Самотният играч

4.

Мич Рап довърши и последните детайли от грима си. Беше боядисал черната си коса и вежди в светлокестеняв цвят. С помощта на специални контактни лещи тъмнокафявите му очи станаха сини. Гримът направи мургавата му кожа по-светла. Рап погледна черния костюм и дългото черно кожено палто на леглото. После провери екипировката за последен път. Коженото палто имаше скрити джобове, които бяха пълни с нещата от списъка на Рап. Близо до долния му ръб бяха скрити три паспорта и десет хиляди долара в брой в различни европейски валути. Единият паспорт беше американски. В него беше залепена истинска фотография на Рап под друго име. Печатите показваха, че е влязъл в Германия през Дрезден. Вторият паспорт беше френски. В него Рап беше с брадичка-подкова и къса коса. Третият беше египетски и беше без фотография. Към всеки от паспортите имаше по една кредитна карта. Те бяха пътят му за бягство от Германия, ако нещо се объркаше. Никой в Ленгли не знаеше за тях. Ако операцията се провалеше, Рап искаше да изчезне.

Той беше запомнил повечето от главните пътища и железопътни линии, които можеха да го изведат от района. За всеки случай носеше и малък джипиес. В десния ръкав на сакото му беше скрит боен нож с матово черно острие. Четири резервни пълнителя с деветмилиметрови патрони бяха пъхнати на различни места. На гърба на сакото беше прикрепен най-новият модел портативна закодирана радиостанция „Моторола Сейбър“. Носенето на слушалките с микрофона в градска среда прекалено биеше на очи и затова Рап беше разработил своя система. В плата на сакото, между нишките, бяха втъкани тънки жици. Те свързваха малка слушалка от лявата страна на яката с микрофон в ревера и устройство за контрол на звука и честотата в ръкавите. Сакото криеше и други изненади. Тежеше общо десет килограма.

Сегашните му документи бяха в левия джоб. Тази вечер Рап щеше да бъде Карл Шнел от Бундескриминалант, или Бюрото за криминално разследване, германския аналог на ФБР. С помощта на тези документи щеше да мине безпрепятствено покрай охраната и да влезе в къщата.

Рап закопча кожения раменен кобур върху ризата си. Пъхна в него деветмилитровия „Глок“ със заличен сериен номер. Два допълнителни пълнителя бяха сложени в джобчетата на кобура. Всеки пълнител съдържаше петнайсет патрона и заедно с другите четири в коженото палто Рап разполагаше с достатъчно боеприпаси да води малка война. Всичко това обаче беше в случай на усложнения. По план трябваше да стреля само веднъж.

Сложи си износени черни кожени ръкавици и взе от леглото дългия и гладък „Люгер МК II“ със заглушител. Пистолетът стреляше с куршуми 22-ри калибър и беше напълно безшумен. Единственият му недостатък беше дължината — трийсет и три сантиметра. Рап пъхна пистолета в специално ушит джоб на якето. После си облече сакото и палтото, след което сложи на главата си черна филцова шапка с периферия.

Когато влезе в съседната стая, семейство Хофман почистваха хижата от следите на тяхното присъствие. Забърсваха местата, по които можеше да са останали отпечатъци. Рап вече беше извършил тази процедура в своята стая.

— Имаш ли бронежилетка? — обърна се Том към Рап.

Рап поклати глава. Този въпрос го озадачи.

— Хайде, да тръгваме — подкани ги той.

Взе спортната си чанта и излезе в тъмното. Поправи периферията на шапката си. Загледа се в нощното небе и отправи молитва това да е последната му акция. Ала колкото и да го искаше, нещо му подсказваше, че желанието му няма да се сбъдне.

Няколко секунди по-късно от хижата излязоха Хофманови и тримата се качиха в червеникавокафявото „Ауди“. Цялото проследяващо и комуникационно оборудване беше прибрано в багажника на колата. Караше Том Хофман, а Джейн седеше до него. Мич Рап пътуваше на задната седалка. Аудито плавно се понесе по неравния черен път. В гората беше тъмно като в рог. Макар че фаровете на колата бяха включени, Рап не можеше да види нищо на повече от пет метра.

Когато излязоха на пътя с настилка, Рап преглътна тежко. Представлението беше започнало. Щяха да стигнат предната порта на имението само след няколко минути. Съмненията му за мисията не бяха изчезнали. Том Хофман поправи с ръка слушалката в дясното си ухо. Той беше свързан с апаратурата в багажника и с нейна помощ подслушваше местните полицейски честоти. Хофман трябваше да остане в колата, а Рап и Джейн да влязат в къщата. Трябваше някой от двамата да иде с Рап. Хофманови говореха перфектно немски за разлика от него. Другата причина да го придружава съпругата на Том беше, че една жена ще събуди по-малко подозрение у Хагенмилер и неговата охрана. Том Хофман се беше възпротивил на тази част от плана. Искаше той да влезе с Рап.

Рап се учуди как бурно реагира мъжът. Том няколко пъти повтори, че ще се чувства по-добре, ако той придружи Рап. Когато Рап го попита защо, Хофман не изтъкна разумен аргумент. Рап отново усети, че нещо не е както трябва. Мисията беше негова и на най-голяма опасност беше изложен той. Каза на двамата, че е упълномощен да прекрати операцията във всеки един момент и ако те не се съгласят с неговия план, ще постъпи точно така. Рап знаеше, че Хофманови няма да получат втората половина от парите, докато не изпълнят мисията докрай. Щеше му се да види колко много искат парите. Разбра го, когато и двамата прекратиха спора, сякаш от самото начало им е било все едно.

Отпред се показа добре осветената къщичка на пазача при портата. Том намали скоростта. Рап погледна часовника си. Беше 10.09 часът. Графът щеше да се изненада. Хагенмилер определено щеше да се придържа към графика. Той нямаше да очаква в имението му да се появи полиция, и то толкова рано, а поне часа-два след разбиването на склада и кражбата.

Седанът се отклони от пътя и спря до високата желязна порта. Едър мъж в тъмен костюм и с папка в ръка се показа от къщичката и се доближи до колата отдясно. Рап вече се беше наклонил наляво, за да не може да го заснеме охранителната камера, монтирана над вратата на къщичката. Нахлупи и шапката пред очите си, за да не види добре пазачът лицето му. Веднага огледа и прецени арсенала на мъжа. Забеляза издутината на дясното му бедро. Радиостанция или пистолет? Реши, че е по-скоро пистолет.

Джейн Хофман беше свалила стъклото и показваше подправената карта на служител на федералното бюро за криминално разследване. Когато видя значката, пазачът се закова на място. В Германия, родината на Гестапо, Бюрото за криминално разследване караше хората да застават нащрек. Рап разчиташе на това, за да влязат и излязат, без да им задават много въпроси. Джейн Хофман заговори с твърд тон. Мъжът кимна и каза, че първо ще трябва да се обади в къщата. Тя поклати глава и му отвърна, че не искат идването им да се разгласява. Всичко беше репетирано и сега вървеше по план. Пазачът любезно й обясни, че хер Хагенмилер в момента дава прием и че ще трябва все пак да се обади в къщата, преди да ги пусне.

Тя се съгласи, но при условие, че първо ги пусне и тогава се обади. За щастие пазачът кимна и се върна в своята каменна къщичка. Огромната порта от ковано желязо се плъзна настрани и седанът влезе в имението. Докато се отдалечаваха от портата, Рап не свали очи от пазача. Той вече говореше по телефона.

— Газ! Колкото по-скоро стигнем, толкова по-добре.

Аудито ускори ход. Алеята завиваше плавно. Когато бяха на втория завой, се показа бялата каменна фасада на къщата, осветена от ярки светлини. Рап се беше хванал с ръце за предната седалка и се взираше през стъклото. Мястото му напомняше някои от именията, построени в Нюпорт, Роуд Айлънд, в началото на двайсети век.

Том Хофман забави скоростта и колата спря точно пред двата каменни лъва, където бе застанал икономът. Рап излезе откъм страната на шофьора и погледна огромния мраморен фонтан със статуя на Посейдон, от чийто тризъбец излизаха струите вода. Колко подходящо, помисли си той. Бащата на Орион. Огледа се вляво, където бяха паркирани няколко лимузини. Шофьорите стояха край тях и си говореха. Зад лимузините имаше около дузина спортни коли и луксозни седани. Рап предположи, че са на по-нископоставените гости. После насочи вниманието си към къщата. Джейн Хофман разговаряше с иконома и му показваше удостоверението си за самоличност. Рап се премести зад колата, като оглеждаше прозорците. Вдясно се намираше балната зала. През трите големи прозореца Рап забеляза мъже в смокинги и жени в официални рокли, които отпиваха от чашите си, говореха или пушеха. Улови мелодията на струнен квартет. Не можа да не отбележи в ума си, че това парти ще бъде незабравимо за тях.

Рап пъхна картата си от БКР под носа на иконома и махна на Джейн да го последва. Икономът отчаяно запротестира. Рап тръгна нагоре по стълбите. Не можа да разбере всичко от думите му, но имаше някаква реплика да използват друг вход. Рап не му обърна внимание. Насочи се към терасата с фонтани от двете страни. Джейн Хофман го настигна. Икономът се затича пред тях. Когато стигнаха големите дървени врати на главния вход, той ги спря, разперил ръце като регулировчик. Рап вече го беше огледал за оръжие. Нямаше смисъл да го убива, човекът не беше направил нищо лошо. Ако се наложеше, един бърз удар по брадичката лесно щеше да извади прислужника от строя.

Икономът започна да умолява Джейн Хофман да почакат в кабинета хер Хагенмилер. Тя се съгласи, но го предупреди, че няма да чакат повече от минута и нито секунда повече. Ако хер Хагенмилер не дойде, ще отидат да го разпитват направо пред гостите. Портиерът кимна. Разбираха, че той би дал всичко само да не нахлуват двама агенти от БКР на частното парти на шефа му.

Вратите се отвориха и те влязоха в просторното фоайе на сградата с площ 1 750 квадратни метра. Точно пред тях започваше мраморно стълбище със сърцевидна форма, което водеше към втория етаж. Отдясно имаше две масивни дъбови врати, като пред тях стоеше един също толкова масивен човек. Рап огледа от главата до петите бодигарда. Щеше да му е нужен повече от един удар в брадичката, за да го извади от строя. Той беше забелязал горилите още на фотографиите от наблюдението. Хагенмилер не беше от най-умните, но и не беше пълен идиот. Знаеше как да си осигури добра охрана, докато търгува с несигурни партньори от рода на Саддам Хюсеин.

Портиерът ги упъти с жест наляво, към друг голям френски прозорец. Рап знаеше от плана на етажа, че води към кабинета. Когато влязоха, портиерът ги помоли да почакат и затвори. Рап хвърли поглед към Джейн и се зае да оглежда помещението. Приличаше повече на библиотека, отколкото на кабинет. Спираловидна стълба в срещуположния ъгъл водеше към балкон, който се простираше по трите стени. Стари книги с кожени подвързии изпълваха рафтовете на горното ниво, а и долу книгите не бяха малко. Маслени картини с красиво изработени рамки, някои на височина колкото Рап, а други — колкото човешка длан, покриваха буквално всяко място по стените, незаето от книжните рафтове. В камината гореше огън. Рап не беше експерт, но колекцията от картини сигурно струваше милиони. Огледа мебелировката и килимите. Всичко в стаята, с изключение на няколко лампи, изглеждаше поне на сто години.

„Страхотно — помисли си Рап. — Този се е родил в клуба на щастливците, пилее наследството си, а после, вместо да продаде на търг част от ценното си имущество, продава забранена технология на побъркан психопат-садист, който би дал всичко, за да може да пусне ядрена бомба върху Ню Йорк. Този негодник заслужава да умре.“

Погледна часовника си. Бяха минали две минути и три секунди, откакто влязоха през портата на имението. Погледна към единия от двата големи прозореца, обърнати към алеята. Том Хофман стоеше до аудито, двигателят работеше. Помаха на Рап, той му отвърна със същото.

Рап отново провери часовника си. Стояха в кабинета вече трийсет и осем секунди. Беше определил крайно време две минути. След това щеше да иде и да намери графа. Нямаше смисъл да го оставя да се обади по телефона и да се опита да разбере какво става. Отиде в другия край на стаята и погледна през малкия процеп между двете крила на вратата. Отначало не видя много. После разбра защо. Набитият бодигард беше застанал точно отпред.

Рап отстъпи намръщен. Опита се да измисли начин да се отърве от бодигарда, без да го убива. За да го просне в несвяст, трябваше да се приближи до него. А и с такъв дебел врат като неговия нямаше да пострада много, само щеше да се ядоса. Последното, което Мич искаше, бе да влиза в ръкопашна схватка.

Наближаваше третата минута, когато вратите на кабинета се отвориха и влезе Хайнрих Хагенмилер Пети с чаша шампанско в ръка. Очевидно никой не си беше направил труда да каже на графа, че пушенето вече е демоде и проява на нелюбезност. Свали му ръчно ушития смокинг, ролекса, пригладената назад коса плюс пълната брадичка — и той няма да се различава много от който и да било терорист.

За голямо разочарование на Рап графът беше последван от втори човек. Беше със същия ръст и възраст като Хагенмилер и също беше облечен в смокинг. Бодигардът-канара също влезе. Портиерът затвори вратите След тях.

Като си даде вид на шокиран, графът попита защо БКР го посещава вкъщи. Джейн заразправя подготвената предварително фалшива версия на случилото се.

Не беше стигнала и до третото изречение, когато вторият човек пристъпи напред и съобщи заплашително, че е адвокат на графа и че иска да види удостоверението за самоличност на агентката от криминалната служба.

Рап внимателно следеше разговора, но погледът му не се отделяше от бодигарда. Мъжът стоеше отстрани със скръстени ръце като сфинкс. Хофман беше застанала между Рап и вратата. Точно срещу Рап стоеше графът, а от дясната му страна — адвокатът и бодигардът. Когато адвокатът пристъпи и поиска да се легитимират, Рап взе окончателно решение. Всяка пропусната секунда увеличаваше вероятността нещо да се обърка.

Докато плъзваше лявата си ръка в сакото, той хвърли поглед към Джейн, която вадеше фалшивото си удостоверение от БКР. Сграбчи люгера, извъртя се наляво, извади 22-калибровия пистолет със заглушител и изпъна ръка.

Графът не беше на повече от метър и половина от дулото. Рап натисна спусъка и куршумът излетя от дългата черна цев. Почти веднага между веждите на графа се появи малка червена точка. Рап не изчака жертвата да падне. Той премести пистолета в дясната си ръка, направи крачка напред и нанесе силен удар с крак по брадичката на адвоката. Мъжът политна назад и едва не събори бодигарда с тялото си. Рап отстъпи крачка, за да увеличи дистанцията между себе си и набития мъж. Онзи вече пристъпваше към него и бъркаше за пистолета си.

— Halt!1 — извика Рап.

Бодигардът не спря.

Имаше само част от секундата за размисъл. Стреля втори път — уцели бодигарда в китката и тежкият му пистолет падна на пода. Мъжът инстинктивно се сви от болка и стисна китката си. Рап скочи и го ритна в лицето. Ритникът изпрати сто и трийсет килограмовото тяло върху дървена масичка с порцеланова лампа върху нея. Лампата падна пода и се разби, а масичката стана на трески.

Рап избута Джейн от пътя си и се втурна към вратата. Тъкмо я отваряше, и в процепа се показа малката глава на портиера. Рап го грабна за вратовръзката и рязко го издърпа вътре. После леко го удари с дръжката на пистолета по слепоочието. Портиерът обърна очи и краката му се подкосиха. Рап отпусна хватката на гърлото му и го остави да се строполи на пода. После надникна в коридора, за да провери дали някой не е видял случилото се, и заключи вратата.

Прекоси стаята като робот. Първо трябваше да се заеме с бодигарда. Извади от джоба си три чифта пластмасови белезници и подаде единия на Джейн. Изведнъж замръзна на място.

Не можеше да повярва на очите си.

— Какво правиш, по дяволите? — пророни.

Още не беше изрекъл думите, когато Джейн Хофман изстреля по него първия откос с пистолета си „Хеклер и Кох Р7“ със заглушител. Деветмилиметровият куршум парабелум улучи в гърдите Рап и почти го събори. Вторият го запрати върху тялото на бодигарда. В дробовете му не беше останал въздух, когато падна на пода по гръб. При падането главата му се удари о дървената стълбичка, подпряна на библиотеката. Той загуби съзнание.

Сърцето на Джейн Хофман биеше лудо. Ръцете й трепереха. На нейното място сега трябваше да бъде съпругът й, а тя трябваше да чака отвън до колата. С облечената в ръкавица ръка грабна пистолета на Рап от пода и стреля два пъти в гърдите на бодигарда. После хвърли пистолета върху тялото на Рап и сложи своето оръжие в ръката на бодигарда. Извади малка кутийка с барут от джоба си и леко поръси с нея ръката му така, че да изглежда, сякаш той е стрелял с нейния пистолет. Изправи се и отстъпи. Търсеше нещо. Откри го на пода до десния си крак: пистолета на бодигарда, също „Хеклер и Кох“. Взе го и го сложи в кобура си.

С облекчение се затича към вратата, отключи я и излезе в коридора. Бързо стигна до външната врата. Откъм балната зала се носеше весела глъч. Джейн Хофман излезе от сградата и изтича надолу по стълбите. Съпругът й я чакаше, нервно стиснал волана. Щом тя се хвърли на седалката до него, той натисна педала на газта и аудито се понесе напред.