Нежен бунт

Глава двадесет и шеста

Розалин плака цяла нощ. От години не беше давала толкова силна воля на чувствата си. Това, че Антъни изобщо не я обезпокои в новата й стая, трябваше да я успокои. Но по необясними причини се разстрои още повече. Мразеше го! Не искаше да го види отново никога повече. Но беше свързана с него.

Само ако не беше такава наивна глупачка! Беше се оставила да бъде убедена, че ще има нормален брак и сега плащаше за лековерието и наивността си. Изпитваше неизмерима горчивина. В продължение на няколко часа предната сутрин изпитваше неимоверно блаженство. После сякаш я бяха смъкнали от облаците. Беше обзета от отчаяние. Не можеше да му прости това. Загуби последната си надежда за щастие.

Защо той просто не беше оставил нещата такива, каквито бяха? Защо трябваше да й дава надежда и веднага да я разбие?

Нямаше нужда да казва на Нети какво се е случило. Всички в къщата чуха караницата. Прислужницата постъпи разумно. Не каза нито дума, докато й помагаше да се премести в новата стая. На другата сутрин приготви студени компреси за подутите й очи и отново не попита каквото й да било.

Розалин беше доста подпухнала. Още нещо, за което обви ни онзи грубиян. Постъпките му разваляха хубавата й външност.

Билковата отвара на Нети изтри доказателствата за неспокойната нощ. Жалко, че нямаше вълшебен лек за душевните й рани. Слезе долу, облечена със слънчевожълта рокля, в контраст с настроението й. Беше невъзможно човек да се досети за душевните й терзания. Всички Малори бяха в салона с изключение на съпруга й. И слава богу.

Тя не би понесла точно сега среща с Антъни. Още повече, че не знаеше в какво настроение ще го намери. Той би могъл да разсее притесненията на околните, но не й тя.

Усмихна се. Това, че не може да се разбира със съпруга си, изобщо не се отнасяше до останалата част на семейството му.

Джеймс пръв я забеляза и веднага стана, за да я представи.

— Добро утро, скъпо момиче. Това са по-големите ми братя, Джейсън и Едуард. А това е срамежливата невеста.

Джейсън се намръщи от тези думи. Двамата мъже бяха едри, руси и зеленооки. Едуард беше по-висок. Джейсън като че беше поостаряло копие на Джеймс. Изглеждаше много сериозен, почти страховит. Едуард беше пълна противоположност. И както скоро се разбра, имаше благ и весел нрав. Но когато ставаше въпрос за бизнес, отново добиваше сериозен вид.

Двамата станаха. Едуард сърдечно прегърна Розалин. Джейсън беше по-сдържан. Учтиво поднесе ръката й към устните си. Джереми, който нямаше нужда отново да бъде представян, просто й намигна. Слава богу, двамата с Джеймс отсъстваха предната вечер и пропуснаха семейната сцена.

— Не можеш да си представиш какво удоволствие ми доставя тази новина — каза Джейсън, усмихна се топло и я поведе към канапето. — Бях се отчаял, че Тони няма да се ожени никога.

— Не съм и мислил, че най-после и той ще почувства нужда да създаде семейство — весело добави Едуард. — Радвам се, че не съм бил прав. Просто съм възхитен.

Розалин се затрудняваше с отговора. Антъни никак не изглеждаше готов да създаде семейство. Но на нея й се искаше да вярва, че е така. Нито можеше да им разкаже, нито имаше представа как да им покаже, че това е любов.

Колебливо заговори:

— Има някои причини, които повлияха за женитбата ни и вие би трябвало да ги узнаете…

— Вече чухме за това, мила — прекъсна я Едуард. — Реджи ни разказа подробно всичко. Това няма значение. Ако Тони не беше готов, той не би го направил.

— Той го направи, за да ми помогне.

В отговор тримата й се усмихнаха снизходително. Тя повтори настоятелно:

— Е, направи го.

— Глупости — каза Джейсън. — Тони не обича да се прави на герой само за да спаси някого.

— Точно обратното — усмихна се Едуард. Джеймс се присъедини към тях:

— Като те види човек, веднага усеща какви са били мотивите му. Не мога да кажа, че го упреквам.

Джейсън се усмихна и Розалин се изчерви.

— Да не съм чул повече такива думи — скара се той на Джеймс.

— О, Джейсън, тя е в безопасност още от мига, в който се омъжи.

— А откога се съобразяваш с тази малка подробност?

— Прав си — Джеймс сви рамене. — Но аз никога не бих прелъстил снахите си.

Розалин нямаше как да разбере, че те просто се шегуват. Все още не знаеше, че израз на щастие в братските отношения са шеговитите спорове.

— Господа, ако обичате, убедена съм, че Джеймс не е имал намерение да ме обиди.

— Виждаш ли, старче? Тя не взема всичко на сериозно. Но какво всъщност значи само един поглед?

— Обичаен израз на истински чувства — отвърна Джейсън все още намръщено.

— Не и на моите. За мен е по-забавно да не издавам чувствата си като теб, братко.

Едуард се разсмя.

— Той те постави на място, Джейсън. Какъв е този свиреп израз на лицето ти?

— Вярно — съгласи се Джеймс. — Гледаш толкова страшно, че ще накараш най-новия член на семейството ни да помисли, че приемаш всичко сериозно.

Джейсън постепенно възвърна обичайното си изражение и погледна Розалин:

— Съжалявам, мила. Какво ли си си помислила за…

— Че си тиранин — каза Джеймс. — И няма да бъде далеч от истината.

— Нищо подобно — намеси се Розалин — самата аз нямам братя и сестри, така че това е… твърде интересно за мен — да наблюдавам взаимоотношенията между членовете на едно голямо семейство. Но кажете кой е арбитърът между вас?

Въпросът й предизвика сърдечен смях. Мигновено лице е на Джеймс се промени, стана още по-красиво. Чертите на Джейсън се смекчиха и се видя, че въпреки четиридесет и шестата си година, той все още е дяволски привлекателен и не е толкова плашещ, колкото изглежда на пръв поглед. Едуард стана много по-обичлив. Тези Малори са наистина опасни за душевното спокойствие на едно момиче. Слава богу, вече е омъжена.

— Казах ли ти, че тя е едно бижу — обърна се Джеймс към братята си. — Не мислите ли, че Тони най-сетне си намери лика-прилика.

— Така изглежда. — Едуард избърса избилите от смеха сълзи по ъгълчетата на очите му. — Не спомена ли, че е шотландка? Не различавам никакъв акцент.

Един тих и спокоен глас отвърна преди Джеймс:

— Акцентът се проявява точно като темперамента — точно когато най-малко очакваш.

Джеймс не можа да не отговори.

— Не се и съмнявам, че вече имаш опит в тази област.

— Точно така — отвърна Антъни, вперил поглед в жена си.

Розалин сви пръсти в юмруци, виждайки го небрежно облегнат на вратата, със скръстени ръце и кръстосани крака. Как се осмелява! След всичко си играе с думи.

Тя му се усмихна сладко, приела предизвикателството.

— О, скъпи, аз показвам темперамента си само срещу хора, които наистина го заслужават.

Джеймс наля масло в огъня с думите:

— Е, Тони, в такъв случай ти просто няма за какво да се безпокоиш.

— Скъпи братко, кога най-после ще отплава корабът ти?

Джеймс искрено се разсмя.

Двамата по-възрастни Малори и Джереми приближиха Антъни, добронамерено го побутваха и му честитяха сватбата.

Розалин бясно наблюдаваше щастливата сцена. Той се преструва, че всичко е наред? Е, тя също можеше да го прави докато семейството е тук и докато той спи далеч от нея. Поне така си мислеше. Но не стана точно така. Той приближи и седна до нея на канапето, като я прегърна през рамо като истински съпруг.

— Прекрасна вечер, нали скъпа?

— Върви по дяволите — просъска тя с усмивка.

Той се засмя. Помъчи се да не издаде колко силно го боли главата. Благодарение на снощното държание на малката си женичка, той днес страдаше от кралски махмурлук. Би предпочел да остане в леглото, но не беше редно, след като по-големите му братя са тук. Ужасно неудобно. Не знаеше как да се държи с Розалин пред всички гости.

Трябваше да приключи с този въпрос още предната вечер. Но като пълен глупак си помисли, че на сутринта тя ще бъде по-сговорчива. Едва се удържа да не разбие вратата й. А трябваше да го направи. Сигурно там, в стаята си, тя непрекъснато мислеше за случилото се и това разпалваше недоволството й. Ужасна работа. Искаше му се да разстреля мъжа, който някога е казал, че жените са отстъпчиви същества.

Реши да не обръща внимание на жена си. Но ръката му остана на рамото й.

— Къде са останалите членове на семейството ти, Еди?

— Скоро ще дойдат. Между другото Шарлот иска да даде прием във ваша чест, понеже изпусна сватбата ви. Е, не много голям. Само за семейството и някои приятели.

— Защо не — съгласи се Антъни. — Ние сме толкова щастливи. Може и вас да заразим.

Той се усмихна вътрешно, чувайки как Розалин се задавя.