Нежен бунт

Глава тридесет и четвърта

Джордж потропа настоятелно няколко пъти на вратата и се отдръпна да изчака. Подсвиркваше си някаква весела мелодия. Добсън му отвори.

— Изпуснахте го. Току-що излезе, господине.

— Проклятие. Мислех, че е рано. Ще го открия все пак.

Джордж възседна дорестия си жребец и се запъти към Хайд Парк. Знаеше всички пътеки, които предпочита Антъни. Всички закътани алеи, далеч от Ротън Роуд, където минават повечето дами. Беше го придружавал няколко пъти по време на сутрешната езда и то винаги след пиянски нощи. Но никога не беше го правил в толкова неприлично ранен час не само за езда, а и за всичко друго.

Джордж продължи да подсвирква. Настроението му беше отлично. За последните три дни животът му драстично се промени. Не би могъл да бъде по-щастлив. Лягаше си рано, ставаше рано и прекарваше всеки ден с Франси. О, не би могъл да бъде по-щастлив. И всичко това дължеше на Антъни. До този момент не беше имал възможността да му благодари. Реши тази сутрин да го придружи на ездата.

Навлезе в парка и пришпори коня да настигне приятеля си. Измина доста време, преди да го забележи далече напред. Успя да различи силуета му, само защото Антъни беше спрял. Джордж понечи да го извика, но преди да го направи, се чу изстрел.

Чу и не можа да повярва на ушите си. Конят на Антъни отскочи назад и се изправи на задните си крака. Ездачът не можа да се задържи на гърба му и се свлече на земята. Джордж все още не можеше да проумее какво става. Животното тръсна нервно грива и препусна към храстите, откъдето се беше разнесъл изстрелът. Червенокос мъж изскочи оттам, метна се на гърба на друг кон, скрит в храстите и се понесе в галоп.

Антъни все още лежеше на земята и макар всичко да се беше случило само за няколко секунди, Джордж проумя точно какво става. Антъни седна и прокара пръсти в косата си. Приятелят му се увери, че е жив и се поуспокои. Видя червенокосият да препуска напред, а Антъни да се изправя бавно.

Беше очевидно, че не е ранен, затова реши да проследи червенокосия.

Антъни предаде коня си на човека, който се грижеше за ездитните му животни. Армхерст се появи зад него.

— Майка му стара!

Точно сега той нямаше настроение за среща с Джордж. Точно в този момент не можеше да понесе неговата жизнерадост. Нито да слуша настояванията му, че „всичко е наред“. Не че Антъни завиждаше на добрия му късмет. Просто не искаше да му бъде припомняно, че неговите неща вървяха от зле по-зле.

— Прибра ли се вече? — попита Джордж и се развесели от намръщената му физиономия. — Изглеждаш невредим. Нали нямаш нищо счупено?

— Да не би да си видял какво се случи? Радвам се, че ми помогна толкова много!

Джордж се засмя на преднамерения сарказъм.

— Мисля, че ще се зарадваш и на това — той му подхвърли една хартия.

Антъни повдигна вежди, докато четеше напълно непознатия за него адрес.

— Лекар? Или касапин? — изрепчи се. Другият се засмя.

— Нито едното, нито другото. Там ще намериш червенокосия, който изпразни пушката си срещу теб. Странен човек. Дори не изчака да види резултата от изстрелите си.

В очите на Антъни блесна пламък.

— Ти си го проследил!

— Разбира се. А ти какво очакваше да направя, след като те видях да се търкаляш в прахоляка.

— О, разбира се. Благодаря ти, Джордж. Докато аз успея да се кача на коня си, той вече беше изчезнал.

— Този мъж ли търсиш от толкова време?

— Обзалагам се, че е той.

— Навярно ще го посетиш?

— Можеш да бъдеш сигурен в това.

Джордж никак не се въодушеви от студения блясък в очите на Малори.

— Нуждаеш ли се от помощник?

— Този път не, старче. Отдавна трябваше да стане тази среща.

Розалин отвори вратата на кабинета. Намери съпруга си седнал зад бюрото да чисти чифт пистолети за дуел. Не беше го чула да се връща от сутрешната езда. Нарочно остана в стаята си, докато не го чу да излиза. Нямаше желание да се среща с него, още повече след снощната си глупост.

Антъни беше много учуден от предложението й Джереми да се прибере заедно с тях от бала. И то въпреки протестите му. Знаеше със сигурност защо се страхува да остане насаме с него дори за толкова кратко време. Джеймс и Конрад напуснаха бала много рано. И единственият, който можеше да я спаси от оставането й насаме с Тони, се оказа Джереми. Не искаше да остане насаме с него. Особено след смелите му намеци.

А сега бяха сами. Дойде да си вземе нова книга от малката му библиотека. Влезе, а той дори не я погледна. Вероятно можеше да се измъкне тихо…

— Искаш ли нещо, скъпа? — той все още не я поглеждаше. Розалин стисна зъби:

— Нищо специално.

Най-накрая той я удостои с внимание. Погледна книгата, която тя стискаше здраво.

— Книга, подходяща за стари моми и вдовици. Няма нищо по-подходящо от хубавата книга особено нощем, когато нямаш какво друго да правиш.

Прииска и се да хвърли книгата по него. Защо при всяка среща трябваше да намеква за отчуждението помежду им? Да не си мислеше, че тя може да приеме неговите изневери? Държи се така, сякаш тя е виновна. Каква несправедливост! Не можа да му остане длъжна.

— За дуел ли се подготвяш, господарю мой? Чух, че това е било любимото ти занятие преди да се ожениш. Кой е нещастният съпруг този път?

Антъни се усмихна със стиснати устни и процеди през зъби:

— Съпруг? Няма нищо такова, любима. Просто мислех този път да предизвикам теб. Вероятно ако пролееш от кръвта ми ще се успокоиш и нашата малка война ще приключи.

Брадичката й увисна. Мина доста време, докато дойде на себе си:

— Дръж се сериозно.

Той сви рамене.

— Скъпият ти братовчед е решил, че ако се отърве от настоящия ти съпруг, отново ще получи възможността да се ожени за теб.

— Не! — тя пребледня. — И през ум не ми е минало.

— Не ти е минало през ум — сухо я сряза той. — Нека това не те тревожи, скъпа. Аз обаче се досетих за намеренията му.

— И се ожени за мен въпреки че знаеше, че рискуваш живота си?

— Има някои неща, заради които си струва да рискуват живота си. Поне така си мислех.

След тези думи не можеше да остане при него. Излезе бързо от стаята, втурна се в спалнята си и избухна в сълзи. О, Господи, тя мислеше, че след като се омъжи, всичко ще свърши. През ум не бе и минало, че Джорди може да убие съпруга й. А нейният съпруг е Антъни и тя не би си простила, ако нещо му се случи заради нея. Трябва да направи нещо! Да намери Джорди и да поговори с него. Да му даде богатството си, каквото пожелае. Нищо лошо не бива да се случва на Антъни.

Взе решение и бързо избърса очите си. Върна се обратно при съпруга си да му съобщи новината. Биха могли да подкупят Джорди. Той искаше единствено богатството й. Но Антъни беше излязъл.