Самоличност

19

На другия ден Шантал отива на гробищата (както прави поне веднъж месечно) и спира пред гроба на сина си. Когато е там, винаги говори с него. През този ден сякаш изпитва нужда да обяснява, да се оправдава. Казва му: миличък, миличък, не мисли, че не те обичам или че не съм те обичала, но точно защото те обичах, нямаше да мога да стана това, което съм, ако ти беше тук. Невъзможно е да имаме дете и да презираме света, защото сме изпратили детето си точно в този свят. Именно заради детето се привързваме към света, мислим за бъдещето му, охотно участваме в гълчавата му, във вълненията му, взимаме на сериозно неизлечимата му глупост. Твоята смърт ме лиши от удоволствието да съм с теб, но в същото време ме освободи. Сега съм свободна в схватката ми със света, който не обичам. А си позволявам да не го обичам, защото ти не си тук. Мрачните ми мисли вече не могат да ти навлекат проклятие. Искам да ти кажа сега, толкова години след като ме напусна, че смъртта ти е за мен подарък и че накрая го приех, този ужасен подарък.