Смъртта на госпожа Макгинти

I.

— Това ще ни вкара в лудницата — каза Спенс.

— Не е чак толкова страшно — успокоително отвърна Поаро.

— Така си мислите. И най-малката информация, която достига до нас, само усложнява нещата. Сега ми разправяте, че госпожа Апуърд е позвънила на три жени. Помолила ги е да отидат вечерта. Защо точно на три? Тя самата не е ли знаела коя е Лили Гамбъл? Ако въобще става въпрос за Лили Гамбъл! Да вземем книгата с името на Ивлин Хоуп. Това предполага, че госпожа Апуърд и Ева Кейн са едно и също лице, съгласен ли сте?

— Което съвсем точно съвпада с впечатлението на Джеймс Бентли от думите на госпожа Макгинти.

— Мислех, че не е сигурен.

— Не е. Би било невъзможно за Джеймс Бентли да бъде сигурен в каквото и да било. Не е слушал внимателно приказките на госпожа Макгинти. Но независимо от това, ако Джеймс Бентли си е изградил впечатлението, че тя е говорила за госпожа Апуърд, това вероятно е било именно така. Впечатленията рядко лъжат.

— Последната информация от Австралия (между другото, Ева Кейн е заминала за Австралия, а не за Америка) гласи, че въпросната „госпожа Хоуп“ е починала там преди двайсет години.

— Вече ме осведомиха за това — отвърна Поаро.

— О, вие винаги всичко знаете, мосю Поаро.

Детективът не обърна внимание на язвителната забележка на Спенс и продължи:

— От една страна, имаме починалата в Австралия „госпожа Хоуп“, а, от друга страна?

— От друга страна, имаме госпожа Апуърд, вдовицата на богат фабрикант от Северна Англия. Живеела с него близо до Лийдс и му родила син. Скоро след неговото раждане мъжът й починал. Момчето имало туберкулоза. След смъртта на съпруга си тя живяла предимно в чужбина.

— Кога започнала тази история?

— Четири години, след като Ева Кейн напуснала Англия. Апуърд срещнал в чужбина бъдещата си съпруга и й купил къща за сватбата.

— Значи в действителност госпожа Апуърд би могла да бъде Ева Кейн. Какво е било моминското й име?

— Харгрейвс, струва ми се. Но какво толкова има в едно име?

— Да, наистина. Ева Кейн, или Ивлин Хоуп, може и да е починала в Австралия, но може и да си е измислила удобна смърт, след което да се е възкресила като Харгрейвс и да се е омъжила за богат фабрикант.

— Всичко това е било преди много време — рече Спенс. — Но да предположим, че вашата версия е вярна. Да предположим също, че тя е пазила своя снимка и госпожа Макгинти я е видяла и я е разпознала. Тогава излиза, че тя е убила госпожа Макгинти.

— Би могло да е и така, не мислите ли? Робин Апуърд е говорил по радиото тази нощ. Госпожа Рендъл спомена, че е отишла до къщата същата вечер, но не е успяла да влезе вътре, защото никой не я е чул и не й е отворил. Според госпожа Суийтимън Джанет Грум й казала, че госпожа Апуърд не е чак такъв инвалид, за какъвто се представя.

— Всичко звучи чудесно, Поаро, но остава един факт — фактът, че самата тя беше убита, и то, след като е разпознала снимката. Искате да докажете, че двете убийства не са свързани помежду си, така ли?

— Не, не, не твърдя такова нещо. Съвсем явно те са свързани помежду си.

— Предавам се.

— Ивлин Хоуп. Това е ключът към загадката.

— Ивлин Карпентър? Това ли е вашата идея? Значи не Лили Гамбъл, а дъщерята на Ева Кейн! Но тя положително не би убила собствената си майка.

— Не, не става въпрос за убийство на майка.

— Какъв вбесяващ дявол сте вие, мосю Поаро! Още малко и ще кажете, че и Ева Кейн, и Лили Гамбъл, и Джанис Кортланд, и Вера Блейк — всичките живеят в Бродхини! И четирите заподозрени…

— Повече от четири са. Нали не сте забравили, че Ева Кейн е била гувернантка на семейство Крейг?

— Там, където има гувернантка, трябва да има и деца. Или поне едно дете. Какво е станало с децата на семейство Крейг?

— Мисля, че са били момче и момиче. Някакви близки ги взели.

— Следователно в нашия кръг на разследване трябва да включим още двама души. Две лица, които са могли да пазят снимката поради споменатата от мен причина — отмъщение.

— Не вярвам — каза Спенс.

Поаро въздъхна:

— И все пак трябва да се вземат под внимание. Мисля, че зная истината, въпреки съществуването на един факт, който напълно ме обърква.

— Радвам се, че все пак нещо ви обърква — отвърна полицейският началник.

— Кажете ми едно, mon cher Спенс. Ева Кейн е напуснала страната преди екзекуцията на Крейг, нали?

— Да, разбира се.

— И по същото време е очаквала дете, нали?

— Да.

— Mon Dieu, колко глупав съм бил! — възкликна Еркюл Поаро. — Всичко е толкова ясно, не мислите ли?

След тази забележка едва не последва едно трето убийство — убийството на Еркюл Поаро, извършено от полицейския началник Спенс в полицейския участък на Килчестър.

II.

— Искам — заяви Еркюл Поаро — да се обадя по телефона на госпожа Ариадни Оливър.

Телефонният разговор с госпожа Оливър беше осъществен с известни затруднения. Съобщиха му, че тя работела и не можела да бъде обезпокоявана. Но Поаро беше глух за всякакви извинения. След малко чу гласа на писателката, която беше сърдита и доста задъхана.

— Е, добре, какво има? — каза тя. — Трябваше ли точно сега да ми се обаждате? Беше ми дошла най-страхотната идея за убийство в магазин за платове. Нали ги знаете онези старомодни магазини, в които освен платове продават костюми и смешни долни ризи с дълги ръкави.

— Не ги знам — отвърна Поаро. — При всички случаи това, което имам да ви кажа, е далеч по-важно.

— Не би могло да бъде по-важно — заяви госпожа Оливър. — Искам да кажа, не и за мен. Ако не я запиша веднага, идеята ми ще се изпари!

Еркюл Поаро не обърна никакво внимание на творческите й мъки. Той започна да задава остри заповеднически въпроси, на които тя отговаряше някак неопределено.

— Да… да… това е един малък театър… Един от тях беше Сесил Еди-кой си, а човекът, с когото разговарях, беше Майкъл.

— Възхитително! Това е всичко, което исках да зная.

— Но защо са ви Сесил и Майкъл?

— Мадам, по-добре се върнете при костюмите и ризите с дълги ръкави!

— Не разбирам защо не арестувате доктор Рендъл — каза тя. — Ако бях на мястото на шефа на Скотланд Ярд, щях да го направя.

— Напълно е възможно. Пожелавам ви успех с убийството в магазина за платове!

— Идеята ми вече отиде по дяволите — оплака се госпожа Оливър. — Вие я съсипахте!

Поаро вежливо се извини. Затвори телефона и се усмихна на Спенс:

— Сега отиваме, или поне аз ще отида да разговаряме с един млад актьор, чието кръщелно име е Майкъл и който изпълнява само второстепенни роли в театъра в Калънки. Само се моля да е същият Майкъл.

— Защо, за бога…

Поаро изкусно отбягна надигащия се гняв на по-лицейския началник:

— Знаете ли, cher ami, какво е secret de Polichinelle?

— Това урок по френски ли е? — разгневено попита Спенс.

— Secret de Polichinelle е тайна, която всеки може да знае. Поради тази причина хората, които не я знаят, никога няма да я чуят, защото ако всеки си мисли, че знаеш нещо, никой няма да ти го каже.

— Само не мога да разбера как още се удържам да не ви хвана за гушата! — каза Спенс.

Двайсет и пета глава

Предварителното следствие беше приключило със следното заключение — убийство от неизвестен извършител.

След изслушване на заключението Еркюл Поаро покани присъстващите в Лонг Медоус.

Той бе положил много старание, за да създаде някакво подобие на ред в дългата всекидневна. Столовете бяха подредени в правилен полукръг, кучетата на Морийн бяха изгонени с голяма мъка, а Еркюл Поаро, самоиздигнал се в качеството си на председател, беше застанал в дъното на стаята и откри събранието с леко прокашляне.

— Messieurs et Mesdames…

Той направи пауза.

Следващите му думи бяха неочаквани и изглеждаха почти нелепи:

След като проследи реакциите на присъстващите, Поаро продължи:

— Не, не съм полудял. Това, че ви цитирам думите на една детска игра, не означава, че се вдетинявам. Госпожа Апуърд също е играла на тази игра. Наистина, тя ми каза думите, но с известна разлика: Госпожа Макгинти умря. И как умря тя? Главата си навън подаде също като мен. Това ми каза тя, това и направи. Тя си подаде главата навън от любопитство и умря също като госпожа Макгинти. За целта, която сме си поставили, ще трябва да се върнем към самото начало — при госпожа Макгинти, която е коленичила, лъскайки подовете на другите хора. Тя беше убита, а Джеймс Бентли беше арестуван, съден и признат за виновен. Поради неизвестни за мен причини полицейският началник Спенс, натоварен със случая, не беше убеден във вината на Бентли, въпреки че уликите срещу него бяха много силни. И аз се съгласих със Спенс. Дойдох тук, за да дам отговор на въпросите: „Как е умряла госпожа Макгинти? Защо е умряла?“ Няма да ви отегчавам дълго. Само ще кажа, че едно такова просто нещо като шишенце с мастило ми даде ключа към истината. Четири снимки са били публикувани в „Санди Комет“ — вестник, четен от госпожа Макгинти в неделята преди смъртта й. Вече всички знаете за тези снимки, затова ще се огранича да отбележа, че тя е разпознала една от тях, тъй като я е видяла в някоя от къщите, където е работела. Споменала е за това на Джеймс Бентли, въпреки че той тогава не обърнал никакво внимание на думите й, нито пък се е замислял над тях впоследствие. В действителност той почти не я е слушал. Но е останал с впечатлението, че госпожа Макгинти е видяла снимката в дома на госпожа Апуърд и че когато хазяйката му е говорила за някаква жена, която нямало да бъде толкова горделива, ако всичко за нея станело известно, тази жена била госпожа Апуърд. Не можем да се осланяме на това негово твърдение, но госпожа Макгинти със сигурност е употребила израз точно в този смисъл, а няма съмнение, че госпожа Апуърд беше горда и властна жена. Както всички вие знаете — някои от вас присъстваха, а другите вече са го чули — аз й показах тези четири снимки. Улових едва прикрита изненада в погледа й. Разбрах, че е разпознала някого, и реших да я подложа на изпитание. Трябваше да я накарам да признае истината. Госпожа Апуърд каза, че е виждала някъде „една от снимките, но не може да си спомни къде“. Когато я попитах точно коя, тя посочи тази на малката Лили Гамбъл. Но това, уверявам ви, не беше истината. По свои причини госпожа Апуърд искаше да запази тайната за себе си и посочи друга снимка, за да ме забави и да ме обърка. Но един човек не можеше да бъде излъган — убиецът. Имаше един човек, който знаеше точно коя снимка е разпознала госпожа Апуърд. Ще продължа без заобикалки — въпросната снимка е била на Ева Кейн — съучастничка, жертва, а може би и водеща фигура в прословутото дело на убиеца Крейг. На следващата вечер госпожа Апуърд беше убита. Била е убита по същите причини, поради които преди това е била убита и госпожа Макгинти. Госпожа Макгинти е протегнала ръката си, а госпожа Апуърд — главата си. Но резултатът е един и същ. Преди обаче госпожа Апуърд да бъде убита, три жени получили от нея съобщение по телефона. Това са госпожа Карпентър, госпожа Рендъл и госпожица Хендерсън. Тя ги молела да я посетят през въпросната вечер. Прислужницата й имала свободна вечер, а синът й и госпожа Оливър отишли в Калънки на театър. Следователно тя е търсела възможност да разговаря насаме с всяка една от тях. Сега да разгледаме защо госпожа Апуърд е позвънила точно на тези три жени? Дали е знаела къде е виждала снимката на Ева Кейн? Или само е била сигурна, че я е виждала, без да помни къде? Имали ли са тези три жени нещо общо помежду си? Изглежда, нищо друго, освен възрастта им. Всички са били на около трийсет. Може би сте чели статията в „Санди Комет“. Там има доста сантиментална рисунка на това как би изглеждала дъщерята на Ева Кейн след години. Всички жени, поканени от госпожа Апуърд, са били на подходяща възраст, за да бъдат дъщери на Ева Кейн. В такъв случаи вероятно в Бродхини живее дъщерята на известния убиец Крейг и неговата любовница Ева Кейн. Освен това навярно въпросната дъщеря не би се спряла пред нищо, за да предотврати разкриването на този факт. Дори би стигнала дотам, че да извърши две убийства. Защото когато госпожа Апуърд беше намерена убита, на масата й имаше две чаши с кафе, и двете използвани, а на чашата на посетителя бяха намерени следи от червило. Нека сега се върнем на трите жени, получили по телефона покана за посещение. Госпожа Карпентър е получила съобщението, но твърди, че не е отишла в Лабърнъмс онази вечер. Госпожа Рендъл имала намерение да отиде, но заспала след вечеря. Госпожица Хендерсън наистина отишла, но къщата била тъмна, никой не отговорил на нейното почукване и накрая тя си тръгнала. Това са версиите на тези три жени. Има обаче определено несъответствие в разказите им. Налице е втората чаша с кафе с червилото по нея. Един външен свидетел — момичето Една — горещо ни уверява, че е видяла русокоса жена да влиза в къщата. Важна улика е и парфюмът. От трите единствено госпожа Карпентър използва такъв скъп и екзотичен парфюм.

Поаро бе прекъснат от виковете на Ив Карпентър:

— Това е лъжа! Гнусна лъжа. Не съм била аз! Никога не съм стъпвала там! Никога не съм приближавала това място! Гай, не можеш ли да направиш нещо срещу тези нападки?

Съпругът й пребледня от гняв.

— Ще ви напомня, мосю Поаро, че мога да ви съдя за нанасяне на обида и всички присъстващи тук ще ми бъдат свидетели.

— Обида ли е, дето казах, че жена ви употребява определен парфюм и също, позволете ми да добавя, определено червило?

— Но това е нелепо — проплака Ив. — Абсолютно нелепо! Всеки би могъл да напръска въздуха с парфюма ми.

Поаро неочаквано се усмихна.

— Mais oui, точно така! Всеки би могъл да го направи. Това е нещо съвсем очевидно и недотам находчиво. Неумело и грубо. Толкова неумело, че, що се отнася до мен, успя да ме заблуди. Но постигна и още нещо. Даде ми, както се казва, идеи. Да, даде ми идеи. Парфюм и следи от червило върху чашата с кафе. Мога да ви уверя, че всяка следа е можело много лесно да бъде премахната. Например би могло чашите да бъдат измити и поставени обратно по местата им. Защо не? В къщата не е имало никого и все пак това не е било направено. Зададох си въпроса — защо? Струва ми се, че отговорът е да се подчертае фактът, че престъплението е било извършено именно от жена. Започнах да размишлявам върху телефонните обаждания до тези три жени — всички те са получили само съобщения. Нито една от тях не е разговаряла с госпожа Апуърд. Следователно може и да не е била госпожа Апуърд тази, която се е обаждала. Бил е някой, който на всяка цена е искал да въвлече жена, която и да е жена — в престъплението. Отново си зададох въпроса защо. Може да има само един отговор — че не жена е убила госпожа Апуърд, а мъж.

Поаро огледа слушателите си. Всички бяха застинали. Обадиха се само двама души.

Ив Карпентър с въздишка промълви:

— Сега вече говорите смислено.

Госпожа Оливър енергично заклати глава и допълни:

— Разбира се.

— Ето така стигнах до следния извод — мъж е убил госпожа Апуърд и мъж е убил госпожа Макгинти! Кой мъж? Причината за престъплението трябва да е била все същата — всичко опира до снимката. На кого е тя? Това е първият въпрос. И защо е била запазена? Е, добре, може би не е чак толкова трудно да се отговори. Да кажем, че първоначално е била запазена от сантименталност. След като госпожа Макгинти е била… премахната, не е било необходимо снимката да бъде унищожена. Но след второто престъпление положението е вече различно. Този път снимката определено ще бъде свързана с убийството. Сега тя става опасно притежание. Следователно ще се съгласите с мен, че тя е трябвало да бъде унищожена.

Поаро погледна присъстващите, които кимаха срещу него в знак на съгласие.

— Но въпреки всичко снимката не е била унищожена! Не, не е била! Знам го със сигурност, защото я намерих преди няколко дни. Намерих я тук, в таза къща. В чекмеджето на бюрото, което виждате до стената. Ето я!

Той показа избледнялата снимка на глуповато усмихнато момиче с букет рози.

— Да — каза Еркюл Поаро. — Това е Ева Кейн. На гърба на снимката с молив са изписани две думи. Да ви ги кажа ли кои са? „Моята майка“…

Очите му, сериозни и обвиняващи, се спряха върху Морийн Самърхейс. Тя отметна назад кичур коса и втренчи в него големите си учудени очи.

— Не ви разбирам. Аз никога…

— Не, госпожо Самърхейс, разбира се, че не разбирате. Може да съществуват само две причини за запазването на снимката след второто убийство. Първата е невинна сантименталност. Вие нямате чувство за вина и следователно сте могли да запазите снимката. Самата вие казахте един ден на госпожа Карпентър, че сте осиновено дете. Съмнявам се дали някога сте знаели името на истинската си майка. Но някой друг е знаел. Някой, който се е гордеел със семейството си — гордост, която го кара да се придържа към дома на предците си, гордост от предците си и потомствения си род. Такъв човек по-скоро би умрял, отколкото да допусне целият свят — и децата му — да научат, че Морийн Самърхейс е дъщерята на убиеца Крейг и Ева Кейн. Такъв човек, както казах, би предпочел да умре. Но това не би помогнало, нали? Затова е готов да убие.

Джони Самърхейс скочи от мястото си. Когато заговори, гласът му беше тих, почти дружелюбен:

— Май че наговорихте доста глупости, а? Наслаждавате ли се на различните хипотези? Хипотези — ето какво е всичко това! Говорите разни неща за жена ми… — Внезапно той изпадна в ярост. — Проклета мръсна свиня…

Бързината на реакцията му завари хората в стаята неподготвени. Поаро отскочи назад, а полицейският началник Спенс бързо застана между него и Самърхейс.

— Хайде, хайде, майор Самърхейс, успокойте се, успокойте се…

— Съжалявам. Наистина е смешно. В края на краищата всеки може да постави тази снимка в чекмеджето.

— Точно така — отвърна Поаро. — И което е интересно, по тази снимка няма отпечатъци от пръсти.

Той направи пауза и леко поклати глава.

— А би трябвало да има — тихо продължи. — Ако госпожа Самърхейс я е пазила съвсем невинно, то би трябвало отпечатъците от пръстите й да бъдат върху снимката.

Морийн възкликна:

— Мисля, че сте полудели! Никога в живота си не съм виждала тази снимка! Освен когато онзи ден бях у госпожа Апуърд.

— Имате късмет, защото аз зная, че казвате истината. Снимката е била сложена в чекмеджето само няколко минути, преди да я открия там. Тази сутрин на два пъти чекмеджето беше изпразвано на земята и на два пъти аз прибирах всичко отново: първия път снимката не беше в чекмеджето, но втория вече беше там. Междувременно някой я поставя в чекмеджето. И аз зная кой е той.

Различни нотки прозвучаха в гласа му. Той вече не беше онова смешно човече с абсурдни мустаци и боядисана коса. Приличаше на ловец, който застига плячката си.

— Престъпленията са били извършени от мъж. И са били направени от най-обикновени подбуди — за пари. В дома на госпожа Апуърд беше намерена книга и на листче в нея бе написано Ивлин Хоуп. А Хоуп е било името на Ева Кейн, след като тя е напуснала Англия. Ако истинското й име е било Ивлин, по всяка вероятност тя би дала това име и на детето си. Но Ивлин може да бъде и женско, и мъжко име. Защо тогава решихме, че детето на Ева Кейн е момиче? Главно защото в „Санди Комет“ пишеше така! Но в действителност „Санди Комет“ приема тази версия въз основа на предполагаемо интервю с Ева Кейн. А тя е напуснала Англия, преди да роди. Ето защо никой не е могъл да каже от какъв пол е детето й. Тук допуснах да бъда подведен. От наивната небрежност на пресата. Ивлин Хоуп, синът на Ева Кейн, пристига в Англия. Той е талантлив и привлича вниманието на много богата жена, която нищо не знае за неговия произход, а само романтичната история, която той пресъздава с много чувство (красива история за трагедията на млада балерина, умряла в Париж от туберкулоза!). Тя била самотна жена, която неотдавна загубила единствения си син. Талантливият драматург приема нейното име с помощта на юрист. Всъщност вашето истинско име е Ивлин Хоуп, нали така, господин Апуърд?

Робин Апуърд извика с писклив глас:

— Разбира се, че не е! Нямам представа за какво говорите!

— Не сте в състояние да го отречете. Има хора, които ви знаят под това име. Името Ивлин Хоуп е написано на листчето с вашия почерк — същият почерк, с който е написано „Моята майка“ на гърба на снимката. Докато е почиствала стаята, госпожа Макгинти е видяла снимката и надписа на нея. Тя е разговаряла с вас, след като е прочела статията в „Санди Комет“. Предположила, че това е снимка на госпожа Апуърд като млада, понеже нямала представа, че тя не ви е истинска майка. Но вие сте съзнавали, че ако някога спомене нещо по този повод, то веднага би станал достояние на госпожа Апуърд и това би бил краят. Госпожа Апуърд имаше доста фанатични разбирания за наследствеността. Тя не би толерирала нито за момент сина на известен убиец, нито пък би простила вашите лъжи. Следователно госпожа Макгинти е трябвало на всяка цена да бъде заставена да мълчи. Вероятно сте й предложили малък подарък срещу дискретност. Повикали сте я на следващата вечер преди лекцията ви по радиото. И сте я убили. Ей така…

С внезапно движение Поаро сграбчи чукчето за захар от полицата и го размаха, сякаш искаше да го стовари върху главата на Робин.

Действието му бе толкова застрашително, че неколцина от присъстващите изпищяха.

Робин Апуърд ужасено извика:

— Недейте… недейте… Стана случайно. Кълна се, че беше случайност. Не исках да я убивам. Загубих разсъдъка си, кълна се, че беше така.

— Измили сте кръвта и сте върнали чукчето за захар, откъдето сте го взели. Но съществуват нови научни методи за идентифициране на кръвните следи и за разпознаване на неясни отпечатъци.

— Казвам ви, че никога не съм имал намерение да я убивам… Беше страшна грешка… И не беше моя вината… Аз не нося отговорността. Това е в кръвта ми и нищо не бих могъл да променя. Не можете да ме екзекутирате за нещо, което не е моя вина…

Спенс, който едва си поемаше дъх от яд, заяви:

— Не може ли? Ще видите как ще го направим!

И с официален тон изрече на висок глас:

— Длъжен съм да ви предупредя, господин Апуърд, че всяка ваша дума може да бъде използвана срещу вас…