Нежен бунт

Глава осемнадесета

Смехът на Розалин изведнъж секна. Осъзна, че това, което й се струва толкова забавно, за Антъни е голяма обида. Очите й се бяха насълзили от смях. Той се бе отдалечил от нея. Тя го загледа — седнал на леглото, небрежно облегнат на единия си лакът.

Той не изглеждаше обиден. Беше прекалено зает с мисълта, която неволно се бе изплъзнала от устните му. Добре поне че глупавият й смях не го разсърди. Всъщност тя изобщо не би го обвинила, ако се беше разсърдил. Всичко беше толкова нелепо. Да се омъжи за него. Наистина. Най-прославеният женкар в Лондон. Вероятно той се е объркал.

Смехът й подейства добре. Мислеше какво все още й пред стои. С небрежна усмивка се приближи към него, наклони глава и се опита да привлече вниманието му.

— Имаш рядък талант да повдигаш настроението на хората. Никой не може да каже, че ти липсва чар. Но е ясно, че не умееш да правиш предложения за женитба. Мисля, че думите ти трябваше да прозвучат като молба, а не като заповед. Знаеш ли, че твоето предложение звучи абсурдно?

Той нищо не каза. Повдигна очи и срещна погледа й. Тя се почувства неудобно.

— Ти си права, скъпа моя. Мисля, че съм загубил ума си. Но аз рядко постъпвам по установения ред.

— Е… — тя придърпа обшитата си с хермелин наметка и се загърна изцяло с нея. Този жест издаваше нервността й. — Достатъчно време ти отнех.

Той седна и положи ръце на коленете си.

— Все още няма да ходиш никъде. Не и преди да ми отговориш.

— Да отговоря на какво?

— Ще се омъжиш ли за мен?

Зададен по всички правила на етикета, този въпрос не звучеше толкова абсурдно.

— Но ти се шегуваше — каза тя с почуда.

— Боя се, че не се шегувам, скъпа. Аз самият съм изненадан не по-малко от теб, но съм съвсем сериозен.

Розалин стисна устни. Това изобщо не беше забавно.

— Този въпрос не подлежи на обсъждане. Аз не мога да се омъжа за теб, така както не мога да се омъжа и за Джорди.

Смехът й можеше да бъде разбран. Реакцията на искането му да се омъжи за него беше твърде безобидна в сравнение с неговата собствена изненада. Въпреки че не беше обмислял тези думи, Антъни изведнъж осъзна, че мисълта за брак, която досега го беше ужасявала, сега вече му се струваше привлекателна.

Може би той нямаше да произнесе тези думи, ако не я виждаше пред себе си толкова прелестна и привлекателна. В своите тридесет и две години беше живял без нужда от съпруга, а със сигурност и сега не изпитваше нужда от такава. И какво по дяволите правеше, като настояваше, че е сериозен, когато тя се съмняваше.

Бедата беше в това, че той не обичаше да го притискат в ъгъла. Заплахата й да се омъжи за когото й да било значеше точно това. Изобщо не му харесваше да се изплъзне така лесно. А тя заплашваше да го направи. Последното нещо, което искаше, беше тя да напусне тази стая. Тя беше тук. И той нямаше да я пусне ей така.

Равнодушният отказ беше капката, която преля чашата. Господи, тя ще се съгласи, дори ако трябва да я компрометира, за да получи съгласието й.

— Предложенията свършиха, скъпа. Не съм ли прав? Ще ти припомня думите ти, че за теб няма значение за кого ще се омъжиш.

Тя се намръщи.

— Истина е. Но ти си единственото изключение.

— Защо?

— Просто зная, че от теб ще излезе ужасен съпруг.

— Винаги съм мислел същото — съгласието му я изненада. — Защо мислиш, че досега съм избягвал брака?

— Е, значи сме единодушни.

Той се ухили.

— Просто трябва да допуснем и тази възможност, скъпа. Да погледнем другата страна на въпроса. И аз като Монтиед мога да приема брака. Бях първият, който каза, че той е обречен на провал.

— Случайно той обича жена си — раздразнено наблегна тя.

— Господи, ти не очакваш от мен да кажа, че те обичам, нали? Твърде рано е…

— Разбира се, че не — сряза го тя и бузите й се зачервиха.

— И двамата знаем, че те искам, нали? И двамата знаем…

— Сър Антъни, моля те! — тя се изчерви толкова много, колкото бе възможно. — Каквото и да кажеш, то не би променило решението ми. Няма да си подходящ за мен. Кълна се, че никога няма да се омъжа за женкар. Ти призна, че си точно такъв. Не можеш да се промениш.

— Предполагам, че трябва да благодаря на госпожа Гренфел за тази характеристика.

Тя дори не успя да се учуди как е стигнал до това заключение.

— Франсиз знае от опит какво се случва, когато отдадеш сърцето си на развратник. Нейното беше разбито и тя накрая беше принудена да се омъжи за възрастен мъж, когото ненавиждаше.

Изведнъж стана строг и погледът му стана още по-очарователен.

— Време е да научиш цялата история, Розалин. Старият Джордж просто полудя от страх, когато неочаквано трябваше да приеме бащинството. Той замина за две седмици, за да се понаслаждава на последните си ергенски дни. И когато най-после свикна с тази мисъл, Франсиз вече беше омъжена за Гренфел. Никога не му позволи да види сина си. Отказа да се срещне е него дори след смъртта на Гренфел. Ако твоята приятелка е била нещастна от това, моят приятел не е бил по-щастлив. Истината е, че Джордж и сега би се оженил за нея, стига тя да пожелае.

Тя отиде до масивния стол, седна и се загледа в празната камина. Защо трябваше да познава Джордж Армхерст? Защо й беше разказал всичко това? Франсиз вероятно би се омъжила веднага за Армхерст, ако можеше да му прости. Постъпката му без съмнение беше естествена реакция за човек като него. А какво трябваше да направи самата Розалин?

По дяволите. Не искаше нищо повече от това да се омъжи за Антъни Малори, ако той я обичаше, ако можеше да й бъде верен, ако можеше да му се довери. Но нищо от това не беше възможно. Никълъс Идън може би е обичал Рийгън. Дядо й може би е обичал баба й. Джордж Армхерст вероятно е обичал Франсиз и все още я обича. Но Антъни й беше признал, че не я обича. За нещастие на нея й е толкова лесно да го обикне. Ако не беше това, тя би приела предложението му. Но тя не беше толкова глупава, за да позволи човек като Антъни да я нарани.

Поиска да срещне погледа му и видя, че е станал от леглото. Стресна се. Почувства как някой докосва шапката й. Измести се към крайчето на стола, обърна глава и видя Антъни с ръце, поставени небрежно на облегалката.

Близостта му я стресна. Тя прочисти гърлото си и каза:

— Съжалявам, но това, което каза за Франсиз и Джордж, не променя решението ми.

— Не мисля, че би го променило. — Той поклати глава, бавно се усмихна и я накара да се почувства неудобно. — Ти си упорита шотландка, госпожице Чадуик. Това е едно от нещата, които ме привличат у теб. Давам ти това, от което отчаяно се нуждаеш. А ти отказваш поради някаква си нелепа причина, в която самата ти не си убедена. Аз може и да се окажа най-примерният от всички съпрузи, но ти няма да ми дадеш възможност да го докажа.

— Не ти ли казах, че не обичам да рискувам? Не бих искала да прекарам остатъка от живота си в „може би“. Всичко говори срещу твоето предложение.

Той подпря брада е ръцете си.

— Нали осъзнаваш, че ако останеш тук тази нощ, ще бъдеш напълно компрометирана. Дори не е нужно да те докосвам. Обстоятелствата говорят сами за себе си. Това принуди Реджи да се омъжи. Въпреки че първата й среща с Монтиед беше съвсем невинна.

— Ти не би го направил.

— Напротив.

Розалин скочи. Загледа го втренчено. Докато столът беше между тях, тя се чувстваше в безопасност.

— Това е… няма да помогне. Връщам се в Шотландия. Изобщо не ме е грижа за репутацията ми тук. Аз все още имам моята… — тя не можа да произнесе интимната дума. — Съпругът ми ще разбере разликата. Държа единствено на това.

— Така ли — попита той и кобалтовите му очи проблеснаха дяволито. — Не ми оставяш голям избор, скъпа, ако трябва да ти помогна въпреки желанието ти. Ще бъдеш наистина компрометирана, а не само на думи.

— Антъни! — нейното стенание го разсмя.

— Съмнявам се дали бих могъл да те компрометирам само привидно. Прекалено много обичам жените, както ти непрекъснато ми напомняш, за да не се възползвам от присъствието ти в спалнята ми.

Тя започна да отстъпва към вратата. Забърза, когато той обиколи стола и я настигна.

— Аз ще уредя това за привидното компрометиране — каза тя.

Той поклати глава.

— Скъпо мое момиче, ако всички ще мислят, че си споделила леглото ми, защо трябва да се отказваш от това удоволствие?

Розалин потушаваше чувствата и нежеланото очакване, което думите, събудиха. Беше сигурна, че той си играе с нея. Начинът, по който я дразнеше, не предизвикваше истинска тревога. Но той се приближаваше към нея и това я притесняваше все повече. Знаеше какво ще се случи, ако я целуне. Беше се случвало вече. Тя не разбираше дали беше сериозен или се шегува за предполагаемото прелъстяване. Усещаше, че е достатъчно само да я докосне, за да я има. А това вероятно щеше да се случи.

— Не искам…

— Знам — каза той меко, докосна я по рамото и я придърпа към гърдите си. — Но ще го направиш, миличка. Обещавам ти го.

Разбира се, че имаше право. Той знаеше какво иска, скритото дълбоко в нея, но тя не би признала нито пред себе си, нито пред него. Можеше да се бори с желанието си до второ пришествие и пак нямаше да го победи. Той е най-вълнуващият, най-покоряващият мъж, на който не може да се устои. Желаеше го от момента на първата им среща. Тези силни чувства не могат да устоят нито на разума, нито на логиката. Това е копнеж на сърцето и тялото и разумът да върви по дяволите.

Той нежно я пое в обятията си и тя се отпусна. Почувства се олекнала, сякаш си е у дома, толкова често се беше представяла в прегръдките му. Топлината на тялото му, силата на ръцете му, опиянението на страстта, тя си спомняше всичко това, и в същото време сякаш ги откриваше за пръв път — прекрасни, нови, желани.

Целувката му беше толкова колеблива, че тя едва я усети. Осъзна, че това е последната възможност да го спре и да се овладее. Той съзнаваше, че е достатъчно опитен да се справи с всяка съпротива от нейна страна. И въпреки това й даде възможност да се откаже. И друг път беше постъпвал така. Именно това, че й даде право на избор, така стопли сърцето й, че го пожела още по-силно.

Розалин показа своето съгласие и го обгърна с ръце. Усети неговото облекчение и не възрази. Задъха се от магията на целувката му. Устните му бяха топли и сухи. Внимателно опипваха нейните. Бавно разпалваха страстта й.

Дълго време я държа в обятията си и я целува. Оставяше я да се наслади на силните чувства, които възбужда. Отдръпна се да разкопчае копчетата на роклята й. Не беше забелязала кога и как са свалени шапката и наметалото й. Наблюдаваше как той бавно я разсъблича. Не можеше да помръдне, а и не искаше. Очите му, потъмнели от страст, я хипнотизираха и проникваха дълбоко в душата. Не можа да извърне очи дори когато усети, че роклята се свлича в краката й. Бельото й щеше да я последва.

Все още не беше докоснал тялото й. Единствено очите му я изследваха бавно от главата до петите и обратно. На устните му се появи онази чувствена усмивка, която подкосяваше краката й. Опасна усмивка. Особено сега, когато не можеше да мисли. Тя се олюля, ръцете му я прихванаха за бедрата и бавно започнаха да галят голата й плът — бедрата, талията, гърдите й. Зърната й настръхнаха. Обля я нова топла вълна, сърцето й заби силно.

Той се усмихна широко. Триумфираше. Сякаш надникваше вътре в нея и знаеше точно какво чувства тя. Той беше мъж и предвкусваше победата, която го радваше и удовлетворяваше. Тя съзнаваше това, но в момента беше без значение. Усмихна се вътрешно. Сега, когато изключи всички предразсъдъци, разбра, че победата не е само негова. Беше мечтала през целия си живот да се люби и то именно с такъв мъж. Беше прекрасно, че именно той събужда за пръв път тези трепети у нея и ще бъде първият й любовник. Тя знаеше, че с него всичко ще бъде прекрасно.

Щеше да се отдаде на желанието си. Щеше да направи всичко, което зависи от нея, за да го постигне. Беше си представяла как го разсъблича, често се чудеше как ли изглежда гол. Представяше си го като скулптура на Адонис. Пред нея стоеше мъж, който наистина би могъл да я изплаши. Но желанието й я караше да бъде смела.

Тя дръпна колана и халатът му се разтвори. Положи длани на кожата му така, както я беше докоснал той. Прокара ръце нагоре по голото му тяло. Толкова дълго беше копняла да го усеща, разгърна широко халата му и го свали от раменете му. Той остави дрехата да се свлече надолу и протегна ръце към нея. Тя се отдръпна от него, за да го разгледа. Топла кожа, стегнато, мускулесто тяло, покрито с тъмни, къдрави, меки косми. Оказа се много по-силен и по-красив от най-смелите й очаквания. Изведнъж я обзе силно желание да го обгърне с бедра, да бъде близо до него, толкова близо, колкото могат да бъдат две човешки същества.

— О, ти си много красив мъж, Антъни.

Той беше очарован от нея. Наблюдаваше омагьосан как тя изпива с поглед всяка част от тялото му. Думите й, изречени с дрезгав глас, засилиха желанието му. Той я придърпа към себе си. Устните му погълнаха нейните. Пое я в обятията си и я понесе към леглото.

Нежно я положи на постелята. Отдръпна се и я погали с поглед: първо очите и лицето, а после цялото тяло. Колко често си я беше представял точно тук, на това легло — с изгаряща от желание кожа и очи, изпълнени със страст. Беше изключителна, много по-красива, отколкото беше предполагал. Тялото й беше женствено. Беше тук, беше негова и го желаеше.

Идеше му да крещи от радост. Нежно покри бузите й и пръстите му погалиха лицето й, косите й и се спуснаха по врата й. Никога нямаше да й се насити.

— Не можеш да си представиш какво правиш с мен.

— Аз знам какво ти правиш с мен — каза тя меко, вперила поглед в него. — Не е ли същото?

Той издаде неопределен звук, полустон, полусмях.

— Господи, надявам се да е същото.

Той я целуна. Езикът му раздели устните й. Тялото му покри нейното. Когато тя повдигна ръце да го прегърне, той ги разтвори широко и вплете пръсти в нейните. Тя не можеше да помръдне, но чувстваше как гърдите му галят нейните и това я караше да настръхва все повече и повече.

Той се наведе и нежно засмука гръдта й. Играеше си с език около зърната, все още държейки ръцете й. Тя чувстваше, че полудява от желание да го прегръща и гали.

Изстена дълбоко. Той се спря и се засмя победоносно.

— Ти, дявол такъв — каза тя, видяла наглата му усмивка.

— Знам. — Той прокара език по другата й гърда. — Не ти ли харесва?

— Да не ми харесва — повтори тя с такъв тон, сякаш за пръв път в живота си чуваше толкова нелеп въпрос. — Аз също искам да те галя. Ще ми позволиш ли?

— Не.

— Не?

— По-късно можеш да ме галиш колкото сърцето ти иска, но точно сега не бих го понесъл.

— О! — въздъхна тя. — Аз също трудно се въздържам.

Той зарови глава между гърдите й стенейки.

— Скъпа, ако не замълчиш, ще ме накараш да се държа като неопитен младеж.

Розалин се засмя и гърленият звук, който издаде го омая, всички потиснати чувства се отприщиха. Разкопча панталоните си. За щастие се овладя миг преди да скочи отгоре й. Все още не бяха свалени чорапите и обувките й. Той се зае с това. Обзе го толкова силно желание, че забрави намерението си да я люби бавно и дълго.

Когато свали едната й обувка, скритият нож падна на земята и той внезапно се отрезви. Усмихна се вътрешно. Беше учуден. Тя беше пълна с изненади, неговата малка шотландка. Бракът с нея щеше да бъде не само приятен, но и интересен. Той неочаквано усети, че тази мисъл трайно е заела съзнанието му. Всички предишни съмнения бяха забравени. Взе ножа в ръка.

— Знаеш ли наистина как да го ползваш?

— Да. И си послужих с него, когато хората на Джорди се опитаха да ме отвлекат на улицата.

Антъни хвърли оръжието настрани. Усмихна й се ласкаво, искаше да й вдъхне сигурност:

— След тази нощ, скъпа, няма да имаш никакви тревоги.

Розалин изпитваше съмнения, но не ги сподели. Нищо не беше сигурно. Все още той не беше мъжът, за когото иска да се омъжи въпреки силата, с която го желаеше. Той беше любовник. Тя можеше да го приеме за такъв. Имаше ли някакъв смисъл да пази девствеността си? Последните събития я накараха да приеме, че бракът й ще бъде просто една сделка.

Утрешният ден беше все още далеч, а също и решенията, които трябваше да вземе. Антъни я милваше по краката и бавно ги разтваряше. За нея беше невъзможно да разсъждава за нещо друго. Той се наведе и целуна най-нежните места на бедрата й. Повдигна се леко и погали с език пъпа й. Горещи тръпки преминаха през цялото й тяло, от петите до главата. Тя се сгърчи от желание. Хвана главата му, привлече я към устните си, но той не бързаше. Устните му отново помилваха гърдите й. Загуби разсъдъка си. Изви гръб като дъга. Гърдите й се повдигнаха и докоснаха неговите. Цялото й същество тръпнеше от желание за допир. Но това не беше достатъчно. Тя не знаеше точно какво трябва да направи, но инстинктивно разбираше, че има още нещо, до което все още не е достигнала.

Лудо се вкопчи в него. Той се беше овладял напълно. Контролираше всяко свое движение. Едва когато почувства, че е готов, се плъзна леко нагоре. Докосна с изгарящи устни врата и ухото й. Когато езикът му се плъзна по очертанията на ухото й, цялото й тяло се опъна от възбуда. Тя почти го отмести от себе си. Изпита такова странно вълнение, като че ли искаше да се слее с него.

Боляха я слабините. Заля я ураган от влажна топлина. Почувства за пръв път особено докосване. Тялото й го прие в себе си. Копнееше за натиск на това най-интимно място. Това я изпълни с възторг. Получи усещане за пълнота и сключи крака около ханша му, за да не се отделя от нея. Усещаше го да нараства в нея и да я изпълва с такава сила, сякаш ще избухне. Изпита ново чувство на пълнота и задоволство.

Той я целуваше дълбоко, жадно. Тя му отвръщаше със същото. Беше я хванал с две ръце и я притискаше в силните си обятия. Пръстите му се вплитаха в косата й и напътстваха всяко нейно движение. Тялото му се движеше ритмично, постоянно и тя влезе в ритъма на тези движения. Напрежението започна отново да нараства все повече и повече и накрая и бухна в блажено забвение.

Няколко мига по късно Антъни се срина върху й. Собственото му изживяване го беше изтощило до крайност. Сега не можеше дори да повдигне главата си. Никога досега не беше изпитвал нещо подобно. Искаше да й го каже. Забеляза, че тя е отвита и студена. Не можеше да разбере дали е задрямала от изтощение или просто припаднала. Усмихна се. Отметна кичур коса от страните й. Беше доволен от нея и от себе си.

Нещо го подтикваше да я събуди и започне всичко отначало. Потуши това желание. Спомни си преградата на девствеността й, която беше преодолял със сила. Реджи му беше казала, че е девствена, но страстта, с която Розалин му се отдаваше, му пречеше да й повярва. Истината му достави необяснимо удоволствие. А тя сякаш не беше забелязала какво точно се е случило. Но той знаеше, че има нужда от спокойствие и възстановяване. Чакаше ги следващият ден и още цял един живот.

Той поклати глава. За какво ли му беше тази рицарска постъпка?

Внимателно я покри със завивките и стана от леглото. Та бавно и блажено се протегна и въздъхна. Усмихна й се. Господи, тя беше толкова красива и привлекателна. Всеки мъж би изпитал болезненото желание да опознае и най-скритата частица от тялото й. Той също искаше да го направи. Облече халата си, подреди дрехите й и тихо напусна стаята. Трябваше да освободи кочияша, който я чакаше. Предстояха куп приготовления — тази жена трябваше да остане тук.