Паралелни светове

34

И така, той се оказа андроид, изкуствен човек с тяло, направено благодарение силата на мисълта и магията на техниката от шепа химически вещества. Но тази сила и тази магия се владееха от мутантите. Защото мозъкът на обикновения човек, роден на неговата Земя, не беше дорасъл още за това. Само мутантите бяха способни да създадат изкуствен мъж, като го снабдят с всички човешки качества. Или изкуствена жена, подобна на Ан Картър.

Мутантите бяха способни да правят и андроиди, и роботи, и вечномобили, и вечни бръснарски ножчета, и много други неща. В стремежа си да разрушат икономиката на расата, от която някога бяха произлезли. Те синтезираха въглеводороди за приготвяне на храна, белтъци за производство на телата на своите андроиди, можеха да пътешестват от едната Земя на другата, на всяка от Земите, въртящи се една след друга по коридора на времето. Те умееха и правеха много. Трудно му беше даже да си представи какво още можеха те, както му беше трудно и да предположи какво замисляха или планираха.

— Вие сте мутант — съобщи му Крофърд, — недоразвит мутант. Вие сте един от тях.

Крофърд смяташе, че притежава интелигентна машина с чувствителни анализатори, която може да се ориентира в процесите ставащи в мозъка, но машината се оказа глупава, защото не можа да различи истинския човек от андроида.

Не мутант, а момче за всичко при мутантите. И не човек, а копие.

И колко ли са подобните на мен? Колко такива създания бродят по Земята и изпълняват заповедите на своите господари, мутантите? Колко от тях хората на Крофърд следят и колко преследват, без дори да подозират, че са по дирите на изкуствени създания, а не на мутантите? Ето къде е разликата между нормалния човек и мутанта: обикновеният човек може да сгреши, като приема копието за мутант.

Мутантите създават андроид, пускат го на свобода, позволяват му да се развива и прикрепват към него механичен шпионин — малка изкуствена мишка, която наричат „дървеница“. Една от тях той строши с преспапието.

Понякога те го подтикваха да върши различни неща, но защо? Те насъскаха жителите на селото да извършат над него съда на Линч; те му подхвърлиха пумпала, за да си спомни за детството, те му позволиха да се придвижва с вечномобила, макар да знаеха, че използването му е свързано със смъртен риск.

А какво става с андроидите след такъв шок?

Какво става след изпълнението на възложената им мисия?

Той каза на Крофърд, че ще се срещне с него, когато разбере какво става. Сега вече знаеше нещо и това „нещо“ щеше много да заинтригува Крофърд.

Но имаше още нещо, което безпокоеше трескавото му съзнание и търсеше изход. Той знаеше още нещо, но не можеше да си спомни какво именно.

Като заобикаляше огромните дървета и пристъпваше по мекия килим от мъх, гнили листа и цветя, той тръгна през гората. Тук царуваше странна тишина.

Трябваше да намери Ан Картър. Да й съобщи какво става и тогава двамата щяха да намерят изход.

Спря се в подножието на един стар дъб. Вдигна глава. Загледа се нагоре в короната му и положи усилия да подреди мислите си.

Два момента му се струваха важни.

Да се върне на родната Земя.

Да намери Ан Картър.