Седмият печат

XXIX

Настаниха се в бара на хотела, до рекламен плакат, който съобщаваше, че тази вечер могат да се насладят на компанията на американска певица с „ангелски чар“. „Ейвъри’с бар“ беше почти пуст. По-голямата част от клиентите бяха излезли, а останалите като че предпочитаха по това време съседния ресторант. Доволен от спокойната обстановка в сумрачния бар, Филипе си поръча пилешко сате82 по балинезийски, докато Томаш се задоволи със салата с агнешко и сусам по тайландски. И двамата решиха да полеят ястията си с австралийска бира.

— Ще хапнем нещо леко, преди да излезем — каза Филипе. — Разполагаме с малко време да поговорим.

— Къде ще ходим?

— Ще видиш.

Когато сервитьорът се отдалечи, геологът остави картонената папка в бебешко синьо на масичката от тъмно дърво и преметна крак върху крак, настанявайки се удобно на дивана.

— За да разбереш това тук, първо ще трябва да проумееш нещо друго — каза той, галейки картонената папка. — Значението на саудитския петрол.

— Аз съм го разбрал отдавна — каза Томаш. — Саудитска Арабия е най-големият производител на петрол в света.

— Не е само най-големият производител — настоя Филипе. — Много повече от това.

— Така ли?

— Без саудитския петрол с петролния бизнес е свършено. Светът ще остане без енергия.

По лицето на историка се изписа скептицизъм.

— Не преувеличаваш ли? Очевидно Саудитска Арабия като най-голям производител в света е много важна за този бизнес, без съмнение. Но да казваш, че без саудитския петрол светът ще остане без енергия е… меко казано, преувеличение, не съм ли прав?

— Казанова, чуй какво ти казвам. Без саудитския петрол няма петролен бизнес.

— Но как можеш да твърдиш подобно нещо?

— По една съвсем проста причина. Вече видяхме, че производството на петрол извън ОПЕК всеки момент ще достигне пика, нали?

— Да.

— След като прехвърли пика, ще навлезе във фаза на упадък във време на засилено световно търсене и планетата ще стане зависима главно от петрола на ОПЕК.

— Дотук разбрах.

— А сега трябва да си зададем следващия въпрос. — Филипе произнесе следващите думи бавно и отчетливо: — Колко петрол има в крайна сметка в ОПЕК?

Томаш сви рамене, сякаш не смяташе въпроса за кой знае колко важен.

— Карим ми каза, че е достатъчен, за да стигне за сто години.

— Карим само е повторил официалната версия — възрази Филипе. — Знаеш ли какъв е проблемът всъщност? Че никой не знае. След като в ОПЕК смятат, че цялата информация, свързана с петрола, е държавна тайна, и след като е невъзможно да се проверят откъслечните сведения, които подават от време на време за състоянието на запасите на страните, влизащи в картела, факт е, че никой не знае точно колко петрол притежава ОПЕК. Разбра ли?

— Да.

Геологът се прокашля.

— Но все пак знаем някои неща за едни от най-големите производители в ОПЕК. Да видим какво е положението в Иран, който е едва четвърти сред най-големите световни производители на петрол. Имаш ли представа какво е състоянието на иранските нефтени запаси?

— Не.

— Прехвърлили са пика.

— Сериозно ли говориш?

— Иран има четири супергигантски нефтени находища: Агхаджари, открито през 1936 година; Гачсаран, открито през 1937 година; Марун, открито през 1963 година; и Ахваз Асмари, открито през 1977 година. Всички те са прехвърлили пика и иранското производство спада от година на година.

— И казваш, че Иран е четвъртият от големите производители на петрол в света?

Филипе сви устни.

— Обезпокоително, нали? Но по-лошото е, че и други страни са в същото положение. Например единственият супергигант на Оман — Джибал, е прехвърлил пика през 1997 година. Нигерия също е преминала пика, а още по-тревожно е намаляването на производството в кувейтския комплекс Бурган, второто по големина нефтено находище в света, уж да се възстанови налягането в кладенците. Кувейтската нефтодобивна компания съобщи в края на 2005 година, че запасите в Бурган са пред изчерпване. А освен Кувейт, и други страни като Ирак, Сирия и Йемен също са преминали пика.

Томаш се изправи на дивана.

— Извинявай, не разбирам — каза той колебливо. — Намекваш, че ОПЕК е влязла във фаза на спад?

— Не — поправи го. — Твърдя, че повечето от големите производители на ОПЕК са във фаза на спад. — Вдигна показалец. — Но има един производител, само един, на който цял свят се уповава, за да разреши проблемите със снабдяването на петрол в глобален мащаб.

— Саудитска Арабия?

— Абсолютно вярно — усмихна се геологът. — Кралство Саудитска Арабия. Това е основният производител на петрол в света, нещо като спасителната мрежа в акробатиката, опъната под енергийния цикъл, или като въздушна възглавница, която ще омекоти удара от срива на добива по цялата планета. — Вдигна вежди. — Сега разбираш ли защо казах преди малко, че Саудитска Арабия е много повече от основен производител на петрол в света?

— Да.

— Без Саудитска Арабия няма да има достатъчно енергия за задоволяване на глобалните нужди. Световната икономика ще навлезе в дълбока рецесия и навсякъде ще се възцари хаос. Представяш ли си какво ще се случи, ако цената на петрола се вдигне до седемстотин долара на барел?

— Сложно би било.

— Сложно ли? — Филипе се разсмя. — Това просто е краят, драги мой. — Разпери ръце. — Краят. — Наведе се към приятеля си. — Знаеш ли какво означава един барел да струва седемстотин долара?

— Означава неприятности.

— А, в това можеш да бъдеш сигурен — съгласи се той. — Седемстотин долара за барел означава, че вместо да даваш по седемдесет евро за пълен резервоар на колата си, ще плащаш по седемстотин. — Изчака цифрата да произведе нужния ефект. — Седемстотин евро само за да напълниш резервоара на колата.

Историкът подсвирна, впечатлен от перспективата.

— Е, всички ще трябва да минем на велосипеди, нали?

— Ще се наложи. А имаш ли представа как би се отразило това на световната икономика?

— Ще навлезе в рецесия.

Филипе отново се засмя невесело.

— Рецесия не е най-точното определение за онова, което ще се случи. Забележи: шест от последните седем световни икономически рецесии са непосредствено свързани с временни ограничения в снабдяването с петрол. Временни ограничения — повтори той и направи кратка пауза. — А сега си представи какво би станало, ако сривът не е временен, а постоянен. С други думи, ако спадът не е конюнктурен, а структурен, без перспектива за разрешение.

— Ще навлезем в дълбока рецесия.

Геологът впи поглед в приятеля си.

— Подобна ситуация, Казанова, би довела до края на цивилизацията.

— Е, мисля, че това е прекалено крайно.

— Така ли мислиш? — Филипе махна към спокойната и изискана атмосфера на бара. — Виж добре всичко това и си представи какво би се случило, ако се наруши енергийното снабдяване. При тази ситуация всичко, с което сме свикнали, целият този лукс, който вече смятаме за даденост, ще изчезне мигновено. — Започна да изброява проблемите, свивайки последователно пръсти. — Не бихме могли да се придвижим до работното си място, превозът на стоки ще спре, фабриките ще престанат да получават суровини, производството ще замре, както и доставките, индустрията ще се парализира, предприятията ще фалират лавинообразно, хората ще останат без средства за препитание, пазарите ще останат без запаси от продукти, ще се наруши общественият ред, ще има бунтове, грабежи и безредици, държавите ще станат неуправляеми, ще настъпи масов глад и навсякъде ще се възцари хаос.

Томаш се замисли над картината.

— Трудни времена.

— Това ще е краят на цивилизацията, Казанова. — Отвори широко очи, за да подчертае значението на думите си. — Краят на цивилизацията.

Настана тежка тишина. Разговорът вдъхваше ужас и историкът, оглеждайки се в пустия бар, си помисли колко крехко всъщност бе всичко в живота. Историята бе пълна с примери за цивилизации, които бяха изглеждали вечни и несъкрушими, но бяха рухнали ненадейно и завинаги.

— Да, но тази перспектива не е реална, нали? — дръзна да каже Томаш. — Все пак запасите на Саудитска Арабия са нашият спасителен клапан.

— Така твърди Саудитска Арабия.

— А имаме ли основание да се съмняваме в това?

Геологът изкриви устни.

— Ех, Казанова, пак ще ти повторя същото. Откъде да знаем, че Саудитска Арабия наистина разполага с толкова много петрол, след като данните за нейното производство са държавна тайна, а спорадичната информация, която ни подава, не може да бъде проверена.

— Но има ли основание да се подлага на съмнение достоверността на изнесената информация?

Филипе замълча за минута, сякаш обмисляше в каква форма да поднесе онова, което имаше да казва.

— Всъщност да.

Томаш зяпна от изненада и по лицето му се изписа тревога.

— Моля?

Приятелят му отвори картонената папка в бебешко синьо и извади някакви брошури отвътре.

— Знаеш ли какво е това?

Историкът разгледа брошурите. Бяха отпечатани на висококачествена хартия и показваха красиви изгледи на петролни кладенци и модерни машини, работещи сред пустинята. Текстът беше на английски, в началото имаше нещо като грееща звезда в синьо-зелен квадрат с фраза на арабски отстрани и надпис Saudi Aramco.

— Това са рекламни брошури, нали?

— Да, брошури на „Арамко“, петролната компания на Саудитска Арабия. Открих това в кабинета на един служител от отдела за връзки с обществеността на Министерството на петрола в Риад.

Томаш повторно се вгледа в брошурите.

— И какво им е особеното?

— Видя ли текста?

Историкът се зачете.

— Не виждам нищо необичайно. Тук се говори за високите технологии, използвани от Саудитска Арабия в нефтодобива, за внедряването на модерна и сложна техника. — Вдигна очи. — Ако искаш да знаеш, това доста ме успокоява.

— Разбира се, че ще те успокоява. Всеки лаик, който чете това, би трябвало да е впечатлен от технологичната инвестиция, направена от саудитците, за да се гарантира енергийното снабдяване на планетата.

— Тогава какъв е проблемът?

— Проблемът, драги мой, е точно тази технологична инвестиция.

— Какво й е на инвестицията?

Филипе въздъхна.

— Вече говорихме за това, че саудитският петрол е един най-евтините в света.

— Един долар за половин барел, нали?

— Или по-малко. Защо е толкова евтин?

— Ами… доколкото си спомням онова, което ми обясни преди малко, това е заради характеристиките на производството. В Саудитска Арабия е достатъчно да се пусне сонда и петролът бликва като фонтан.

Геологът взе брошурата, която държеше приятелят му, и посочи снимката отпред, на която се виждаше сложно техническо съоръжение на фона на пустинята.

— И щом е така, защо им е на саудитците да използват авангардна технология?

— Не разбирам.

— Казанова, петролът в Саудитска Арабия винаги е бил леснодостъпен. Наистина, достатъчно е да пробият дупка и петролът бликва като шампанско. В такъв случай защо „Арамко“ е започнала да инвестира във високите технологии, за да извлича петрол?

Томаш сви рамене.

— Нямам представа.

— На лаика му е простено да не забележи някои неща, но един геолог не би могъл да ги пропусне, особено ако е запознат със спецификите на нефтодобива. — Удари с пръст по брошурата. — Щом саудитците инвестират в скъпа модерна технология за извличане на петрол от пустинята, това може да има едно-единствено обяснение.

— Какво?

— Петролът е престанал да блика като фонтан.

Настъпи тишина.

— Какво искаш да кажеш?

— Това, което искам да кажа, е, че тези рекламни брошури неволно разкриват нещо изключително обезпокояващо: саудитският петрол вече не шурти като преди.

Томаш внимателно прецени думите.

— Разбирам.

— Когато видях тези брошури за първи път в Министерството на петрола в Риад, в главата ми веднага отекна предупредителна аларма. Нещо става в Саудитска Арабия и никой нищо не знае. — Нагласи се по-удобно на дивана. — И забележи, Казанова: всички международни модели за енергийни доставки са базирани на предположението, че саудитският петрол е в такова изобилие и е толкова евтин, че ще може да отговори на световното търсене поне до 2030 година.

— 2030-а? Не бяха ли сто години?

— Това са приказки за наивници. Перспективата до 2030 година изглежда по-реална и истината е, че саудитците насърчават пазарите да вярват в това. В същото време обаче не престават да възпрепятстват независимата проверка на ресурсите им. Твърдят, че разполагат с доказани запаси от двеста и шестдесет милиарда барела, но какъв е дялът на отделните нефтени находища, си остава тайна. Ние не знаем дори точното количество петрол, което се произвежда в кралството, и сме изпаднали в деликатното положение да поверим съдбата си на една страна, която гарантира, че притежава огромни ресурси, но не ни позволява да се уверим в това. — Взе брошурата от масата и я размаха. — И за капак попадам на брошури, които косвено показват, че петролът вече не тече така изобилно, както преди. Ето защо започнах да се опитвам да пробия информационната блокада и тръгнах да хлопам на всяка врата. — Погали картонената папка. — И тогава ме сполетя късметът, за който ти споменах, и попаднах на тези документи.

— Но какво се крие в тях в крайна сметка?

Филипе се приведе напред и впи поглед в Томаш.

— Истината, Казанова — каза той с тайнствен глас. — Истината.