Небето винаги е там

Открит във Фаръси

Това се случи във вторник, във Фаръси, Уайоминг. Спомням си, че след като се приземих останах на земята една седмица, защото механиците, имащи разрешение за работа от Федералната агенция за авиация, бяха заети и нямаха възможност да сменят маслото до следващия вторник. В бордовия ми дневник беше записано, че са изминали двайсет и четири часа и 57 минути от последната смяна на маслото, така че естествено не можех да летя.

Когато напусках лицензирания от ФАА сервиз, изведнъж в небето се чу силен гръм и дузина леки самолети бързо се приземиха в тревата на място, където кацането беше забранено. Те се изсипаха до сервиза като грозд от светкавици и група маскирани мъже в черни дрехи наизскочиха от самолетите и ни обкръжиха.

— Ще вземем цялата ви техническа документация, веднага — каза лидерът на бунтовниците тихо и спокойно.

Беше наметнат с черно копринено наметало и от хладнокръвието с което докосна пистолета си, стана ясно, че бе правил това много пъти.

— Трябва да дадете всичко, което имате, цялата информация за самолетите и техните двигатели.

Бе толкова абсурдно и невероятно, в този ден… нападение с цел грабеж. Започнах да викам, но инспекторът от ФАА, без да трепне и мускул по лицето му, каза:

— Направете това, което искат от вас. Дайте им цялата си документация.

Трима от механиците се запътиха към офиса, който бе обграден отвсякъде от бандитите.

— Какво става тук? — попитах. — Какво е това?

— Тихо там.

— Какво означава това? Тук се извършва престъпление. ПОМОЩ! Ф.А.А.! ПРЕСТЪПНИЦИ!

Когато се събудих, лежах върху походно легло в скална пещера, добре осветена, очевидно част от голям комплекс, принадлежащ на скрита от света общност. Самолетът ми бе натъпкан в Т-образен хангар, изрязан в скалата срещу стръмна, гладка стена. Облечен в черно бунтовник току-що бе сменил маслото на двигателя и в момента махаше прекъсвача на магнетото. Това ме вбеси и ме принуди да действам.

— Спри! Не можеш да направиш това! Ти нямаш разрешение да работиш като механик. Върни го веднага обратно!

— Щом не мога да работя като механик, значи не мога да го върна обратно, нали?

Той говореше тихо, без да ме поглежда.

— Съжалявам, че се наложи да те доведем дотук, но във Фаръси разполагаха с повече информация, отколкото ние предполагахме. Така че трябваше да заемем твоя самолет, за де превозим събраната документация. Предположихме, че не би искал да останеш там без своя самолет. Оборотите на лявото ти магнето спаднаха, когато загрявахме двигателя преди излитането — цели 50 оборота.

Човек не трябва да спори с хора като тях, но аз все още бях твърде объркан и не разсъждавах трезво.

— Е и какъв е проблемът с тези 50 оборота. Мога да имам понижение от 75 оборота и пак да се вместя в рамките на определената норма.

— Със сигурност би могъл, но това, че се вместваш в нормата, не означава, че нещата са наред.

За момент той замълча.

— Също така би могъл да правиш нещата както трябва и да си извън нормата. Това магнето правеше засечка на всяка минута и половина, докато летяхме. Никога ли не си забелязвал това?

— Как бих могъл да го забележа? Никога не съм летял с едно магнето. Проверявам и двете магнета преди излитане и ако понижението е по-малко от 75 оборота…

— … ти излиташ…

— Да, правя го. Учил съм се от книгите и пилотирам според написаното в тях.

Винаги съм се гордеел с това.

— Бог да ни е на помощ! — отвърна бунтовникът.

След няколко минути, през които той работеше, събрах кураж и го попитах:

— Какво ще правите с мен?

Ще те пуснем. След като ти платим за това, че използвахме самолета ти. Замяната на пружината на прекъсвача обаче ще покрие тази сума.

— Да ми платите! Но вие сте извън закона. Този ремонт е незаконен. Кой ще регистрира тази промяна в бордовия дневник?

Облеченият в черно бунтовник се изсмя — това бе приглушен гърлен смях.

— Това е твой проблем, приятелю. За нас е важно самолетът да работи така, както е бил проектиран. Хартиите са си ваша работа.

— Какво ще правите с цялата тази документация, която взехте? — Думите ми бяха остри като бръснач. — Ще бъдете ли така добри да си платите и за нея?

— Даже ще платим повече, отколкото трябва. Това е начинът, по който действа Дрейк. Оставихме съвсем нов двигател във Фаръси… толеранс на показателите десет на хиляда, нашето най-добро постижение. Имаш гаранцията на Дрейк за 3 000 летателни часа. Нещата, които даваме, за да получим повече техническа информация…

— Но ако хора като вас, които са извън закона, са работили върху този двигател, то подобренията няма да бъдат отбелязани в бордовия дневник и няма да бъдат официално регистрирани.

Той се засмя отново, съсредоточавайки се върху вала на витлото.

— Прав си. Оставихме им най-добрия двигател в света в момента, в който не е законен. Ще трябва да го махнат… да променят показателите, да счупят гаранционния печат. Когато го върнат обратно, той ще бъде един съвсем различен двигател с гаранция за 50 летателни часа. Но ще бъде законен, приятелю, съвсем легален!

Той докосна няколко бутона под циферблата на стената.

— Изглежда, ще останеш при нас тази нощ. Скоростта на вятъра е 20 мили в час на северната писта, двайсет и три — на южната.

Спокойствието и решителността, с което каза това, ме уплаши.

— Няма нищо страшно в тези двайсет и три мили в час. Това е по-малко от половината от скоростта на самолета ми, която той запазва след изключване на двигателя и според инструкциите, ако скоростта на вятъра е по-малка от…

— Такъв вятър в планински район ще ви разбие на парчета, заедно с това, което знаете за вашия самолет.

— Ако имахте достатъчно време, за да разгледате бордовия ми дневник — казах аз студено, — щяхте да видите, че…

— … че имаш 2648 часа и 29 минути, прекарани във въздуха. Нашите компютри анализираха натрупания от вас опит — хиляда от тях са били на автопилот, а останалите са преминали в опити да пилотирате самолета, следвайки една и съща схема. Реално имате 16 часа и 16 минути… Това не е достатъчно, за да излетите оттук без риск при вятър със скорост от двайсет мили.

Той завъртя леко перката на витлото.

— Почакайте за малко. Не зная що за компютър имате, но аз зная как да пилотирам собствения си самолет.

— Сигурен съм, че можеш. Имаш записани 2648 часа в бордовия дневник.

Извърна се така внезапно, че подскочих, думите му отскочаха като картечни откоси от каменнната стена.

— Колко височина губиш след завой при отказ на двигателя? Колко време ти е необходимо, за да спуснеш колесника, използвайки само мощността на батерията? Какво се случва, когато кацаш с колела, свалени само наполовина? Как правиш принудително приземяване с минимални щети?

Настъпи тишина — един проточил се миг.

— Е, пилотът никога не се връща обратно на пистата, ако двигателят откаже при излитането; така е записано в книгите…

— Книгите лъжат! — Той веднага съжали за избухването си. — Извини ме. Да кажем, че двигателят спре да работи, когато си достигнал височина от 5 000 фута и си направил кръг, така че си над финалната отсечка на пистата?

— Да, разбира се. Бих могъл да завия…

— Хиляда фута?

— Това е достатъчна височина, за да…

— Петстотин фута? Триста фута? Сто фута? Разбирате ли какво имам предвид? Нашите инструктори учат кандидат-пилотите да изчисляват необходимата височина за обратен завой при всяко излитане.

— Тогава и вашите инструктори са извън закона.

— Да, разбира се.

— Предполагам, че ги обучават как да правят свредел и бавни превъртания…

— … и принудително приземяване, и пилотиране без тримуване или контрол над управлението, и въздушна акробатика и планиране след отказ на двигателя… и много други неща, които въобще не сте си представяли с вашите часове на автопилот.

Отвърнах с дълбок сарказъм.

— Предполагам, че вашите ученици получават своите свидетелства за пилоти след минимум 35 часа?

— Нашите ученици не получават никакъв документ. Ние сме извън закона, не забравяйте това. Оценяваме уменията си да пилотираме според това доколко добре сме опознали себе j си и машините си — следим това всеки изминат ден. Оставили сме бумагите и разрешителните на хората, които живеят под знака на регулации и норми, а не чрез знанието. Той приключи работата си върху магнетото.

— Хайде да вечеряме.

Помещението, служещо за трапезария, представляваше огромна подземна пещера, осветена от ярки панели, на които бяха закачени диаграми, части от двигатели и други самолетни компоненти. Половината зала бе изпълнена с мъже, облечени в черно, на закачалките в стройна редица висиха черни шапки и колани за носене на оръжие. Шокиран забелязах, че в началото на редицата бе закачена черна копринена пелерина.

— Дрейк с удоволствие ще вечеря във вашата компания. Последното нещо, което исках тогава, бе да похапвам с главатаря на тази банда, но не посмях да го кажа. Последвах мъжа, който ме заведе до една ъглова маса, на която седеше слаб мъж с квадратни челюсти, целият облечен в черно.

— Дрейк, ето това е той. Сложихме нова пружина на прекъсвача на лявото му магнето и така нашият дълг към него е платен.

— Благодаря ти, Барт. — Гласът му беше тих и уверен — глас на луд човек.

— Настоявам да ме освободите веднага — казах твърдо, — искам незабавно да напусна това сборище на бандити и крадци.

— Можете да си тръгнете, когато пожелаете. Но вие знаете, че в момента низходящото въздушно течение надхвърля вашите възможности да наберете достатъчно височина. Също така открихме, че мотовилката на четвъртия цилиндър е пукната и всеки момент може да се счупи. Ако това се случи в рамките на разстояние от 50 мили, няма да успеете да се приземите, без да повредите сериозно самолета си. След като сте наясно с тези неща и все още искате да тръгнете, вие, разбира се, можете да го направите. Възможно е да имате късмет с вятъра, а и мотовилката може да не се счупи веднага.

Очевидно той бе съвсем луд, веднага разбих неговите аргументи.

— Летял съм повече от 1500 часа с този самолет, мистър Дрейк, и със сигурност бих могъл да го пилотирам безопасно при този слаб вятър. И ако не бяхте предприели това безразсъдно отвличане, щяхте да забележите, че двигателят е работил само 50 часа след последния си основен ремонт, извършен от уважавана фирма, за което платих 1750 долара и имам квитанция с подпис на инспектора в бордовия дневник.

Вечерята бе сервирана в пълна тишина. Дрейк ми отправи поглед, изпълнен с безнадеждност и малко тъга — поглед на един малодушен престъпник.

— Мотовилката на четвъртия цилиндър няма представа какво е това бордови дневник. Дали четенето на бордивия дневник и подписът на инспектора ще ви успокоят, когато витло-то престане да се върти и няма къде да се приземите.

Този мъж, трябва да призная, бе наистина много опасен. Всъщност ако такова невъзможно нещо — отказ на двигателя само след 50 часа работа — се случваше, би било успокоително да прочета името на инспектора отново. Начинът, по който той го каза обаче, те караше да си мислиш, че резонното упование на този подпис изглежда глупаво. Сложих го веднага на място.

— Вероятността това да се случи е едно на милион, скъпи Дрейк, и този малшанс няма да сполети точно мен. Щом пилотът може да управлява законно един самолет, значи машината не крие рискове. По-точно е да кажем, че всички действия, които нарушават правилата, наложени от Федералната агенция за авиация, създават несигурност. Очевидно правителствената агенция знае какво е безопасно и какво не е.

За мое учудване този напълно превъртял човек се засмя. Не презрително и надменно, е сякаш бе открил нещо комично в думите ми.

— Вие сте ужасно забавен — каза той, продължавайки да се смее. — Или може би нещо не разбирам. Когато говорите за Федералната агенция за авиация, дали имате предвид онази същата правителствена агенция, която отмени обучението за изпълнение на фигури от висшия пилотаж? Дали тя е онази агенция, която твърди, че е добре да се упражняват подход към свредел вместо пълен свредел, при условие, че попадането в свредел е основната причина за съвременните пилотски беди. Дали имате предвид същата тази институция, която назначава съвсем млади и неопитни механици да работят върху стари звездообразни двигатели, и същевременно дамгосва като „разбойник“ собственика на самолета, който няма разрешително, и знае много повече за машината, отколкото механикът би научил за целия си живот? Дали става въпрос за същата агенция, която назначава по десет невежи мъртви души на всеки един можещ пилот — хора, които само шикалка-вят и не умеят да правят нищо.

Той отново се засмя, оставяйки вилицата си.

— Същата агенция, на която писах преди време, с искане да получа определена информация. Изпратиха ми следния отговор: „Не е особено важно, от гледна точка на безопасността на полета, дали пилотът е запознат с действителното число, показващо съотношението между теглото на самолета и мощността на двигателя“, и отказаха да ми дадат желаните от мен данни, с които разполагаха.

— Имам предвид Федералната агенция по авиация — отвърнах с достойнство и с подобаваща тържественост. Бандитите около мен очевидно не изпитваха никакъв респект към институциите, гледаха ме и се усмихваха, сякаш това, което казвах, бе твърде комично. Тогава реших да смачкам самочувствието им и те най-сетне да разберат, че не са по-силната страна в този спор. Извисих глас, така че всички да ме чуят.

— Значи вие смятате, че Федералната агенция по авиация само вреди и трябва да бъде премахната.

— Разбира се, че не — каза той тихо. — Някои аспекти от авиацията, пътническите авиолинии, например, трябва да бъдат координаирани от един-единствен център, за да бъдат ефективни и да служат добре на своите пътници.

— Добре, щом смятате, че тя не бива да бъде закрита, защо не се придържате към закона и наложените правила? — бях го унищожил, използвайки собствената му логика. Би трябвало да се усмихна след тези думи. Изчаквах жалкото му отстъпление.

— Ако съм казал, че обичам да ям пържола, това не означава, че искам да погълна цяла крава. Ние, обявените извън закона летци, пилотираме и поддържаме нашите самолети за удоволствие, ние не управляваме DS-8 по международните авиолинии. Проклет да е.

— Правилата, човече, правилата. Те са създадени от ФАА заради нашата собствена безопасност!

— О, мой високоуважаван гостенино — продължи бандитът и се наклони към мен през масата, — вие търсите вашия бог в списъците от правила и в идоли, създадени от човека, а през цялото време този бог е в самите вас.

— Безопасността е това, което знаеш, а не онова, с което някой друг смята, че трябва да се съобразяваш. Попитай твоя ФАА — агент дали съществува прието от всички определение за безопасност. Няма такова. Как може тогава една агенция да изисква нещо, което дори не може да определи.

— О, ти си само един беден и самотен изгнаник — възкликнах с толкова съжаление в гласа, на колкото бях способен да се престоря. — Вие сте само няколко…

— Помислете върху това — каза лунатикът, който ме бе пленил. — Отворете очите си. В градовете, разполагащи с писти с твърда настилка, офиси на ФАА и претъпкани терминали, ние сме малко. Но излезте някой ден от натоварените транспортни центрове и вижте какво се случва в останалата преобладаваща част отстраната. Хора извън закона! Там не само е възможно да летиш през деня, нарушавайки федералните норми, но и сляпото им следване не се препоръчва, защото може да доведе до загубата на човешки живот.

— Празни приказки, добри ми приятелю.

— Така ли? Представи си, че летиш над контролирано летище при видимост, по-малка от две мили, и не разполагаш с радиовръзка. Нямаш право да се приземиш, нали? Ако го направиш, ако хората от агенцията забележат твоето приземяване и ако не са склонни да си затвори очите, престъпването на създадените правила веднага ще бъде вписано в личното ти досие.

— Така че продължаваш да летиш, надявайки се да откриеш летище, оставено без контрол и наблюдение. Представи си, че времето се влошава, ти, разбира се, никога не си се приземявал на пасбище или ливада — тези неща се смятат за опасни и не са включени към изискванията за подготовка на летците. Вече се излива проливен дъжд, не можеш да откриеш летище и решаваш, че с петте часа обучение за летене без видимост, ще успееш да се издигнеш над облаците в това неконтролирано въздушно пространство. За какво друго могат да служат тренировките за използване на уредите в самолета, ако не за справяне при извънредна ситуация? Ако извикаш в паметта си написаното в главата за изключителни права при критични обстоятелства в Общите Правила за Действие, ще разбереш, че разполагаш с възможност да не нарушиш тези правила. Но твоите шансове да се справиш по този начин са нулеви.

— Ето пример — продължи той, — който показва, че сляпото следване на правилата може да те убие. Искате ли още? Има безброй подобни случаи, но в небето летят и много пилоти, които нарушават закона. Ние нямаме нищо против съществуването на ФАА в нейния малък измислен свят, стига да не иска от нас да се вместим в него. Бил съм редактор в списание за авиация и съм имал възможност да разговарям с много официални представители на ФАА. Установих, че тези опитни пилоти споделят идеите на непокорните летци, при условие, че им е обещано да не бъдат цитирани. Един от тях веднъж ми каза: „Във ФАА има повече бандити, отколкото извън нея“. Това бяха думите, цитирам го дословно, на високопоставен служител в агенцията.

Мъжът послушно ми подаде солта.

— Във ФАА има няколко опитни пилоти, които ни познават добре — продължи той. — Те знаят, че нашите критерии за безопасност работят по-добре в практиката от официално признатите, затова не прилагат закона спрямо нас или го четат твърде свободно. Можем да запазим мълчание относно факта, че голяма част от правилата са смешно насилие над здравия разум, същевременно сме постигнали съгласие да не нарушаваме съществуващото равновесие. Ние сме благодарни, че тези стари лъвове са там, разбира се. Ако някой направи опит да се разбунтува срещу нормите, свързани с поддръжката на самолетите, почти всички собственици на леки самолети, закупени на ниска цена, ще загубят от това. Те ще контраатакуват, борейки се за своето оцеляване, като силата на тази контраатака би могла да унищожи твърде много хора във ФАА и да реформира правилата. Крайният резултат ще бъде с положителен знак, но процесът, водещ до него, би бил толкова болезнен, че никой от нас няма куража да постави началото му. Ние сме щастливи, защото никой не ни закача. ФАА е доволна, че никой не разбива на парчета измисления й свят, в който послушни малки момчета следват безотказно нейните правила.

Търпението ми започна да се изчерпва, този самодоволен брътвеж ми дойде малко в повече.

— Трябва да признаеш това, Блейк. Ти търсиш оправдание, за да летиш безразсъдно, да правиш каквото си искаш, без значение дали то е безопасно, или не. Теб не те е грижа дали ще живееш или ще умреш, но какво ще кажеш за невинните хора на земята, които трябва да заплатят с живота си за твоята глупост.

Той се засмя.

— Приятелю, ти си летял много през нощта, нали?

— Разбира се. Самолетът е за това, да те транспортира от място на място, през деня и през нощта.

— Носиш ли парашут с теб, когато летиш през нощта?

— Разбира се, не. Какъв брилянтен въпрос!

— Какво правиш, когато двигателят ти откаже посред нощ?

— Никога двигателят ми не е правил засечка по време на полет, мистър Дрейк, а и нямам намерение това да ми се случи в бъдеще.

— Интересно! — Той замълча за миг, изучавайки схемата на двигателя, втъкана в покривката на масата. — Тук няма нито един пилот, пилотирал нощем без парашут на борда, освен при много ясно време, когато луната осветява добре местата, подходящи за приземяване. Не смятаме, че двигателите никога не правят засечки — ако не можем да видим земята под нас и ако нямаме парашут, не летим. Тук няма друг пилот, освен теб, който би летял над плътна преграда от мъгла или на пределна височина, по-ниска от необходимата, за да може при необходимост безопасно да се приземи.

— Все още пилотирането без парашут нощем е разрешено от ФАА, както и изкачването над непрогледна завеса от мъгла, колкото и нависоко да се простира тя. Нашите правила обаче казват, че абсолютната безопасност се постига само със знание и пълен контрол над самолета. Дали нашият самолет е с един или два двигателя не е особено важно. Ако нямаме видимост и не носим парашут, не летим.

Естествено въобще не слушах какво ми говори този човек. Този подивял мъж би могъл да намери сигурност единствено в затворническата килия.

— Вашият двигател — не спираше той — е получил гаранция от ФАА след щателен преглед. Но мотовилката на четвъртия цилиндър е пукната и скоро ще се счупи. Ако можехте да избирате, какво бихте предпочели — здрава мотовилка или подпис в бордовия дневник, удостоверяващ щателен ремонт на машината.

Можех единствено да бъда твърд с него.

— Сър, механикът и инспекторът носят отговорност за своята работа. Аз съм напълно в правата си да пилотирам този самолет в състоянието, в което той е сега.

Той отново се засмя, и този смях прозвуча така, сякаш бе приятелски настроен към мен и не желаеше да ме нарани. В този момент вече знаех, че ще се измъкна от неговата бърлога, и то съвсем скоро.

— Добре — каза той, без да е разчел мислите ми. — Инспекторът е отговорен, а вие сте невинен. Значи бихте оставили самолета си да се разбие в тези планини само защото от вас никога не се е искало да знаете как се оцелява при трудни условия. Всеки друг е отговорен, вие сте момчето, което ще умре, така ли е?

Да, всичко това в неговите уста звучеше глупаво и погрешно. Кой би могъл да повярва на банда разбойници, обитаващи това свърталище, пилотиращи и поддържащи самолетите си без разрешително от ФАА. Да им повярва, само защото твърдяха, че знаят как работят самолетните двигатели и как се пилотира. Радикали и екстремисти — срещу тях законът трябваше да бъде приложен с цялата си тежест.

Когато се върна в града, ще открия достатъчно данни, събрани във ФАА, които сериозно ги уличават в извършване на престъпление и ще им бъдат отнети… и те ще бъдат хвърлени в затвора. Смятат, че са по-добри от всеки друг, само защото знаят как да държат отвертката и да се приземяват с неработещ двигател. Но дали знаят нещо за диспечерския контрол? Какво правят те, когато навлязат в схемата на въздушния трафик, а ако кулата не им дава разрешение за приземяване? Тогава ще запеят друга песен. Ще ги застигна, след като ме помолят за помощ и ще се обърна към хората в кулата: „Почтително ви моля за разрешение за кацане“. В този момент няма да е нужно да познавам своя самолет, защото кулата ще ми осигури писта № 1.

Внезапно си тръгнах, напускайки Дрейк и неговите отблъскващи приятели. Никой не помръдна, не направиха и опит да ме спрат. Без съмнение те забелязаха гнева ми, вероятно решиха, че е по-безопасно да не се обаждат в мое присъствие.

Когато се върнах в хангара, изсечен в скалата, открих бързо бутона, чрез който стената се плъзгаше встрани. Тъй като разбойниците вече определено се страхуваха от мъжа, спазващ законите, имах време да запиша всичко, което се случи тук, в моя дневник — всяка дума от нашите разговори. Щях да използвам тези записки като свидетелство по време на изслушването от ФАА, която щеше да изпрати тези мъже в затвора. Тези чудесни непринудени изслушвания, по време на които ФАА, която знаеше кое е най-добро за нас, винаги отсъждаше справедливо. За щастие тези диваци бяха единствени по рода си в цялата страна.

Бележка, оставена за мен самия: напечатай всички чернови, защото лошите атмосферни условия ще направят надрасканите с молив думи нечетливи за обвинителя. Е, вятърът, движещ се с 20 мили в час, не е толкова страшен. Запази тези записки, съхранили греховете им. Мога да се издигна над тази планина, управлявайки самолета с една ръка и пишейки с другата.

Низходящото течение е силно — 1500 фута в минута. Давам газ за пълна мощност и набирам височина. Трябва скоро да попадна на възходящо въздушно течение.

Най-после. Лошото остана зад гърба ми. Бандитите скоро ще бъдат изправени пред съд. Виждам летището на Фаръси, още малко и ще се гмурна надолу, освен ако — малшанс едно на един милион… малшанс едно на един милиард — двигателят не изключи.