Мрак

Бен Дей

2 януари 1985 г.

15:10 ч.

Пикапът на Трей миришеше на трева, на потни чорапи и на сладникав коктейл с вино, вероятно разлят от Диондра. Тя често заспиваше с бутилка в ръка — обичаше да пие направо от шишето, докато алкохолът я събори, а последната глътка да й бъде подръка за всеки случай. В пикапа бяха разпилени стари опаковки от храни, кукички за риболов, един брой на „Пентхаус“, а върху постелката в краката на Бен щайга с картонени опаковки, на всяка от които пишеше „Мексикански скачащи бобчета“ и имаше рисунка на бобче със сомбреро, в чиито нозе — знаци като на „Найки“, за да изглежда, че скача.

— Опитай — подкани го със знак Трей.

— Не, това не са ли някакви буболечки?

— Аха, ларви на бръмбар — отговори Трей и пусна режещия си смях.

— Страхотно, не, благодаря.

— О, мамка му, човече, само те поднасям. Дай по-весело!

Спряха пред един супермаркет, Трей махна на мексиканеца на касата — „имам бобче за теб“ — натовари Бен с цял куп „Бийст“, начоси за микровълнова, за които Диондра вечно мрънкаше, и взе пакети с телешка пастърма, които разпери в ръка като букет.

Типът се усмихна на Трей, издаде нещо като индиански боен вик. Трей скръсти ръце пред гърдите си и се престори, че изпълнява мексикански танц.

— Само ми звънни, Хосе.

Типът не каза нищо повече, а Трей му остави рестото, което си беше цели три долара. Бен не спираше да мисли за тези пари, докато пътуваха към къщата на Диондра. Че светът е пълен с хора като Трей, които просто оставят три долара бакшиш, без да се замислят. Като Диондра. Преди няколко месеца, в самия край на горещия септември, се наложи Диондра да гледа двама свои братовчеди или нещо такова, затова двамата с Бен ги закараха на воден парк близо до границата с Небраска. Тя от един месец караше мустанга на майка си (нейната кола й била омръзнала) и задната седалка беше пълна с неща, които бяха купили, неща, които на Бен никога не би му хрумнало да притежава: три различни вида слънцезащитен крем, плажни кърпи, бутилки сода с лимон, дюшеци, надуваеми пояси, плажни топки, кофички. Децата бяха малки, на шест-седем години, и бяха натъпкани отзад с всички тези боклуци, надуваемите дюшеци проскърцваха при всяко движение, а близо до Лебанон те отвориха прозореца, разкикотиха се, дюшеците заскърцаха още по-силно, все едно достигаха до кулминацията на някакъв полов акт между надуваеми дюшеци, и Бен най-сетне разбра защо се кискат децата. Събираха дребните, които Диондра беше зарязала на задната седалка — тя винаги хвърляше там дребните монети — а хлапетата ги изхвърляха с шепи през прозореца, за да се пръснат като искри. Не само пенита, имаше и монети от по двайсет и пет цента.

Бен си помисли, че по това се различават хората. Не по това дали обичат котки или кучета, дали са фенове на „Шефс“ или на „Бронкос“. А по отношението към монетите от двайсет и пет цента. За него те се равняваха на един долар. Няколко такива монети бяха обядът му. Монетите, които тези малки нищожества изхвърляха през прозореца, бяха половината цена на едни дънки. Той на няколко пъти помоли хлапетата да престанат, обясняваше им, че е опасно, незаконно, че ще ги глобят, че трябва да седнат с лице напред. Децата се кикотеха, Диондра изрева: „Бен няма да получи издръжката си за седмицата, ако му вземете дребните“ — и той разбра, че е разкрит. Не беше толкова сръчен, колкото си мислеше: Диондра бе забелязала, че той обира дребните й. Почувства се като момиче, чиято пола вятърът току-що е вдигнал високо. И се запита какво говори това за нея — да забележи, че гаджето й обира дребните, и нищо да не каже. Добра ли беше или гадна?

Пристигнаха на пълна скорост пред къщата на Диондра, огромна бежова кутия, заобиколена от мрежеста ограда, та питбулите да не разкъсат пощальона. Диондра имаше три питбула, единият от които беше бяла торба мускули, огромни топки и безумни очи. Бен го мразеше дори повече от другите два песа. Тя пускаше кучетата в къщата, когато родителите й ги нямаше, и те се катереха по масите и осираха пода. Диондра не чистеше, само пръскаше освежител за въздух върху просмуканите с лайна килими. Красивият син килим в хола — пепел от виолетки, така го наричаше Диондра — беше направо миниран с втрити между нишките лайна. Бен се мъчеше да не обръща внимание. Не беше негова работа, както обичаше да му напомня Диондра.

Задната врата беше отворена въпреки студа и питбулите притичваха навътре-навън като в някакъв фокус — няма питбул, един питбул, два питбула в двора! Три! Три питбула на двора, обикалят в кръг, после отново се стрелват вътре. Приличаха на птици в ято, които се кълват и се дразнят в полет.

— Мразя тези проклети кучета — изстена Трей и спря колата.

— Тя ги глези.

Кучетата залаяха нападателно, когато Бен и Трей поеха към къщата, и ги последваха като обезумели покрай оградата, навираха муцуни и лапи през отворите на мрежата и лаеха, лаеха, лаеха.

Предната врата беше отворена и навън струеше топлина. Минаха през вестибюла с розови тапети — Бен не устоя и затвори вратата, за да пести топлина — и тръгнаха надолу, към етажа на Диондра. Тя беше в хола и танцуваше полугола, само по огромни розови чорапи, без панталони и с пуловер като за двама човека с огромни плетеници, който приличаше на Бен на рибарска, не на момичешка дреха. Но пък всички момичета от училище носеха широки ризи. Казваха им „ризи от гаджето“ или „ризи от татко“. Разбира се, и Диондра носеше супершироки дрехи с нещо отдолу: провиснала фланелка, после някакъв потник и отгоре ярка раирана риза. Веднъж Бен й предложи един от големите си черни пуловери, за да й стане пуловер от гаджето, понеже нали й беше гадже, а тя сбърчи нос и заяви: „Не е какъвто трябва. И има дупка“. Като че ли дупката в дрехата му беше нещо по-гадно от кучешките лайна по целия килим. Бен така и не беше сигурен дали Диондра знае всякакви тайни и скрити правила, или просто си ги измисля, за да го държи в подчинение.

Тя подскачаше под звуците на „Път за ада“, зад нея в камината бумтеше огън, а цигарата й беше протегната далеч от новите й дрехи. Беше си купила дванайсет неща в торбички, на закачалки или в лъскави хартиени пликове с тънка хартия, която искреше отгоре като огън. Освен това имаше няколко кутии за обувки и пакетчета, в които Бен знаеше, че има бижута. Когато Диондра вдигна поглед и видя черната му коса, го удостои с широка щастлива усмивка и одобрителен знак с вирнати палци:

— Страхотно! — И Бен се почувства малко по-добре, не толкова глупаво. — Казах ти, че ще изглежда добре, Бенджи. — И толкова.

— Какво си купи, Дио? — попита Трей и зарови в торбите. Дръпна си от цигарата, която тя държеше, както си беше без панталони. Диондра улови погледа на Бен и повдигна пуловера, под който се показаха боксерки, ама не негови.

— Всичко е наред, глупчо. — Тя се приближи да го целуне, а гроздовото ухание на лака й за коса и мирисът на цигари го успокоиха. Прегърна я нежно, както правеше напоследък, с отпуснати ръце, и потръпна, когато усети езика й да притиска неговия.

— О, божичко, преодолей тази фаза с недосегаемата Диондра — сряза го тя. — Освен ако не съм твърде стара за теб.

— Ти си на седемнайсет — засмя се Бен.

— Само да чуваше каквото чувам аз — мелодично пропя Диондра, но звучеше ядосано, адски вбесено.

— Какво означава това?

— Палавите седемнайсет май са твърде много за твоя вкус.

Бен не знаеше какво да отговори. Да спориш с Диондра, когато е в това откачено настроение, само водеше до безкрайни „Не, няма нищо“ и „По-късно ще ти кажа“ или „Не се тревожи, ще се оправя“. Тя дръпна назад твърдата си коса и им потанцува, а зад една кутия с обувки се появи и питието й. Шията й беше осеяна със смучките, които й беше оставил в неделя, когато я хапеше като Дракула, а тя настояваше за още: „По-силно, по-силно, няма да остане белег, ако го правиш така, не си стягай устните, без език, по-силно… Направи го! По-силно! И смучка ли не знаеш как да оставиш?“. После с бясно и напрегнато лице стисна главата му, извърна я настрани и се впи в шията му като умираща риба, всмуквайки плътта му навън-навътре в бесен ритъм. Накрая се дръпна и каза: „Ето така“, и го накара да се погледне в огледалото. „А сега ми го направи на мен“.

В резултат по шията й сякаш плъзнаха пиявици, кафяви, синкави и смущаващи за Бен, докато не забеляза, че Трей ги гледа.

— О, не, миличък, ти си ранен — престорено се засуети Диондра, когато най-сетне забеляза раната на главата му. Навлажни пръста си и се зае да трие кръвта. — Нападнаха ли те?

— Миличкият е паднал от колелото — ухили се Трей. Бен не му беше казал, че е паднал от колелото, затова усети прилив на гняв, че онзи се опитва да му се подиграва и всъщност казва истината.

— Майната ти, Трей.

— Хеееей — вдигна ръце Трей и очите му станаха тъмносиви.

— Някой те бутна от колелото ли, миличък? Някой се опита да те нарани ли? — галеше го Диондра.

— Купи ли нещо на малкия Бени, че да не носи тия скапани работни дънки още един месец? — попита Трей.

— Разбира се — ухили се тя и забрави за раната на Бен, която той се беше надявал да я ангажира повечко време. Изприпка до огромна червена торба и измъкна отвътре черен, кожен панталон, дебел като кравешка кожа, раирана фланелка и черно дънково яке с лъскави капси.

— Уха, кожен панталон, да не мислиш, че излизаш с Дейвид Лий Рот? — изсмя се Трей.

— Ще му стоят добре. Хайде, пробвай ги. — Тя набърчи нос, когато той се опита да я придърпа към себе си. — Да си чувал за душ, Бен? Миришеш на кафене. — Натъпка дрехите в ръцете му и го избута в спалнята. — Това е подарък, Бен — провикна се тя подпре му. — Може да кажеш едно „благодаря“.

— Благодаря! — провикна се той в отговор.

— Вземи си душ, преди да ги облечеш, за бога!

Значи тя наистина мислеше, че той смърди. Бен знаеше, че вони, но се надяваше никой друг да не го усеща. Влезе в банята срещу спалнята на Диондра — тя си имаше собствена баня, за бога, а родителите си имаха тяхна, огромна, с две мивки — и пусна мръсните си дрехи на топка върху яркорозовото килимче. Чаталът му още беше мокър от кофата, която бе разлял върху себе си, а членът му беше влажен и съвсем мъничък. Почувства се приятно под душа, отпусна се. С Диондра често бяха правили секс под този душ, топли и покрити с пяна. Винаги имаше сапун, не се налагаше да се миеш с бебешки шампоан, защото майка ти все не смогва да отскочи до магазина.

Бен се избърза и обу боксерките си. И тях му беше купила Диондра. Първия път, когато правиха секс, тя толкова се смя на белите му слипове, че се задави с плюнката си. Той се помъчи да натъпче боксерките в тясната кожа — цялата в ципове, каишки и куки, и се заусуква, за да ги вдигне на задника си, който според Диондра беше най-хубавото у него. Проблемът бяха боксерките, нагъваха се, вдигаха се към кръста му, когато дръпнеше панталоните нагоре, издуваха кожата не където трябва. Смъкна панталоните, изрита и боксерките в купчината стари дрехи, целият настръхнал, докато Диондра и Трей си шепнеха и се кискаха в другата стая. Нахлузи отново панталона на голо и той прилепна към тялото му като водолазен костюм. Стана му топло. Задникът му вече се потеше.

— Ела да ни се покажеш, жребецо — провикна се Диондра.

Бен облече фланелката и отиде в спалнята й да се огледа. Рокерите метъли, които Диондра обичаше, го гледаха от плакатите по стените, дори от тавана над леглото, с дълги щръкнали коси, облечени с кожени дрехи с катарами и колани като извънземни роботи. Май не изглеждаше зле. Вписваше се доста добре в картинката. Когато се върна в дневната, Диондра изписка, хукна към него и се хвърли в ръцете му.

— Знаех си, знаех си, ти си жребец. — Тя отметна назад косата му, която беше нелепо чорлава и дълга до брадичката. — Трябва да продължиш да си пускаш косата, обаче иначе си жребец.

Бен погледна към Трей, който сви рамене:

— Няма аз да те чукам довечера, не ме гледай.

На пода имаше купчина отпадъци, дълги и тесни като пръсти опаковки от пастърмата и найлонов плик с няколко парчета сирене и трохи от начоси.

— Всичко ли изядохте? — попита Бен.

— Сега е твой ред, Тийп-бийп — разлигави се Диондра и дръпна ръка от косата на Бен.

Трей вдигна осеяната с метални капси риза, която тя му беше купила (защо изобщо Трей получаваше нещо, зачуди се Бен), и се запъти към спалнята за своето участие в модното ревю. В коридора се възцари тишина, после се чу отварянето на бира и накрая смях — смях до сълзи, такъв смях, че ти иде да се търкаляш по пода.

— Диондра, ела тук!

Диондра вече се смееше, когато хукна към Трей и заряза Бен да се поти в тесните си нови кожени панталони. След малко и тя виеше от смях, а после двамата се върнаха грейнали от щастие — Трей без риза и понесъл боксерките на Трей.

— Пич, да не си облякъл тези скубалки гол? — попита той, задъхан от смях и с ококорени очи. — Имаш ли представа колко типове са си пъхали гадостите в тези панталони преди теб? В момента по топките ти е полепнала потта на поне осем човека. Дупката на задника е притисната плътно към дупката на нечий друг задник. — Двамата отново се разкикотиха, а Диондра простена, както обикновено ооохааа — „клетият Бен“, това означаваше.

— Мисля, че по тези има и петна от лайна, Диондра — надникна Трей в боксерките. — Погрижи се, женичке.

Диондра хвана боксерките с два пръста, прекоси дневната и ги хвърли в огъня, където те изпращяха, но не се запалиха.

— Дори огън не ги гори — изхили се Трей. — От какво са, Бен, от полиестер?

Диондра и Трей се пльоснаха на канапето, където тя се катурна настрани, за да се посмее още малко, а Трей положи глава на хълбока й. Тя продължи да се кикоти, стиснала очи и полегнала настрани, после отвори едното си синьо око и го огледа. Бен вече се канеше да се върне в банята и да си обуе дънките, когато Диондра скокна и го хвана за ръката.

— О, миличък, не се сърди. Изглеждаш страхотно. Наистина. Не ни обръщай внимание.

— Готини са, пич. Може пък да трябва да се подържиш в соковете на друг мъжага, че и ти да станеш мъж, а? — Трей отново се разхили, обаче Диондра не се присъедини, затова той отиде да си вземе още една бира от хладилника. Още не беше облякъл новата си риза, явно му харесваше да се размотава гол, с черни косми по гърдите и зърна колкото монети от пет цента, с издути мускули и ивичка косми надолу към корема, каквато Бен никога нямаше да има. Погледна към Трей — искаше му се дългичко да го огледа, но знаеше, че не е добра идея.

— Хайде, Бен, да не се караме — помоли го Диондра и го дръпна надолу към канапето. — След всички глупости, на които се наслушах днес за теб, би трябвало аз да съм бясна.

— Моля? Какво означава това? — попита Бен. — Все едно говориш кодирано. Имах отвратителен ден и не съм в настроение.

Така правеше Диондра — подмамваше те, подмяташе ти по малко стръв, докато не откачиш, а после започваше: „Ама защо се ядосваш?“.

— Ауууу — прошепна тя в ухото му, — хайде да не се караме. Заедно сме, нека да не се дърлим. Ела в стаята ми да се сдобрим. — Дъхът й миришеше на бира, дългите й нокти бяха върху слабините му. Дръпна го.

— Трей е тук.

— Трей няма да има нищо против — каза тя, после додаде по-силно: — Погледай малко кабелна, Трей.

Трей измърмори нещо, без дори да ги поглежда, и се метна с главата напред на дивана, а бирата му се разля като фонтан.

Бен вече беше бесен, а Диондра явно го харесваше точно такъв. Искаше той да прониква в нея със сила, това я караше да стене. Веднага щом затвориха вратата — тънката врата от шперплат, през която Трей със сигурност ги чуваше… ясно — Бен изпъна ръце към нея, а Диондра рязко се завъртя и издра лицето му силно до кръв.

— Диондра, какво, по дяволите!… — Вече имаше нова драскотина на лицето и не даваше пет пари. „Раздери тези бебешки бузи, направи го.“ Диондра се отдръпна за секунда, отвори уста, после просто го притегли към себе си и двамата се строполиха върху леглото й, а от двете страни към безличната си смърт изпопадаха плюшени животни. Тя отново го одра, този път по гърба, и на него вече наистина му се искаше здравата да я изчука, стана бясно червен, както казват по анимационните филмчета, а тя му помогна да смъкне панталоните, които се отлепиха като изгоряла кожа, а членът му щръкна напред, по-твърд от всякога. Диондра свали пуловера си и разголи големите си млечносини и меки гърди, а той разкъса боксерките й. Когато се вторачи в корема й, тя се завъртя с гръб към него и го насочи да проникне в нея отзад, крещейки: „Това ли е? Само толкова ли имаш? Чукай ме по-силно“, а той продължи с мощните тласъци, докато не го заболяха топките, докато не престана да вижда, а после всичко свърши, той лежеше по гръб и се чудеше дали не е получил инфаркт. Едва дишаше и се опитваше да прогони депресията, в която неизменно потъваше след секс, тъгата заради края.

Бен беше правил секс вече двайсет и два пъти — броеше ги — винаги с Диондра, и беше гледал достатъчно телевизия, за да знае, че би трябвало мъжете спокойно да заспиват след това. Той никога не заспиваше. Всъщност се чувстваше още по-възбуден, сякаш е погълнал прекалено много кофеин, ставаше зъл и рязък. Нали уж сексът би трябвало да успокоява — докато го правеше, наистина беше гот, кулминацията също беше гот. Обаче след това за около десет минути му идеше да се разплаче. „Това ли беше?“ — ето така се чувстваше, най-великото нещо в живота, заради което хората се избиваха, приключваше за няколко минути и те захвърляше изкормен и потиснат. Никога не разбираше дали на Диондра й е харесало или не, дали е свършила или не. Тя сумтеше и пищеше, но накрая никога не изглеждаше щастлива. И сега лежеше до него с корема нагоре, без да го докосва, и сякаш почти не дишаше.

— Днес в мола видях едни момичета — обади се Диондра до него. — Разправят, че чукаш малки момиченца в училище. Десетгодишни.

— Какви ги дрънкаш? — попита Бен, още замаян.

— Познаваш ли някоя си Криси Кейтс?

Бен едва се сдържа да не скочи. Скръсти ръце под главата си, после ги смъкна отстрани на тялото и ги скръсти върху гърдите.

— Да, струва ми се. Тя е в курса по рисуване, където помагам след часовете.

— Не си ми казвал за никакъв курс по рисуване — каза Диондра.

— Няма нищо за казване, беше само няколко пъти.

— Само няколко пъти какво?

— Курсът по рисуване — каза Бен. — Помагах на децата. Една от предишните ми учителки ме помоли.

— Казват, че полицията иска да те разпита. Че си вършил нередни неща с някои момиченца… с деца на възрастта на сестрите ти. Че си ги пипал, където не трябва. Всички те наричат перверзник.

Той се надигна и седна в леглото, представи си как баскетболистите от отбора се подиграват на косата му, на перверзността му, заключен в съблекалнята, а когато им омръзне да го тормозят, се качват на огромните си пикапи и потеглят.

— Ти мислиш ли, че съм перверзник?

— Не знам.

— Не знаеш ли? Защо току-що нрави секс с мен, ако ми мислиш за перверзник?

— Исках да проверя дали още го вдигаш с мен. Дали лесно свършваш. — Тя се завъртя с гръб към него и сви крака към гърдите си.

— Е, това е адски откачено, Диондра. — Тя мълчеше. — Искаш да го кажа ли? Не правя секс с момиченца. Не съм правил нищо с никоя, освен с теб, откакто започнахме да излизаме. Обичам те. Не искам да правя секс с малки момиченца. Ясно? — Мълчание. — Ясно?

Диондра полуизвърна лицето си към него, вперила без никаква емоция едното си синьо око в Бен.

— Шшшт, бебето рита.