Мрак

Бен Дей

3 януари 1985 г.

00:02 ч.

Спряха пред къщата на Диондра, кучетата лаеха като бесни както винаги, като че ли никога не бяха виждали пикап, човек, дори Диондра. Тримата влязоха през задната врата, после Диондра нареди на Трей и на Бен да останат пред плъзгащата се врата и да си съблекат дрехите, за да не накапят с кръв навсякъде. „Съблечете се, струпайте дрехите на купчина и ще ги изгорим“.

Кучетата се страхуваха от Трей. Лаеха, обаче не смееха да се доближат до него — веднъж той преби от бой бялото, затова го заобикаляха оттогава. Трей издърпа ризата си откъм гърба, както правят типовете по филмите, по трудния начин, после разкопча дънките си, вперил поглед в Диондра, като че ли щяха да се чукат. И това беше някаква налудничава предварителна игра. Бен съблече ризата си по същия начин, смъкна и панталоните си, кожените панталони, в които вече се потеше, после кучетата му се хвърлиха, душеха слабините му, ближеха ръцете му, като че ли щяха да го погълнат. Той отблъсна едното с длан върху муцуната, изблъска го силно, обаче то се върна агресивно, с олигавена мутра.

— Иска да ти го лапне, човече — засмя се Трей. — Възползвай се.

— Като не го получава от мен — подметна Диондра и завъртя глава в пълен кръг, както имаше навик. Смъкна джинсите си, кожата й беше бяла на мястото на бикините, които сега ги нямаше — само плът и черни косми, залепнали като козината на черна котка. След това свали и пуловера си и остана само по сутиен, с издути гърди и бели следи над тях.

— Какво? — попита тя Бен.

— Нищо, трябва да влезеш вътре.

— Благодаря ти, гений. — Тя изрита дрехите си към купчината и каза на Трей — някак стана ясно, че го казва само на Трей, — че ще отиде да вземе течност за запалки.

Трей изрита дрехите си към средата, изправи се само по сините си боксерки и каза на Бен, че не е успял да се докаже.

— Аз не смятам така — изломоти Бен, но Трей възкликна „Моля?“ и поклати глава. Едно от кучетата вече цялото се метна върху му, качи лапи върху бедрата на Бен, опита се да го близне по корема, където се беше стекла кръвта.

— Махни се от мен — подвикна Бен, а когато кучето скокна обратно върху него, го цапна с опакото на ръката си. Кучето изръмжа, другото също изръмжа, третото излая и заголи зъби. Бен хукна гол към къщата и извика: — Махайте се — обаче кучетата се отдръпнаха едва когато се върна Диондра.

— Кучетата уважават силата — оповести Трей с презрително извити устни срещу голия Бен. — Хубав храсталак.

Трей грабна запалката от ръката на Диондра, която все още беше гола от наедрелия си корем надолу с щръкнал като палец пъп. Трей напръска дрехите, държейки кутията с течността близо до члена си, все едно пикаеше. Щракна със запалката си отстрани и буууф! дрехите се подпалиха, а той рязко отстъпи две крачки назад и едва не падна. Бен за пръв път го виждаше да изглежда глупаво. Диондра се извърна, защото не искаше да злепоставя Трей, като го зяпа. Това натъжи Бен повече от всичко друго тази вечер: жената, която той искаше да му стане съпруга, жената, която щеше да роди детето му, прояви тази добрина към друг мъж, а към него никога, никога.

Нуждаеше се от нейното уважение.

Бен остана у Диондра и ги гледа как пушат още малко трева. Не можеше да се прибере у дома без колелото си — беше много студено, мъртвешки студено, отново валеше сняг, вятърът свиреше в камина. В тази виелица до сутринта другите крави щяха да измръзнат до смърт, ако мързеливият фермер не предприеме нещо. И толкова по-добре. Да му е за урок. Бен усети как гневът се надига у него… отново, силно.

На всички да им е за урок, по дяволите. На всички скапаняци, които като че ли никога нямат неприятности, а просто се носят по течението — мамка му, дори Ранър, проклетият пияница, имаше по-малко грижи от Бен. Много хора заслужаваха да получат урок, заслужаваха наистина да разберат като Бен, че нищо не идва даром, че повечето неща се скапват.

Диондра неволно изгори и джинсите му заедно с кожените панталони. Затова сега се беше обул с неин лилав анцуг, голям анцуг, и с дебели бели чорапи, които тя вече няколко пъти споменаваше, че иска да върне в магазина. Беше безцелната част на нощта след голямото събитие, а Бен продължаваше да се чуди дали наистина се е прекланял пред дявола, дали наистина започва да усеща силата. Или всичко е измама, едно от онези неща, в които сам се убеждаваш да вярваш — дъската за призоваване на духове или клоун убиец в бял микробус. Дали тримата безмълвно не се бяха споразумели, че са поднесли жертвен дар на Сатаната, или това беше само извинение да се надрусат яко и да направят нещо откачено?

Не трябваше да се тъпчат с толкова наркотици. Беше евтин боклук, личеше си, понеже адски болеше — дори дрогата проникваше в тялото със съпротива, за да вреди. Евтина стока, която озлобява хората.

Трей постепенно заспа пред телевизора — отначало очите му започнаха да примигват, после главата му се залюля, сетне се заклати и накрая се отпусна назад. Накрая той се катурна на една страна и се отнесе.

Диондра каза, че трябва да пишка, а Бен остана да седи в хола, макар че всъщност му се искаше да се прибере у дома. Представяше си фланелените си чаршафи, представяше си как си ляга, как говори с Диондра по телефона. Тя никога не му се обаждаше от вкъщи, а на него не му позволяваше да й звъни, защото родителите й бяха луди. Затова вземаше цигарите и сядаше в телефонна кабина близо до бензиностанцията или в мола. Това беше единственото приятно нещо, което правеше за него, харесваше му, че полага това усилие. Може би мисълта, че говори с Диондра, му харесваше повече от факта, че наистина говори с нея, понеже напоследък тя се държеше много гадно с него, когато бяха заедно. Бен отново се замисли за кървящия бик и му се искаше пушката пак да е у него, това му се искаше, когато чу Диондра да го вика от спалнята.

Той зави по коридора и я завари да стои до лъскавия си телефонен секретар, навела глава на една страна.

— Здравата си прецакан — само това му каза и натисна копчето.

— Здрасти, Дио, Меган е. Побъркала съм се заради Бен Дей, нали си чула — насилил е онези момичета. Сестра ми е в шести клас. Тя е добре, слава богу, обаче, боже, какъв откачалник. Сигурно ченгетата вече са го арестували. Както и да е, обади ми се.

После нещо изтрака, касетата се превъртя и се разнесе гласът на друго момиче, дълбок и носов:

— Здравей, Диондра, Джени е. Казах ти, че Бен Дей е дяволско изчадие, научи ли вече? Мисля, че той бяга от ченгетата. Сигурно утре в училище ще има голямо събрание. Не знам, само проверявам дали искаш да отидем.

Диондра се беше привела над телефонния секретар, сякаш й се искаше да го строши, все едно е животно, на което може да направи нещо. Обърна се, към Бен и кресна:

— Какво става, мамка му? — Цялата почервеня, запръска слюнки, а Бен тутакси изтърси каквото не трябва:

— По-добре да се прибирам.

— Да се прибираш ли? Какво става, Бен, мамка му, какво е това?

— Не знам, затова трябва да се прибера.

— Не, не, не, мамино синче такова. Безполезно, скапано мамино синче. Как така ще се прибираш у вас — за да те арестува полицията, а аз да седя тук, докато ти си в затвора? Ще ме зарежеш сама да чакам да се прибере баща ми ли? С проклетото ти бебе, от което не мога да се отърва?

— Какво искаш да направя, Диондра? — У дома. Това си повтаряше той.

— Тази нощ заминаваме от града. Останали са ми около двеста долара от нашите. Ти колко можеш да вземеш от вас? — Бен не отговори веднага, защото си мислеше за Криси Кейтс, чудеше се дали целувката им е нещо, заради което може да го арестуват, до каква степен всичко това е истина и дали ченгетата наистина са го погнали, когато Диондра се приближи до него и силно го шамароса по лицето: — Колко пари имаш у вас?

— Не знам. Имам малко спестени пари, а мама обикновено има сто-двеста долара, скрити някъде. Обаче не знам къде.

Диондра се олюля, затвори едното си око и погледна към будилника си.

— Майка ти стои ли будна до късно, ще бъде ли будна сега?

— Ако полицията е там, да. — Ако не, тя щеше да спи като пън, дори да е уплашена до мозъка на костите си. Това им беше стара семейна шега — майка им никога не посрещаше Нова година, защото заспиваше преди полунощ.

— Отиваме там и ако не видим полицейска кола, влизаме. Ще вземеш парите, ще си приготвиш малко дрехи и офейкваме оттук.

— И после какво?

Диондра се приближи до него и го потупа по още парещата буза. Гримът й се беше разтекъл по лицето, обаче той въпреки това усети прилив на… какво? На обич? На сила? На нещо. Прилив, чувство, нещо хубаво.

— Бен, миличък, аз съм майката на детето ти, нали? — Той кимна лекичко. — Добре, тогава ме изведи от града. Нека да се махнем. Не мога да го направя без теб. Трябва да тръгваме. На запад. Можем да спим на открито, в колата, каквото и да е. Иначе ще влезеш в затвора, а мен баща ми ще ме убие. Нали не искаш детето ти да е сирак? Не и ако има друг изход? Така че да тръгваме.

— Не съм направил онова, в което ме обвиняват, не съм — прошепна Бен най-сетне, а Диондра се облегна на рамото му и няколко къдрави кичура се промъкнаха в устата му.

— На кого му пука? — каза тя, долепила лице към гърдите му.