Самоличност

48

— Шантал! Шантал! Шантал!

Той притискаше в прегръдките си разтърсваното от вика тяло.

— Събуди се! Това не е вярно!

Тя трепереше в ръцете му, а той още няколко пъти й каза, че това не е вярно. Тя повтаряше след него:

— Не, не е вярно, не е вярно.

И бавно, много бавно се успокояваше.

А аз се питам: „Кой е сънувал? Кой е сънувал тази история? Тя? Той? Двамата? Всеки за другия? И от кой момент истинският живот се е превърнал в тази извратена фантазия? Когато влакът се е плъзнал под Ламанша? По-рано? Сутринта, когато тя е обявила, че заминава за Лондон? Още по-рано? В деня, когато е срещнала в кабинета на графолога сервитьора от кафенето в нормандския град? Или още по-рано? Когато Жан-Марк й е изпратил първото си писмо? Но пращал ли ги е наистина тези писма? Или ги е писал само във въображението си? В кой момент точно истинското се е превърнало в неистинско, действителността във фантазия? Къде е била границата? Къде е границата?“.