Нежен бунт

Глава дванадесета

Розалин се надигна в леглото, разтри очи и погледна часовника над камината. По дяволите, тя наистина имаше желание да отиде на лов тази сутрин. Беше обещала на Джъстин да язди с него. Нямаше търпение да покаже умението си на ездачка, А ето че е дошло време участниците в лова вече да се връщат. Имаха намерение да устроят пикник по обяд близо до езерото. А вече беше почти пладне. Дявол да го вземе!

Седна. Погледна намръщено леглото. Тук беше прекарала една безсънна, неспокойна нощ. Нети се опита да я събуди. Спомни си за това. За нищо на света не можеше да я измъкне рано от леглото тази сутрин. Тя беше заспала едва призори. Само едно нещо не беше позволила на Малори. По дяволите този мъж!

Нямаше никакво извинение за това. Беше се оттеглила малко след полунощ. А предния ден беше станала преди зазоряване, за да тръгне за Силвърли и за разлика от Франсиз не беше дремнала следобед. Чувстваше се безкрайно изтощена. В продължение на няколко часа превъзмогваше мъката, причинена от странните заключения на Джеймс Малори относно предпочитанията й към мъжете. Слава богу, беше поговорила с Рийгън. Сега знаеше повече за възможните й кандидати. Но за съжаление нямаше нищо конкретно, за което да се хване.

Сър Артемъс Шадуел беше ненаситен комарджия. Но Розалин беше стигнала до заключението, че той е достатъчно богат и покрива разходите си. Лорд Греъм, забележителният граф на Дънстантон, беше вдовец за трети път. Все пак бедничкият полагаше усилия. Лорд Дейвид Флеминг, виконт и наследник на голямо имение, беше закоравял ерген. Вършеше всичко толкова дискретно, че името му не можеше да се свърже с никоя жена. Похвално. Почетният Кристофър Савидж беше загадка за нея. А всички тези Монтиед не го познаваха достатъчно.

Нощес, докато се мяташе в леглото, мислите й далеч не бяха заети с „нейните“ господа. Беше забравила дори за нахалството на Джеймс Малори. Синеокият чернокос негодник се бе настанил в мислите й и беше виновен за безсъницата. В съзнанието й изникваха всички онези съдбоносни минути, прекарани с него в оранжерията.

Господи, това не трябваше да се случва отново. Повече никога нямаше да си губи времето в мисли за този безсърдечен измамник. И никакви компромиси повече! Трябва веднага да се залови с делата си. Надяваше се, не, молеше се точно днес да се появят останалите от уважаемите й подходящи господа.

Тя нетърпеливо позвъни на Нети и без да я дочака започна да се облича. Избра чудесна дневна рокля от перкал в прасковен цвят, с къси бухнали ръкави и много волани. Прислужницата й бързо нагласи фризурата й, сумтейки и четейки кратка лекция на тема колко много възможности може да изпусне някой, който се излежава в леглото до пладне. Докато мърмореше, Нети сръчно работеше с косата й, като вплиташе в кока й подплънки. Многобройни къси къдрици подчертаваха овала на лицето й.

Но Розалин нямаше нито секунда време да се възхити на произведението й. Сграбчи бяло сатенено боне, украсено с щраусови пера, подхождащо на обувките и дантелен слънчобран, и изхвърча от стаята. Нети остана да подрежда останалата след нея бъркотия. Изведнъж се спря. В края на тесния коридор пред стаите за гости, облегнат на парапета, стоеше Антъни Малори.

Очевидно чакаше нея. Беше опрял бедра на парапета, скръстил ръце пред гърдите си и кръстосал крака. От това място можеше безпрепятствено да наблюдава вратата на спалнята й. Така, както беше застанал, тя нямаше никаква възможност да го избегне.

Беше облечен небрежно. Дори прекалено небрежно. Нямаше вратовръзка. Няколко от копчетата на бродираната му батистена риза бяха разкопчани. Виждаха се част от загорелите му гърди, които говореха за мъжественост. Тъмносиньо палто подчертаваше раменете и ръцете му. Дългите мускулести крака бяха обути в панталони от мека еленова кожа и в лъскави хесенски ботуши до прасците. Всичко у него говореше, че е спортуващ човек. Атлетичен. И всичко това беше в пълен разрез с репутацията му на развратник, който се посвещава единствено на чувствени удоволствия и наслади през нощта. Е, какъвто и да беше, той беше твърде опасен за чувствата и сетивата й.

Когато стана ясно, че тя няма да помръдне от мястото си, за да го приближи, Антъни каза:

— Добре че се появи най-накрая, скъпа. Бях започнал да кроя как да се вмъкна в стаята ти и да те заваря в леглото.

— Сър Антъни!

— Остави ли вратата отключена? — подразни я той и се усмихна. — Не ме изпепелявай с убийствено красивите си очи, скъпа моя. Шегувах се. Можеш да дойдеш без опасения. Днес смятам да ти покажа най-добрите си обноски. Няма да правя нищо, с което да те притеснявам.

— Обещаваш ли?

— Трябва ли? — ухили се той.

— Да.

— Много добре. Обещавам тържествено и искрено, докато ме съжалиш и ме освободиш от обещанието ми.

Тя се разсмя дрезгаво и смехът й прозвуча като музика в ушите му.

— Сър Антъни, ще те освободя от това обещание когато остарееш толкова много, че престанеш да го желаеш. Нито ден по-рано.

Тя пристъпи и спря точно пред него със слънчобран под мишница. Беше преметнала панделката на бонето през ръката си и го полюляваше. Господи, тя беше прекрасна като картина! Строгата и малка брадичка показваше упоритостта й. Тези чудесни очи, изпъстрени със златисти петънца, които искряха закачливо!

Беше достатъчно мъдър, за да напусне Силвърли предната вечер. Сега разбираше, че е постъпил наистина правилно. Ако беше останал, трудно щеше да преодолее привличането. Тя се нуждаеше от време да се успокои. Така че той отиде да празнува в близкото село. Имаше повод за това. Може и да го беше ударила, но той я беше предизвикал. И това беше една от причините за доброто му настроение. Спокойно можеше да потърси някое момиче за удоволствие.

Антъни изпитваше желание да се разсмее при спомена за провалените си планове. Той без усилие намери едно подходящо момиче в селската кръчма. Но усети, че нито има желание, нито нужда от друга жена, а точно от тази, която беше оставил зад себе си в Силвърли. Неочаквано Джеймс се появи в същата кръчма. Антъни беше много щастлив да му прехвърли момичето. Самият той седна да пийне и обмисли следващия си ход.

Твърдо реши да промени подхода. Тази сутрин проведе дълъг разговор с любимата си племенница и замисли хитър план. Ще предложи на дамата нещо, което тя би могла да приеме — да й помогне в постигане на целта й. И няма защо да се притеснява, ако тя не приеме съвета му. Нейната цел просто не беше негова.

Тя търпеливо чакаше обяснението му. О, с каква сила изрече тези думи! Чувстваше се спокойна и уверена. Забрави предпазливостта си и напълно се довери на обещанието му. Откъде да знае, че страстите му са по-силни от непрестанните му обещания. Особено ако са дадени на жени.

Той се отмести от парапета. Гласът му прозвуча равнодушно:

— Би било по-добре за вас, ако изберем някое спокойно място, далеч от чуждите погледи, за да поговорим.

Тя застана нащрек:

— Все още не мога да разбера…

Усмивката му я обезоръжи.

— Казах, че ще поприказваме, скъпа. Нищо повече. Ако не можеш да ми се довериш, как бих могъл да ти помогна?

— Да ми помогнеш? — смутено попита тя.

— Разбира се. Точно това имам предвид. Хайде ела.

Успя да потисне любопитството си и го остави да я поведе към библиотеката. Просто не можеше да проумее как той би могъл да й помогне. Вътрешно се притесняваше от непреодолимото му въздействие върху нея. Какво се крие зад външния вид и доброто държание на мъжете? Нейните мъже? О, той не би могъл да знае за тях.

Самата мисъл, че той би могъл да подозира намеренията й, я накара да се изчерви. Антъни не забеляза това. Поведе я направо към едно канапе. После се отдалечи и спря пред масичката с напитките.

— Бренди? — попита през рамо.

— В този час?

Учуденият й тон го накара да се усмихне.

— Разбира се, че не. Предложението ми е определено глупаво.

Но той определено се нуждаеше от една напитка. Мисълта, че отново е сам с нея, се настаняваше в съзнанието му. Но той не беше я довел за това. Това трябваше да бъде на второ място.

Остави брендито и застана пред канапето. Розалин седеше скромно, е прибрани крака, стиснала в скута си слънчобрана и бонето, свита в единия ъгъл. Повечето място беше оставено за него. Той разбра, че не бива да сяда близо до нея. Явно тя не изпитваше същото желание. Антъни се настани достатъчно далеч, за да не я изплаши. Въпреки това тя се притесни:

— Сър Антъни…

— Защо не опиташ вече да ме наричаш само Антъни. А още по-добре Тони. Аз ще бъда твой закрилник и доверител…

— Какъв?

Той повдигна вежди.

— Доста силни думи, нали? Може би приятел? Или съветник? Тази сутрин разговарях дълго с племенницата ми и разбрах, че отчаяно се нуждаеш от такъв човек.

— О, тя ти е казала! — гласът й прозвуча обвинително. — Тя няма право да постъпва така с мен.

— Скъпа моя, тя имаше най-добри намерения. Искаше да подчертае колко сериозно е намерението ти да си намериш съпруг. Мислеше, че се отнасям несериозно към теб. Не мога да си обясня откъде й е хрумнала тази идея.

Тя не можа да сдържи гнева си и го погледна яростно. Но просто не беше възможно да бъде сърдита при тези обяснения. Само след миг се разсмя.

— Голям негодник си ти. Никога ли не ти се случва да говориш сериозно?

— Не и ако мога да го избегна — ухили се той.

— Опитай се да ми обясниш защо именно ти искаш да ми помогнеш да си намеря съпруг?

— Реших, че колкото по-скоро се омъжиш, толкова по-скоро ще се отегчиш от брака и ще дойдеш в леглото ми.

Нищо друго не би могло да убеди Розалин в искреността му.

— Много нависоко се целиш — закачливо каза тя. — Знаеш ли, бих могла страстно да се влюбя в съпруга си.

— Дори не си го помисляй — той се престори на ужасен от думите й. — Днес никой не се влюбва страстно с изключение на младите романтици и изкуфелите стари глупаци. А ти си толкова разума във всяко едно отношение, че е изключено това да ти се случи.

— Така е, наистина. Какво точно ми предлагаш?

Въпросът й звучеше толкова сериозно, че той се развесели. Очите му заиграха весело.

— Положението ти е по-различно от това на Рийгън, когато трябваше да й намерим съпруг. Тя беше живяла един сезон в обществото и вече беше обиколила континента, без да има късмета да срещне подходящ. Не по нейна вина, разбира се. Трябваше да намери мъж, който да бъде одобрен от мен и братята ми.

— Да, тя спомена нещо подобно.

— Каза ли ти как разреши проблема си?

— Била е компрометирана и с това ви принудила да отстъпите.

Розалин с изненада видя как този отговори го накара да се намръщи.

— Тя нямаше нищо общо с това. Това беше нагла постъпка на Монтиед, който търсеше начин да отмъсти на тогавашната си любовница. Моля те, никога повече не споменавай за това. По онова време Реджи беше наела един възрастен господин, който познаваше абсолютно всички и я придружаваше навсякъде, дори на пътешествието в Европа. Бяха се договорили той да й даде знак, когато срещне мъж, който я заслужава.

В очите на Розалин блеснаха искрици.

— Надявам се, не предлагаш да те водя със себе си навсякъде, защото…

Той бързо я прекъсна:

— О, това не е необходимо. По думите на Реджи ти имаш вече списък с избраници. А аз случайно ги познавам по-добре, отколкото Монтиед, понеже сме почти връстници. Трима от тях са членове на моя клуб. А с четвъртия се срещаме на ринга в спортната зала. Скъпа, имам само един въпрос към теб, защо не се огледаш за някой по-близък до твоята възраст?

Розалин извърна очи и промърмори:

— Един по-възрастен мъж ще проявява повече търпение към мен и моите недостатъци.

— Ти имаш недостатъци? Никога не казвай такова нещо.

— Всеки има недостатъци. Буйният ми характер например не е присъщ на една дама. — Тя присви очи и това го накара да се разсмее. — Един по-възрастен мъж ще бъде по-улегнал. Той ще е изживял младежките си лудории. И ако ще трябва да бъда вярна съпруга, ще изисквам същото и от партньора си.

— Но ти няма да бъдеш вярна, скъпа — напомни той.

— Ако аз не съм, няма да изисквам същото и от него. Но ако съм, ще държа на това. Нека да оставим този въпрос. Истината е, че именно дядо ме посъветва да търся мъж с богат опит. Да си кажа правата, по-младите мъже, които познавам, не ме впечатляват. С изключение на един, когото съм решила да прибавя в списъка си.

— Кой?

— Джъстин Уортън.

— Уортън! — Антъни рязко се обърна и възкликна: — Това мамино момче!

— О, не е нужно да говориш с такъв тон.

— Скъпо момиче, ако искаш от мен да казвам само хубави неща, не виждам как бих могъл да ти помогна. Всички те са на пръв поглед прекрасни. Точно това се очаква от господа с тяхното положение. Но да видим какво се крие зад това лустро. Това би трябвало да те интересува.

Тя почувства как я залива гореща вълна от тези укорителни думи.

— Разбира се, че си прав. Извинявай. Много добре. Кой според теб би станал най-добрият съпруг?

— Имаш ли определени предпочитания?

— Не. Наистина не. Всички те са привлекателни. И подходящи. Доколкото съм информирана. Но не зная към кого точно да се насоча.

Антъни си отдъхна. Облегна се, небрежно положи ръка на облегалката точно зад главата й.

Тя като че ли не обърна внимание на това. Беше нетърпелива да разбере отговора на въпроса си, а той от своя страна много старателно се опитваше да го избегне.

— Ще ми помогнеш, ако ми кажеш на кое качество държиш най-много — предложи той.

— Благ характер. Нежност. Чувствителност. Търпение. Интелигентност. И както казах…

— Възхитително — усмивката му беше влудяваща. — Ще бъдеш отегчена до смърт, скъпа моя. И това ще ни събере много по-скоро, отколкото очаквам. — Тя сбърчи устни и го погледна смразяващо. — Ти каза…

— Ще съществува брачен договор, според който съпругът няма да има право на пълен контрол върху собствеността ми.

— Това твоя идея ли е?

— На дядо ми. Той беше упорит старец с утвърдени навици. Остави цялото си състояние на мен и искаше да бъде убеден, че няма да го предам в ръцете на някакъв непознат, когото можеше и да не одобри. Преди да почине, той написа този договор, който само трябва да бъде подписан.

— Ако е бил толкова предвидлив, защо не ти е уредил брака?

Тя го погледна замислено.

— Бях много привързана към него. Не исках да го изоставя приживе и той не можеше да ме принуди да го направя, Антъни.

Той се усмихна. Тя изобщо не се замисли как произнесе името му! Значи се чувства удобно и спокойно в негово присъствие. Дори беше отпуснала едното си коляно и почти се беше обърнала с лице към него. Много лесно би могъл да я прегърне през раменете и да я придърпа към себе си…

Самата мисъл го развълнува.

— Наистина това трябва да се обсъди. Единственият, който би се възпротивил на договора е Савидж. Не поради алчност, той е достатъчно заможен. Но богатството не бива да бъде критерий при женитба. А и той не е човек, който понася да му поставят условия. И все пак ако те желае, това не би имало значение.

— В такъв случай ти ми го препоръчваш?

— Скъпа моя, единственото качество, което той притежава, е интелигентността. Всъщност нито един от твоите избраници не отговаря на изискванията ти. Предполагам, че Уортън е най-близо до това, което искаш. Но ако се омъжиш за него, все едно се омъжваш и за майка му. Ако изобщо някога тя му позволи да се ожени. Никога не съм виждала друга жена, която така здраво да дърпа конците на някого като тази неподражаема дама.

Розалин се намръщи преди да го изслуша.

— Много добре. Не ми препоръчвай никого. Просто разкажи какво знаеш за останалите.

— О, това не е никак трудно. Ами, да започнем с Флеминг. Виконтът е известен със своята несръчност. Явно нещо с него не е наред, понеже никоя жена до сега не е пожелала да се срещне повторно с него. Но вероятно ти ще бъдеш изключение. Той е с благ характер. Толкова благ, че го мислят за глупак. Бил е предизвикан на дуел и е отказал. Никога не можах да разбера защо. Той показва ли някакъв интерес към теб?

В действителност той не бе проявил интерес, но нямаше нужда да споменава за това.

— Следващият?

Антъни се подсмихна — как избегна отговора на въпроса му! Нямаше нужда да й казва, че младият Флеминг се интересува повече от тези, които носят панталони, отколкото от фусти и сатенени пантофки. Ако тя успееше да го ожени за себе си, в което той се съмняваше, тя съвсем скоро щеше да си потърси любовник.

— Графът на Данстантон е приятен, но може да разкъса човек само с грубите си думи. Като че ли е обкръжен от трагедии. В продължение на пет години е уморил три съпруги. Не всички знаят, че богатството му се увеличава след смъртта на всяка следваща.

— Нали не предполагаш, че…

— Не — увери я той и се възползва от тревогата й, доближи се до нея и почти я докосна с коляното си. — Това са само слухове, които се подхващат от завистливи и не особено състоятелни мъже.

Семето на съмнението беше посято у Розалин. В действителност две от съпругите бяха починали при раждания. Това действително беше голяма трагедия. Третата бе паднала от една кобила. И за това не можеха да обвинят графа. Все пак той нямаше способности да предизвиква бури и с тях да подплашва коне.

— Какво ще кажеш за сър Артемъс?

— Обича хазарта. Но ние всички го обичаме — намигна й той. — Ако се омъжиш за него, ще се сдобиеш наготово с многобройно семейство. Той има дузини малки палавници.

— Казаха ми, че са само пет.

— Пет законни. Ръцете ти ще са постоянно заети, а Шадуел няма да ти помага кой знае колко. Той притежава способността да забравя, че има деца. Имаш ли намерение да имаш собствено поколение?

Тя силно се изчерви и така красноречиво отговори на въпроса му. Въпреки добрите си намерения Антъни не можа да се сдържи. Протегна ръце и без да помръдне я привлече. Вплете пръсти в косата й и обърна лицето й към себе си. Устните й бяха съвсем близо до неговите, готови да получат целувка. Но това не се случи. Тя бързо го отблъсна. Той се сепна от изненада.

— Ти обеща!

Той седна и зарови ръка в косата си. Жестът му беше изпълнен с отчаяние и мъка. Гласът му обаче звучеше спокойно.

— Бъди любезна да си спомниш, че ролята ми на довереник е нова за мен. Ще трябва да свикна с нея. — Забеляза гнева в очите й. — О, за бога, не ме съди за инстинктите ми. Няма да се случи отново. Можеш да си сигурна в това.

Тя се изправи, обърна се с лице към него и стисна слънчобрана си като оръжие.

— Ако няма какво повече да ми кажеш…

О, миличка, само ако знаеше, че в момента ти си в безопасност единствено по мое собствено благоволение.

— Значи ще трябва да пресеем истината от клюките. Дай ми седмица-две на разположение.

— Една седмица.

Той се облегна назад, отпуснал ръце върху облегалката на канапето. Бавно я обходи с поглед. Това, че тя все още говореше с него и искаше да разчита на него, му беше достатъчно. Явно не му беше толкова сърдита.

— Оправи си косата, миличка. Ще те придружа до езерото. Едва задуши смеха си, чувайки изсумтяването й — за втори път го е оставила да развали фризурата й. С нетърпеливи пръсти тя приглади косата си и сложи бонето. Той се разсмя и си спечели един убийствен поглед.

Малко по-късно тя прекоси задната морава. Чувстваше се подвластна на чара му. Усмихна се безпомощно. Дори изпита желание да му прости. В следващия момент осъзна колко безпомощна е сама с него тук, а всички останали са отишли на лов. Те приближаваха езерото, когато срещнаха Джъстин. Чувството й за хумор се изпари. Той ги погледна учудено и стреснато.

— Не е добра идеята да се показваме двамата заедно — каза тя, съзирайки няколко от избраниците си.

— Бих се съгласил, ако бяхме другаде. Но аз съм роднина на домакинята и е съвсем естествено да кавалерствам на дамите.

Никаква загриженост! Лорд Греъм и лорд Флеминг, които бяха пристигнали едва днес, я бяха забелязали. Дали са си помислили нещо нередно, като се я видели да пристига последна, облегната на ръката на сър Антъни? Тя си спомни милото предупреждение на Рийгън, че всяка дама, спечелила интереса на този развратник, става жертва на клюки и сплетни.

При всички случаи това, че и двамата са изпуснали лова и се появяват заедно при езерото, беше съмнително. Мъжете, които тя ухажваше, щяха да се замислят върху това. Антъни би трябвало да го знае. Той притежаваше богат опит. Раздразнението й се насочи изцяло към него. Беше готова да избухне.

— Знаеш ли, Антъни, дори да се отегча от съпруга си, няма да те оставя да се възползваш от това.

Той разбираше, че зад строгия й тон се крият съвсем други чувства. Отговорът му я развълнува:

— Напротив, накрая ти ще станеш моя любовница, скъпа. Ако не бях сигурен в това, никога не бих се съгласил да ти помагам.