Паралелни светове

42

Когато Уикърс слезе долу, Фландърс вече го очакваше в столовата.

— Останалите излязоха — уведоми го той. — Имат работа. А ние трябва да направим план за действие.

Уикърс не отговори нищо. Издърпа стол и се разположи срещу Фландърс. Фландърс седеше с гръб към прозореца, така че буйните му побелели коси блестяха на слънцето като ореол. Дрехите му, както и преди, изглеждаха износени, а вратовръзката му навярно помнеше по-добри дни, но старецът беше все така спретнат.

— Виждам, че Айзекая е намерил някои неща за вас — обади се Фландърс. — Не зная какво бихме правили без него. Той е много грижлив…

— Не само неща, но и пари — добави Уикърс. — На скрина до ризата и панталоните имаше цяла пачка. Не успях да ги преброя, но изглежда, че в нея има няколко хиляди долара.

— Да, Айзекая не пропуска нищо.

— А защо са ми толкова пари?

— Не се безпокойте — успокои го Фландърс, — ние имаме денкове с пари.

— Денкове?!

— Разбира се, ние непрекъснато ги произвеждаме.

— Имате предвид фалшиви пари?

— О, не. В никакъв случай — възкликна Фландърс. — Въпреки че понякога сме си мислили и за това. Още една стрела за нашия лък.

— Искахте да залеете света с фалшиви пари?

— Защо фалшиви? Ние можем да възпроизвеждаме пари с абсолютна точност. Да хвърлим на света стотици милиарди долари и да погледаме какво ще излезе от това.

— Замисълът е ясен — съобрази Уикърс. — Учудвам се, че не сте го привели в изпълнение.

Фландърс го погледна изпитателно.

— Струва ми се, че нашето поведение ви шокира.

— В определена степен — призна Уикърс.

Айзекая внесе поднос, на който имаше чаши с охладен портокалов сок, яйца с шунка, препечени филийки с масло, бурканче конфитюр и чаша кафе.

— Добро утро, сър — поздрави той Уикърс.

— Добро утро, Айзекая.

— Обърнахте ли внимание, — попита роботът — колко чудесно е утрото днес?

— Разбира се — отговори Уикърс.

— Времето е изключително — каза роботът, — значително по-хубаво от това на предишната Земя.

Той остави храната на масата, отдалечи се през летящата врата на кухнята и се зае с всекидневната си работа.

— Ние оставахме хора — подхвана Фландърс, — докато това беше възможно. Но продължавахме да работим и с времето започнахме да настъпваме някого по мазола. Сега навярно ще станем по-резки, та нали и с нас не се церемонят. Ако Крофърд и бандата му бяха по-меки, всичко щеше да протече мирно и тихо и никому не бихме причинили зло. След десет години всичко щеше да бъде по-просто. След двайсет години това щеше да бъде детска игра. Но сега нямаме нито сигурност, нито простота. В дадения момент става дума едва ли не за революция. Ако имахме на разположение двайсет години, процесът щеше да протече еволюционно. Ако имахме време, щяхме да поемем контрола не само над промишлеността и финансите. Кризата се развихри прекалено рано.

— Сега ни трябва контракриза — вмъкна Уикърс.

Фландърс като че не го чу.

— Ние създадохме много фиктивни компании — продължаваше той. — Трябваше да бъдат много повече, но не стигнаха изпълнители даже за създадените фирми. Иначе щяхме да основем огромен брой компании за производство на най-необходимите неща. Но имахме нужда от наши хора на други места, в най-критичните точки. Налагаше се да търсим други мутанти, които биха могли да се присъединят към нас.

— Мутантите е трябвало да са много — забеляза Уикърс.

— Наистина, не са малко — съгласи се Фландърс, — но повечето са се сраснали с работите и живота на обикновения свят, до такава степен, че не са в състояние да скъсат с него. Да вземем например мутант, женен за обикновена жена. Ние не можем да разбиваме щастливия брак просто по хуманни съображения. А ако мутантите са деца? В такъв случай остава само изчакването. С тях може да се влезе в контакт, когато пораснат и напуснат родното гнездо, но не по-рано.

Вземете например банкера или индустриалеца, на чиито плещи лежи цяла икономическа империя. Кажете му, че е мутант и ще ви се изсмее в лицето. Той е намерил мястото си в живота. Доволен е от себе си. Целият идеализъм и либерализъм на младостта му е изчезнал, потиснат от неговия войнстващ индивидуализъм. Задоволява го създаденият от него начин на живот и каквото и да му предложите, няма да го заинтересува.

— Можете да му платите с безсмъртие.

— Засега го нямаме.

— Би трябвало да организирате атака срещу тях на правителствено ниво.

Фландърс поклати отрицателно глава.

— Не ни се удаде. Направихме няколко опита, но напразно. Ако имахме хиляда ключови места в правителствата, щяхме да победим лесно и бързо. Но не разполагахме с хиляда мутанта за правителствени и дипломатически постове.

С най-различни методи преодолявахме криза след криза. Въглеводородите измениха една ситуация, която можеше да се превърне във война. Но не бяхме достатъчно силни и не ни стигаше време за нормалното осъществяване на добре отработената дългосрочна програма, затова започнахме да импровизираме. Произведохме нашите стоки, за да ускорим разпадането на съществуващата социално-икономическа система и рано или късно индустриалците трябваше да въстанат против нас.

— Но вие не сте и разчитали на друго? — попита Уикърс. — Намесихте се…

— Мисля, че трябваше да направим това — прекъсна го Фландърс. — Представете си, Уикърс, че оперирате болен от рак. За да оздравее, ще се наложи да се реже. И вие ще отворите тялото на болния без всякакво колебание.

— Без съмнение — потвърди Уикърс.

— Нашият пациент — продължаваше Фландърс — е човешкия род. Той има злокачествен тумор на отделни тъкани. Ние сме хирурзите. Пациентът ще страда, после ще настъпи периодът на оздравяването и в края на крайщата ще оздравее, но аз се съмнявам, че човешкия род ще преживее още една война.

— Вашите методи са доста твърди!

— Момент! — възкликна Фландърс. — Мислите ли, че те трябва да бъдат други? Бих могъл да се съглася с вас, ако имахме поне някакви реални възможности за преговори. Представете си, че се появим пред хората, срещнем се с шефовете на правителствата и им кажем, че сме новата мутация на човешкия род и че нашите знания и способности са по-големи от техните и затова те трябва да предадат всичко в наши ръце. Как мислите, каква реакция ни очаква? Мога да ви кажа. Те ще ни изхвърлят навън и ще са прави. Откъде накъде са длъжни да ни повярват просто ей така? Ние нямахме друг изход. Можехме да действуваме само нелегално. Налагаше се да завладеем ключови позиции. Не виждахме друг път.

— Вашите думи — забеляза Уикърс — може и да са верни в мащабите на целокупното човечество, но помислили ли сте за личността, за отделния човек? За този, който получава вашите удари под кръста?

— Днес сутринта тук беше Ейза Андрюс — каза Фландърс. — Разказа, че сте му гостували и сте изчезнали. Безпокоеше се дали не ви се е случило нещо. Но това е друга история. Искам само да ви попитам — смятаме ли, че Ейза Андрюс е щастлив?

— Без съмнение — никога не съм виждал по-щастлив човек.

— И все пак — обясни Фландърс, — ние не се церемонихме с него. Отнехме му работата, която хранеше и обличаше семейството му, отнехме му покрива. И когато той се обърна за помощ към нас, знаехме, че е един от онези, които благодарение на нас останаха без работа, бяха изхвърлени от къщите си на улицата и не знаеха ще има ли за тях и семействата им покрив над главата през следващата нощ. Ние бяхме виновниците за всичките му нещастия. И все пак, той стана щастлив човек. Такива хора са хиляди и ние не се церемонихме с тях, а сега всички те са щастливи. Щастливи, защото не се церемонихме с тях, подчертавам това.

— Но не можете да отречете — възрази Уикърс, — че те заплатиха скъпо своето щастие. Говоря не за загубената работа и за подаянията, а за това, което е станало после. Вие сте се разположили на тази Земя и сте създали тук така наречения пасторално-феодален стадий, но забравяте, че дошлите тук са лишени от по-голямата част от материалните предимства на човешката цивилизация.

— Ние им отнехме само ножа, с който биха могли да наранят себе си или съседа — спореше Фландърс. — Всичко, което сме им отнели временно, ще им бъде върнато стократно и с фантастична лихва. Защото ние искрено се надяваме, мистър Уикърс, че с течение на времето цялото човечество ще получи всичко, с което ние разполагаме сега. Разберете, ние не сме чудовища, а човешки същества, следващата стъпка в еволюцията. Ние сме само с някой друг ден, с някоя и друга крачка по-напред от останалото човечество. За да оцелее, човекът трябва да се измени. Да мутира, да надрасне сегашното си състояние. Ние сме само авангарда на тази мутация на оцеляването. Като първи, бяхме принудени да започнем борбата. Ние трябва да се борим през цялото време, докато останалото човечество ни догони. Приемайте ни не като малка група привилегировани хора, а като цялото човечество.

— Човечеството — каза с тъга Уикърс — разполага с много оскъдни сведения относно вашата борба за спасяването му. Не случайно то громи вашите магазини, преследва мутантите и ги беси по уличните стълбове.

— И тук на сцената се появявате вие — забеляза Фландърс.

Уикърс кимна.

— Искате да спра Крофърд?

— Вие заявихте, че сте способен да го направите.

— Виждам пътя — потвърди Уикърс.

— Вашите предсказания, приятелю, са многократно по-добри от най-стройните разсъждения.

— Но на мен ми трябва помощ — произнесе Уикърс.

— Всичко, каквото поискате.

— Някои от вашите първи заселници, хората от типа на Ейза Андрюс, трябва да се върнат като мисионери.

— Това е невъзможно — възрази Фландърс.

— Те също трябва да водят борба — уточни Уикърс. — Не бива да стоят със скръстени ръце.

— Мисионерска работа? Искате да се върнат и да разкажат на останалите за другите Светове?

— Да, точно така.

— Но никой няма да им повярва. При настроенията, които царят на земята, ще ги изловят и ще ги линчуват.

Уикърс поклати отрицателно глава.

— Има хора, които ще им повярват. Това са, както те се наричат, Мечтателите. Това са фантазьори, които бягат от действителността. Въобразяват си, че живеят по времето на някой си Пепис или някой друг, но даже и там не намират спокойствие и чувство за безопасност. Тук те могат да се върнат към примитивния живот без тревоги, към който така се стремят. И колкото и фантастично да звучат вашите разкази, Мечтателите ще им повярват.

— Сигурен ли сте?

— Сигурен съм.

— Това ли е всичко? Трябва ли ви още нещо?

— Разбира се — каза Уикърс. — Ще можете ли да задоволите търсенето на огромно количество въглеводороди?

— Мисля, че да. Ще преустроим нашите заводи. Сега на никого не му трябват нито нашите новости, нито нашите въглеводороди. За разпространяването на въглеводородите ще се наложи да организираме нещо като черен пазар. Но ако ние отново се окажем там, Крофърд и неговите хора няма да ни позволят да работим.

— Само в началото — забеляза Уикърс. — Но не за дълго. Докато с тях в борба за въглеводородите не влязат хиляди хора.

— Щом ви потрябват въглеводороди, ще ги получите — обеща Фландърс.

— Мечтателите ще ни повярват. Те са готови да повярват във всичко, колкото и невероятно да изглежда. Ще организираме за тях нещо като кръстоносен поход. Нямате шансове да убедите нормалните хора, но повече от тези, които бягат от реалността ще поискат да се разделят с болния Свят. Нужна е само искра, дума, някакво обещание за истинско, а не за въображаемо бягство. Мнозина ще поискат да станат жители на втория Свят. Колко бързо ще успеете да ги прехвърлите тук?

— Щом дойдат при нас — отговори Фландърс.

— Мога ли да разчитам на това?

— Безусловно — кимна Фландърс. — Не зная какви са вашите планове, но се надявам, че предсказанието ви няма да ви подведе.

— Вие го твърдяхте — напомни му Уикърс.

— Знаете ли какви са намеренията на Крофърд?

— Мисля, че готви война. Говореше за секретно оръжие и аз съм сигурен, че става дума за война.

— Но войната…

— Хайде да разгледаме войната от малко по-различна гледна точка, от тази на историците — предложи Уикърс. — Да я разгледаме като добър бизнес. В определен смисъл това е така. Когато страната води война, всички трудови, промишлени и прочее ресурси се мобилизират за една цел и се контролират от правителството. Ролята на бизнесмена е също толкова важна, колкото и ролята на военния. Банкерът и индустриалецът имат същата тежест, както и генералът.

Да направим още един логически ход и да разгледаме войната в тясно делови план, като средство за постигане на определени цели — да се вземе и удържи контролът над определени области. По време на война системата на търсене и предлагане престава да действува, граждански стоки почти не се произвеждат и правителството взема строги мерки по отношение на нарушителите, които не престават да произвеждат…

— Коли — уточни Фландърс, — вечни електрически крушки и ножчета за бръснене.

— Точно така — съгласи се Уикърс. — Така те ще спечелят време, а времето за тях е толкова важно, отколкото за нас. Под предлога за война, те могат да разпрострат контрола си върху цялата икономика. Войната ще се води по такъв начин, че да не прерасне във всепоглъщащ пожар.

— Това е малко вероятно — усъмни се Фландърс. — А какво ще правите вие?

— Ще се върна на старата Земя, но не зная къде е пумпалът ми…

— Той няма да ви трябва повече. Той е нужен само на начинаещите. Достатъчно е да поискате и ще преминете в другия свят. Сега този преход за вас е много елементарен.

— А ако се наложи да се свържа с вас?

— Еб е човекът, който ви трябва — довери му Фландърс. — Обърнете се към него.

— Ще върнете ли Ейза и другите?

— Ще ги върнем.

Уикърс стана и протегна ръка към Фландърс.

— Съвсем не е наложително да тръгвате веднага — каза Фландърс. — Седнете и изпийте още една чаша кафе.

Уикърс поклати отрицателно глава.

— Нямам търпение да се хвана за работа.

— Роботите могат да ви отнесат в района на Ню Йорк за броени минути — предложи Фландърс. — Можете да се върнете на старата Земя направо там.

— Нужно ми е време да помисля — отговори Уикърс. — Трябва да изработя план, по-точно — предсказание, както казвате вие. Мисля, че е по-добре да започна тук и едва после да тръгна към Ню Йорк.

— Купете си кола — посъветва го Фландърс. — Айзекая ви е дал достатъчно пари. В случай на нужда Еб ще ви даде още. Всеки друг вид транспорт може да се окаже опасен. Предполагам, че те са поставили достатъчно капани за мутанти. И през цялото време са нащрек.

— Ще бъда внимателен — увери го Уикърс.