В един момент, като че ли светкавица проблесна в мислите му. Спомените за Катлийн Престън, които можеха да са и измислица, заедно със запечатаната в паметта му разходка из заветната долина дълги години му пречеха да разбере, че отдавна обича Ан Картър и тя му отговаря с взаимност.
По-късно разбра, че родителите му се намират в състояние на прекъснат живот и очакват завръщането си в света на любовта и взаимното разбиране, на които бяха отдали толкова много.
Не можеше да ги предаде.
„Навярно — каза си той — така е по-добре, защото има нов фактор — умението да се дели един живот на няколко части.“
Методът беше разумен и както изглежда, носеше своите плодове — нали на мутантите не им достига работна ръка и се налага по най-добър начин да използуват наличните средства. Предавате на роботите това, което можете да им доверите. А живота на всеки мутант разделяте и получавате няколко личности, поместени в тела на андроиди.
Той не беше самият себе си, представляваше част от друга личност — една трета от истинския Джей Уикърс, чието тяло очакваше деня, когато в него ще бъде възвърнат животът.
Ан Картър също не беше самата себе си, а представляваше част от друга личност. Може би — за пръв път той позволи на подозрението си да се оформи — тя беше част от Джей Уикърс и заедно с Фландърс разделяше живота, който някога беше общ.
Три андроида носеха в себе си единен някога живот — той, Фландърс и още някой. Не преставаше да го терзае въпросът — кой, все пак, е третият?
Тримата бяха свързани с една нишка и съставляваха почти едно цяло. И един ден трите им живота щяха да се върнат в тялото на истинския Джей Уикърс. Но кога щеше да стане това? Кой щеше да бъде новият Джей Уикърс? Или нямаше да бъде никой. Може би възвръщането щеше да бъде равностойно на смърт и за тримата, за да се възстанови съзнанието на предишния Джей Уикърс? Или всички те щяха да се смесят и във възкръсналия Джей Уикърс щяха да се съчетават неговите черти, чертите на Фландърс и чертите на третия — неизвестния?
А какво ще стане с любовта му към Ан Картър? Ако този неизвестен човек беше Ан, в какво ще се превърне неговата бликнала изведнъж нежност към нея? Какво щеше да стане с неговата сегашна любов след дълги години безплодни мечтания?
Разбираше, че ако Ан беше този трети, те не биха могли да се обичат. Не можете да обичате самия себе си както обичате друг човек. Невъзможно е да обичате някаква част от самия себе си, както е невъзможно тази част да ви обича. Не можете да обичате човек, по-близък за вас от сестра или майка.
Два пъти беше изпитвал любов към жена и двата пъти му я отнемаха — оказа се в капан и нямаше никакъв избор, освен да изпълни задачата си.
Беше казал на Крофърд, че ще се яви при него, когато разбере какво става и ще му разкаже всичко, за да намерят компромис, ако той е възможен.
Сега знаеше — компромисът е невъзможен.
Ако неговото предвиждане беше вярно.
Според Фландърс дарът на предвиждането е по-естествен и по-зрял метод от разсъждението. Той, по думите на Фландърс, е по-пряк от обиколния път на логичните разсъждения, ползували човечеството по времето на формирането му.
И секретното оръжие се оказа старо като света — войната, разпалена с пресметнат цинизъм.
„Колко войни — помисли си той — може да преживее човечеството още?“ И разбра отговора — нито една.
Мутантите са залог за оживяването на човешката раса. На него самия не му останаха нито Катлийн, нито Ан, нито даже надеждата за собствен човешки живот. Той беше длъжен да положи всички усилия, за да спаси човешкия род от гибел.
Някой почука на вратата.
— Влезте — отзова се Уикърс.
— Закуската ще бъде сервирана, когато привършите тоалета си — съобщи Айзекая.