушване на кабинета и мобилните телефони на местния началник на УБН Деймиън Барлинг.

— Мили боже! — възкликна Познър и това бяха силни думи за мекия по нрав дългогодишен служител на Компанията.

— Един от натоварените с техническото изпълнение на задачата се обърна към нас — това е Робърт Колинс, новопристигнал и отговарящ за проследяването и ИТ задачите в сингапурската централа.

— И от колко време става това? — попита Лавни.

— От рано четвъртък сутринта, значи над едно денонощие.

— А къде е Константайн сега? — попита Познър.

— Лети за Токио, за да представя ЦРУ по време на среща, която трябва да се проведе тази вечер под ръководството на Бърнс. Висшите представители на ЦРУ и УБН трябва да разрешат очи в очи различни проблеми на юрисдикцията в Рангун, а и да обсъдят онова, което, както изглежда, се превръща в неразрешима война между Матюс и Самюъл Хекър, който с номер две на УБН в Азия.

— Аз трябваше да участвам в срещата — каза Познър. — Но при положение че от страна на ЦРУ трябваше да присъстват Бърнс, Матюс и Константайн… сега ми се струва, че там ще има твърде много празни столове. Отменям срещата. Що се отнася до Константайн… не виждам какво друго ни остава, освен да отстраним и него.

— Съгласна съм — пак потвърди Лавин — До края на разследването Ричард Константайн да се смята за отстранен от всичките си задължения. Моури, има ли нещо друго?

Обади се Познър:

— Искам Моури да се свърже с контраадмирала, за да отмени заповедта за прихващане от изтребителите. Проследете гълфстрийма и арестувайте Нолан, ако кацне някъде, където стига ръката на Съединените щати. В момента полетният план казва Източен Тимор, с които съм убеден, че нямаме валиден договор за екстрадиция. Дейвид Леунг, ДЦ Хонконг, е следващ по старшинство в Азия след Константайн. Мери Джо, ако уведомиш Дейвид за конкретните обстоятелства зад неговото временно повишение, ще ти бъда благодарен. Бърнс ще трябва да го въведе в днешните големи новини: Китай окупира японски острови, към които обаче има претенции и Тайван. Провела се е бомбардировка от море, имало е въздушен двубой и е било извършено слизане на суша от амфибия. Не знам повече, понеже има срив в защитената връзка заради проблеми със сателитите. Ще информирам УБН и ЦРУ, че ЦРУ няма да изпрати свои висши представители заради кадровите промени. Ще изпратя шифрограма до ДНР Морис и директора на ЦРУ Пъркинс с обяснение на ситуацията. Предполагам, че Били няма да е доволен.

Пръстите на Познър трепереха, докато въртеше в тях запалката „Зипо“, която имаше от времето си на млад адвокат към „Програма Феникс“.

Лавин се сбогува и изключи високоговорителя.

— Ще подготвя заповедите. Приличаш на човек, който умира за едно питие.

— Едно? По-скоро няколко. Вече виждам 18-годишното „Ямазаки“ в чашата — призна си Познър.

След освобождаването ѝ предния ден от сингапурската полиция Хуанила бе работила непрекъснато, за да върне семейния дом към състояние, годно за живеене. Завръщането на мадам бе на минорна нотка, след като тя бе огледала пораженията и бе задала неудобни въпроси. Хуанила знаеше, че не е в неин интерес да защитава господина. Мадам имаше вграден детектор на лъжата и беше определено по-страшната от двамата съпрузи.

Мей Линг не си бе идвала от Коледната ваканция преди два месеца. Стаята ѝ бе в добро състояние, понеже бе претърсвана на фенерче. Взе си душ, докато майка ѝ свеждаше на домашната помощница задачи, достойни за цяла седмица. Интернет все още имаше, така че Мей Линг включи компютъра на площадката на втория етаж и видя, че баща ѝ е използвал тъпата поща в Safe-mail, за да каже, че не може да помогне. За щастие на майка ѝ и нея, баща ѝ все пак бе успял да постигне освобождаването им.

Майка ѝ се качи бавно по стълбите, по бузите ѝ се стичаха сълзи.

— Какво не е наред, мамо? — Мей Линг стана и я прегърна.

Гласът на майка ѝ трепереше:

— Не е наред прелюбодействащият ти баща. Развеждам се с него.

— Крайно време беше, мамо. Крайно време.