Мрак

Бен Дей

2 януари 1985 г.

17:58 ч.

Диондра имаше малко коремче, от което Бен се ужасяваше, и вече седмици наред говореше за „движението“. Беше се случило, бебето се беше размърдало, а това беше много специален момент, затова Бен трябваше постоянно да полага длан върху корема й и да усеща как бебето рита. Той се гордееше, че е направил този корем, че е направил бебето, гордееше се поне от представата за това, обаче всъщност не му харесваше да я докосва по корема или да го гледа. Плътта беше странна, едновременно твърда и мека, като развалена шунка, и му беше неловко да я пипа. Седмици наред тя хващаше ръката му и я притискаше там, взираше се в лицето му да види как ще реагира, а после му се разкрещяваше, когато той не усещаше нищо. Всъщност известно време той си мислеше, че бременността на Диондра е поредната й шега, за да го накара да се почувства тъп — седеше с потни длани върху тази противна издутина от плът и си мислеше: „Това куркане, за него ли става въпрос, това ли е бебето или просто червата й?“ Притесняваше се. Притесняваше се, че ако не усети нищо — е, през първите седмици от раздвижването наистина не усещаше — Диондра ще му се развика: „Ето там е, все едно оръдие стреля в корема ми, как така не го усещаш?“. Притесняваше се също, че когато най-сетне го усети, Диондра ще го залее със смеха си, с онзи свой кикот, който я караше да се прегъва в кръста като простреляна, да обгръща коленете си ръце, а намазаната й с гел коса се разтрисаше като дърво по време на виелица, защото, разбира се, тя не беше бременна, просто го баламосваше, толкова ли не можеше да проумее?

Всъщност той дори търсеше признаци, че тя го лъже: онези големи окървавени превръзки, които майка му винаги хвърляше увити в боклука, обаче в края на деня те вече се бяха развили. Не беше сигурен за какво друго да се оглежда, не беше сигурен и дали трябва да попита негово ли е бебето. От думите й излизаше, че е негово, и Бен надали щеше да научи нещо повече.

Както и да е, през последния месец определено стана ясно, че тя е бременна, поне като я видиш гола. Ходеше на училище облечена с огромни провиснали пуловери, с разкопчани джинси с наполовина вдигнат цип, а издутината растеше, Диондра я опипваше и търкаше с ръце, като че ли е кристална топка, по която гадае скапаното си бъдеще, а един път тя дръпна ръката му и той наистина усети, нямаше съмнение — нещо риташе, и Бен светкавично зърна как едно малко краче се раздвижва под кожата на Диондра бързо и гладко.

„Какво ти става, по дяволите? Нали израждаш крави във фермата? Това е просто едно бебе“, гласеше реакцията на Диондра, когато той си дръпна ръката. Тя я дръпна обратно и я задържа върху корема си, притисна дланта му към това помръдващо нещо в себе си, а той си помисли: „С телетата е по-различно, отколкото със собственото ти бебе“, а после си помисли: „Пусни ме, пусни ме, пусни ме“, като че ли онова нещо щеше да го сграбчи като във филм на ужасите и да го издърпа в тялото й. Така си го представяше — като нещо. Не като бебе.

Може би нямаше да е зле да разговарят повече. След като бебето се размърда, тя няколко дни изобщо не му продума, а после се оказа, че е трябвало да й даде нещо за раздвижването, че на бременните жени се правят подаръци, за да се отпразнува този момент, че родителите й подарили златна гривна, когато получила първия си цикъл, такива неща. Затова вместо подарък тя го накара да я целува там, долу, десет пъти, такава беше уговорката, и вероятно беше избрала това наказание, защото всъщност не му харесваше да го прави, гадеше му се от миризмата, особено сега, когато цялото място изглеждаше захабено. На нея, изглежда, също не й харесваше, затова му се струваше като наказание, докато тя му крещеше за пръстите, за натиска, по-нагоре, по-нагоре, а накрая въздъхваше, стисваше по-силно главата му за ушите, издърпваше го към мястото, където го искаше, а той си мислеше: „Проклета кучка“ и триеше устата си, след като приключи. „Още осем пъти, проклета кучко, искаш ли чаша вода, миличка?“ „Аз не — отговори му тя — обаче ти сигурно искаш, защото миришеш на путка“ — и се хилеше.

Бременните жени са на настроения. Той го знаеше. Обаче иначе Диондра не се държеше като бременна. Продължаваше да пие и да пуши, което една бременна жена не бива да прави, но тя твърдеше, че само маниачките се отказват от всичко. Още нещо не правеше — не планираше. Дори не говореше често какво ще правят, когато то се роди — когато тя се роди. Не беше ходила на лекар, но беше сигурна, че е момиче, защото на бременните с момиче им прилошава повече, а на нея й беше много зле през първия месец. Но не каза нищо друго, свързано с конкретни планове, само си представяше бебето като момиче, което ще излезе от тялото й. Отначало Бен се чудеше дали тя няма да направи аборт. Казваше „ако родиш бебето“, а не „когато“, и Диондра съвсем откачаше, а той не искаше да вижда Диондра, когато е съвсем откачила. Трудно се оправяше с нея и когато е спокойна, а вбеси ли се, все едно се разразяваше буря — нокти, рев, удари, а крясъците й, че това е най-лошото нещо, което й е казвал някой, че бебето било и негова плът и кръв, какво ти става, скапаняк такъв?

Обаче не правеха никакви планове или по-скоро не можеха да правят планове, защото бащата на Диондра буквално щеше да я убие, ако научи, че е бременна с незаконно дете. Щеше да я убие дори ако изобщо научеше, че е спала с някого, без да е омъжена. Родителите на Диондра й бяха поставили едно условие, едно-единствено условие, и то гласеше, че за нищо на света не бива да позволява на момче да я докосва там, ако не е съпругът й. Когато Диондра навърши шестнайсет, баща й й подари пръстен в знак на нейното обещание — златен пръстен с голям червен камък, който приличаше на венчален и тя го носеше точно на този пръст. Пръстенът беше символ на обещанието й към него и към самата нея, че ще остане девствена до сватбата. Цялата история отвращаваше Бен — „все едно си омъжена за баща си, не мислиш ли?“ Диондра отговаряше, че в основни линии става дума за контрол. Това беше единственото нещо, на което баща й държеше, така че по-добре да му се подчини, мамка му. Така бил по-спокоен, когато я оставя самичка месеци наред, без надзор и без защита, само с кучетата. Това беше единствената му родителска мярка: дъщеря ми може да пие и да взема наркотици, обаче ще остане девствена, така че не съм толкова смахнат, колкото изглеждам.

Диондра му го каза със сълзи на очи. Каза му го, почти припаднала от пиянство. Баща й я бил предупредил, че ако разбере, че е нарушила обещанието си, ще я изведе от къщата и ще я застреля в главата. Баща й бил във Виетнам, затова говорел така, обаче Диондра го приемаше сериозно, затова не планираше нищо за бебето. Бен правеше списъци на неща, от които сигурно ще имат нужда, и към Коледа купи бебешки дрешки втора ръка от битпазара в Делфос. Срамуваше се, затова просто купи всичко от една жена за осем долара. Оказа се, че са гащички и камизолки за различна възраст, с много къдрички — жената все им казваше ританки — което не беше лошо, децата се нуждаят от бельо. Бен ги скри под леглото си и се зарадва, че стаята му се заключва — представи си как момичетата ги намират и открадват каквото им е по мярка. Така че, да, не мислеше често за детето и какво ще се случи, обаче Диондра явно мислеше още по-малко и от него.

— Мисля, че трябва да напуснем града — каза Диондра изненадващо, косата й все още закриваше половината лице, ръката на Бен още беше притисната към корема й, а бебето се щураше вътре, все едно си беше прокарало тунели. Диондра леко се извърна към него и едната й гърда лениво провисна върху ръката му.

— Не мога да се крия още дълго. Майка ми и баща ми ще пристигнат скоро. Сигурен ли си, че Мишел не знае?

Бен беше запазил бележката от Диондра, в която му описваше колко е възбудена и колко иска да правят секс дори сега, а Мишел, дето все си вреше носа, я беше намерила, ровейки в джобовете на якето му. Малката проклетница го изнудваше — поиска му десет долара, за да не каже на майка им, а когато Бен се оплака на Диондра, тя се разфуча. „Скапаната ти малка сестричка може да ни издаде всеки момент, а ти си спокоен? Ти си виновен, Бен. Ти обърка всичко“. Диондра се ужасяваше, че Мишел ще се досети, че тя е бременна, от онези две думи — дори сега — и че ще ги прецака едно проклето десетгодишно хлапе, идеално.

— Не, повече нищо не е казвала.

Но беше лъжа, защото предния ден Мишел улови погледа му, завъртя ханша си и каза дразнещо: „Ей, Беееен, как върви със секса?“. Беше проклето дете. Изнудваше го и за други неща — за неизпълнени задължения, за допълнителна храна, която беше изял от хладилника. Дреболии. Винаги бяха малки гадости, като че ли основната й цел беше да напомня на Бен колко е скапан животът му. Похарчила беше парите за понички с желиран пълнеж.

Трей издаде силен шум в съседната стая и после се чу едно пльок!, когато се изплю. Бен си представи как жълтата плюнка се стича по стъклената плъзгаща се врата и кучетата я ближат. Така правеха Трей и Диондра: плюеха по разни неща. Понякога Трей изстрелваше плюнката във въздуха, а кучетата я улавяха с лигавите си муцуни. („Просто телесна течност, която отива от едно тяло в друго — казваше Диондра. — Изхвърлял си свои телесни течности върху моето тяло и не забелязах да те притеснява“.)

Звукът от телевизора в съседната стая се усили — „хайде приключвайте, вие двамата, адски ми е скучно“ — а Бен се напъна да измисли подходящ отговор. Понякога си мислеше, че с Диондра никога не водят нормален разговор, само се сръчкват с думи, той се опитва да отблъсне постоянното й раздразнение и да каже онова, което тя иска да чуе. Обаче я обичаше, наистина я обичаше, а така постъпват мъжете с любимите си жени — казват им какаото искат да чуят и си траят. Диондра беше забременяла от него и сега го притежаваше, а той трябваше да постъпи правилно. Може би щеше да се наложи да прекъсне училище и да се хване на пълен работен ден, но нямаше нищо против, един негов познат напусна гимназията миналата година, работеше някъде до Абилин, в тухларна, и печелеше по дванайсет хиляди долара годишно — пари, които Бен дори не можеше да си представи как да похарчи. Така че щеше да напусне училище, и толкова по-добре, като се имат предвид щуротиите, които Диондра беше чула за Криси Кейтс.

Странно, отначало адски се тревожеше, че слуховете ще се разчуят, но после започна да изпитва известна гордост. Тя беше още дете, обаче беше от готините хлапета. Дори някои от гимназистите я познаваха, другите момичета проявяваха интерес към нея, към това хубаво и възпитано момиченце, затова донякъде беше готино, че тя си пада по него, макар да е още дете, и Бен беше сигурен, че каквото и да му беше казала току-що по въпроса Диондра, както обикновено, преувеличаваше. Каквато е истерична понякога.

— Ей, ехо? Не се отнасяй. Мисля, че трябва да напуснем града.

— Тогава ще го напуснем. — Той се опита да я целуне, а тя го отблъсна.

— Наистина ли, просто така? Къде ще отидем, как ще се издържаме? Вече няма да има издръжка, нали се сещаш? Ще трябва да си намериш работа.

— Ами ще си намеря. А чичо ти, братовчед ти или който беше там в Уичита?

Тя го изгледа, все едно е луд.

— С магазина за спортни стоки? — напомни той.

— Не можеш да работиш там, ти си на петнайсет. Не можеш да шофираш. Всъщност май не можеш да си намериш работа без разрешението на майка си. Кога каза, че навършваш шестнайсет?

— На трийсети юли — отговори той и се почувства така, все едно току-що й е признал, че се е напикал.

И тогава тя се разплака:

— О, боже, о, боже, какво ще правим?

— Братовчед ти не може ли да ни помогне?

— Чичо ми ще каже на нашите, как ще помогне това?

Тя стана и тръгна гола, коремът й стърчеше, опасно щръкнал без опора, на Бен му се прииска да подложи ръка отдолу и се запита колко ли още ще наедрее. Диондра не се облече, за да прекоси коридора към банята, въпреки че Трей можеше да я види, ако още седеше на канапето. Бен чу гъргоренето на душа — край на разговора. Той се избърса с някаква влажна кърпа близо до коша за дрехи на Диондра, после се напъха отново в кожения си панталон и раираната фланелка, седна на ръба на леглото и се помъчи да отгатне какво остроумие ще подметне Трей, когато се върнат в хола.

След няколко минути Диондра влезе в спалнята, загърната с червена хавлия и с мокра коса, и седна пред тоалетката си с огледалото, без да го поглежда. Изстиска мус върху дланите си като огромна купчина кучешки лайна и започна да го втрива в косата си, насочвайки всеки път струята на сешоара — изцъркваш, размазваш, сушиш, изцъркваш, размазваш, сушиш.

Бен не беше сигурен дали трябва да остане, или да излезе, затова остана, седнал на леглото, мъчейки се да не я гледа. Тя изсипа в дланта си тъмен фон дьо тен, както сигурно художниците изсипват боя, и го размаза по лицето си. Някои момичета й се присмиваха и я наричаха „мулатка“ беше ги чувал, но на него му харесваше как изглежда, гладко и тъмно, макар че шията й оставаше по-светла като ванилов сладолед под карамелена заливка. Сложи си три пласта спирала — твърдеше, че трябвало да са три, един за потъмняване, един за уплътняване и един за драматичен ефект. После се зае с червилото: основа, цвят, блясък. Забеляза, че Бен я наблюдава, и спря, после попи устните си с малки порести триъгълничета, по които остави лепкави пурпурни следи като от целувка.

— Трябва да поискаш пари от Ранър — каза Диондра, гледайки го в огледалото.

— От баща ми?

— Да, той има пари, нали? Трей винаги купува трева от него. — Тя свали кърпата, приближи се до чекмеджето с бельото си, където цареше хаос от дантела и сатен, порови вътре и накрая измъкна яркорозови бикини и сутиен с черна дантела, каквито носят момичетата в баровете по уестърните.

— Сигурна ли си, че говорим за същия човек? — попита Бен. — Баща ми… ремонтира някакви неща. Момче за всичко. Работи по ферми, такива неща.

Диондра завъртя очи срещу него и подръпна сутиена си отзад, а гърдите й преливаха отвсякъде — от чашките, изпод презрамките, неконтролируеми и издължени като яйце. Накрая смъкна сутиена, хвърли го в другия край на стаята — „Мамка му, трябва да си купя сутиен, който да ми става!“. Изправи се и впери в него гневен поглед, а бикините й се навиха надолу, смъкнаха се от корема й и се впиха в цепката на дупето й. Сексапилното бельо вече не й ставаше. Първата мисъл на Бен беше — пълничка, но после се поправи: бременна.

— Сериозно ли говориш? Наистина ли не знаеш, че баща ти продава трева? С Трей купихме от него миналата седмица. — Диондра свали бикините, после си сложи друг сутиен, грозен и обикновен, и други джинси, начумерена, че е дебела.

Бен никога досега не си беше купувал наркотици. Пушеше много с Трей и с Диондра и с всеки от онази група, който имаше трева, понякога даваше един-два долара, обаче представата му за дилър беше някой със загладена назад коса и с бижута, а не баща му със старото си бейзболно кепе, каубойските ботуши е високи токове и ризите, които изглеждаха като спаружени. Не и баща му, определено не баща му. Освен това дилърите не трябваше ли да имат пари? Баща му със сигурност нямаше пари, така че целият този разговор беше глупав. А ако беше дилър и имаше пари, нямаше да даде на Бен. Щеше да му се подиграе, че му иска, може би щеше да извади двайсетачка, но да не му позволи да я докосне, както хулиганите в училище отмъкват тетрадката на смотаняка и му я показват от разстояние, а после се изхилват и я пъхат в джоба на панталона му. Ранър нямаше портфейл, държеше смачкани банкноти в предните джобове на дънките си, а това не беше ли достатъчен показател, че няма пари?

— Трей! — провикна се Диондра по коридора. Навлече нов пуловер с фигури, които приличаха на някакъв геометричен експеримент. Скъса етикетите и ги хвърли на пода, после изхвърча от стаята. Бен остана да седи, вперил поглед в плакатите с рокаджии и с астрологически карти (Диондра беше Скорпион и гледаше на това много сериозно), в кристалите и книгите по нумерология. Навсякъде край огледалото бяха закрепени букетчета за корсаж от танци, на които не я беше водил Бен, най-вече от онзи гимназист от горните класове. Гари, в Хаяуота, когото дори Трей смяташе за кретен. Разбира се, Трей го познаваше.

Букетчетата разстройваха Бен, приличаха му на органи с гънките си, с извивките си, с розовите си и пурпурни цветчета. Напомняха му на вонящите късове месо, които в момента се намираха в шкафчето му, отвратителен подарък от Диондра — изненада! — женските органи на някакво животно, но Диондра отказваше да му обясни как се е сдобила с тях. Намекна, че са от кърваво жертвоприношение, което извършили с Трей, а Бен подозираше, че са остатъците от някакъв опит в час по биология. Тя обичаше да го шашка. Когато в час бяха правили дисекция на прасета сукалчета, му донесе една завита като спирала опашка и смяташе, че е адски смешно. Не беше, беше противно. Той стана и отиде в хола.

— Нещастник такъв! — провикна се Трей от канапето, където току-що беше запалил един джойнт, без да откъсва очи от някакъв музикален клип. — Не знаеше ли за баща си? Мама му, пич. — Голият корем на Трей беше почти вдлъбнат, но на вълни от мускули, идеален, загорял на слънцето. Пълна противоположност на белия мек корем на Бен. Трей беше навил ризата, която му подари Диондра, под главата си като възглавница.

— На, вземи, куцо куче такова — подаде той на Бен цигарата, а той си дръпна силно и усети как тилът му изтръпва. — Ей, Бен, колко бебета стигат да боядисаш една къща?

Унищожение.

Ето, отново тази дума. Бен си представи варварски орди, които изхвърчат от голямата каменна камина и отсичат главата на Трей със секира точно насред някоя от скапаните му шеги за умрели бебета, главата се търкулва през кучешките изпражнения и спира до една от обувките с черни катарами на Диондра. Може би след това умира Диондра. Майната му на всичко. Бен си дръпна отново от цигарата, мозъкът му се размекна весело и той върна цигарата на Трей. Най-едрото куче на Диондра, бялото, се приближи и впери в него безмилостния си поглед.

— Зависи колко силно ги хвърляш — каза Трей. — Защо пъхаш бебето в блендера с краката напред?

— Сериозно ти казвам, Трей — продължи Диондра разговор, на който Бен не беше присъствал. — Според него баща му не продава.

— За да го видиш как ще реагира. Ей, Бен? Пушиш стоката на баща си, приятел — осведоми го Трей и най-накрая се извърна към него. — Гадна е. Силна, но гадна. Затова знаем, че баща ти има мангизи. Взема по-скъпо, обаче в момента никой друг няма трева. Май я е купил от Тексас. Да е ходил там скоро?

Ранър беше изчезнал от живота на Бен, след като Пати го изрита. Може и да беше ходил в Тексас за известно време. Мамка му, ако караш бързо, може да отидеш до Тексас и да се върнеш за един ден, защо не?

— Тази свърши — задавено оповести той. — Както и да е, той ми дължи пари, както дължи на всички в града. Обичат да залагат, ама не плащат.

— Ей, аз изобщо не си дръпнах — нацупи се Диондра. Обърна се и започна да рови из шкафовете — в хола на приземния етаж имаше и кухненски бокс, представяте ли се, да имаш цяла стая за гнусната си вредна храна — после отвори хладилника, взе си бира, но не попита Бен дали иска. Бен видя вътрешността на хладилника, претъпкан с храна предния месец, но сега вътре беше останала една бира и голям буркан от туршия, в който плуваше само едно нещо, досущ като лайно.

— Ще ми дадеш ли една бира, Диондра? — ядосано попита той.

Тя наклони глава към него, после му подаде своята бира и се върна до хладилника за още една.

— Отиди да намериш Ранър, за да имаме малко трева и пари — нареди му Диондра и се настани на стола до него. — А после можем да се омитаме оттук.

Бен погледна това синьо око, това синьо око — Диондра като че ли постоянно го гледаше косо, защото никога не виждаше и двете й очи едновременно — и за пръв път се уплаши до мозъка на костите си. Дори не можеше да напусне училите без позволението на майка си, преди да навърши шестнайсет. Още по-малко да започне работа във фабриката за тухли или където и да било, за да изкарва достатъчно пари, та Диондра да не го мрази, да не въздиша, когато се прибира у дома посред нощ, а сега точно това си представяше — дори не мъничкия апартамент в Уичита, а някаква фабрика близо до границата, близо до Оклахома, където наемат евтина работна ръка, където той щеше да работи по шестнайсет часа на ден, дори през уикендите, а Диондра щеше да гледа бебето и да се вбесява. Тя нямаше майчински инстинкт, щеше да спи, докато бебето плаче, щеше да забравя да го храни, щеше да излиза да пие с познати — винаги срещаше по някой познат, в мола, на бензиностанцията, в киното — и да оставя детето само. „Какво може да му стане, то е бебе, никъде не може да отиде!“ Вече ясно си представяше как все той е лошият. Бедният зъл кретен, неспособен да я издържа.

— Добре — съгласи се Бен, защото си мислеше, че излязат ли от къщата, ще забравят. Той самият почти беше забравил. Мозъкът му се беше размекнал. Искаше да се прибере вкъщи.

Трей веднага скокна, дрънчейки с ключовете от пикапа си — „знам къде да го намерим“ — и внезапно се озоваха навън, на студа, газеха през снега и леда, Диондра посегна да се хване за ръката на Бен, за да не падне, а той си мислеше: „Ами ако падне? Ако падне и умре, и изгуби бебето?“. Беше чувал момичета в училището да разправят, че ако изяждаш по един лимон дневно, ще пометнеш, затова се чудеше дали тайно да не излива лимонов сок в диетичната кока-кола на Диондра, но после осъзна, че не е редно да го прави без нейното знание. Обаче пък ако падне? Е, тя не падна, тримата са качиха в пикапа на Трей, парното забълва топла струя срещу тях. Бен на задната седалка, както винаги — всъщност беше само половин задна седалка, дори дете не се побираше, затова коленете му бяха извити настрани и притиснати към гърдите, — а когато забеляза на седалката до себе си едно сгърчено картофче, той го лапна и вместо да се озърне дали не го е видял някой, просто потърси още, което означаваше, че е много гладен и много дрогиран.