Паралелни светове

5

Пред вратата Ан се спря:

— А сега те моля, Джей, да запомниш. Името му е Крофърд, запомни го. Не Кроъм или нещо друго, а Крофърд.

Уикърс промърмори примирено:

— Ще направя всичко, което е по силите ми.

Тя се приближи до него, оправи вратовръзката му и перна с ръка несъществуващата прашинка от ревера на сакото му.

— След това ще отидем да си купиш нов костюм.

— Но аз имам още един — възрази Уикърс.

На вратата висеше табелка с надпис „Североамериканска изследователска корпорация“.

— Едно не мога да разбера — възмути се Уикърс. — Какво общо имам аз с тази фирма?

— Пари — каза Ан. — Те ги имат, а на теб ти трябват.

Тя отвори вратата и той послушно я последва, мислейки си, че е не само красива, но и доста способна жена. Твърде способна. Тя разбираше от книги и от издатели, отгатваше вкусовете на читателите и се оправяше във всички тънкости на писателската професия. Сама намираше правилния път и насочваше тези, които я обкръжаваха. За нея нямаше по-голяма наслада да чува едновременно звъненето на трите телефона или да отговаря наведнъж на дузина писма. Тя го принуди да дойде тук, а по всяка вероятност бе заставила и Крофърд от Североамериканската корпорация да го приеме.

— Мис Картър, можете да влезете — съобщи секретарката. — Мистър Крофърд ви чака.

„Тя е покорила даже секретарката“ — констатира Уикърс.