Море от лъжи

38. Промени в отношението

Четвъртък, 13 март: Пекин, Рангун, Коломбо

Дланите на Ий Шиубао бяха мокри, а той дори не беше в кабинета на председателя. Кимна на новия шеф на МДС, Динг Тайпинг, който също изглеждаше неспокоен. Човек от личната охрана на председателя ги вкара в малка заседателна зала, свързана с кабинета на Гао. Двамата изчакаха в пълно мълчание още петнайсет минути и скочиха на крака, когато председателят стремително влезе в стаята.

Гао нетърпеливо им махна да сядат, фиксира Ий с поглед и каза:

— Назначих те за секретар на Централната комисия по разузнаването и те издишах до член на Постоянния комитет на Политбюро, за да решаваш проблеми, а не да ги създаваш. Направи жест към зам.-премиера и продължи: — Динг е в кабинета си само от два дни, но и неговата глава вече е на дръвника.

— Аз… аз… аз нямам представа какво искате да кажете — заекна Ий. Беше едновременно объркан, унизен и засегнат от несправедливото обвинение на председателя, и то пред по-младши член на Политбюро.

— Ние сме на прага да започнем голяма военна операция. „Полярна мечка“, подкрепяна от две взаимно обвързани разузнавателни инициативи, „Делфин“ и „Менандър“. Ти застраши всичко, като изпрати заместника на Лю Женчан, човека, когото зам.-министър Динг смени във вторник, в Шри Ланка, и то в компанията на излязъл от контрол офицер на ЦРУ.

— Не виждам какво общо има това с…

— Ако не го видиш много бързо, на утрешното заседание на ПКП ще присъстват осем вместо девет души. Сега ме чуй много внимателно: тази жена е протеже на Лю. Тя може да е готова да жертва личната си кариера от лоялност. Това е достойно за уважение качество, което човек трябва да предвижда и възпрепятства.

— Лю? Той е извън обръщение… Аз… аз го поставих под домашен арест в къщата му в провинцията — заекна Ий.

— Да, и тази сутрин, съгласно доклада на Динг, който получих само преди час, той е имал двама посетители: началника на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Яо и професор Лай. Прекарали са седемдесет и пет минути с него в стая, която не подслушваш. И ако смяташ, че са обсъждали нещо различно от това как да се раздели властта, в случай че бъда свален, тогава би трябвало да работиш в свинеферма в Кунмин.

— Аз… аз не съм получил този доклад — каза Ий и погледна вдясно към Динг. Динг избегна погледа му. „Дявол го взел — ядоса се Ий. — Това коварно копеле е началник само от два дни и вече ме заобикаля“.

— Какво виждаш или не виждаш в момента не е съществено. Какво чуваш и правиш е жизненоважно. На вчерашната среща на ПКП ти каза, че иранците са обещали да освободят в Бейрут шестимата програмисти на поделение 61398. Направено ли е това?

— По последна информация от снощи уреждането на безопасен транспорт отнема на иранците по-дълго, отколкото…

— С други думи, те още са в онова мазе в Бейрут?

— Да.

— Добре. Остави ги засега там. При нормални обстоятелства щяхме да използваме онези ядрени инициатори като средство за натиск за връщането на нашите хора, но бях уведомен за информацията, предадена снощи от Ю в Сингапур. Противно на твоите твърдения пред ПКП вчера катастрофата на МН370 не е довела до смъртта на всички. ЦРУ е похитило самолета — ако се вярва на беглеца агент Нолан, — а двама или трима души са били свалени от него, преди да излети пак и да изчезне. Нолан твърди, че от самолета е била разтоварена и ядрена центрофуга. Това се връзва с казаното от иранския посланик. Ако е истина, американците разпитват контраадмирал Жао и иранския учен. Това обрича „Менандър“ на провал. В зависимост от това какво знае Жао, той може да застраши и дезинформационната кампания на „Делфин“. Макар той да не знае за „Полярна мечка“, без DDOS не можем да нанесем решаващия удар. Може да се заключи, че са застрашени най-висшите военни и политически цели на нашата страна. Междувременно ти и Динг се съгласихте, че на Ю — която бе преназначена като началник на централата в Сингапур може да бъде възложена възможно най-деликатна задача. Тя трябва да убеди служител на ЦРУ да унищожи своето копие на файловете на Уотърман за АНС срещу освобождаването на неговото семейство, нали?

Динг и Ий се спогледаха.

— Да — каза Ий. — За да опазим „Делфин“, не искаме ЦРУ да смята, че имаме съмнения в автентичността на файловете на АНС, които взехме от Уотърман в Хонконг миналата година. Докато в ЦРУ вярват, че сме заблудени от техните фалшификати, ще са по-склонни да приемат като истинска фалшивата информация, която им подаваме през компрометираната отбранителна брегова система. Това на свой ред подкрепя „Полярна мечка“…

— Не ми чети лекции! Това си беше рисковано от самото начало, а с отвличането на МН370 става съвсем несъстоятелно. Ако американците заловят Нолан, той ще им каже, че Китай не иска файловете на АНС. Ще им каже, че, напротив, искаме те да бъдат унищожени. Ако не заловят Нолан, но разберат, че той пътува с шефа на сингапурската ни централа, ще заключат, че Китай има второ копие на файловете на Уотърман. А ако произходът на двата комплекта е различен, тогава Китай естествено ще заключи, че несъвпадащите файлове или са измама, или са манипулирани. Това трябва да е достатъчно да ни накара да превключим от резервната отбранителна система към основната брегова система за проследяване. Така-а… Има една, една-единствена причина ти още да имаш работа. Снайперският екип на МДС, изпратен в Шри Ланка, имаше задача да премахне Уотърман. — Той се обърна към директора на МДС и му нареди: — Динг, смени им приоритета. Сега тяхната цел номер едно е смъртта на Нолан, последвана от тази на Уотърман и накрая на Ю. Това има най-висш приоритет. Кога екипът ще бъде на място?

Динг отговори с глас, издаващ, че е също толкова изваден от релси, колкото и Ий:

— Екипът лети и днес следобед ще кацне в Коломбо. Двамата убийци ще отидат в конспиративна квартира, за да получат оръжие и за последен инструктаж. Можем да ги изнесем на позиция още тази вечер, стига да имаме координатите на всяка мишена.

Ий се възползва от възможността да се намеси и да натрупа малко актив:

— Уотърман ще пристигне до половин час в Абу Даби, откъдето се прехвърля на полет за Коломбо. Каца там в 21:15 местно време. Можем да го премахнем на летището.

Гао поклати глава безпомощно.

— Ако убием Уотърман на летището, Нолан ще се покрие.

— Другарю председател, можем да сменим директивата на Ю, така че да включва отстраняването на Нолан. Нека тя се погрижи за това — почти умолително предложи Ий.

Динг се възпротиви:

— Не бих препоръчал този подход, другарю председател. Първо, както казахте преди малко, не знаем към кого е лоялна Ю. Ако вярва, че неизпълнението на заповедта може да помогне на Лю да възвърне влиянието си, тя може да реши съзнателно да провали опита за убийство. Второ, съюзниците ни в Сингапур докладват, че Ю и Нолан вероятно са осъществили полов контакт в нощта, преди да излетят от Сингапур. Снощи Нолан и Ю са споделили апартамент за младоженци в хотел в курортен комплекс на плажа веднага след пристигането си в Шри Ланка. Не вярваме Нолан и Ю да са се познавали отпреди сряда, така че това тяхно поведение е озадачаващо. Допускаме, че Ю се е предложила, за да спечели доверието на Нолан, но не можем да сме сигурни. А може би тя е двоен агент и е работила за американците през цялото време.

— И какво предлагаш?

— Да използваме Ю. за да открием къде ще стане размяната с Уотърман в петък. Да разположим нашия екип там. Когато и трите мишени се озоват на едно и също място, да изпълним плана. С малко късмет, вината ще бъде приписана на СВР или ЦРУ. — И Динг погледна изчаквателно председателя.

Но Ий не можеше да се остави да бъде надигран от подчинен.

— Другарю Динг, забравяте ли, че Нолан е най-добрият ни шанс да идентифицираме хората, свалени от МН370? Докато държим семейството на Нолан, той ще е по-ценен за нас жив, отколкото мъртъв.

Гао погледна Ий с примирение.

— Другарю Ий, трябва да препрочетете „Изкуството на войната“. Всяко сражение се губи или печели, преди да започне. Нямаме друг избор, освен да приемем, че Жао и иранецът са живи и ще се пречупят при разпит. И ако не знаем местонахождението им и не го унищожим с ракета, няма какво друго да направим. Затова се налага да ускорим реализирането на алтернативите… Ий, след тази среща отиваш направо в иранското посолство. Уведоми посланика, че още днес ще получи един ремонтиран ядрен инициатор като знак на добра воля. Освен това му кажи, че може да продължи да държи програмистите ни в Бейрут, за да помогнат с незабавното пристъпване към „Менандър“. След като „Менандър“ е в ход и сателитите на НУВКР ослепеят, ще им предадем и втория инициатор. Ще им изпратим и коригираните схеми на инициатора, след като ни дадат доказателства за ликвидирането на програмистите от поделение 61398 след „Менандър“.

— Ликвидиране? — Динг не можа да скрие изненадата си.

Погледът на Гао го прониза.

— След задействането на „Менандър“ ще започнем инвазията на Диаую и ще заложим стръвта за „Полярна мечка“. Когато използваме противокорабната ракета, за да унищожим американския ядрен самолетоносач, те ще търсят кого да обвинят. Привидно извършителят е Китай, понеже ние сме изстреляли фаталната ракета. Но на друго ниво, ако няма доказателства за участието ни в „Менандър“ и, напротив, всички улики сочат към Иран, мисля, че ние ще преживеем бурята. Единственият начин да сме сигурни, че няма да има изтичане на вярна информация, е да убием всеки, който има пръст в осъществяването на DDOS. Увери се, че иранците няма да оставят нито един жив в Бейрут, който да знае за ролята на Китай, и изпратете наши екипи да се уверят, че работата е свършена. — Отново фиксирайки Динг с поглед, председателят продължи: — Искам да се увериш, че Ю има заповед да не изпуска Нолан от поглед. Трябва да го придружава навсякъде, дори в друга страна, ако се наложи. Това ще осигури поне две готови мишени на снайперистите ни. — Гао стана, срещата беше приключила. — Не ме разочаровайте, другари!

— Няма — отговориха двамата в един глас.

Гонзалес беше в ужасно настроение.

— Счупвам си краката от бързане да се върна от Пенанг, прекарах половината нощ в затвора на Банкок, а сега ми казваш, че нямало място в самолета, който откарва Делта екипа, за да унищожим Телър?

Хекър видя южноамериканския му темперамент да пламти в тъмните му очи.

— Без Райдър ти си началник на сигурността за Южна и Югоизточна Азия. Трябваш ми тук, в Хогуортс, защото без двамата на портата сме безпомощни като деца. Няма достатъчно пехотинци да отбият нападението срещу Дъбърн, да не говорим и за защитата на конспиративна квартира, скрита в другия край на града. Никой от нас не може да си позволи да участва в сражение, особено ако то не се развие добре.

— Стига, началник! Започваш да дрънкаш като Матюс!

— Успокой се и ме остави да ти обясня какво трябва да направиш днес следобед. Ще снимаш сандък. Много, много специална снимка. Знаеш ли какъв модел телефон използва Райдър?

— Да, той не се разделя със скапания си стар „Блекбъри“.

— Можеш ли да намериш друг такъв?

— Използвах съвсем същия модел, преди да си купя нов телефон за Коледа. В бюрото ми е в офиса.

— Ще ти трябва. Нека ти обясня подробно. Но искам и Райдър да знае какво правим. Това ще извади главата на Нолан от примката.

С оглушителен гръм небето над тях се разцепи.

Дванайсетте мили магистрала от летището до Коломбо съкращаваха пътя от седемдесет и пет на двайсет и пет минути на цената на 2,25 долара магистрална такса. Шофьорът на Балендра изпълни тактически безукорно плана за измъкване от проследяване, като ускори до 160 км/час по практически празната магистрала, за да остави евентуалните преследвачи назад, после взе първия изход при Джа-Ила, където тайно смениха колата, после прекараха седемдесет минути и пълзене по второстепенни пътища. Нолан и Кайли гледаха тълпите пешеходци и колоните коли, сплетени във вихрушка от посоки и скорости, като незнайно как не направиха катастрофа. Стигнаха някак „Рокетс Клуб“ живи и здрави, което тук винаги се възприемаше като малко чудо.

Коломбо се нуждаеше от същата прясна боя, която липсваше и в Рангун, както и от нов слой асфалт. Дори при това положение, пет години след края на дълга и кръвопролитна гражданска война, се забелязваха признаци на просперитет: нови коли, строежи и вездесъщите билбордове, рекламиращи мобилни оператори и потребителска електроника. На седем градуса северно от екватора, времето в Шри Ланка бе познато на живеещите в Югоизточна Азия: горещо, влажно и мокро, с минимални вариации през цялата година.

Известната някога като Цейлон, Перла на Индийския океан Шри Ланка бе смятана от мнозина през 1960-те за обречена да постигне икономическия успех, впоследствие достигнат от Сингапур. Вместо това прогресът бе забавен от комбинация на социалистически правителства, корупция и етническо напрежение между мнозинството синхали и малцинствата мюсюлмани и тамили. През 1983 котелът кипна и страната навлезе в гражданска война, която продължи двайсет и шест години, белязани от неуспешни миротворчески интервенции от страна на Индия, убийството през 1991 на индийския експремиер Раджив Ганди от Тамилските тигри и провалено примирие в началото на новото хилядолетие. Победителите изстрадаха над две десетилетия самоубийствени бомбени атентати и жертви, причинени от фанатици. Тамилските граждани бяха пострадали двойно, защото бяха мишени както на националното правителство, така и на Тигрите, които отличаха и промиваха мозъците на децата им. След разгрома на Тигрите през 2009-а правителствените войски окупираха традиционните тамилски територии на север и изток. Пет години по-късно все още имаше лагери с изселници, чиито домове и ферми бяха конфискувани.

Правителството на Шри Ланка се опълчи на международната дипломатическа общност, отказвайки да разследва нарушенията на човешките права по време на войната, и плати висока цена заради прекратените помощи и свилите се до минимум инвестиции от Запада. Намеси се Китай, за да запълни пропастта във финансирането, и сега китайците смятаха Шри Ланка за своя най-верен съюзник в Южна Азия, оставяйки Индия и Съединените щати нервни и стратегически уязвими.

Нолан винаги бе харесвал шриланкийците. Тя бяха добросърдечни, умни и винаги жадни за знания. Когато не се избиваха взаимно, бяха най-милите хора, които бе срещал. Но който беше измислил термина „островно време“, за да опише кошмарното темпо на работа, сигурно бе минавал през Цейлон. През повечето време беше по-добре прогресът да се измерва с календар вместо с часовник.

Кайли изглеждаше като китайски вариант на Джаки Онасис с несъразмерно големите си слънчеви очила и шала на „Гучи“. Нолан пусна въпроса, измъчвал го от предната нощ:

— Какво искаше да кажеш, като подхвърли, че Марк Уотърман ме е предал?

— Ами, той е човекът, казал на ФБР, че ти притежаваш копие на файловете, нали така?

— Ако е вярно… но откъде знаеш ти това?

— О, Боб. МДС има хора и в Русия, не се ли сещаш?

Нолан не каза нищо. Сети се за една стара шега от школата. Въпрос: „Как да познаеш, че един шпионин лъже?“ Отговор: „Устните му се мърдат“.