Смъртта на госпожа Макгинти

Двайсет и шеста глава

— Наистина не разбирам, мосю Поаро, как ви хрумна да заподозрете Робин Апуърд?

Поаро съучастнически огледа лицата, обърнати към него. За него беше удоволствие да дава обяснения.

— Длъжен бях да го направя много по-рано. Ключът към загадката, толкова елементарен ключ, беше изречението, казано от госпожа Самърхейс на коктейла онзи ден. Тя се обърна към Робин Апуърд с думите: „Не ми харесва да съм осиновена. А на вас?“ Това бяха трите ключови думи — „А на вас?“. Те означаваха, само те можеха да означават, че госпожа Апуърд не е истинската майка на Робин. Самата госпожа Апуърд беше болезнено чувствителна и държеше на всяка цена никой да не узнае, че Робин не й е истински син. Вероятно тя е чувала доста непристойни подмятания за изискани млади мъже, които са били издържани от по-възрастни жени. И само много тесен кръг хора са знаели истината — една малка театрална трупа, където тя за пръв път срещнала Робин. Тъй като отдавна живеела в чужбина, имала много малко близки приятели в тази страна. Била решена на всяка цена да се засели тук, далеч от нейния роден Йоркшир. Дори когато се срещала със свои стари приятели, тя не им разкривала тайната си и те приемали Робин за онова момче, което някога били виждали. Но от самото начало нещо в домакинството на Лабърнъмс ме порази със своята неестественост. Отношението на Робин към госпожа Апуърд не беше нито на разглезено дете, нито на предан син. Това бе отношението на протеже към неговия покровител. Доста странно обръщение беше това „Мадре“ и то имаше силен театрален привкус. Въпреки че бе много привързана към Робин, госпожа Апуърд подсъзнателно го третираше като собственост, за която е платила. И така, ето го Робин Апуърд, утвърден в обществото като писател с парите на „Мадре“, които финансирали авантюрите му. Но в неговия осигурен свят в един момент се появява госпожа Макгинти, която разпознава снимката, грижливо пазена от него в чекмеджето. Снимката с надпис на гърба „Моята майка“. Той разказал на госпожа Апуърд, че майка му била талантлива млада балерина, умряла от туберкулоза! Госпожа Макгинти, естествено, си е помислила, че това е снимка на госпожа Апуърд на младини, тъй като смята, че тя е истинската майка на Робин. Не мисля, че госпожа Макгинти би могла да шантажира Робин в истинския смисъл на думата. По всяка вероятност тя се е надявала на „хубав дребен подарък“ като награда за мълчанието си, защото тази отшумяла клюка със сигурност не би била приятна за „горделива“ жена като госпожа Апуърд. Но Робин Апуърд не дал никакъв шанс на старата жена. Той задигнал чукчето за захар, което госпожа Самърхейс бе нарекла на шега „съвършено оръжие за убийство“, и на следващата вечер, на път за радиото, се отбил в дома на госпожа Макгинти. Тя го приела в салона си, без да подозира нищо, и той я убил. Робин е знаел къде старицата държи спестяванията си — изглежда, всички в Бродхини са знаели това — и инсценирал кражба, като заровил парите извън къщата. Бентли беше заподозрян и арестуван. Сега вече всичко е изглеждало съвсем сигурно за хитрия Робин Апуърд. Но след това аз внезапно показах четирите снимки и госпожа Апуърд разпозна едната от тях — на Ева Кейн, която е еднаква със снимката на балерината — майката на Робин! Било е нужно малко време на госпожа Апуърд, за да премисли нещата. Извършено е престъпление. Възможно ли е Робин?… Не, тя отказва да го повярва. В края на краищата ние не знаем какво би предприела тя. Но и на нея Робин не дал никакъв шанс. Той обмислил целия сценарий. Отиването на театър в почивния ден на прислужницата Джанет, телефонните обаждания, чашата кафе, внимателно изцапана с червилото на Ив Карпентър, което било взето от чантата й, дори покупката на парфюма, който тя употребява — всички тези подробности са част от предварително подготвен театрален декор. Докато госпожа Оливър чакала в колата, Робин на два пъти притичвал до къщата. Убийството било въпрос на секунди. След това оставало само бързо да се „нагласят“ декорите. Според условията на завещанието след смъртта на госпожа Апуърд той трябвало да наследи голямо богатство, без да пада каквото и да е подозрение върху него, защото съвсем сигурно изглеждало, че жена е извършила престъплението. При положение, че три жени е трябвало да посетят къщата онази нощ, една от тях неизбежно е щяла да бъде заподозряна. И наистина става точно така. Но като всички престъпници Робин бил невнимателен и прекалено самонадеян. Не стига, че в къщата се намирала книга с истинското му име, надраскано на нея, но той пазел по някакви свои съображения и фаталната снимка. Много по-безопасно за него щеше да бъде, ако бе унищожил тази снимка, но той упорито вярвал, че би могъл да я използва в подходящ момент, за да обвини някой друг за второто убийство. Може би тогава той се сеща за госпожа Самърхейс. Това би могла да бъде причината, поради която той се изнесе от къщата на госпожа Апуърд и дойде в Лонг Медоус. В края на краищата чукчето за захар бе на госпожа Самърхейс, а и той е знаел, че тя е осиновено дете и че ще й бъде много трудно да докаже, че не е дъщеря на Ева Кейн. Когато обаче Дирдри Хендерсън призна, че е била на местопрестъплението, у него се ражда идеята да подхвърли снимката сред нейните вещи. Опитал се да направи това, като използвал оставена от градинаря стълба до прозореца. Но госпожа Уедърби била неспокойна и настояла всички прозорци да бъдат здраво залостени, така че Робин не успял да осъществи плана си. Той веднага се върнал и поставил снимката в чекмеджето, което за голямо негово нещастие аз прерових съвсем скоро след това. Следователно аз знаех, че снимката е била подхвърлена и знаех от кого — от единствената личност в къщата, която неуморно тракаше на машина над главата ми. Понеже името Ивлин Хоуп беше намерено в една книга от Лабърнъмс, то Ивлин Хоуп трябваше да бъде или госпожа Апуърд, или Робин Апуърд… Името Ивлин ме подведе. Бях го свързал с госпожа Карпентър, тъй като нейното име е Ив. Но Ивлин може да бъде същевременно име и на мъж. Спомних си разговора в малкия театър в Калънки, за който госпожа Оливър ми разказа. Младият актьор, който разговарял с нея, бе човекът, който можеше да потвърди моите хипотези — хипотезата, че Робин Апуърд не е истински син на госпожа Апуърд. Защото начинът, по който говорел той, подсказвал, че знае истинските факти. На тази мисъл ме наведе и историята, че госпожа Апуърд е искала да отмъсти на млад човек, който се опитвал да я измами относно произхода си. Истината е, че аз трябваше да разбера всичко това много по-рано. Бях възпрепятстван от сериозна греша. Смятах, че нарочно съм бил бутнат върху релсите, а извършителят е бил убиецът на госпожа Макгинти. Робин Апуърд бе в действителност единственият човек в Бродхини, който не е могъл да се намира по това време на гарата в Килчестър.

Джони Самърхейс внезапно се изкикоти:

— Може да е била някоя старица с кошница. Те обичат да се пъхат насам-натам.

Поаро продължи:

— Фактически Робин Апуърд е бил твърде самонадеян, за да се страхува от мен. Това е присъщо на убийците. Така е за съжаление. Защото в този случай почти липсваха улики.

Госпожа Оливър се надигна:

— Нима искате да кажете — недоверчиво попита тя, — че Робин е убил майка си, докато аз съм седяла отвън в колата и не съм подозирала нищо? Не би му стигнало времето за убийство!

— О, напротив, стигнало му е! Представите не хората за времето са направо смешни. Забележете само колко бързо една сцена може да бъде заредена с нови декори! В случая е ставало въпрос само за декори.

— Добър театър — машинално промърмори госпожа Оливър.

— Да, било е истинско театрално убийство, при това отлично замислено.

— А аз си седях в колата и нямах никаква представа за това!

— Боя се — каза Поаро, — че женската ви интуиция си е почивала този ден…