Море от лъжи

59. Плажно облекло

Петък, 14 март: Форт Мийд

Събота, 15 март: Заливът на адмиралтейството

Уайл и Грегъри се смесиха с останалите ликуващи пред няколкото големи монитора. Преди два часа настроението бе ентусиазирано, защото Китай бе поискал прекратяване на огъня, но сега можеха да видят какво бе накарало техния противник да се откаже. Първите сателитни снимки на познатите военни съоръжения минаха под формата на импровизирано слайдшоу. Приличаше на повторение на Първата война в Залива, Пустинна буря 1990. Нищо друго, освен видеоклипове на лазерно насочвани бомби и ракети, унищожаващи мишена след мишена, вторични експлозии и просто снимки на димящи останки. Американските ВВС бяха дали петима загинали, плюс малко над петдесет ранени от единственото попадение на ракета в миноносец. Съединените щати бяха загубили три самолета, но китайският флот бе редуциран до единайсет големи кораба, двайсетина снабдителни кораба и поне трийсет самолета. Нито една китайска радарна система за насочване „земя-въздух“ не бе сработила: бомбардировките бяха протекли без опит за противодействие от земята, а базираните на самолетоносачи изтребители бяха свалили почти всички изтребители „Шенянг“ и „Ченгду“, които бяха успели да излетят. Останалите бяха изстреляли ракетите си и позорно бяха избягали от боя.

В съседната стая се разнесоха възбудени викове и някой извика:

— Гао Шиян е подал оставка! Гао го няма!

Новият ръководител на Китай се оказа малко познатият бивш заместник-министър на Министерството на държавната сигурност Лю Женчан. Страхотно завръщане от прага на килията за човек, арестуван и поставен под домашен арест само преди три дни.

Кацнаха на плажа без никакви проблеми. „Пристигнахме“ — каза си Нолан. Краят на света и определено краят на пътя. И кой друг идеше към тях, ако не самият зам., остарелият, но невъзможно да бъде сбъркан 2ЗДТО? Нолан гледаше уверената му походка на стар каубой след успешен двубой с шерифа в град, от който добрите вече са избягали.

Осъзна грешката си и сви устни. Сега му оставаше само да се надява, че бележникът с истинската история на изчезването на МН370 някой ден наистина ще попадне в медиите и Каултър няма да се измъкне безнаказано. Знаеше отлично как работи 2ЗДТО. На никого — Кайли, Нолан или дори охранителите — нямаше да бъде позволено да свържат дори с намек Каултър с МН370 или тази работа. Бездушното избиване на 239 души бе социопатично поведение извън способността на нормален човек да го разбере, което не пречеше на зам.-а да върви с пружинираща походка и с усмивка на лицето.

— Здрасти, Франк. Не съм изненадан да те видя тук.

— Виж ти! Боб! Откъде се взе? Трябва да призная, че не очаквах да стигнеш толкова далече. Е, добре дошъл в Еко лагера, някога по-известен като Клетката на влечугото. А коя е тази прекрасна дама?

— Аз съм Ю Кайли, бивш заместник-директор на контраразузнаването в МДС. Тук съм, за да те арестувам за убийството на 152 китайски граждани на борда на МН370.

— Глупости, мадам. Не можете да го направите. А и сметката ви не е вярна. Скоро ще разберете защо. Боб… изглеждаш ужасно.

— Искам вода и час от времето ти, Франк.

— Мисля, че можем да те устроим и с двете. Но да се махнем от това слънце! — Той се обърна и каза: — Санди, доведи госпожица Ю и ела и ти…

— А вие какво бихте искали, мадам? — попита Каултър, Кайли. Климатикът в бунгалото на Каултър беше шумен, което принуждаваше Нолан да напряга слуха си, за да чува тихия провлачен глас, който преди толкова много години го бе наставлявал в обстановката след падането на „Дабъл Лама Трейдинг“. Слаба електрическа крушка осигуряваше достатъчно светлина, за да вижда лицето на Каултър. Годините — всичките му вече поне седемдесет и пет — си личаха: косматите вежди, провисналите бузи, отдавна побелялата коса. Каултър приличаше на човек, живял дълги години сред природата. — Срещата ни тук завършва цикъла. Помниш ли 2008-а, когато унищожи кариерата ми, като пробута „Стъкснет“ вместо удара срещу иранските ядрени инсталации?

— Нямам представа за какво твориш — каза Нолан.

— Имаш, имаш. Като 2ЗДТО аз бях там през 2008-а, когато ти направи онази презентация пред Мейр Даган от Мосад и тогавашния директор на ЦРУ Хейдън. Според мен беше най-калпавото представяне на продукт, което съм виждал. — Каултър пусна замислена усмивка. — Но Мосад се заинтригува, а Хейдън не искаше да излага Агенцията на поредната атака от конгресните лидери, така че президентът Буш избра лесния вариант. И докато се усетя, вече ви дишах прахта. Към март 2009-а бях паднал от мястото, до което се бях борил да се издигна над трийсет години.

— Знаех, че си се пенсионирал, което не беше изненадващо. По дяволите, та ти беше почти на седемдесет и…

— Можех да работя още много години! Имаше поне десет одобрени тайни операции, готови за провеждане, когато ме изгониха. И нито една от тях не се проведе, свестни хора умряха ненужно, а светът днес е по-опасно място именно заради това. Заради теб.

— Съжалявам, че виждаш нещата така. Но какво, по дяволите, може да оправдае убийството на почти двеста и четирийсет невинни хора? Какво ще ми кажеш за тях?

— Двеста и четирийсет? Пфу! Какво е това в сравнение с другото, което научихме? Боб, не схващаш ли, че „Стъкснет“ само забави иранците? Че тяхната ядрена програма днес е по-голяма и по-смъртоносна, отколкото когато и да било?

— „Стъкснет“ бе замислен да направи точно онова, което успя да направи: да забави момента, когато Иран ще разполага с ядрено оръжие, и да спечели време за постигане на дипломатическо решение — Нолан забеляза, че Каултър започва да изпуска нервите си.

— Дипломация? — презрително изпръхтя Каултър. — Ти си разузнавач, откакто се помниш. И колко пъти в кариерата ти дипломацията е довела до разрешаване на криза? — Лицето на Каултър беше почервеняло и в гласа му ясно се долавяше гняв. — Ти беше за „Стъкснет“, защото разработването му включваше първопроходство в кибер шпионажа, което завинаги щеше да бъде свързано с твоето име. Цялата операция бе един голям масаж на егото на криптоаналитиците в АНС и ЦРУ. На теб не ти пукаше за дипломацията, нито си вярвал в нея повече от мен! Великият ти план „Стъкснет“ беше егоистичен. Но ти погреба не само моята кариера, а и цялата американски политика в Близкия изток. Ето това направи „Стъкснет“.

— Окей, окей… може и да си прав донякъде. „Стъкснет“ ми спечели повишение, прехвърляне в Сингапур и дори медал. Не очаквах нито една от тези приятни изненади, но нека сме справедливи — „Стъкснет“ надмина очакванията на всички. Не е моя вината, че дипломатите се издъниха. Така че не увесвай на моята шия неспособността на Държавния департамент да се договори с аятоласите. Но все пак ми кажи… Кому беше нужно отвличането на МН370 и убиването на всички на него? Ето този въпрос не ми дава мира.

Каултър беше съвсем делови:

— Екипът ми от настоящи и бивши аналитици събра доказателства, че Иран има ядрен арсенал от поне десет бомби, малко на брой средства за пренасянето им, почти готова балистична ракета, прототип на бойна глава и никакви инициатори за устройствата, които могат да се качат на ракети. Ако иранците се сдобиеха с инициаторите, след половин до една година щяха да имат напълно използваеми ракети с обхват хиляда километра. В товарния отсек на онзи малайзийски еър лайнер имаше два неработоспособни ядрени инициатора, повредена центрофуга IR-1 — декор без никаква стратегическа стойност — и килограм уран U-235 за военни цели, съхраняван в специален контейнер в сандъка с центрофугата. Работещ за мен човек убеди иранските лидери да изпратят техния главен ядрен експерт да надзирава токсичното карго под прикритието на цивилен, за да се докаже пред Китай, че Иран наистина вече разполага с бомбата. По този начин Китай щеше да бъде убеден да помогне в усъвършенстването на конструкциите на инициатора и центрофугата, без формално да нарушава договорите за неразпространение на ядрено оръжие. Иранският учен и ядрените джунджурии бяха скъпоценно карго. По дяволите… аз бих жертвал цяла дивизия пехотинци само за него, а инициаторите струваха живота на поне десет хиляди души. На всичко отгоре печелим двойно, ако иранците смятат, че главният им учен с мъртъв, докато междувременно той ни издава най-големите тайни на програмата. В комбинация всичко това засилва нуждата Съединените щати да използват Израел, за да бъдат унищожени основните ирански ядрени инсталации. Следващата седмица ще представя в Канбера неопровержимо доказателство пред нашия директор в централата там и пред американския посланик. Преди да е изтекла седмицата, Обама ще ме викне във Вашингтон, за да защитя в личен разговор с него нуждата от изпреварващи действия. Преди да е изтекъл месецът, иранските ядрени комплекси ще са в руини, а аз ще бъда възстановен на поста 2ЗДТО.

— В моята страна ти би бил осъден за убийство и разстрелян — каза Кайли.

Каултър я изгледа и изръмжа:

— Вече е късно за такива приказки. Ти играеш покер на централната маса, скъпа. — Обърна се към охранителя и каза: — Санди, покани господин Уонг да се присъедини към нас.

Санди отвори вратата и за миг всички бяха заслепени от яркото утринно слънце. Нолан погледна Кайли, за да провери дали не иска да се присъедини към него в атака срещу Каултър, но тя леко поклати глава. Имаше основание — лявата му ръка все още бе практически безполезна. Секунди по-късно охранителят се върна с още един човек.

— Госпожице Ю, моля ви запознайте се с господин Уонг, ваш сънародник. — Двамата азиатци се спогледаха настръхнали. — Господин Уонг, това е моят най-стар бивш колега Боб Нолан.

Преди Уонг да продума, Кайли извика:

— Жао Жиюан! Предател! — Жао застина, като чу името си, при това на мандарин, и отговори на английски:

— Съжалявам, мадам, но ме бъркате с някого.

Кайли превключи на английски:

— Това е контраадмирал Жао Жиюан, началник на поделение 61398 на НОА. Лю Женчан отдавна те смята за шпионин. И ето те — живо доказателство за твоята измяна!

Жао се обърна към Каултър и го погледна въпросително. Каултър махна небрежно с ръка и Жао каза:

— О, ти значи си известната Ю Кайли от контраразузнаването. Неуморна си, признавам, но не беше достатъчно умна, за да ме заловиш. Какво те доведе тук?

— Директор Лю се досети, че си замесен в похищението, веднага щом разбра, че те има в манифеста. Макар другарят Лю да е под домашен арест, властта му е такава, че издейства да ме прехвърлят в Сингапур, за да науча повече. Нолан работеше в ЦРУ със същата цел. Убедих Нолан да ме вземе в Шри Ланка. ФСС се опитаха да отвлекат Нолан, за да го предадат заедно с Уотърман на американците. С Нолан едва се измъкнахме на руснаците, американците и моите хора. Той изчисли, че Каултър ще е тук, така че дойдохме от Шри Ланка. А аз допусках, че и ти ще си тук.

— И какъв е планът ти сега, Ю Кайли? — попита Жао с презрение.

— Ще науча колкото мога за измяната ти и ще те убия.

Жао извади от десния джоб на панталона си малък пистолет.

— Когато ти се прииска да ме убиеш, чувствай се поканена да го направиш.

Каултър стана и премести стола си метър встрани, извън линията на предполагаемия изстрел. Седна, прокашля се и каза:

— Хайде да се държим цивилизовано. Успокойте се всички. Боб, имам въпрос към теб.

— Давай.

— Как се надяваш да се измъкнеш оттук жив?

— Не се надявам. Изхарчих спестяванията си, провалих брака си и завършвам кариерата си, поставен под подозрение. Искам да науча истината за МН370 и да направя нужното ти да бъдеш заловен. Все още съм на заплата в ЦРУ до края на месеца. Ако умра преди това, имам застраховка „Живот“ за пет милиона долара. Не мога да направя нищо по-добро за моята съпруга и децата ми.

— Дошъл си тук на самоубийствена мисия? — недоверчиво попита Кайли.

— Отнася се и за двама ни. Просто не знаех за твоята допреди минута.

В бунгалото нахлу Уилбър Уолам и стресна всички.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, но май трябва да знаете, че янкитата и китайците се бият за някакви острови северно от Тайван, собствеността, над които се оспорва от Япония ѝ Китай.

— Островите Диаую — поясни Кайли.

— Не, не са те — неуверено каза Уолам.

— Японците им казват Сенкаку — поясни Жао.

— Да, да, за тях става дума — потвърди Уолам. — И се оказва, че Чичо Сам не е лъжица за вашата уста, защото ви е попилял и е свалил трийсет самолета без никакви загуби. Китай е развял бялото знаме и в момента има примирие под контрола на ООН. Току-що чух на къси вълни, че председателят Гао е подал оставка. Това има ли някакво значение за някой от вас?

Каултър сви рамене с безразличие.

— Кой е новият президент на Китай? — напрегнато се поинтересува Кайли.

— Това още не го знам, но ако искаш, ще кажа на някой от охраната да ни съобщи, като го обявят.

— Да, моля — каза Жао.

Уолам излезе и вратата милостиво се затвори зад него.