Нежен бунт

Глава четвърта

— Е, младежо, какво ще кажеш? Става ли?

Антъни се беше облегнал небрежно на вратата и наблюдаваше Джереми, който оглеждаше стаята си с явно възхищение.

— Дявол го взел, чичо Тони. Аз…

— Престани — изсумтя Антъни намръщен, с целия си авторитет. — Може да наричаш чичо всичките ми братя, но едно просто Тони ще свърши работа между нас.

Джереми се усмихна широко. Думите на чичо му изобщо не го стреснаха.

— Страхотно е, Тони. Настина е страхотно. Стаята, къщата, ти… Не знам как да ти благодаря…

— Ами тогава недей, ако обичаш — сряза го бързо Антъни. И престани да ми говориш с този прехласнат тон. Искам да ти кажа, че напълно ще те покваря, малкия. Това ще бъде достойна награда за баща ти.

— Обещаваш ли?

Антъни едва потисна смеха си. Момчето беше приело всичко на сериозно.

— Не обещавам. Боже господи! Мислиш ли, че искам Джейсън да ме стисне за гърлото? Той и без това ще бълва змии и гущери, когато разбере че баща ти те е поверил на мен, а не на него. Не, аз ще те представя на една жена. От тези, които баща ти е забравил, че изобщо съществуват.

— Като Рийгън ли?

Този път Антъни наистина се намръщи.

— Ако искаш да се разбираме, не споменавай повече това име! По дяволите, ти си толкова лош, колкото и баща ти.

— Не позволявам да говориш лошо за баща ми — прекъсна го съвсем сериозно Джереми.

Антъни пристъпи напред и разроши катраненочерната коса на момчето. Беше досущ като неговата.

— Разбери ме, момченце, аз обичам баща ти. Винаги съм го обичал. Но ще му давам да разбере винаги, когато сметна, че това е необходимо. Той е мой брат и преди да стане твой баща, и не се нуждае от защитата на дечурлига като теб. Сега успокой топката. Не влагам нищо лошо в думите си.

Джереми се засмя успокоен.

— Рий… Реджи каза, че си напълно щастлив единствено когато спориш с братята си.

— Така ли каза? Е, това момиченце е голяма всезнайка — мило отговори Антъни. — Като споменаваме тази дама, да не забравя. Тя ни изпрати съобщение. За разнообразие днес е в града без виконта. Нуждае се от придружител тази вечер за бала. Как ти харесва?

— Аз ли да я придружа? Наистина ли имаш предвид мен? — понита Джереми развълнувано.

— А защо не? Тя знае, че не понасям подобни прояви. Не би ме помолила, ако имаше някой друг на разположение. Но Едуард отиде с домочадието си за една седмица на гости у Джейсън. Дерек също е там. Така че за нещастие оставаме само ние двамата — единствените Малори, които би опитала да убеди. Освен ако не прехвърлим това задължение на баща ти. Но това може да стане само ако го открием навреме. От една седмица се е запилял нанякъде. Спомена, че ще търси някакъв стар приятел.

— Сара — каза Джереми. Дяволити пламъчета проблеснаха в сините му очи. — Работи в една кръчма…

— Спести ми подробностите.

— Всеки случай не можеш да го накараш да отиде на бал, дори и заради любимата му племенница. Но аз бих го направил с удоволствие. Дори имам дрехи за това. Знам и да танцувам. Честна дума. Кони ме научи.

Антъни направо се разчувства:

— И кой водеше? Ти или той?

Джереми се ухили:

— И двамата по малко. Но аз се поупражнявах също с едни фльорци. И никоя от тях не се оплака.

На Антъни му се прищя да попита в какво друго са се по-упражнявали. Беше му ясно какво би могло да бъде. Свързваше всичко това с отвратителните приятели на баща му. Как да се справи с този очарователен разбойник? Трябваше да предприеме нещо. На Джереми определено му липсваха изискани маниери. И то благодарение на Джеймс. Джентълмен — пират. Е, разбира се, пират в пенсия. Женкар с лоша слава. Все чудесни качества, които момчето е имало за пример. Дали не трябваше да го настани при братовчедите му в Лондон, за да го научат на елементарни неща?

— Убеден съм, че Реджи ще бъде възхитена да танцува с теб, млади момко. Но само спомени пред нея думичката фльорца и ще отнесеш такава плесница, каквато не си и сънувал. Тя те познава достатъчно добре и ще се радва да я придружиш довечера. Усещам, че те харесва.

— О, да, тя дойде при мен в деня, в който я отвлякохме.

— Трябва ли да ми напомняш за това? Тя дойде при теб едва след като узна кой си, моето момче. Боже господи, тогава Джеймс положи толкова много усилия да изравни резултата в надпреварата с виконта. А после изведнъж разора, че тя се е омъжила за него.

— Е, това промени всичко.

— Разбира се, че промени. Но не трябваше да въвлича и теб и търсенето на отмъщение.

— Това беше въпрос на чест.

— Ти пък какво разбираш от чест! — сухо каза Антъни. — Изглежда има надежда… може да изхвърлим думата фльорца от речника ти.

Джереми се изчерви. Той не беше виновен, че е прекарал първите години от живота си в кръчма. Много късно баща му разбра за съществуването му и го прибра при себе си. Кони — пръв помощник и най-добър приятел на баща му, търпеливо го учеше на правилен говор. А сега се появи още един, твърдо решен да го отучи от езика на простолюдието.

— Аз вероятно не съм достоен да придружа…

— Ти отново взимаш всичко прекалено надълбоко — Антъни поклати глава. — Бих ли предложил да кавалерстваш на моята любима племенница, ако не те считах за достоен?

Изведнъж ентусиазмът на Джереми секна:

— Не мога да го направя, мътните го взели. Как можах да си го помисля! Разбира се, че не мога. Ако беше някоя друга… Не, просто не мога.

— Това пък какво значи?

Джереми го погледна втренчено:

— Не мога да я придружа на бала. Аз трябва да бъда не само кавалер, но и да мога да я защитавам. Какво бих могъл да направя, ако я закачи някой като теб?

— Като мен? — Антъни не знаеше да се смее ли, да се ядосва ли на този нахален младок.

— Знаеш какво имам предвид, Тони. Някой, който не приема думата „не“ за отговор. Не че не бих изтръгнал гръкляна на този, който се осмели…

— Кой би взел на сериозно седемнадесетгодишен младеж? Проклятие, не мога да одобря подобно кръвожадно деяние. Никога не съм могъл и няма да мога. Но ти си абсолютно прав. Мисля, че трябва да измислим някакъв компромис. Ти ще я придружаваш, а аз ще я държа под око. Вярвам, че балната зала Грандал има широки прозорци към някоя градина. Ще наблюдавам всичко, без да се появявам вътре. Това би задоволило и най-предпазливия съпруг. Доволен ли си сега, млади Галахад?

— Естествено, щом знам че си там и мога да те повикам ако потрябва. А няма ли да ти дотегне да стърчиш цяла нощ прав в градината?

— Сигурно, но бих могъл да изтърпя една нощ. Нямаш представа какво ще стане, ако се появя на някое такова място. Изобщо не се опитвай да си го представиш. Това е проклятието на живота ми. Но аз си го избрах и не върви да се оплаквам от него.

След тази загадъчна забележка Алтъни излезе и остави Джереми да се настани в новата си стая.