Самоличност

2

Шантал се качи в стаята си, заспа мъчително трудно и се събуди посред нощ след дълъг сън. Сънят й бе населен изключително с хора от миналото й — майка й (отдавна починала) и главно бившият й съпруг, когото не бе виждала от години (не приличаше на себе си, сякаш режисьорът бе сбъркал в подбора). Беше с властната си и енергична сестра и с новата си съпруга (не я познаваше, но в съня си не се съмняваше в самоличността й). Накрая той започна да й прави смътни еротични предложения, а новата му жена силно я целуна по устата, като се опитваше да плъзне езика си между устните й. Лижещите се езици винаги й бяха вдъхвали отвращение. Всъщност именно тази целувка я събуди.

Сънят я хвърли в такъв дълбок смут, че се опита да открие причината му. Това, което всъщност я е обезпокоило, мисли си тя, е, че в съня сегашният й живот не присъстваше. Защото тя страстно държи на настоящето си, за нищо на света не би го сменила нито с миналото, нито с бъдещето. Затова не обича сънищата — те ви налагат неприемливо равенство между различните периоди от един и същи живот, уеднаквяваща едновременност на всичко, което човек е преживял, те обезценяват сегашното, като му отнемат привилегированата позиция. Като в съня от тази нощ: цяла една част от живота й бе унищожена — Жан-Марк, общият им апартамент, изживените заедно години. На тяхно място се бе промъкнало миналото, хората, с които отдавна бе скъсала и които се бяха опитали да я уловят в мрежата на банално сексуално прелъстяване. Усещаше върху устата си плажните устни на жена (не грозна — избирайки актрисата, режисьорът на съня се бе оказал доста взискателен) и това й бе до такава степен неприятно, че посред нощ отиде в банята, където дълго се ми и плакна устата си.