Мъжеядката

7 Един тласък в нужната посока

— Казвай! — задъхваше се Грейви. — Какви са новините?! Очаквам най-подробна информация! Бързо, че ще умра!

Нищо чудно това да беше самата истина — лицето й беше кървавочервено, а очите й сякаш щяха да изскочат.

— Тя сама… ще ни каже… когато се почувства готова — пъшкаше Джени, отметнала глава назад.

— Ускорете темпото, мързелани! Точите се като свински черва! — изграчи някой.

Клариса впери поглед напред, прехапала устни. По лицето й се стичаше пот на едри капки и влизаше чак в ноздрите й, противно на всички закони на физиката.

Вече шест минути откак отчаяно въртеше педалите във фитнес залата на „Сънсет“. Приятелките й я бяха домъкнали тук и никога, никога нямаше да им го прости.

— Ще млъкнете ли там, плазмодии?! — провикна се отново инструкторката им — дама с огромни бедра, обута в черен ластичен клин и препасана с яркожълт колан. Приличаше на много зле опакован подарък.

— Обсъждаме нещо важно! — изрева с последни сили Грейви и се опита да върти педалите по-усърдно.

Тренировката в десет сутринта беше предизвикателство за всеки инструктор — в залата имаше повече от четирийсет желаещи да поддържат форма. Този факт беше доста показателен и за равнището на безработицата в развлекателния бизнес.

— Моля те, не я изкарвай от кожата й! — предупредително изсъска Джени. — Ще ни го изкара през носа!

В този миг се появи Поло, ведро усмихната и с толкова кръшна походка, сякаш току-що се беше изчукала в съблекалните.

— О… Нейно величество благоволи да се появи… — изхриптя Грейви.

Поло им помаха и настани изваяното си задниче на велометъра точно зад Клариса. От нея лъхаше на свежест и на скъп парфюм. Инструкторката не я смъмри за закъснението — дори и тя вече беше подвластна на очарованието на Поло.

— Е, Клариса? — проточи шия напред Поло. — Разказвай. Искам подробности.

— Накратко — нищо не се случи — прошепна Клариса. — Никакъв секс.

Задникът й се беше схванал на ръбестата седалка и тя се чувстваше ужасно. Все едно им бяха пуснали филм с Джон Траволта и им бяха заповядали да не мърдат от мястото си.

— Наистина ли?! — ахна Джени.

— Как така?! — настоя Грейви. — Нали това беше третата ви среща?! Очакваше се да правите секс!

Мъжът, който въртеше педалите пред нея, се обърна и я изгледа. Грейви му се изплези, като закачливо повъртя езика си, преди да го прибере.

— Твоят човек е гей, Клариса — заяви Поло, която дори не си правеше труда да върти педалите. — Чиста проба хомо. Много жалко.

— Шшт — изшътка й Клариса. — Ще си довършим разговора след тренировката.

— Божичко! Гениталиите ми са съвършено безчувствени! — установи Джени.

Останалите имаха същия проблем.

— Момичета, имам новина! — възбудено съобщи Грейви. — Фред Сийгъл одобри пролетната ми колекция. — Тя им показа чифт обеци — миниатюрна единица и миниатюрна двойка.

— Вече имаш пролетна колекция? — възкликна Поло.

— Още не. Но до пролетта и това ще стане. Все ще ми хрумнат свежи идеи. А това е част от цикъла „Гениален“ — той включва математически символи — числа, форми, геометрични фигури…

Приятелките седяха на бара в „Креш“, смучеха коктейли с кисело мляко и сок от моркови и гризяха протеинови блокчета — трябваше да наваксат загубата на енергия след часа по фитнес.

— Момичета, съжалявам, че ви разочаровах — Клариса най-после заговори по болната тема.

— Никога не би могла да ни разочароваш — разпалено възрази Джен, но Грейви я прекъсна:

— Говори само от свое име! Казах вече — на този тип не му е чиста работата. Сигурно е мормон… каквото и да означава това.

— Слушай какво, многознайке, той каза, че това не е просто една мимолетна прищявка и затова… не иска да прави секс с мен. Още не.

Грейви се изкашля.

— Това само потвърждава думите ми.

— И аз мисля така — произнесе присъдата си Поло.

— Не е вярно — запротестира Клариса. — Той има сериозни основания…

— Сигурно. Обаче не те съветвам да се омъжваш за него, преди да сте се изчукали. Много е рисковано, направо… противоестествено. Поне за американските стандарти.

— Ако искаш… аз ще го проверя — засмя се Поло.

На Клариса идеята не й се стори толкова забавна. Не, благодаря! Двете с Поло вече бяха спали с един и същ мъж (не едновременно, разбира се — Клариса не би рискувала да се съблече в една стая с Поло) и би предпочела да си спести изживяването.

— Според мен той е просто един романтик — въздъхна Джени. — Същински… Рик Спрингфийлд.

— Момичета, Аарон говореше за нашите деца — хвърли бомбата Клариса.

Възцари се пълно мълчание. Всички погледи бяха обърнати към нея.

— Нашите деца — тихо повтори Клариса. Звучеше като мантра.

Момичетата все още асимилираха разтърсващата новина.

Първа проговори Грейви:

— Наистина ли спомена думата?

В гласа й се долавяше лека завист и сдържан трепет.

Клариса се чувстваше възмездена.

— О, Клариса… — промълви Дженифър. — Сигурна ли си, че той го каза?

— Дали съм сигурна? Че е казал „деца“, а не примерно „крилца“? Ти как мислиш?

— Аз лично не съм чувала мъжете да произнасят тази дума — призна Поло. — Никога досега. Дори ако видят деца да играят на улицата, те ги наричат „дребосъци“.

— А ако ги попиташ дали имат племенници, само им виж физиономиите — все едно ги питаш дали страдат от срамна болест.

— Мисля, че латиноамериканците са по-словоохотливи на тази тема — подхвърли Джени. — Не сте ли съгласни?

— Зависи кого имаш предвид — сви рамене Грейви. — Рики Мартин ли?

Клариса беше чувала тази дума произнесена един-единствен път досега, и то в гимназията, където на тези неща не се гледа сериозно. Беше я произнесъл Саймън. След което беше чакала четиринайсет години, докато я чуе отново.

— Момичета — триумфално изрече Грейви. — Сватба ще има.

Имаше обаче още две много важни стъпки, които междувременно трябваше да бъдат направени: 1) Аарон трябваше да повдигне въпроса за сватбата и, 2) Клариса трябваше да преспи с него. Защото, ако този живот я беше научил на нещо, то беше: не купувай кола (дори да е мерцедес), без да си я изпробвала. Клариса беше готова да изложи на риск бъдещето си, но не и сексуалния си живот. Ако се окажеше, че мерцедесът не пали, има проблем с двигателя или предпочита мъж шофьор, би искала да го знае.

А както Грейви правилно отбеляза, не разполагаха с много време. В близките две седмици Аарон трябваше (с малко помощ отстрани) да бъде осенен от идеята да й направи предложение, за да може да преминат към следващия етап.

И така, понеже критичните ситуации изискват да бъдат взети отчаяни мерки, Клариса реши да поговори с родителите си. За тази цел трябваше да ги събере двамата заедно (и то след като те неотдавна за стотен път бяха прекратили дипломатическите си отношения и не искаха да чуват един за друг). Действително нелека задача. Тя се опита да състави списък на неутралните места, където срещата би могла да бъде осъществена (възможно най-безболезнено).

Отхвърли категорично „Нейт и Ал“ (любимия ресторант на баща й), както и „Скапо“ в Бевърли Хилс (любимото място на майка й). Задраска „Санта Моника“ (заведение, което й се струваше твърде пролетариатско), а също и кънтри клуба „Хилкрест“ — той пък беше прекалено елитарен. Какво оставаше тогава? Може би Кемп Дейвид?

Беше на ръба на отчаянието, когато й хрумна щастливата идея — тенис кортовете в Бевърли Хилс! Там и тримата участници в срещата на високо равнище щяха да се чувстват ако не в свои води, то поне равнопоставени. Клариса например мразеше тениса, но обожаваше късите спортни полички (само не плисирани, защото с тях приличаше на бизон). Майка й обичаше тениса, макар и да не играеше кой знае колко добре, затова пък изглеждаше страхотно в екип за тенис (нещо, с което малко жени, дори и по-млади от нея, можеха да се похвалят). Баща й умираше за тениса, беше великолепен играч, но изглеждаше ужасно смешно с шорти. И така, не би могла да намери по-подходящо място за провеждане на разговора. Можеше да позвъни на родителите си.

Клариса чакаше на паркинга пред тенис кортовете и потрепваше нервно с крак. Започваше да изпада в паника и малко оставаше да се обади на Грейви, когато видя колата на майка си. Отвътре гърмеше салса.

— Благодаря ти, че дойде, мамо! — втурна се насреща й Клариса.

— Правя го само заради теб. Него не искам дори да го виждам. Мразя го! — Майка й пъргаво изскочи от колата.

Оранжевата плисирана поличка се завъртя около краката й. Клариса въздъхна.

— Толкова си хубава… Използвай да му натриеш носа.

— Можеш да не се съмняваш в майка си. Но ще ми кажеш ли все пак за какво е всичко това?

— Имай малко търпение… А, ето го и Теди!

Спирачките на едноместния седан рязко изскърцаха и Теди се спусна към тях, сякаш по петите го гонеше гърмяща змия. От него се излъчваше енергия в излишък. Баща й се беше превърнал в един от онези застаряващи мъже, които демонстрират младежки ентусиазъм при повод и без повод, сякаш отправят предизвикателство към света. („Хей, вижте ме — още ме бива! Има ли някой, който да го оспори?!“)

— Едуард — сдържано поздрави майка й.

— Сладурче! Изглеждаш ослепително както винаги!

Бузите на майка й леко поруменяха. Клариса се възмути от тази проява на слабост.

Теди хвана ръката на майка й и я целуна.

Клариса се изкашля.

— А аз как изглеждам, Теди? В случай, че си ме забелязал.

Теди се обърна към нея.

— Как си, детко? Всичко наред ли е?

Клариса само поклати глава.

— Вижте какво, да не губим време. Имаме четирийсет и пет минути, за да решим съдбата ми.

Клариса отначало игра срещу баща си, от страната на майка си, а после смени позициите. Което всъщност нямаше абсолютно никакво значение — със същия успех би могла да си лакира ноктите или да преглежда вестник „Стар“ някъде по пейките. Никой нямаше да забележи липсата й. Родителите й нито веднъж не й подадоха топката — като че ли съвсем бяха забравили за присъствието й. Изглеждаха така, сякаш бяха съвсем сами на света.

Най-после Клариса сви рамене и седна на пейките. Все някога щяха да се уморят или да ожаднеят.

Мина доста време, докато спряха, за да отпият по глътка минерална вода.

— Остави ме без дъх, сладурче — Теди подаде бутилката на майка й.

— О, не, ти през цялото време се съобразяваше с мен, Едуардо — лъчезарно му се усмихна майка й.

Клариса завъртя очи.

— Когато приключите с размяната на любезности, ще ми обърнете ли малко внимание?

Родителите й рязко се извърнаха към нея, като че ли изненадани от присъствието й.

— Ще ни изчакаш ли още малко? — задъхано помоли Теди. — Почти свършихме.

— Не, Теди — твърдо каза Клариса. — Събрали сме се за друго. Искам да организираме вечеря в тесен кръг. Сгодявам се. За Аарон.

— О, боже! — възкликна майка й и я разцелува.

— Сладкишче — успя само да каже Теди. — Това се казва новина.

След което се опита да демонстрира известна родителска загриженост:

— Сигурна ли си, че добре го познаваш?

— Достатъчно, за да се сгодя — Клариса беше решила да подходи към въпроса делово. — Събота, около осем, у мама, десет човека. Разбрахме се, нали? Гледайте да не ме разочаровате.

После ги прегърна и бързо се отдалечи. Имаше още работа за вършене.

— Мислех, че родителите ти са разведени — каза Аарон.

— Да, но още спят заедно от време на време. Когато не са скарани.

— И… какъв е поводът да ни поканят на вечеря?

Клариса лапна една от хапките, увити с бекон.

Откъм кухнята долетя някакъв шум, последван от гневно възклицание.

Дженифър скочи от мястото си.

— Ще ида да видя… с какво мога да помогна. — И тя храбро се упъти към кухнята.

Клариса погледна към Грейви, която спокойно въртеше в ръка чашата си. Беше закачила в косата си някакво цвете, което изглеждаше доста нелепо с оглед ситуацията.

— Поводът ли? — попита Грейви.

— Да, поводът за това събиране.

Грейви на свой ред погледна към Клариса.

— Защо, не може ли да се съберем на вечеря без специален повод? — сви рамене Клариса. — Грейви, моля те, извади цветето от косата си.

— Аарон, харесва ли ти цветето?

— Да, хубаво е… Изглеждаш… празнично.

— Казва се гардения — осведоми го Грейви.

— Преди час може и да е изглеждало празнично, сега изглежда оклюмало — заяви Клариса и мушна в устата си още една хапка от ордьовъра. Майка й беше увила с бекон парченца пъпеш — как може някой да харесва подобно нещо?!

В този момент на входната врата се позвъни. Клариса се усмихна на Аарон и побърза да отвори. На прага стоеше Злата Сузи. В комплект със Саймън.

— Скъпа! — разпери ръце за прегръдка Сузи.

Клариса я сграбчи, издърпа я навътре и я набута в дрешника. После завъртя ключа. Стана съвсем импулсивно.

— Здравей, Саймън!

Той дори не беше помръднал от мястото си, само вдигна ръка объркано. Носеше пръстен на палеца.

— Веднага се връщам! Имаш страхотни обувки.

И Клариса затръшна вратата в лицето му.

— Какво, по дяволите… — изсъска Сузи, когато Клариса нахлу при нея в дрешника.

— Не можеш да водиш тук Саймън. Има си правила. Ти ги наруши. Все едно ми обявяваш война.

— Каза, че можем да си доведем кавалер…

— Не и Саймън!

— И защо не? Искам да изляза от тук.

— Защото е част от моето минало. Неприкосновена.

— Но е минало. Затворена страница. И двамата с Аарон все ще трябва да се срещнат един ден. Не виждам защо това те разстройва толкова, освен ако… — тук Сузи замълча злорадо — … все още не изпитваш чувства към него. А ако е така… не виждам защо си се разбързала да се омъжваш за Аарон.

— Добре… — като на себе си промърмори Клариса, — ще ги сложа в двата противоположни края на масата, какво толкова?

И тя тръгна да излиза.

— Клариса?

— Да?

— Саймън се целува страхотно, нали?

Добре… заслужаваше да стои заключена.

— Деца — появи се Теди откъм кухнята, — някой да иска нещо за пиене?

Звучеше бодро, но видът му беше като след боксов мач. Косата му стърчеше (особено от едната страна), а едното му око беше подуто.

— Аз! — обади се току-що влязлата Клариса, като оправи полата си (от последната колекция на Долче и Габана). Виковете на Сузи се чуваха съвсем слабо. Клариса сложи в уредбата един от дисковете с кубинска музика и усили звука почти до крайност. Грейви я изгледа въпросително, но Клариса се направи, че не забелязва.

— Кой вдига такъв шум? — попита най-после Грейви.

— Господин Алпърт, да ви помогна ли? — надигна се от мястото си Аарон.

— Не, не! — спря го Теди. — Времето е пред теб, момчето ми. Тепърва все това те чака. Събирай сили! Пък и… в кухнята е голяма неразбория. Стискайте ми палци! — той си пое дълбоко дъх, като че ли щеше да се хвърли в бурно море, и изчезна към кухнята.

— Кой звънеше? — попита Аарон.

— Защо не разкажеш на Грейви за проекта си за мюзикъл? — обърна се към него Клариса. — Сигурна съм, че ще стане голям хит. Как смяташ, дали ще е готов до Коледа?

— Кой звънеше? — повтори Аарон.

— Кога?

— Преди малко. — Аарон й се закани с пръст. — Ах, ти, хитрушо.

Отново се позвъни.

Клариса скочи и се втурна към вратата, но Аарон се оказа по-бърз.

— Остави на мен. А ти дръж под око родителите си и ако замирише на барут, се обади на 911.

Откъм кухнята се чуваха крясъци. Майката на Клариса нареждаше нещо на испански, както винаги, когато беше особено развълнувана. Клариса не разбираше какво точно казва, но едва ли обсъждаше менюто за вечеря.

А отвън на прага чакаше Саймън и Аарон беше отишъл да го посрещне.

Тя се свлече на стола си като покосена. Трагикомедията започваше. Нещата бяха излезли извън контрол. Тя пресуши нервно чашата на Аарон и се подкрепих резенче ананас.

— Си, ще ми кажеш ли какво става? — приближи стола си Грейви.

— Сузи е довела Саймън.

— О! И къде са сега?

— Сузи е затворена в дрешника, а Саймън всеки момент ще се появи — Аарон отиде да му отвори. Всичко рухва, а аз дори не съм достатъчно пияна, за да не ми пука…

— Погледни откъм забавната му страна…

— Благодаря за съвета!

— Поне коктейлите си ги бива.

— Клариса? — чу се гласът на Аарон. — Дошли са приятелите ти…

Тя затвори очи. Когато най-после ги отвори, пред нея стоеше Дженифър, под ръка с някакъв латиноамериканец с черни мустаци, бели зъби и широкопола каубойска шапка. Мъжът излъчваше сила и сдържано достойнство. Личеше си, че е свикнал да бъде на открито и да работи с ръцете си.

— Клариса. Запознай се с Пабло. Говорила съм ти за него.

— Здравейте — изправи се Клариса. Колкото и да си напрягаше мозъка, не си спомняше Дженифър да е споменавала някой мъж през последните две години.

Пабло свали шапката си и се поклони.

Кубинският диск на майка й свърши. Сузи беше събрала сили и виковете й прозвучаха още по-пронизителни. Откъм кухнята се чу звън на счупена чаша.

— Всичко… наред ли е? — попита Дженифър.

Счупи се още една чаша.

— Охо… скоро ще се лее кръв — промърмори Грейви.

На входната врата отново се позвъни.

— Вземете си от хапките с бекон, господин Пабло. Непременно трябва да ги опитате.

Саймън влезе, въоръжен с огромен букет кремави рози.

— Саймън! — подскочи Клариса. — Не може да бъде! Радвам се да те видя!

Саймън я разцелува по бузите.

Аарон го наблюдаваше с интерес от дивана.

— Спомних си, че майка ти обича такъв цвят рози и…

— О, Саймън! — вдигна чашата си Грейви. — Наздраве! За годежа!

Дявол да я вземе, стисна зъби Клариса. Как можа да се напие толкова бързо?!

— Годеж ли?! — примигна Саймън. — Не знаех… Сузи не ми каза… А къде е тя всъщност?

И той се огледа за половинката си.

— Саймън, нали си спомняш Грейви? А това е Аарон — мисля, че сте се виждали.

Двамата се спогледаха.

— Възможно е — процеди Саймън. — Макар че не си спомням…

— Мога да ви припомня — усмихна се Аарон. — На онова парти преди няколко вечери.

— Сигурно. Срещам се с толкова хора… Не мога да си ги спомня всичките…

— Е, аз съм Аарон. Аарон Мейсън.

— Приятно ми е.

Ръкостискането им продължи няколко секунди, които се сториха на Клариса цяла вечност. В крайна сметка, за да отвлече вниманието им един от друг, тя едва не се подпали — тактика, която и преди беше прилагала успешно, без да се стига до тежки изгаряния. Аарон реагира светкавично и метна сакото си върху нея, за да потуши пламъка, а Саймън изля отгоре й чаша вода, което съсипа прическата й, но й подейства странно освежаващо.

Пожарът беше избегнат и дойде време да се сервира предястието.

Теди и майката на Клариса се разправяха цяла вечер — тя го засипваше със звучни испански клетви, които Пабло бе така любезен да преведе на компанията във всекидневната. Изразите бяха много цветисти, от рода на „петел с отрязан пенис“ и други подобни, а Теди й отвръщаше с „боливийска кучка“ и „смахната откачалка“. Никой от двамата не се задържа при гостите за повече от трийсет секунди, но Клариса нямаше време да се занимава с тях — прекалено заета беше да наблюдава Аарон и Саймън, за да е готова да реагира, ако започнат да прехвърчат искри.

Аарон пъргаво превключваше от една на друга тема и следеше с учтив интерес разказа на порядъчно пийналата Грейви за предимствата на платината пред златото в съвременната бижутерия; успоредно с това обсъди с Пабло на тромав гимназиален испански плюсовете и минусите на последните филмови фестивали; успя дори да успокои Сузи — доста поразстроена след инцидента с дрешника, като й предложи скоч, цигара и я изслуша съчувствено. Това я обезоръжи дотам, че тя прибра отровното си жило, но не и преди да разкаже една пикантна история за Саймън и Клариса, датираща отпреди сто години. Клариса я ощипа няколко пъти под масата без особен ефект и накрая се принуди да вземе по-драстични мерки, за да прекрати словоизлиянията й — тоест заби вилицата си в крака й.

Докато Сузи се съвземаше, Саймън разведряваше обстановката с весели истории от света на музикалния бизнес. Той разгърна артистичния си талант с пълна сила, като имитираше особено сполучливо светила като Мадона и Мини Драйвър, скачаше от мястото си, припяваше и жестикулираше.

Справяше се добре, макар че на моменти започваше да им лази по нервите.

Дженифър и Пабло седяха един до друг и всеки път, когато Джени станеше от масата, Пабло й придържаше стола, изобщо кавалерстваше й по всички възможни начини и самоотвержено слушаше безкрайните истории за кучетата й (най-грозните същества, които някога се бяха раждали). Двамата се разбираха чудесно, въпреки че познанията на Пабло по английски се свеждаха до няколко учтиви фрази.

Като цяло вечерята премина успешно — към десет часа гостите бяха дотолкова погълнати от разговора си, че: а) вече не обръщаха внимание на епизодичните престрелки откъм кухнята и б) не забелязаха, че десертът (прехваленият пай на майката на Клариса) така и не беше сервиран.

В крайна сметка Клариса реши да провери какво става, но Аарон отново предложи услугите си:

— Остави на мен!

И я целуна по бузата.

Грейви погледна Клариса, която пък погледна Дженифър, която на свой ред погледна Поло, която щеше да погледне към Сузи, но вместо това махна и попита:

— Майка ти да няма котка?

Саймън отиде да си вземе цигарите, а Дженифър направи знак на Пабло да го придружи. Той кимна усмихнато, смигна й и побърза да се изнесе.

Съзаклятничките останаха насаме.

Сузи въздъхна.

— Аарон не е истински — заяви Грейви. — Не може да е.

— Той е съвършен — промълви Дженифър и добави — за теб, искам да кажа.

— А според мен нещо с него не е наред — каза Сузи.

— Кое по-точно? — попита Клариса. — Това, че е влюбен в мен?

— И това.

— Резултат от двубоя?

— Две на едно за Аарон — съобщи Грейви. — Розите си ги биваше, но Аарон определено е претендент за златото.

Аарон се появи с чинията си в ръка. Беше пребледнял и погледът му беше разфокусиран, сякаш току-що беше станал свидетел на жертвоприношение.

— Какво има, Аарон? — тревожно запита Клариса. — Да не ти прилоша от храната?

— Не ви съветвам да ходите натам…

Клариса моментално се надигна, но той я спря.

— Наистина не бива, освен ако не искаш да видиш…

В този момент влязоха Теди и майката на Клариса, като крепяха поднос с нещо, което много приличаше на гигантска набъбнала яйцеклетка. Изглеждаха безкрайно доволни от уродливото си творение, ведри и усмихнати като водещи на сутрешно токшоу.

Клариса забеляза, че блузката на майка й беше закопчана накриво.

— О, боже…

— Направиха го върху кухненския плот — прошушна й Аарон.

Миг по-късно се появиха Пабло и Саймън.

— Бих искал да вдигна тост — каза Пабло на перфектен английски, след което погледна към майката на Клариса и добави нещо на испански, а тя му кимна усмихнато.

Пабло заговори и макар никой, освен майката на Клариса да не разбираше какво точно казва, гласът му звучеше задушевно, мелодично и успокояващо като приспивна песен.

— В моята страна, когато двама души се обичат толкова много, колкото виждам, че се обичате вие двамата, не им остава друго, освен да се оженят. За мен е особена чест да съм тук и да споделя с вас и вашите приятели този щастлив момент. Радвам се, че станах свидетел на любовта, която изпитвате един към друг. Вие дълбоко развълнувахте сърцето ми. Надявам се един ден и мен да споходи същото щастие. Пия за вас, Аарон и Клариса!

Той вдигна чашата си и всички се присъединиха към наздравицата, трогнати и развълнувани. Очите на майката на Клариса блестяха, като че всеки миг щеше да заплаче. Тя не се опита да преведе казаното — знаеше, че смисълът му е станал ясен.

Дори Сузи изтри сълза от змийското си оченце.

— Добре. Сега е мой ред. — Аарон се изправи така стремително, че едва не катурна стола си. — Пия за Клариса, която успя да ме учуди, очарова, обърка и заинтригува повече от всяка друга жена, която съм срещал.

— И затова реши да ми я отнемеш — промърмори Саймън. Божичко, беше пиян — той, който изобщо не пиеше.

Клариса му изшътка.

— Господин Наранено честолюбие, приемете загубата с достойнство — прошепна му Грейви.

— Клариса, обичам те — изрече Аарон.

От гърдите на Съзвездието се изтръгна дружна въздишка и чашите звъннаха. (Единствено Саймън не се включи в общата наздравица.)

След което тържествената част приключи и всички се нахвърлиха върху пая.

По-късно, когато най-катастрофалната вечеря в историята на човечеството приключи, Клариса запита Аарон:

— Е, как се чувстваш сега — по-скоро очарован или по-скоро объркан?

— И едното, и другото — призна Аарон, докато й помагаше да раздигне масата. Родителите й вече си бяха легнали — заедно, както можеше да се предположи.

— Знаеш ли, Клариса — продължи той, — там, откъдето идвам…

— Далечна държава с формата на ботуш?

— Италия ли? Не. Имах предвид един щат.

— Оня, който е по-голям от Аляска?

— Няма такъв…

— Така ли? Е, добре, геологията не е силната ми страна.

Аарон се разсмя.

— Географията. А щатът е Джорджия. Та, там е прието мъжът да прави предложението.

Клариса старателно подсушаваше някаква чиния, без да вдига поглед. Аарон беше навил ръкавите си и тя гледаше ръцете му — красиво оформени, с тъмни косъмчета. Тези ръце щяха да остареят красиво. Също като ръцете на Пиърс Броснан.

Изведнъж той я прегърна и я притисна към кухненския шкаф. Тя се престори, че се съпротивлява, но не пропусна да отбележи:

— А пък там, откъдето съм аз — а именно, югоизточен Бевърли Хилс, жена, която чака мъжът да й направи предложение, най-често си остава сама като кукувица.

Лицето на Аарон беше съвсем близо до нейното — толкова близо, че виждаше косъмчетата, които не беше успял да обръсне, и усещаше топлия му дъх. Погледът му беше ласкав, спокоен и… подканващ.

Тя усети коленете й да омекват и изведнъж се сепна.

— Не. Да ги няма такива. Нали каза, че…

— Да, казах. Но сега съм си пийнал, а и малко ревнувам — призна Аарон.

Тя го изгледа с ококорени очи.

Той се разсмя.

После стана сериозен и каза, като не откъсваше поглед от нея:

— Какво пък… Ти ме харесваш, аз те харесвам. Нищо не пречи да опитаме… Нали казват: „Улови мига!“

— Пробен брак?

— Не, защо? Съвсем истински.

Той я целуна. И пак. И пак.

Когато спряха, за да си поемат въздух, Аарон попита:

— Това с кухненския плот да не е някаква семейна традиция?

Двамата избухнаха в смях.