Нежен бунт

Глава четиридесет и първа

Слаб чай и препечен хляб по настояване на Нети. Не много апетитна закуска, но по-добра от млякото с какао и пастичките. Розалин беше повърнала всичко това преди малко. През последната седмица подозираше състоянието си. Цикълът й закъсня. А преди три дена се убеди напълно. Сутринта се събуди с ужасно гадене, което премина едва по обяд. С всеки изминат ден се чувстваше все по-зле. Тази сутрин близо час трябваше да стои близо до легена. Накрая почувства стомаха си съвсем сух. Ужасяваше я мисълта какво ще й поднесе утрешния ден. А утре сутринта е сватбата на Франсиз. Въобще не беше сигурна дали ще може да присъства на церемонията. И това я разстройваше още повече. Нямаше нищо, което да я радва в момента. Естествено, освен нейната бременност.

Въпреки препечения хляб стомахът й все още не се беше успокоил. В това положение й беше трудно да мисли, че това е бебето, което желае повече от всичко на света. Защо не можеше да бъде една от онази щастливи жени, които се чувстваха добре през цялата бременност. А и толкова скоро започна! Защо ли й трябваше това отвратително споразумение с Антъни само отпреди две седмици! Тя се усъмни че е бременна съвсем скоро след това. И това показваше, че изобщо не е бивало да говори е него по този въпрос. Вероятно е забременяла още първия път, когато са се любили.

Много внимателно постави чашата чай на масата до шезлонга, на който се беше излегнала. Онази сутрин, когато Антъни я любеше, тя откри за свой собствен ужас, че стомахът й се свива. Беше й нужна изключителна концентрация, за да не се смущава. Точно тогава трябваше да му признае. А тя съвсем необмислено отиде при него още две нощи. Повече не можеше да отлага. Тази сутрин се измъкна от стаята му докато той спеше, за да не му дава възможност да я върне обратно в леглото. Тя не можеше да изпитва повече никакво удоволствие от сутрешните му ласки, толкова много й се гадеше. Трябваше да му каже преди той сам да разбере, че нарушава споразумението му.

По дяволите, как ненавиждаше тази проклета сделка! Последните две седмици Антъни беше толкова любвеобилен, прекрасен… поне в собствената си спалня. Той я любеше толкова често. Тя знаеше, че у него не остава нищо друго, което да даде на друга жена. Тя беше сигурна, че е изцяло неин. Като че всяка нощ се повтаряше брачната им нощ. Той я даряваше с цялата страст и нежност, на която беше способен. И тя го даряваше със същото. Но извън спалнята той беше съвсем друг човек. Ставаше студен, язвителен… всичко друго, но не и приятен. Розалин знаеше, че държанието му е продиктувано от обида и гняв. Наказваше я, искайки да я накара да разбере колко глупави са били условията й.

Но сега всичко свърши. А на нея не й се искаше да е свършило. По дяволите, тя има нужда от Антъни. И само заради идиотското си решение трябва да го загуби. Временно, каза си. След тези две бурни седмици тя беше убедена, че това не може да продължи дълго.

— Искала си да ме видиш?

Беше влязъл без да почука. Не беше влизал в тази стая откакто се беше преструвала на болна. Но сега не се преструваше.

Антъни бързо хвърли поглед на новите мебели и след това спря кобалтово сините си очи на нея. Тя почувства как стомахът й отново се свива от нерви.

— Ще имам бебе — измънка тя.

Той стоеше пред нея с ръце в джобовете. Изражението му не се промени. Това беше най-лошото. Би могъл да покаже поне малко радост при тази новина. Или неприязън, да реагира някак си. Би приветствала дори проява на гняв. Дори толкова силен гняв, колкото в онази нощ, когато тя му постави условието.

— Радвам се за теб — каза той с най-безизразния си тон. — Значи посещенията ти в моята стая приключват.

— Да. Освен ако не…

— Ако не? — преднамерено я прекъсна той. — Скъпа, не се надявай аз да наруша споразумението.

Тя хапеше устни, за да не запроклина в негово присъствие и на глас правилата, които сама беше измислила. Не си спомняше какво искаше да каже преди да я прекъсне. Очевидно той не искаше да го чуе. Но тя се надяваше, молеше се той да настоява тя да забрави споразумението им, че той иска тя завинаги да се премести в стаята му. Но той нямаше да го направи. Нима вече не се интересува от нея? Тя извърна поглед към прозореца и каза безизразно:

— Ще се нуждая от детска стая.

— Джеймс заминава след няколко дена. Можеш да използваш неговата стая.

Тя започна разговора. Той можеше да предложи тази стая. Със сигурност беше по-удобна, точно срещу неговата. Тя продължи да гледа през прозореца.

— Това дете е и твое, Антъни. Имаш ли някакво предпочитание към тапетите на стаята или към мебелите?

— Всичко, което ти харесва, скъпа моя. Между другото, довечера няма да се върна за вечеря. Ще организираме ергенско парти за Джордж.

Рязката смяна на темата я нарани. Той очевидно не се интересува нито от бебето, нито от нея. Обърна се и излезе мълчаливо.

В коридора Антъни стовари юмрука си върху стената. А в стаята Розалин седеше обляна в сълзи.

Никога в живота си не е била толкова нещастна. И грешката беше изцяло нейна. Тя дори не си спомняше причината за тази глупава сделка. О, да. Страхуваше се, че ще се влюби в Антъни. Е, вече беше късно за това. Нети се оказа права.

— Чу ли това, което очакваше?

Антъни се обърна и видя Джеймс пред стаята си.

— Да.

— Значи стратегията ти не преработва, а?

— По дяволите, Джеймс! Само два дена са минали. Още е твърде скоро.