Виждам двете им глави в профил, осветени от малка нощна лампа — главата на Жан-Марк с тила на възглавницата, главата на Шантал, сведена десетина сантиметра над него.
Тя казва:
— Вече няма да те изпускам от поглед. Ще те гледам непрекъснато.
И след малко:
— Страх ме е, когато мигам. Страх ме е, че през секундата, в която окото ми загасне, на мястото ти ще се плъзне змия, плъх, друг човек.
Той се опитва да се поизправи, за да я докосне с устните си.
Тя клати глава.
— Не, искам само да те гледам.
И после:
— Ще оставя лампата да свети през цялата нощ. През всички нощи.