Погледи и усмивки

— Страхотни са, нали?

— Какво?

— Казвам, страхотни са!

Мик предварително трепна в очакване Алън да изкрещи в ухото му, но музиката така гърмеше, че пак не можа да го чуе. Кимна и му се усмихна, уж че го е разбрал, после отново обърнаха погледи към музикантите. Двамата стояха в дъното на залата, сред тълпата.

Всички маси бяха заети и малкият дансинг пред естрадата бе претъпкан с хора, които подскачаха в такт с музиката. Лампите на тавана бяха изгасени и единственото осветление идваше от естрадата и бюфета встрани от нея. Беше доста тъмно и когато някой палеше цигара, огънчето от кибрита проблясваше ярко. Алън изчака края на изпълнението, подкани Мик да допие бирата си и отиде да вземе още. Пред бюфета имаше опашка и Мик се надяваше Алън да се забави, за да може да си почине малко от пиенето.

Оркестърът отново гръмна — започваше ново парче. Вокалистът издърпа микрофона от стойката и хукна по по сцената. Доближаваше се до другите трима музиканти и ги обсипваше с думи. След това излезе на авансцената и започна да обсипва и публиката. Някакво момиче посегна да го хване за крака. Той отстъпи и се престори, че опитва да го срита. Барабанистът и китаристът блъскаха инструментите си, сякаш ги мразеха. Ритъмът беше неистов, текстът — предизвикателен. Това беше агресивна музика. Изпълняваха я връстници на публиката; всички носеха едни и същи прически, едно и също характерно облекло. Четири момчета, които всеки ден можеш да срещнеш на улицата.

Мик тъкмо се чудеше дали да отиде до тоалетната, или първо да изчака Алън, когато в залата влезе Карен. Беше с още една девойка и двама младежи. Единият и каза нещо, тя се засмя и заклати глава, тъй като не го чуваше от шума на оркестъра. Мик се опита да се скрие в тълпата. Не искаше Карен да го види. Защо Алън не побърза с тая бира, помисли си той.

Въпреки че прояви огромно старание да съсредоточи вниманието си върху музиката и дори решително подхвана за малко едно солово изпълнение в ритъма на танца, непрекъснато търсете с поглед Карен. Тя бе облякла бяла рокля, която той виждаше за пръв път, беше подстригана, с нова прическа. Единият от кавалерите им бе отишъл до бюфета, а другият я придържаше за ръката. Той се отличаваше от момчетата в залата, носеше по-традиционно облекло — костюм и вратовръзка. Карен сякаш не го насърчаваше, но и не се дърпаше от него. Когато оркестърът свърши, тя заръкопляска и младежът пусна ръката и.

Алън се върна от бюфета с блеснали от възбуда очи. Пийна, за да се успокои.

— Слушай! Знаеш ли кого видях ей-сега?

Мик прикри смущението си с една продължителна глътка, гласеше се да изрази необходимото безразличие. Но как пък Алън все още помнеше Карен? Онази вечер я бе видял съвсем за малко.

— Кого?

— Ония двамата хлапаци, с конто се сбихме в „Адам и Ева“ точно преди да замина.

Мик бе толкова неподготвен за такъв отговор, че не знаеше как да реагира. Алън си помисли, че е забравил за случая.

— Не се ли сещаш, когато ни изгониха.

Мик кимна. Другият младеж от компанията на Карен се бе върнал с табличка с напитки. Карен пиеше кола. Алън силно смушка Мик с лакът, за да привлече вниманието му.

— Виж ги, там са, до оная колона. Хайде, ще им дадем да разберат. Тоя път ще ги съсипем.

Алън разпалено дръпна Мик за ръкава и му ги посочи, но Мик дори не погледна натам.

— Току-що видях едно маце. Харесал съм си го, ще взема да го сваля.

— Зарежи го! После ще го сваляш. Първо да оправим тия.

Вокалистът подхвърли микрофона във въздуха, после се просна на сцената и запя легнал. Карен и приятелят й се приближиха до естрадата, тълпата ги тласкаше един към друг и двамата се смееха. Мик остави чашата си на една маса.

— Добре, да вървим.

Алън първо допи бирата си. Това не го забави. Изпи почти цялата халба на един дъх, сетне тръгна през тълпата покрай стените на залата. Заеха позиция зад двамата младежи, които стояха прави и гледаха оркестъра.

Онзи, който бе започнал спора в „Адам и Ева“, се друсаше в такт с музиката и макар халбата в ръката му да бе почти празна, така застрашително я мяташе насам-натам, че всеки миг можеше да разлее последната глътка бира.

Щом младежът вдигна халбата към устните си, Алън мина зад него и нарочно го блъсна в гърба. Зъбите му изтракаха по стъклото и вместо да се стече в гърлото, бирата се разля върху ризата му. Той рязко се обърна към Алън, стиснал празната халба като оръжие.

— Ей ти, смотан левак! Виж какво стана заради теб!

Дъхът му секна от студа на гърдите му, той се опита едновременно да остави халбата, да намери носната си кърпа и да изтръска капките от уголемяващото се петно. Алън стоеше наперен, Мик се приближи и застана до рамото му.

— Я внимавай кого наричаш левак.

Предизвикателният тон без следа от желание за извинение накара младежа да го погледне. Щеше да му отвърне нещо, но го позна. Премести поглед от Алън към Мик.

— Я, пак ли сте вие двамата? Значи оня път не ви стигна.

— Какво? Тогава ние едва започвахме да загряваме, нали, Мик?

Другият допи бирата си, но задържа халбата в ръка. Бяха застанали, както при предишното сбиване в дискотеката: всеки знаеше с кого ще се заеме. Противникът на Мик започна да върти празната халба между дланите си.

— Хайде, Кев, фрасни го тоя. Без да изпуска от погледа си халбата, Мик отвърна.

— Затваряй си човката, че аз да не ти забия един.

— Ти ли! Хайде де!

— Тъй ли? Добре, ела навън.

Прибирайки мократа си кърпичка, Кев каза:

— Добре, ще се срещнем навън, след като затворят.

Алън се приближи още повече към него.

— Не след като затворят. Веднага!

Той почука с пръст по масата, за да им внуши колко е настоятелно изискването му. Кев и приятелят му се попритесниха от тяхната готовност да се бият. Миналия път те бяха нападателно настроени и сега мислеха, че пак те ще диктуват положението. Но у противниците им вече се забелязваше промяна — първо, изглеждаха по-големи, по-зрели, Имаше и нещо друго: може би погледът им беше озверял от бирата, но и двамата като че ли не бяха съвсем с всичкия си. Каквато и да бе тази промяна, тя не им се понрави и те опитаха да си спестят неприятностите, като мятат враждебни погледи и свиват юмруци. Номерът им не мина. Мик подметна:

— Какво става, да не би да ви е страх?

Това реши въпроса. Кев и приятелят му вече нямаха друг избор. Без дума повече, четиримата се отправиха към изхода. Преди да излезе, Мик се обърна. Искаше да види Карен. Спря и я потърси с поглед из тълпата до естрадата.

Сигурно беше сред навалицата, но не можеше да я види. Алън и другите двама тръгнаха по стълбире. Но той искаше да я види. Да не би да се бе преместила в другия кран? Огледа цялата зала, но не я видя. Не видя и младежа, с когото бе дошла. Може да си бяха тръгнали! Може той да й бе предложил да отидат другаде. В някой нощен бар. В колата му! Може да и бе предложил да я изпрати с новата си кола. Или да отидат в квартирата му. Може да се бе съгласила да изпие едно кафе и да послуша плочите му. Може би щеше да позвъни на майка си, за да й каже, че е изпуснала автобуса и ще пренощува у приятелка… Мик се обърна и затрополи подир другите по стъпалата.

Кев и приятелят му нямаха никакви изгледи за успех. Всичко стана без предварителна нагласа, без пристъпване дебнешком, без опити за подлъгване, без размяна на закъснели помирителни реплики, които биха дали възможност и на двете страни да излязат от положението с чест. Щом се намериха в задния двор на заведението, Алън и Мик веднага се нахвърлиха върху тях с юмруци и ритници. Мик бе освирепял не по-малко от Алън и още с първите им удари другите двама се принудиха да минат в защита. Биеха се дивашки, без правила; ту се ритаха от разстояние и се стараеха да отбягват чуждите удари и да не паднат, ту се блъскаха отблизо с юмруци и пестници или вдигаха коляно към слабините на другия. Мъчеха се да надвият със сила, дърпаха се и гледаха да засегнат другия по лицето. Кев и приятелят му имаха опит от сбиванията и още първия път в „Адам и Ева“ Кев щеше да набие Алъи. Но сега Алън беше в групата на професионалистите, а Кев си оставаше ентусиазиран любител.

Непрекъснато си разменяха ругатни, въпреки че скоро започнаха да се задъхват. „Аз тебе ще те…“ — повтаряха те непрекъснато и се хвърляха един към друг. „Мръсно копеле“ означаваше, че някой е бил улучен.

Мик успя да удари противника си по носа. Изхрущя кост. Счупи се леко, като шийни прешлени на заек. Момчето инстинктивно вдигна ръце към нараненото място, между пръстите му потече кръв и се стече по ръкавите. Мик го удари отстрани по главата, после го ритна силно в пищяла и то падна. Сви се на кълбо на земята, скри лице и се разплака. На Мик му се дощя да удари още веднъж заради тази проява на малодушие, но се почувствува на края на силите си, седна върху една кофа за боклук и остави момчето да закуцука и да се отдалечи. Алън бе съборил Кев сред някакви кашони в другия край на двора. Мик не виждаше какво става, но Кев викаше и го молеше да спре! Стига! Алън спря едва когато Кев притихна, после дойде при Мик и седна на другата кофа.

— За урок ще им е.

Седяха, навели глави, дишаха тежко и от умора на можеха да говорят. Още си почиваха, когато Кев изведнъж се изправи на крака и изтича покрай тях с учудваща бързина за човек, който допреди малко е изглеждал близо до смъртта. Мик и Алън се изсмяха, въпреки че от това почувствуваха болки навсякъде по телата си. Мик прегърна Алън през раменете и се облегна на него.

— Господи, труп съм.

Алън извади една жълто-кафява носна кърпичка и започна да бърше лицето си.

— А сега какво ще правим?

Мик изправи гръб и го изгледа, за да разбере дали говори сериозно. Това не беше много лесно — лицето му бе изпоцапано с кръв и мръсотия, които успешно скриваха изражението му. Като че нарочно се бе маскирал за нощно учение на полигона в Солсбъри Плейн.

— Моля? Не ти ли е достатъчно за тази вечер?

— Достатъчно! Това беше само загрявка.

Мик стана и облегна длан на стената, за да се задържи на крака.

— Ти прави каквото щеш, но аз съм решил за себе си. Отивам вкъщи и си лягам.

— Ами оная мацка, която си беше харесал? Нали уж щеше да я сваляш?

Мик се погледна. Ризата му бе изцапана с кръв отпред, почти без копчета. Панталоните му бяха скъсани на коленете и бе изгубил едната си обувка. Дори чорапът му се бе изхлузил при сбиването. И само като вдигна очи към Алън, ясно си представи как изглежда и неговото лице.

— Сигурно ще й бъде много приятно да и се покажа сега. Щом ме види на входа, веднага ще се прехласне по мен.

Мисълта да се върнат в заведението и да свалят момичета в този си вид ги развесели. Мик обу чорапа и обувката си и двамата бавно излязоха от двора прегърнати. Преструваха се, че умората ги кара да се облягат един на друг. Но това не бе всичко, така се потвърждаваше приятелството им, имаха физическа възможност да споделят победата си.