Паралелни светове

18

Хората изглеждаха точно така, както си ги представяше. Седяха на сандъци пред единственото селско магазинче, дъвчеха тютюн и като го поглеждаха изкосо, процеждаха:

— Жалко за баща ти, Джей. Добър човек беше.

И добавяха още:

— Значи пишеш книги. Добре ще е да прочетем поне една.

И питаха:

— Ще отидеш ли у вас?

— Още днес — отговори Уикърс.

— Там всичко се е променило — напомниха те. — Откакто никой не живее там, всичко се промени.

— Живее ли някой там?

— Никой. Стопанството западна — обясняваха те. — Няма сметка от него. Сега има въглеводороди, мнозина изоставиха фермите си. На някои банките им взеха земята, а други продадоха фермите си почти без пари. От полетата направиха пасища, оградиха ги и там пускат добитъка. Никой нищо не сее. На запад купуват животни за угояване — цяло лято пасат тук, а през есента ги колят.

— И нашата ферма ли има същата участ?

Кимнаха му съчуствено.

— Така стана, синко. Човекът, който купи фермата след баща ти, така и не можа да свърже двата края. И не е единствен. Има и други. Помниш ли стопанството на стареца Престън?

Уикърс кимна.

— Постигна го същата участ. А имаше хубаво стопанство — едно от най-добрите в околността.

— Живее ли някой там?

— Никой. Заковаха с дъски прозорците и вратите. Неизвестно защо.

От магазина излезе собственикът и приседна на стъпалата.

— Къде живееш сега, Джей?

— На изток — отговори Уикърс.

— Надявам се, че работата ти върви добре.

— Стига за прехрана.

— И това не е малко. Днес е срамота да се оплакваш от живота, когато се храниш до насита.

— А това що за кола е? — попита някой.

— Нов модел — отговори Уикърс. — Току-що я купих. Вечномобил.

— Никога не сме чували такава марка.

— Навярно струва сума ти пари.

— А колко бензин гълта?

Той седна в колата и потегли из прашното западнало село със стари коли, с методистката църква на хълма, с неговите грохнали жители, с кучетата, заспали в сянката на люляковите храсти.