Небето винаги е там

Думи

Бяхме на 50 мили северозападно от Шайен, на височина от 12 500 фута. Прекосявах страната, двигателят на Суифта тихо мъркаше отпред, вече бяха изминали три часа от излитането и аз се надявах, че ще летим така и през следващите 30 часа от полета. Приборите на таблото, потънали в доволство, се бяха отдали на почивка, проверяваха налягането и температурата, оборотите и скоростта, и ми казваха, че всичко е наред. Видимостта беше чудесна. Не бях попълнил плана на полета.

Летях там горе и мислех за значението на думите, без да имам и най-малка представа какво щеше да ми се случи след четири минути и половина. Съзерцавах планините, високата пустиня и първите за деня, пръснати из небето облаци, следях височината, налягането на маслото и амперметъра, размишлявах за някои думи от авиацията и за значението, което влагат в тях хората, които нямат нищо общо със самолетите и летенето.

План на полета, например. За хората, които разсъждават, това очевидно би трябвало да означава план на полета. Планът на полета създава ред, дисциплина, изисква отговорно следване на поставената цел. Летенето без план на полета за всяка рационално мислене, е летене без порядък, дисциплина, чувство за отговорност и цел.

Температура на маслото 75 градуса по Целзий… да, това е приятно усещане, да разполагаш с охладител на маслото, монтиран там отпред.

Но за Федералната Авиационна Администрация план на полета въобще не е предначертана схема за предстоящото летене. Това е формуляр ФАА 7233–1 и представлява лист хартия пет на осем инча, който се попълва, за да улесни бързото намиране и спасяване на екипажа, когато самолетът не пристигне навреме на своята дестинация. За тези, които познават света на летенето, планът на полета е късче хартия. Онези, които са далеч от този свят и нямат никаква представа за него, си мислят, че това е план на полета.

Мислех за това, докато летях на запад от Шайен. Спомних си как веднъж бях прочел следното във вестника: „Докато рулираше, реактивен транспортен самолет връхлетя върху малък самолет Чесна, предназначен за тренировъчни полети и паркиран на летището. Малкият Чесна беше сплескан, на борда му не беше открит попълнен план на полета…“

Непопълнен план на полета, казано в новините, това означава: Виновни. Причинили инцидента. Заслужават това, което ги е сполетяло.

Защо ФАА никога не разяснява на репортерите значението на тези думи. Администрацията иска те да вярват, че всеки, който не е поискал да бъде намерен и спасен чрез формуляр 7233–1, е виновен и е в основата на всички инциденти. Толкова е удобно, когато има произшествие — пред журналистите се споменава, че малкият самолет не е имал план на полета. Още по-добре е, ако ги попитат: „Малкият самолет имаше ли план на полета?“, и те да отвърнат с неохота и болка: „Е, господа, нямаше. Трудно ни е да го кажем, но в машината нямаше такъв план“.

Оставаха не повече от две минути до събитието, за-което-нямах-никакво-предчуствие. Приборните показания бяха стабилни. Курс на самолета 289 градуса, височина 12 460 фута. Но аз не спирах да мисля за думите. Толкова много етикети и термини, внимателно подбрани от чиновниците от ФАА — по-мнителните пилоти биха си помислили, че всичко това е коварно поставен капан за онези смели граждани, които са се научили да летят.

Контролна кула. Ръководител на въздушното движение. Откъде са дошли тези названия? Те не контролират нищо. Хората в тази кула говорят с пилотите и ги съветват, преценявайки условията за кацане и излитане. Самолетът е контролиран единствено от пилота. Някакво незначително допълнение към семантиката на думата, което не е важно. Много пъти сте чували хора, които никога не са пилотирали самолет, да задават следния въпрос: „Вашето летище няма контролна кула. Това не е ли опасно?“. Представете си как се чувстват те, когато разберат, че официалната терминология за летище без кула е неконтролирано летище. Опитайте се да обясните това на един репортер. Думите те насочват, отвеждат, теглят към злополуката, която непрекъснато дебне, готова да изскочи зад ъгъла. В представите ни изникват клатушкащи се в небето самолети, които се стоварват върху училища и сиропиталища. Ето описание на милиони и милиони излитания, които се правят всеки ден, всяка минута: Лекият самолет излетя от неконтролирано летище, без радарен контрол и без план за летене. Уауу.

Въздушен път звучи като главно шосе — гладко място на земята, където автомобилите се придвижват бързо и ефикасно. Всъщност въздушният път е коридор, принуждаващ самолетите да летят колкото се може по-близо един до друг, в противен случай бихме могли да наречем небето — място без ограничения.

Квадрантна височина — технически термин, въведен от ФАА, описаващ системата, която ни уверява, че всеки сблъсък във въздуха ще се случи на ъгъл, по-малък от 179 градуса.

Оглеждай се за други самолети. Това е съвсем просто. Във всяко общество, което не се доверява на отделния човек, във всяка цивилизация, която изисква гарантирана безопасност от една непогрешима тенекиена кутия вместо от човека, който трябва да бъде отговорен към другите, оглеждай се звучи нелепо, дразнещо и обидно. Всъщност в тази фраза прозира простодушие, ето какво се крие зад нея.

Времето ми свършва. Летя точно на 12 470 фута височина, трийсет фута под предписания ешалон за самолетите, пътуващи на запад. Бях във Виктор 138, въздушен коридор от Ша-йен до Медсин Боу, Уайоминг.

Другият самолет също летеше във Виктор 138, на същата височина от 12 470 фута, но в посока, която директно го насочваше да премине през витлото на моя Суифт, през кабината, по цялото протежение на корпуса, оттам през опашните кормила и след това през чистия въздух отвъд всичко това. Другият самолет летеше 30 фута по-надолу от определената височина, което беше една съвсем погрешна височина. Аз имах предимство на пътя, но той летеше със С-124, който по онова време беше най-големият транспортен самолет с четири двигателя в света.

Суифт и аз решихме да не спорим за права и свихме кротко встрани, давайки му път. С-124, видяхме го отблизо, беше наистина много голям самолет.

Бях удивен. Защо? Този човек беше професионален пилот, летец от военновъздушните сили! И летеше на МОЯТА височина. Беше на погрешна височина! Той пътуваше на изток в коридор, определен за самолетите, летящи на запад. Как може професионален летец да направи подобна грешка с такъв гигантски самолет?

Това не беше случаен пропуск. С-124 е чудовищно голям къс желязо, за да не може да бъде видян далеч преди да се доближи опасно близо. Ето го там, безчувствен, непоклатим и високомерен, на моята височина — стотици тонове от алуминий и стомана, които се носят в погрешна посока.

Ако се бях загледал по-продължително в картата и гигантът беше изпарил моя самолет във въздуха, без съмнение това щеше да бъде отразено в новините. Щяха да обяснят, че Суифтът е бил смазан, сблъсквайки се с малкия обтекател на крилото на транспортната машина. Щяха да покажат едва забележима вдлъбнатина, получила се вследствие на удара, и да приключат с думите: „Говорителят на ФАА изрази съжаление заради случилия се инцидент, но трябваше да признае, че лекият самолет не е имал план на полета“.