Седмият печат

XXXI

Сметката дойде на малък поднос и Томаш настоя да я плати, все пак този разход щеше да бъде покрит от Интерпол. Двамата станаха, излязоха от бара и се отправиха към асансьорите в луксозното лоби на хотела.

— Не отговори на въпроса ми — настоя Томаш.

— Вече ти казах, че ще разбереш, когато му дойде времето.

— Не става въпрос за това.

— А за какво?

— Говорехме за гигантските петролни полета в Саудитска Арабия — напомни Томаш и кимна към картонената папка, която приятелят му носеше в ръка. — Разбрах, че супергигантските находища са прехвърлили пика на производство, но все още не си ми казал какво крие папката относно саудитския исполин.

— А! — възкликна Филипе. — Говориш за Гавар?

— Да. Какво става с това находище?

Стигнаха до асансьорите и бързо се вмъкнаха в единия от тях. Геологът натисна копчето за петия етаж и вратите се затвориха за краткото пътуване.

— Както вече ти казах, Гавар е влязъл в експлоатация през 1951 година. Цяло десетилетие петролът бликал естествено в находището, без да има нужда от каквито и да било специални методи за извличане. В края на десетилетието обаче било отчетено известно намаляване на налягането в шахтите. За да разреши проблема, „Арамко“ започнала програма с инжектиране на газ в сектора на Шедгум. В началото на шестдесетте години, предвид опасността от по-голям спад в налягането, лансирали нова програма, този път с инжектиране на вода по фланговете на залежите. Най-сетне положението било овладяно, но само за няколко години. През седемдесетте години се появила вода в петрола, извличан от кладенците на Гавар.

— Сериозно?

Филипе наклони глава, сякаш бе изненадан от реакцията на приятеля си.

— Казанова — каза той, — Гавар е произвеждал двадесет години петрол с отлично качество. Това е чудесно.

— О, да. Помислих си, че появата на вода не е на добро.

— Появата на вода не е на добро.

Томаш не знаеше какво да мисли.

— Извинявай, не каза ли току-що, че няма проблем?

Асансьорът подсказа с деликатен звън, че е достигнал петия етаж. Вратите отново се отвориха и двамата излязоха в коридора.

— Появата на вода при извличането никога не е на добро — продължи Филипе. — Но това не пречи да отчетем факта, че това поле е давало суперкачествен петрол двадесет години поред. Това е чудесно, без съмнение. Проблемът е, че хубавите неща не траят вечно, нали?

— Разбирам.

— От милион и половина барела дневно през 1970 година, производството е скочило на пет цяло и седем милиона на ден през 1981 година. Оттогава насам световното потребление спада и в отговор „Арамко“ намали умишлено производството в мегагигантското поле. Секторът Харад, например, спря напълно да работи, за да се възстанови находището.

— За да се спести нефт, искаш да кажеш.

— За да се възстанови находището — настоя геологът. — Трябва да знаеш, че колкото повече петрол произвежда едно поле, толкова по-ниско става налягането в резервоарите. Един от начините да се разреши проблемът е като се спре производството, което дава възможност да се възстанови налягането до неговите естествени стойности. Точно това са направили саудитците след 1982 година. Преминали са към режим на замразяване на петролните полета, за да се опитат да възстановят налягането.

— И успели ли са?

— Донякъде. Налягането се е покачило и проблемите с водата до известна степен са били разрешени, но не задълго. — Поглади картонената папка, която държеше в ръката си. — От тези доклади е видно, че проблемите с водата са се проявили отново, и то с пълна сила.

— Говориш за съдържанието на вода, нали?

— Да, за water cut.

— Как са се развили нещата?

Спряха пред една врата и в ръката на Филипе се появи магнитна карта. Вкара я в процепа и вратата на стаята щракна.

— Както вече ти казах, водата се появила в Гавар през 1970 година — припомни Филипе, докато влизаха в стаята. — Оттогава процентът не е спрял да расте… при това обезпокоително бързо.

— Колко?

Филипе остави папката на леглото и седна на края му, като покани с жест Томаш да се настани във фотьойла до писалището.

— Water cut достигнал двадесет и шест процента през 1993 година — каза Филипе, без да изпуска нишката на мисълта си. — Три години по-късно процентите станали двадесет и девет процента, а през 1999 година — тридесет и шест процента. Положението заплашвало да излезе извън контрол и „Арамко“ решила да отвори нови кладенци, за да опита да заобиколи проблема. Но само след няколко месеца в тях също се появила вода. — Филипе вдигна длан над очите. — Водата се появила дори в резервоари, разположени в по-високи пластове, където се предполагало, че не може да стигне толкова бързо.

— И какво направили саудитците?

— Обезумели, естествено. В отчаянието си „Арамко“ прибягнала до нови технологии и техника, използвана при хоризонтални кладенци.

— Това дало ли резултат?

— Докладите не отразяват по-късния период. Но през 2005 година във Виена успях да подкупя един саудитски служител, задлъжнял на хазарт, който ми даде актуална информация за проблема с water cut в Гавар. Явно новата специализирана техника позволила на „Арамко“ да намали съдържанието на вода до тридесет и три процента през 2003 година. — Поклати глава. — Но това било за кратко. Нещата отново се обърнали и през 2005 година water cut достигал петдесет и пет процента, като в някои кладенци покачването само за две години скочило от двадесет процента до напълно отчайващи стойности.

— Колко?

— Седемдесет процента.

— Господи! — смая се Томаш. — Само за две години!

— За период от две до пет години, според случая.

— В Гавар?

— Да.

— Но това е истинска катастрофа!

— Можеш да бъдеш сигурен. Въз основа на данните може да се направи заключението, че пикът в производството на Гавар е рекордът от пет цяло и седем милиона барела на ден през 1981 година. Оттогава насам никога повече този колос не е произвеждал толкова петрол. Гавар е достигнал пика си в началото на осемдесетте години и благодарение на новите технологии сега се намира в платото на своето производство. Но забележи: новите технологии са нож с две остриета. От една страна, действително помагат да се задържи обемът на производството, но от друга страна, ускоряват изразходването на залежите и срива в налягането.

— Колко време производството ще се задържи във фазата на платото?

Филипе потърка брадичката си.

— Никой не знае — каза той замислено. — Но както изглежда, упадъкът ще настъпи скоро. При това е сигурно, че сривът ще е внезапен и жесток.

— Какво ще рече скоро?

— Виж, Казанова — каза Филипе и разтвори ръце, сякаш показваше картина, — трябва да разбереш как стоят нещата по принцип. Петролът извън ОПЕК наближава своя пик, който според прогнозите ще настъпи около 2015 година. Това означава, че що се отнася до енергийното бъдеще на света, всички възлагат надежди на петрола от ОПЕК. Проблемът е, че повечето страни от ОПЕК вече са достигнали пика, какъвто е случаят с Иран, Ирак, Кувейт, Йемен, Оман и Нигерия. Спасението би трябвало да дойде от Саудитска Арабия, чието производство, както току-що разбрахме, идва от шепа стари презрели петролни полета. Всички те вече са прехвърлили пика на производство и бележат високи стойности на съдържанието на вода при извличането на продукта, което е сигурен знак за напреднал процес на изчерпване. В този момент нещата като че ли зависят от развоя на събитията в Гавар, но техническата информация от това поле е доста тревожна. Като анализираме производството в супергигантските полета извън ОПЕК, които вече са прехвърлили пика, какъвто е случаят с Брент, Осеберг, Ромашкино, Самотлор и Прадхо, например, установяваме, че платото на производство при големите находища се задържа обикновено за около десет години. Като единствен мегагигант в света, допустимо е Гавар да има по-дълго плато. Но трябва да напомним, че това находище е достигнало своя рекорд през 1981 година и че оттогава насам се намира в платото на производството. — Направи пауза. — При това положение какво можем да кажем? — Вдигна вежди. — Ти как мислиш?

Настъпи тишина. Томаш мислеше върху думите му и се опитваше да си представи последствията.

— Но нали саудитският петрол щял да стигне за сто години напред? — попита плахо.

— Може и да стигне, не знам. Но със сигурност не и при днешните темпове на производство. Това означава, че много скоро пазарът ще разполага с много по-малко петрол, при това в период, когато търсенето расте експоненциално. А знаеш ли какво означава това?

— Бъдещата цена на петрола наистина е онова трицифрено число.

— Съвсем вярно — изрече Филипе. — Ерата на евтиния петрол приключва. Намаляването на предлагането и увеличаването на търсенето ще доведат до рязко покачване на цената на петрола до немислими досега стойности. И най-лошото е, че този процес вече е започнал. През 1998 година петролът струваше десет долара за барел, но за десет години стана дванадесет пъти по-скъп. Когато петролът достигне триста долара за барел например, ще ти трябват триста евро само за да напълниш резервоара на автомобила.

— Ще се наложи да ходя пеша.

— Шегуваш се — разсмя се приятелят му. — Днешната икономика не се гради от хора, които ходят пеша. Но истината е, че цената на петрола ще се отрази върху всичко, не само върху движението на автомобилите, което означава, че влаковете и метрото ще станат десет пъти по-скъпи. Като теглят чертата, много хора ще установят, че просто няма да имат пари за придвижване, заплатата няма да им стига да отидат до местоработата си. А транспортът, драги мой, е само върхът на айсберга. Факт е, че за да се направи автомобил или хладилник, са необходими пещи, а пещите се захранват най-вече от изкопаеми горива. Искам да кажа, че по-скъпият петрол означава и по-скъпи продукти. А как се нарича този процес на всеобщо покачване на цените?

— Инфлация?

— Галопираща инфлация, Казанова. — Приятелят му въздъхна. — В новата история на Съединените щати, например, има само три периода, в които процентът на инфлация е достигал двуцифрено число: от 1917 до 1920 година, през четиридесетте години и от 1974 до 1981 година. И знаеш ли какво е общото между тези три периода? Липсата на петрол. А шестте рецесии от 1973 година насам, включително и онази, предизвикана от финансовата криза през 2008-а, са били предхождани от покачване на цената на петрола. Икономистите са гледали под лупа тези числа и са открили, че инфлацията е достигала двуцифрено число винаги когато енергийните разходи са достигали десет процента от брутния вътрешен продукт. И след като това се е случило в период на временен недостиг на петрол, представи си какво би станало, когато този недостиг стане постоянен.

— Искаш да кажеш, че развитието на икономиката ще се забави.

— Разбира се. Покачването на цената на петрола води до по-високи цени на продуктите, а това води до инфлация и до икономически застой. Отначало, разбира се, процесът ще бъде бавен. Но тъй като проблемът не е конюнктурен, а структурен, положението ще се влошава все повече и повече. Петролът се покачва, икономиката е в упадък, инфлацията постепенно излиза извън контрол. Добре е да напомним, че точно хиперинфлацията унищожи Германия през 1920 година. А сега си представи същата ситуация в световен мащаб. При тези обстоятелства икономическият колапс е неизбежен. И добре е да отбележим, че един икономически срив ще повлече със себе си голямо обществено брожение. А стане ли това, започва поредицата от бедствия, за които вече говорихме. Рецесия, глад, плячкосване, хаос. — Филипе вдигна ръце, сякаш се предаваше на съдбата. — С други думи, нашата цивилизация може да се окаже на ръба на пропастта.

Томаш се размърда на фотьойла и надникна през прозореца, сякаш търсеше някаква опора.

— Чувствам се объркан — каза той.

— Защо?

— Предвид глобалното затопляне, дължащо се на изкопаемите горива, краят на петрола би трябвало да се разглежда като хубаво нещо, нали?

— Да, би трябвало да е така.

— Но за какво ни е да намаляваме затоплянето на планетата, след като цивилизацията ни ще бъде унищожена и всички ще се върнем към Средновековието?

— Краят на петрола ще ни помогне да сложим край на тенденцията на глобално затопляне и това определено е хубаво нещо. Макар че трябва да подчертаем, че ефектът от прекъсването на емисиите на въглерод ще бъде почувстван едва след няколко десетилетия заради ефекта на натрупване, както ти обясних. Но всяка монета си има две страни и цената, която нашата цивилизация ще трябва да плати, за да сложи край на емисиите от въглерод, е доста висока.

— Тогава какво може да се направи?

Филипе се усмихна.

— Отново се връщаме на въпроса за нашата малка група от Киото — отбеляза той. — Когато се запознахме в Япония, аз, Хауърд, Христо и Джеймс знаехме, че емисиите от изкопаемите горива ще трябва да спрат, иначе планетата ще се изпържи след няколко десетилетия, но въпросът, който си поставяхме, беше следният: каква е алтернативата на изкопаемите горива? Знаехме, че петролната индустрия върти страшно много пари, и затова не хранехме никакви илюзии относно безпомощността ни пред могъщите интереси, за които ставаше въпрос. Картината, която виждахме, бе направо апокалиптична. Човечеството бе изправено пред най-лошата от всички възможни перспективи. От една страна, наблюдаваме как температурата на планетата се покачва неудържимо и предизвиква неконтролируеми явления. Може би сме на път да достигнем някакви критични стойности на температурата, отвъд които Земята ще се превърне в истински ад. И в момента, в който това се случи, производството на петрол ще спадне рязко и внезапно. Прикритата политика на ОПЕК, стремежът на нефтената индустрия да задържи статуквото колкото е възможно по-дълго, действията на политиците съобразно избирателните цикли, както и нереалните цени на петрола на световния пазар — всичко това замаскира признаците на приближаващия страхотен срив на производството. И големият проблем не е в това, че петролът свършва, а че ще свърши изведнъж. Всички ще бъдем изненадани и няма да имаме достатъчно време, за да разработим някаква ефикасна алтернатива. — Огледа стаята, зачервен, като че още не беше успял да изрази онова, което чувстваше. — Даваш ли си сметка какво ни очаква?

Томаш поклати глава.

— Големи главоболия.

— И то какви, Казанова — отбеляза Филипе сухо. — Задават се все по-жестоки горещини, покачване на морското равнище, вследствие на което водите ще погълнат островите и ще наводнят континентите, ще вилнеят страшни бури, дезертификацията ще обхване половината планета. И за капак на всичко, петролът ще секне отведнъж и ще ни хване по долни гащи, напълно неподготвени. Икономиката ще навлезе в дълбока рецесия, предприятията ще затворят врати, ще настъпи масов глад, общественият ред ще се разпадне и докато се усетим, нашата цивилизация няма да я има вече. — Полюшна се напред, доближи лице до приятеля си и повтори въпроса: — Даваш ли си сметка какво ни очаква наистина?

— Апокалипсис.

— Точно така! — възкликна геологът. — Апокалипсис. И това няма да се случи след век, при правнуците ни. — Насочи пръст към килима. — Това ще се случи много скоро, докато сме живи.

Изчака идеята да улегне.

— Ще бъдем свидетели на това, Казанова. Ще доживеем да го видим.

Томаш неволно се отдръпна във фотьойла.

— Това е… ужасяващо.

Филипе стана от леглото.

— След като се запознахме в Киото, четиримата обменихме информация относно специфичните области, в които работехме, и си дадохме сметка, че катастрофата е неизбежна. Светът не е подготвен за тази криза, няма нищо, с което може да й противостои. Затова разработихме план.

— План ли? Какъв?

— Тъй като познавах добре енергийния сектор — и по-специално нефтения бранш, — вече бях забелязал признаците за бъдещите проблеми относно световното снабдяване с петрол. Бяха дребни неща, откъслечна информация, която на пръв поглед изглеждаше незначителна, някои коментари, изказани под сурдинка, които дочувах по финансовите борси, и други такива неща. Бях подредил фрагментите на пъзела и осъзнавах, че краят на евтиния петрол може да настъпи скоро. Осъзнавах също, че освен сериозен проблем, това може да се окаже и добър шанс.

— Шанс за разрешаване на проблема с глобалното затопляне.

— Абсолютно точно. Ако имаше достатъчно петрол, можеш да бъдеш сигурен, че могъщите интереси, свързани с него, не биха дали шанс на никаква алтернатива. Всички от групата знаехме за това. Но ако се окаже, че петролът е изчерпал икономическия си потенциал, тогава нещата вече са други. Бизнесът ще приключи и тези интереси ще загубят силата си, след като пресъхне източникът на техните доходи. Ето защо ние четиримата си поделихме работата според квалификацията и опита си. Хауърд беше натоварен с проследяването на климатичната еволюция, за да може да предвиди с точност кой ще е критичният момент в затоплянето. Точно затова той реши да замине да работи в американската станция в Антарктида, където затоплянето протича по-ускорено, отколкото в други части на планетата. Атанасов и Джеймс, физиците в групата, поеха отговорността да потърсят и разработят алтернативен източник на енергия. А моя милост се зае с оценката на състоянието на петролните запаси и задачата да се установи най-удобният от политическа гледна точка момент, в който да обявим новината за алтернативния източник енергия.

— Алтернативна енергия ли?

— Да — потвърди Филипе. — Светът ще трябва да осъществи скок в развитието си и да намери нов източник на енергия. Ако не го направи, това ще е краят.

— Говориш за слънчевата енергия?

— Не, слънчевата енергия е добро допълнение, но само толкова. Нощите и облачните дни не позволяват налагането й като основен енергиен източник.

— Но каква е алтернативата? Карим ми каза във Виена, че и вятърът не става.

— Действително. И вятърната енергия, като слънчевата, не е постоянна. Какво ще правим, когато вятърът спре да духа?

— Тогава какъв е изходът?

— Добър въпрос — отбеляза той. — Ядрената енергия би била алтернатива, ако не беше толкова скъпа и не срещаше такава съпротива от страна на обществото, плюс допълнителния проблем с отпадъците, които запазват радиоактивността си хиляди години. Други източници, като енергията на приливите, биха могли да имат интересно приложение, но не биха могли да се превърнат в основа, на която да стъпи цялата икономика. Природният газ и въглищата все още са налични в големи количества, но те са изкопаеми горива, които изпускат въглерод, затова ще трябва да ги оставим настрани — най-вече въглищата, които освен всичко друго, са невероятни замърсители. В такъв случай какво да правим? Точно над този въпрос се трудиха Атанасов и Джеймс.

— И стигнаха ли до някакво заключение?

— Аз и Хауърд бяхме малко настрана от работата на двамата физици и затова не съм запознат с подробностите. Знам само, че на Атанасов му беше хрумнала интересна идея. Той и Джеймс работеха над тази идея до смъртта си. Атанасов бе успял да завърши в основни линии теоретичната част от своя труд. След убийствата аз и Джеймс изчезнахме от полезрението, но продължихме да работим. Аз продължих да следя еволюцията на световните запаси на петрол, а той, като добър практик, посвети цялото си време на разработката на теоретичния труд на Атанасов.

— Вие двамата поддържахте ли контакт?

— Разбира се — потвърди Филипе. — По интернет.

Приятелят му се надигна от леглото и отвори куфара, който лежеше на поставката. После отиде до гардероба и се зае да изважда дрехи, които сгъваше и прибираше в куфара.

— И какви бяха тези контакти? Редовни?

— Не. Прекрасно съзнаваме с какви средства разполагат хората, свързани с петролния бизнес, и не искахме да поемаме излишни рискове. Разбрахме се да ми изпрати кодирано послание, когато пожелае да се срещне с мен.

— Какво послание? Онова от Апокалипсиса?

— Същото. — Филипе спря да подрежда дрехите в куфара и цитира по памет: — „Когато сне седмия печат, настана тишина на небето“. — Наведе се над куфара и отново се зае да прибира сгънатите дрехи. — Затова сме тук.

— Английският ти приятел знае ли, че съм с теб?

— Разбира се.

— И каква ще бъде моята роля?

— Нали работиш за Интерпол? Можеш да ни помогнеш, Казанова.

Историкът стана от фотьойла, повече не можеше да се удържи на мястото си.

— Но как? Как бих могъл да ви помогна?

Филипе вдигна очи.

— За да направим следващата крачка, се нуждаем от полиция, на която можем да се доверим.