Самоличност

18

Тази вечер тя се прибра уморена от шума на моторите и клаксоните. Нямаше търпение да намери малко тишина. Отвори вратата на сградата и чу подвиквания на работници и чукане. Асансьорът се бе развалил. Докато се качваше по стълбите, усети как я обливат противните горещи вълни, а чукането в асансьорната шахта, подобно удари на барабан, акомпанираше на горещината, усилваше я, разширяваше я, възпяваше я. Мокра от пот, Шантал спря за миг пред вратата, за да не я види Жан-Марк в тази зачервена дегизировка.

„Огънят на крематориума ми дава визитната си картичка“, каза си тя. Не беше измислила предварително тази фраза. Тя й дойде наум неизвестно как. Повтори си я няколко пъти, застанала права пред вратата сред несекващия шум. Не я хареса, демонстративно зловещият й характер й се стори безвкусен, но не успя да я прогони.

Чукането най-после секна, горещината поспадна и Шантал влезе в апартамента. Жан-Марк я целуна, но докато й разправяше нещо, ударите, макар и по-слабо, отново отекнаха. Имаше чувството, че я преследват, че не може да се скрие никъде. Все още потна, тя изрече без никаква връзка:

— Огънят на крематориума е единственият начин да опазим от тях телата си.

Забеляза учудения поглед на Жан-Марк и си даде сметка, че е казала нещо неуместно. Тогава бързо заговори за рекламния филм, за онова, което им бе разказал Льороа, и главно за зародиша, сниман в утробата на майка си. Зародишът, който в акробатична поза успява да извърши нещо като съвършена мастурбация, каквото не е по силите на никой възрастен.

— Зародиш с полов живот, представи си! Още няма съзнание, няма индивидуалност, няма възприятия, но изпитва сексуална възбуда и може би удоволствие. Излиза, че сексуалността предшества осъзнаването ни като индивиди. Нашият Аз още не съществува, но похотливостта ни е налице. И можеш ли да си представиш, тази идея развълнува колегите ми! Очите им се насълзиха пред онаниращия зародиш!

— А ти?

— О, аз изпитах отвращение. Ами да, отвращение.

Странно развълнувана, тя го прегърна, притисна се до него и остана така няколко дълги секунди. После продължи:

— Разбираш ли, дори в уж свещения корем на майка си не си на сигурно място. Снимат те, шпионират те, наблюдават мастурбацията ти. Жалката ти мастурбация на зародиш. Не можеш да им избягаш, докато си жив, това е известно. Обаче не можеш да им избягаш и преди да си се родил. Както и след като умреш. Четох в някакъв вестник как заподозрели в самозванство един човек, който си присвоил името на някакъв руски аристократ в изгнание. За да го изобличат, след смъртта му изровили останките на селянка, за която се предполагало, че му е майка. Направили дисекция на костите й, изследвали гените й. Бих искала да знам коя благородна кауза им е дала право да изравят горката жена! Да оскверняват голотата й, абсолютната голота, свръх голотата на скелета! Ах, Жан-Марк, изпитвам погнуса, само погнуса. А знаеш ли историята за главата на Хайдн? Отрязали я от още топлия труп, за да може някакъв откачен учен да разрови мозъка и да установи мястото, където се намира музикалният му гений. Ами историята на Айнщайн? Той грижливо написал в завещанието си, че иска да го кремират. Подчинили му се, но верният му и предан ученик отказал да живее без погледа на учителя си. И значи преди кремацията извадил очите от трупа и ги поставил в буркан със спирт, за да го гледат, докато самият той умре. Затова ти казвам, че само огънят на крематориума може да спаси от тях телата ни. Това е единствената абсолютна смърт. Не искам друга. Жан-Марк, искам абсолютна смърт.

След кратка пауза чукането отново се чу в стаята.

— Само кремирана ще съм сигурна, че няма да ги чувам.

— Шантал, какво ти става?

Тя го погледна, после му обърна гръб, отново развълнувана. Развълнувана този път не от това, което бе казала, а от гласа на Жан-Марк, натежал от загриженост за нея.