Море от лъжи

33. Трябва да повярваш

Сряда, 12 март: Бирма, Сингапур, Москва

— Аз съм — изхърка Телър.

— Дявол да го вземе… казах ти да не ме търсиш на тази линия!

— Не ми отговори на другите два номера.

— Тази не е защитена — подслушва се в реално време.

Смехът на Телър се изроди във влажна кашлица.

— Имам седем души на смяна, за да слушаме денонощно двеста и не знам колко си англоговорещи, представляващи интерес за правителството или за мен. Хората ми превеждат част от това на бирмански и аз разпространявам достатъчно разузнавателна информация, за да бъдат всички доволни. Да не говорим, че приятелите ми в „Мианмар Телеком“ ми дават записи на всички останали чуждоезични обаждания от външни компании и дипломати. Тях не превеждаме в реално време, но мога да извлека по заявка разговори от всеки телефонен номер. Как мислиш знам всичко, което се случва в тази скапана страна? Довери ми се. Никой никога няма да прочете стенограмата на този разговор. — Кашлицата на Телър звучеше като предсмъртно хъркане.

— Дявол го взел…! Не съм и предполагал, че точно ти стоиш зад сцената на „Биг Брадър“. Коварно копеле! — каза Матюс.

— Дори в кенефа на име Рангун не бих могъл да оцелея под земята, без да имам някакво предимство.

— Мислех, че предимството ти съм аз.

— Ти? Слава богу, не си ти. — И Телър изкашля поредната храчка.

— Защо се обаждаш?

— Имам нужда от самолет на полоса Монг Хсат във вторник по обяд, който да има разрешение да навлезе в Тайланд. Виж дали „Харкорт Авиейшън“ имат нещо там, макар че честно казано в момента изобщо не ми пука. Трима пасажери, сред които севернокорейски доктор, който е в количка. Опитай да включиш санитар и носилка. Искам да летя за Банкок, а в най-лошия случай да замина за там по земя, и линейка… — Телър се изкашля задавено — или с каквато кола успееш да ме уредиш. Ще имам нужда от частен достъп до първокласна болница за специализирано лечение.

— По-конкретно?

— Не знам, мамка му. Трансплантация на костен мозък. Много, много сериозни антибиотици. Ще накарам доктора ми да направи списък и ще го дам утре на пилота. А… и още нещо.

— Да?

— Този доктор май си е счупил гръбнака. Не съм сигурен дали ще може да седи в инвалидна количка. Изглежда ми на път да се наркоманизира… инжектират му морфин три пъти дневно.

— Чудесно. Предполагам, че ще искаш паспорт за инвалида?

— Не, ако мога да се добера за лечение в Банкок. Докторът ще свърши в хлонг, когато приключа с него.

— Добре. Завържи го за нещо, което е тежко, и няма да изплава.

Хъркащият смях на Телър се разнесе пак. Матюс затвори и се помоли наум майката природа да се погрижи за анахронизма с име Робин Телър.

Вдигна слушалката на защитената линия — онази, която Телър не можеше да подслушва — и набра Токио. Бърнс трябваше да е приключил с вечерята и щеше да се заинтригува от новините в интересния живот на Джей Тофър.

Константайн седеше смръщено, загледан в стенограмата, току-що дадена му от Флин.

— Коя е Мими Чан?

— Не знаем. Телефонът е нов, активиран е вчера. Помолих сингапурците и до половин час те ще започнат да го подслушват. Разбира се, АНС вече също се занимава с това.

— Какво друго имаме от проследяването на Нолан?

— С Колинс едва тази сутрин инсталирахме подслушвателните устройства в кабинета му. От тях не сме получили нещо използваемо. Вече се разбрахме да не използваме нищо от онзи разговор в столовата по обяд…

— Искам да разкостите къщата му, до дюшемето и под него. Намерете всяка прашинка, която говори за връзка между него и Уотърман. Какво става с Мукерджи?

— Разпитват я в момента. Полиграфът ще отнеме още два часа.

— Вярваш ли на историята ѝ, че Нолан има копие от откраднатите файлове на Уотърман?

— Тя ни излъга, когато каза, че са го обсъждали на обяда — няма начин Нолан да спомене нещо такова на територията на посолството. Но са се чукали тази седмица, така че може да е изтърсил нещо в леглото. С две думи, да, засега ѝ вярвам.

— Тя е развратница и не може да ѝ се има доверие. — Той вдигна поглед и смени предавката. — Колко души имаме в „Шангри Ла“?

— До девет довечера ще сме седмина, плюс неколцина от ДВС. Предостатъчно, за да покрием фоайето, местата за достъп на гостите и повечето подходи към хотела, който изглежда лошо място за тайна среща.

— Съгласен съм, но Нолан е кабинетен плъх. Казва каквото му е на ума. След като го приберем, ще можеш да го попиташ за странния му избор на мястото.

— Прочете ли какво е казал в столовата? Някои неща са чиста проба параноя, но той споменава Франк Каултър, бившия втори зам., като мозъка зад МН370. Това е сериозно обвинение. Дали не трябва да разровим? С твоя достъп ще можем доста бързо да разберем дали Нолан лъже за някаква връзка между Телър и Каултър. Или може би между Матюс и тях двамата?

— Ще се заемем с това, като се поотърсим от спешните неща, които ни притискат. В момента фокусът ни е един и се казва Нолан. Когато го приберем, ще можеш да отсяваш на воля фактите от измислицата.

— Както решиш.

Нолан и Кайли седяха мълчаливо в очакване на излитането. Отрязан от базите данни на Компанията, той не бе могъл да проучи капитана. Започна да пише есемес до Хекър с въпрос дали Джак или Джон Нишимото е летял във Виетнам в началото на 1970-те или е имал нещо общо с ЦРУ след 1970-а. После обясни, че бяга заради измислени обвинения и смята да изчисти името си. Писа му да не вярва на лъжите и да продължи да преследва Телър. Телър трябваше да бъде заловен жив — той бе съществена част от разгадаване на случилото се с МН370. Нолан натисна бутона за изпращане и душата му трепна. Беше едно на милион Хекър да го докладва на Матюс, но пък спокойно можеше да се свърже с някого в Компанията. Може би Хекър щеше да му помага още известно време, но това щеше да приключи, когато пропагандната машина на Компанията завършеше омаскаряването му.

След това се обади на водещия хакер на групата на ИП ООД в Шри Ланка, Вишну Балендра. Под прикритието на ИП ООД ЦРУ бе използвало Балендра за различни задачи през последните четиринайсет месеца. Балендра беше само на двайсет и пет, но по хакерските стандарти това бе средна възраст. За Нолан уменията на Балендра като програмист не бяха нищо впечатляващо, но амбицията му бе забележителна. Беше един от малкото хакери екстроверти, имаше много връзки и винаги очакваше нови предизвикателства. Оцеляването на Нолан през следващите два дни, а още повече оставането му на свобода, щеше да се превърне в сериозен тест за способностите на Балендра.

Балендра отговори с плътен глас, подсказващ физиката му — той беше над метър и деветдесет и с тяло на тежкоатлет.

— Да?

— Аз съм. На летището в Сингапур съм и чакам излитане. Скоро ще сме във въздуха за над четири часа. Има една промяна в плана — пътувам с гражданка на КНР, Мими Чан. Тя няма виза.

— Няма страшно. Рулирайте до ВИП сградата, непосредствено до контролната кула. Познавам човек, който е дежурен тази нощ до четири сутринта. Това ще ви даде доста време, понеже би трябвало да кацнете към полунощ местно време.

— Ще имам нужда от съседна стая за моята гостенка, за предпочитане със свързваща врата.

— О… така ли? — Нолан долови изненадата в гласа на Балендра.

— Освен това ще ни трябват три предплатени телефона с много включени минути и роуминг. Два самсунга S4 и един айфон 5. Напълно заредени.

— Разбрано. Добре. Ще донеса конфигурирани клонинги.

— Имай грижата на тях да са заредени всички приложения от списъка в имейла ми. Какво намери за лаптоп?

— Не можах да намеря нито един от двата ти предпочитани избора, затова се спрях на „Леново Y50 Touch“. Инсталирал съм TOR браузър и Firefox. Всичко е актуално, защитните стени са включени и в очакване на личното ти преконфигуриране.

— Леново?! Те всичките до един се продават с вградена задна врата за хакерския екип на поделение 61398. Добре, предполагам, че не е било лесна задача за толкова кратко време. Би ли купил бутилка шампанско „Мое Бяла звезда“ от безмитния магазин? Трябва да свършвам — каза Нолан и затвори. Есемесът до Хекър бе задействал бомба с часовников механизъм, затова той свали симкартата и батерията. Последните дни бе започнал да хвърля телефони сякаш беше спорт. Кайли постъпваше по същия начин нейният телефон бе компрометиран в секундата, в която бе направила обаждането от „Райска пътека“.

— Има ли хубави неща за мен в досието ми? — попита я той и в същия миг самолетът потегли напред.

Тя вяло се усмихна.

— Само че си мъж, който от време на време изневерява. — Изглеждаше уязвим за подход от този тип.

— Затова ли се държиш толкова приятелски с мен? Наистина ли смяташе да ме изнудваш със секс? — попита той с престорена изненада, като продължаваше да гледа усмихнато красивото ѝ лице.

— В момента проблемът със съпругата ти изглежда един от най-незначителните.

— В това си абсолютно права.

Хекър седеше сам в кабинета на втория етаж на конспиративната квартира Хогуортс. Райдър беше прибран на сигурно място в лазарета на ВМБ в Сембаванг и несъмнено спеше, като се имаше предвид колко сънливо бе звучал гласът му по време на последния им току-що приключил разговор. Хекър с облекчение бе научил, че заместникът му няма да има нужда от трансплантация на костен мозък. Последната прогноза бе за седмица до десетина дни в Хаваи, на изследвания и под наблюдение, после обратно в Рангун. Това беше скоро, но недостатъчно бързо, та Хекър да се измъкне от трудната ситуация.

Докато бяха разговаряли, Нолан му бе пратил есемес. Обратното повикване на Хекър не бе минало. Какви ги дрънкаше Нолан, по дяволите? Трябвало да бяга заради измислени обвинения? Щял да изчисти името си? Да хванели Телър жив? Думите на Гъни Танър още звучаха в ушите му. Отсечете главата на змията. Ако го закопчаеха, маниаците, които работеха за него, щяха да направят чудеса, за да го освободят, независимо от последиците.

Мобилният му иззвъня и той се обади.

— Деймиън се обажда. Научи ли? Константайн е обявил Нолан за глобално издирване и сингапурската полиция е издала заповед в същия дух. Компанията включва Бюрото, а сингапурците са алармирали Интерпол. Някакъв коментар?

— Нолан ми прати есемес, в който казва, че е натопен. Бяга, за да спечели време и да си изчисти името.

— Вярваш ли му?

— Около нас много хора говорят не каквото мислят, а Нолан е единственото изключение в тази каша. Да, вярвам му, поне засега. Но дори при това положение, ако ни хванат да му помагаме, това няма да ни помогне никак. Нолан настояваше да получи стенограмите от разпитите с пристрастие отпреди два дни. Сега, след като има международна заповед за издирването му, това няма как да стане.

— Съгласен съм, внимавай. Преди малко се натъкнах на Флин пред кафемашината — той е шефът по сигурността в мисията. Разбрах от него, че в момента били сложили на полиграфа някоя си Мили. Тя твърдяла, че Нолан е изменник и има копия от уотърмановите файлове за ДНС. Преди да избяга Нолан разтворил два твърди диска в киселина. Това не създава представа за невинен човек.

— Виж, аз познавам Нолан. Той определено е единственият, който не си е заровил главата в пясъка по отношение на МН370. Не знам за останалите неща. Направи ми услуга. Използвай приятелите ни от Компанията другаде и пусни проверка за Джон или Джак Нишимото. Вероятно е американски гражданин. Пилот. Роден около 1945-а. Виж има ли някакви връзки с Индокитай, „Еър Америка“ или ЦРУ от края на шейсетте досега.

— Това има ли нещо общо с Нолан?

— Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре. Правиш го само за мен. Отговорите ми трябват преди закуска.

— Разбрано. Друго?

— Имам хиляда неща на главата. В съседната стая стоят двама от „Делта“, които чакат да гръмнат Телър, когато и ако го локализираме. Контактът ми в полицията казва, че никой от информаторите му — включително собственият му зет не желае нито да говори, нито да подпитва за Джей Тофър.

— Не мисля, че мога да ти помогна в това.

— Не ти искам помощ. Изпускам си парата, това е. През последния час от НУВКР ми пратиха с имейл снимки, показващи регистрирането на радиоактивно замърсяване в Андаманско море, по средата между Рангун и Пенанг. Това е мястото, където корабът „Бандана“ е изхвърлил центрофуга за пречистване на U-235. Дори не знам трябва ли да кажа на някого за това и какво ще се случи, ако го направя.

Барлинг подсвирна:

— Това е доста над нивото на компетентността ни.

— Съгласен съм, но Матюс не спира да се опитва да ми издейства уволнението, а кучият син закриля Телър. Така че Компанията в Бирма, а може би и в цяла Азия, не внушава особено доверие. Чудя се какво да правя. На всичко отгоре арестуваха Гонзалес в Банкок. Тайландците намерили личното му оръжие в чекирания му багаж. Издействах от посолството да уредят проблема — щели да ни го върнат в четвъртък по някое време. А за капак, понеже почти всички приятели на Травис си заминаха, сега в Хогуортс сме без охрана. Двамата от „Делта“ няма да стигнат, ако армията реши да ни посети. В момента единствената ми надежда е да не знаят къде точно се намираме.

— Ако стане така, ще заприлича на „Нападението над Участък 13“79.

— Е, поне този филм завършва с хепиенд. Аз пък си мислех за „Те умряха обути в ботуши“80. Ще ти се обадя, ако нещо се разбере. Ти виж какво можеш да разбереш за Нишимото. Аз ще продължавам да търся Телър. Неговото задържане е ключ за изчезването на МН370 и може би оневиняването на Нолан.

— Успех, приятел.

Половин минута след като изпрати есемеса на Хекър, вече летяха. Нолан знаеше, че гълфстриймът трябва да лети поне три часа, преди да излязат от обхвата на изтребителите, дори повече, ако минеха над някой самолетоносач в Бенгалския залив. В този случай можеше да бъдат прихванати почти до кацане в Шри Ланка, освен ако шриланкийците не вдигнеха свои изтребители… крайно съмнителен сценарий. Но истински забавната част щеше да дойде само ако кацнеха, без да им се случи нищо лошо.

Погледна Кайли, но тя не беше на седалката си. Изви шия и я видя да се занимава с храната. Бързо извади воблерите от джоба си и използва фината пинсета на швейцарското си ножче, за да изчовърка двете microSD от кухините. Постави първата карта в кух сингапурски долар, а втората сложи в цепнатина в езика на колана си. Воблерите заминаха под седалката.

След минута тя седна при него с поднос, отрупан със средиземноморски аламинути от по една хапка, нарязани колбаси и франзела. Беше се погрижила и за бурканче горчица. Той изпи бутилката си „Евиан“ на екс, а тя му подаде своята и стана, за да донесе още три.

— Как ще ми докажеш, че семейството ми с освободено и далече от ръцете на МДС, преди да унищожа файловете?

— Не това беше споразумението ни. Ти унищожаваш копията и едва след това Министерството освобождава жена ти и дъщеря ти, а не обратното. Има ли някаква причина да не ти отнема картите тук и веднага?

— Няма, но някой може да пострада. А Марк Уотърман ще бъде разочарован.

— Защо държиш на него?

— Кръщелник ми е.

— И продължаваш да гледаш на него като такъв? Дори след като ви е предал на руснаците?

Гръдният кош на Чумаков бе толкова стегнат, че се опасяваше да не е получил сърдечен удар. Като татарин, той бе изтърпял дискриминацията първо в КГБ, после в наследника ѝ ФСС. Колегите му приемаха за даденост, че след като Сталин е прокудил от родните им места 240000 татари с 50% смъртност по време на преселението, Чумаков ще храни разбираема етническа неприязън. И не че му беше все едно, но личният му интерес и професионалното израстване имаха по-висок приоритет от поправянето на някаква историческа несправедливост. Така че той бе вложил всички усилия да спечели стипендията, която му бе позволила да напусне Узбекистан. В Московския университет бе променил името си от Арслан на Анатолий и бе положил максимални усилия да живее като заможен московчанин, а не беден централноазиатски мюсюлманин. Много заможни и по-светлокожи хора се бяха изкатерили по стълбицата, задминавайки го, макар неговият английски да бе много по-добър от техния. Беше на 46, изискан, без спестявания и най-сетне на висока длъжност, макар и в не толкова престижната дирекция „Проследяване“.

Късметът го бе споходил, когато Марк Уотърман бе попаднал под наблюдение миналия юли. Големите началници вече знаеха името му, кимаха му и спираха да побъбрят с него при разминаване. Беше обработил почти всеки, който можеше да му даде рамо, в това число външния министър Грейг. Само преди три седмици Чумаков се бе врязал между колеги, за да се добере първи до Грейг и да го поздрави след безлична реч — подлизурски ход, оказал се удачен вчера, когато Грейг бе приел обаждането му.

Малко по-високата заплата, дошла с повишението му, бе крайно недостатъчна, за да поддържа стила му на живот, определено не и в путиновска Русия. Само една съвместна вечеря с бъдещи олигарси бе достатъчна, за да го докара до супа фиде и водка за следващите две седмици. Така че се бе съгласил да предостави излишния сървърен капацитет на дирекция „Проследяване“ на един ливански хакер и посредник, чийто клиент имал готовност да плати 100000 долара за 72-часова DDOS атака, насочена срещу останала неназована страна от Персийския залив. Определено съществуваше прецедент в отдаване на нерегистрираните сървъри на ФСС под наем на хора, които искаха да навредят на интересите на Запада. Чумаков бе „подстригал“ сумата за ФСС на 80000 и така бе прибрал комисиона от 20000 — не безумно голяма сума, но достатъчна, за да го вкара в затвора или да му донесе куршум в главата, ако DDOS атаката се издънеше по някакъв начин. Самият мащаб на планираната атака и анонимността на мишената бяха обезпокоителни. Във ФСС нямаше дори да вдигнат вежди, ако някой поискаше до двайсетина от 200-те им секретни сървъра да подсилят нечия DDOS атака, но в случая първоначалното искане беше за 100!

И преди две седмици го бе осенила истината. Никаква хакерска група не можеше да организира, а още по-малко да финансира подобна атака. И никакъв друг субект, различен от разузнавателната мрежа или военните на Съединените щати, не би имал защита, достойна за изправянето срещу нея на масив от сто сървъра. Алчността бе вкарала ФСС и лично Анатолий Чумаков в центъра на готова да пламне кибервойна.

Подложен на безжалостен разпит, посредникът най-накрая бе признал, че крайният клиент е млад хакер, работещ в Бейрут и наричащ себе си Морморот. Деликатните проверки на Чумаков бяха разкрили, че реалният клиент е иранското правителство. По-нататък бе научил, че Морморот е бил в основата на разбиването и унищожаването преди година и половина на компютърната мрежа на фирмата „Сауди Арамко“81. Каквото и да бе направил Морморот след това, то в никакъв случай нямаше да е нещо дребно. В този момент Чумаков просто се бе изплашил и се бе опитал да отмени сделката, само че гадният ливанец бе заплашил да разкрие корумпираността му, ако не продължи да сътрудничи.

Чумаков най-сетне бе намерил изход от тази бъркотия. Външният министър Грейг бе одобрил идеята изменникът Уотърман и съюзникът му Нолан да бъдат дадени като подарък на Съединените щати, в замяна, на което НАТО да престане да се меси на Русия в Крим и Украйна. Грейг бе пожелал да получи файловете за АНС, за да бъдат проучени, разбирайки риска от всякакъв зловреден софтуер, закачен към тях. Това съкровище щеше да даде безценна информация, та макар и само по отрицателен начин като се анализираше какво американците не искаха да издадат и са манипулирали. И само преди малко Чумаков бе получил имейл, потвърждаващ, че американците и Грейг са се договорили по принцип. Ако той успееше да отвлече Нолан, а след това да го предаде заедно с Уотърман на американците, можеше да бъде почти сигурен, че неговите господари щяха да си затворят очите за онези неразумно задържани проклети 20000. Той погали възела на копринената си вратовръзка. Яката го стягаше.