Паралелни светове

13

До къщата на Фландърс беше все още далеко, но Уикърс забеляза нещо нередно. Всички прозорци от мазето до тавана светеха. В градината се суетяха хора с фенери, насред улицата няколко мъже спореха, на терасата се виждаха жени и деца с наметнати набързо връхни дрехи. Изглеждаха, като че ли очакват среднощен парад, който ей сега ще премине по улицата.

До оградата стояха няколко души. Уикърс се приближи и видя познати лица. Сред тях бяха Еб, Джо и собственикът на аптеката Уик. Те се поздравиха.

— Какво е станало? — заинтересува се Уикърс.

— Старецът Фландърс е изчезнал — обясни Уик.

— Слугинята се качила при него през нощта, за да му даде лекарството — поясни Еб, — но Фландърс не бил в стаята си. Тя го потърсила, а после отишла за помощ.

— Започна ли търсенето? — попита Уикърс.

— Само около къщата — отговори Еб, — но трябва да разширим кръга и да претърсим внимателно местността.

Собственикът на аптеката добави:

— Мислехме, че е решил да се разходи из градината и е получил пристъп. Затова в началото огледахме само тук.

— Преровихме цялата къща от горе до долу, търсихме и в градината — крачка по крачка — допълни Джо. — Няма никакви следи.

— Може би е решил да се поразходи — предположи Уикърс.

— Кой здравомислещ човек ще се разхожда след полунощ — възрази Джо.

— Струва ми се, че той беше малко не на себе си — намеси се Еб. — Нищо лошо не искам да кажа, по-скоро обратното. В живота си не съм срещал по-любезен човек. Но в него имаше нещо странно.

Приближи се фигура с фенер.

— Е, какво? Да започваме ли? — попита мъжът.

— Разбира се, шерифе — отговори Еб. — Ние сме на ваше разположение. Чакахме да организирате всичко.

— Добре — каза шерифът, — в тъмното няма да направим много, но след няколко часа ще съмне. Сега ще организираме няколко групи за издирване. Част от тях ще претърсят града — всички улици и пресечки, а останалите трябва да се насочат към реката.

— Съгласни сме — отговори за всички Еб, — кажете какво да правим и да започваме.

Шерифът повдигна фенера и ги огледа:

— Джей Уикърс? Радвам се да ви видя тук. Трябват ни всички мъже.

— Чух шум и реших да разбера какво става — излъга Уикърс, без да знае защо.

— Струва ми се, че вие познавахте добре този старец — по-добре от останалите?

— Той идваше да си поговорим почти всеки ден.

— Зная. Забелязахме това. Той не разговаряше почти с никой друг.

— Интересуваха ни общи теми — обясни Уикърс. — Според мен, той се чувствуваше много самотен.

— Слугинята му каза, че е бил у вас снощи.

— Точно така — потвърди Уикърс. — Тръгна си веднага след полунощ.

— Не забелязахте ли нещо необикновено в поведението му, в думите му?

— Е-е, шерифе — намеси се Еб, — да не би да мислите, че Джей има нещо общо с това?

— Не — отговори шерифът. — Не мисля. — Той отпусна фенера и добави: — Ако искате, идете към реката, разделете се там на две групи и тръгнете нагоре и надолу по течението. Не мисля, че ще откриете нещо, но кой знае? Върнете се на разсъмване. Тогава ще се заемем сериозно с тази работа.

Шерифът се обърна, стъпи на тухления тротоар и се отдалечи, размахвайки фенера.

— Може би — каза Еб — и за нас е време. Аз ще тръгна надолу по реката с едната група, а Джо с другата нека тръгне по течението. Съгласни ли сте?

— Съгласен съм — отговори Джо.

Излязоха от градината, тръгнаха по улицата към кръстопътя и после се насочиха към моста. Там се спряха.

— Оттук се отправяме в различни посоки — изкомандва Еб. — Кой отива с Джо?

Няколко души се приближиха към Джо.

— Така — одобри Еб. — Останалите — след мен.

Спуснаха се към брега на реката, потънал в студена влажна мъгла. В тъмнината се чуваше плискането на водата. Някаква нощна птица изкряка от другия бряг.

— Ще го намерим ли, Джей? — попита Еб.

Уикърс се забави с отговора.

— Не, не мисля. Не мога да кажа защо, но съм почти сигурен, че няма да го намерим.