Небето винаги е там

Стомана, алуминий, гайки и болтове

Самолетът е машина. Не е възможно да бъде живо същество. Нито пък е възможно да изпитва желания, да храни надежди, да мрази или да обича.

Машината, наречена „самолет“, се състои от две части — „двигател“ и „тяло“, всяка от които е направена от известни на всички материали. Тя може да лети — зад този факт не се крие тайна или черна магия, тази нейна способност не е резултат от заклинания и чародейства. Самолетът се издига в небето само благодарение на познати и неизменно действащи закони.

„Двигателят“ е блок от метал, върху който са пробити определен брой дупки, снабден е с ресори, клапи и предавателни механизми. Но той не оживява само защото го закрепват в предната част на корпуса. Вибрациите, пронизващи двигателя, са причинени от бързото изгаряне на горивото в неговите цилиндри, от действието на подвижните му части и от въртящото се витло.

„Тялото“ е нещо като клетка, направена от стоменени тръби и тънки листове алуминий. В него има ламарина, плат и жици, гайки и болтове. Рамката е направена след прецизните изчисления на проектанта на самолета, който е един мъдър и практичен човек, който си вади хляба с тази работа и не се занимава с разни езотерични али-бали.

Няма част от самолета, за която да не е изработен детайлен проект. Както и няма част, която да не може да бъде разчленена на отделни отливки и свързващи елементи. Самолетът е изобретение — на него не му е „вдъхнат живот“. Аеропланът е машина, така като са машини автомобилът, банцигъг и бормашината.

Има ли някой, който може да възрази на всичко това? Например някой ученик, който тренира, за да стане пилот, и твърди, че самолетът е живо същество и върху него действат особени сили — сили, които не можем да открием при бормашината.

Грешка. Самолетът не е живо същество. Той е машина: сляпа, няма, студена, мъртва. Всяка сила, упражняваща въздействие върху нея, е добре позната. Милионите часове изследвания и изпитания са ни доказали това, което трябва да знаем за самолетите: Издигане, Тегло, Скорост, Далечина на полета. Ъгъл на атаката, център на тежестта, мощност, която преодолява насрещното съпротивление, нарастващо с квадрата на скоростта.

Все още се срещат пилоти, на които им се иска да вярват, че самолетът е жив организъм. Вие не вярвайте в това. То е невъзможно.

Поведението на всеки самолет при излитане, например, зависи от натоварването на крилете, от отношението на тежестта на самолета към неговата мощност, от коефициента на обтекаемост, от плътността на въздуха, от вятъра и повърхността на пистата. Всички тези неща могат да бъдат измерени със съответни уреди и да бъдат тествани — когато тези данни преминат през схемите и компютрите, ние получаваме минималното разстояние, необходимо на самолета за излитане.

Нито едно изречение, нито една дума дори в който и да е технически наръчник, не намекват, че възможностите на самолета при излитане биха могли да се променят поради надеждите или мечтите на пилота или поради неговото отношение към машината, от която зависи. Това е нещо изключително важно, и вие трябва да го знаете.

Ще ви дам един пример. Да кажем, че пилотът се казва … Еверет Донъли. Не трябва да пропускаме факта, че той се е научил да лети със 7AC Aeronca Champion, N2758E.

Нека споменем, че по-късно Еверет става старши офицер в Юнайтид Еър Лайне, след това капитан и идва моментът, в който започва да мечтае за Aeronca Champ, защото иска да пилотира такъв самолет за забавление. Разпитва, пише поема, издирва такъв самолет близо година и половина из цялата страна и най-накрая намира останките от един N2758E, премазан от покрива на срутил се хамбар в едно изоставено летище. Нека да кажем, че близо две години ремонтира тази машина, като през ръцете му преминават всяка гайка, болт, шайба и спойка в самолета. След това вероятно пилотира тази машина около пет години и отхвърля няколко твърде изгодни предложения, направени от хора, които искат да купят неговия самолет. Може би той му осигурява идеална поддръжка, самолетът е онази част от живота му, която харесва най-много, това е машината, която пилотът е обикнал.

Един ден той се приземява на високо плато със счупена тръба за маслото. Поправя я, добавя масло от бидоните, които винаги носи със себе си, и е готов да излети.

Сега четете тази част внимателно! Нека споменем, че ако Еверет Донъли не беше излетял точно тогава, щеше да загине, погребан от снежна виелица, разразила се в тази планина на 8 декември 1966 година. Няма никакъв път до това плато, никакви хора наоколо. От всички страни е ограден със стена от шейсетфутови борове и времето е тихо.

Да разгледаме тази ситуация. Въвеждаме всички данни за терена и атмосферните условия в компютър, зареден с информация за характеристиките на този самолет. Това, което компютърът представя като краен резултат, след като известно време кликам с мишката тук и там, е минималното необходимо разстояние за излитане при перфектно изпълнение от страна на пилота — 1594 фута.

Еверет Донъли, макар и да не може да изчисли така прецизно това разстояние, разбира добре, че излитането няма да бъде лесно. Той измерва със стъпки пространството, с което разполага, и то се оказва 1180 фута. Намествайки опашката на машината между две дървета, той би могъл да удължи това разстояние на 1187 фута. Което не променя съществено нещата. Не достигат 407 фута.

Сега ще ви запозная с някои факти, които вероятно нямат особено значение за тази история.

Еверет Донъли си представя снежната виелица и ледената смърт, която го очаква, ако веднага не излети от платото. В съзнанието му изниква и картината на разбития на парчета самолет.

Той си спомня първия ден, в който зърва своя Champ — с цвета на слънцето, нашарен с бледи червено-кафяви ивици, омазан с кал, возил пътници и млади момчета, трениращи за пилоти след войната. Спомня си как е работил през всичките уикенди в продължение на една година и едно цяло лято, за да може да плати обучението си, даващо му правото да лети с него.

Спомня си своите 15 000 летателни часа с този самолет и как го е открил под порутения хангар.

Спомня си годините, в които го ремонтираше и първия полет на Джини Донъли, както и думите й, че никога повече няма да лети с друг самолет.

Спомня си първия полет на своя син и как го учеше да пилотира, подготвяйки го за самотния му рейс в небето, в онзи ден, в който той навърши шестнадесет години.

Еверет завъртя перката на витлото, скочи в кабината и даде газ. Самолетът набра скорост, устремявайки се към стената от дървета — вече беше време да потеглят към дома.

Повярвайте ми, моите изследвания върху самолетите са задълбочени и изчерпателни. В тях няма пропуски. Те се базират на натрупаното знание на авиационни инженери, проектанти на самолети и авиотехници за цялото това време, откакто човек е започнал да лети. Няма теория, която тези хора да не са проверили и доказали в практиката.

И всеки един факт от това познание е празно твърдение, изправено срещу надеждата на Еверет Донъли да излети от това поле, по-късо от необходимото му разстояние с 407 фута. По-добре изкопай укритие, за да оцелееш сред виелицата; остави самолета да бъде разкъсан на парчета от вятъра и слез пеш от планината; по-добре направи всичко това, вместо да се опитваш да премахнеш препятствие по пътя си, което не може да бъде отстранено.

Самолетът, както вече ви казах, е машина. Това не е мое откритие, аз не бих искал да бъде така. Горното твърдение е доказано от стотици блестящи умове, които са дали на човечеството скоростта и технологията на летенето. Сега само се питам дали някой от тях вярва, че самолетът е нещо повече от машина. В хилядите книги за авиация, сред милионите страници, осеяни с диаграми и формули, няма нито една дума, нито един намек дори, който да се изправи срещу математическите изчисления и готовия компютърен модел за излитането на Еверет Донъли. Няма да чуете нито един глас, който да каже: ако условията са добри, пилотът обича своята машина и доказва това в грижите си за нея, самолетът може поне за миг, за части от секундата да се превърне в живо същество и да отвърне на тази любов.

Компютърът е категоричен, това е финалното му заключение — минимално необходимото разстояние за излитането на самолета е 1594 фута.

Няма грешка в неговите изчисления, уверявам ви. Самолетът не може да премахне препятствията по пътя си. Цифрите показват, че той ще се сблъска с дърветата на височина от двайсет и осем фута, със скорост от петдесет и една мили в час. Ударът, съсредоточен върху носещия лонжерон на дясното крило, на 72 инча от мястото на свързване с фюзелажа, ще бъде достатъчно силен, за да го откъсне, заедно със задните лонжерони. Инерцията от тежестта на останалата част от самолета, действаща чрез нов център на земно притегляне, ще го наклони и повлече надолу. Сблъсъкът със земята ще предизвика огромен натиск върху двигателя — далеч по-голям от предвидения от проектантите. Двигателят ще хлътне назад, ще премине през преградата и резервоарът с гориво. Бензинът, разпръснат по тръбопроводите, ще образува изпарения, които лесно биха се възпламенили от пламъка, излизащ от счупените цилиндри. Корпусът на самолета ще бъде погълнат от огъня за четири минути и трийсет и девет секунди — време, което вероятно няма да е достатъчно за летеца, за да дойде в съзнание и да напусне машината. В последното допускане, засягащо времето, необходимо на пилота, за да оцелее, не можем да бъдем съвсем сигурни, защото то не се вмества в света на аеродинамиката и анализирането на упражнявания върху машината натиск.

Целият смисъл на поредицата от сведения, които ви дадох, се крие в желанието ми да запомните това: самолетът, който пилотирате, е машина. Когато го обичате и се отнасяте добре към него, той пак е машина. Самолетът е машина.

Това не е възможно — тази сутрин видях Еверет Донъли, който се приземи на аеродрума със своя Champ и се насочи към помпата с гориво.

Абсурдно е да съм му казал:

— Еверет, ти си мъртъв.

Не е възможно той да е отвърнал:

— Полудял ли си? Толкова съм мъртъв, колкото си и ти. Кажи ми как съм умрял?

— Спусна се над планината, на 42 мили северно от Бартънс Флат и мястото, на което кацна, бе дълго само 1187 фута. Височината бе 4530 фута, а налягането върху крилете — 6,45 фунта на квадаратен фут.

— Така ли. Е, да, бях принуден да се приземя. Със счупена тръба за маслото. Но я пристегнах с маркуч, добавих малко масло, успях да излетя и се прибрах вкъщи, преди бурята да се разрази. Не можех да остана там, нали?

— Но излитането…

— Няма да повярваш! В колесниците ми имаше борови иглички, когато се прибрах у дома. Но добрият стар Champ винаги се представя чудесно, когато съм добър към него.

Невероятно е — не може да се е случило. Подобно нещо никога не може да се случи. Ако някога чуете, че някой пилот е преживял подобно нещо или ако вие някога го преживеете, трябва да знаете, че това е абсурдно. Не е възможно да се е случило.

Самолетът не може да оживее.

Самолетът не знае какво е „любов“.

Самолетът е студен метал.

Самолетът е машина.