Танцуващия с вълци

1.

Ако мъжете от отряда бяха таили някакви угризения, че се връщат с празни ръце, то те бяха заличени от невероятните новини за разгрома на пеоните.

Неочакваното им завръщане имаше и друго отражение — леко се отклони вниманието от Танцуващия с вълци. Не че го уважаваха по-малко, но тъй като Ритащата птица и Вятър в косите заемаха по-високо положение, голяма част от вниманието се прехвърли върху тях и се възстанови предишния начин на живот.

Макар и да не го изрази публично, Ритащата птица бе поразен от големия напредък на Танцуващия с вълци. Не биваше да се пренебрегват смелостта и находчивостта му при нападението на пеоните, но напредъкът му като член на племето на команчите, особено в езика, силно развълнува шамана.

Единственото му намерение някога бе да научи нещо повече за белите и сега дори човек с неговия богат житейски опит трудно приемаше факта, че този самотен бял войник, който само до преди няколко месеца дори не бе виждал индианец, вече е пълноправен член на племето. Още по-трудно му беше да повярва, че е повел останалите команчи.

Но доказателството бе налице: младежите непрекъснато търсеха компанията му, а и хората говореха така възторжено за него.

Ритащата птица не можеше да си представи как е станало всичко това. В крайна сметка реши, че е просто още една страна на Великата мистерия, съпътстваща Великия дух. Истинско щастие беше, че успя да възприеме бързите промени. Това му помогна да понесе още една изненада. Поднесе му я неговата съпруга, когато си легнаха първата вечер след завръщането му.

— Сигурна ли си? — запита той напълно объркан. — Трудно ми е да повярвам.

— Като ги видиш заедно, ще разбереш — прошепна му тя поверително. — Всеки би разбрал.

— Дали е за добро?

Тук жената се разсмя:

— А не е ли винаги за добро? — запита закачливо тя и леко се притисна в него.

2.

Рано на следващата сутрин Ритащата птица се появи в колибата на новата знаменитост. Беше толкова мрачен, че Танцуващия с вълци се слиса. Поздравиха се и седнаха. Танцуващия с вълци едва бе започнал да пълни новата си лула, когато Ритащата птица изключително неучтиво, както никога досега, го прекъсна.

— Добре говориш — каза той.

Танцуващия с вълци спря да се занимава с лулата.

— Благодаря. Харесва ми да говоря езика на команчите.

— Кажи… ми какво става между теб и Вдигналата юмрук?

Танцуващия с вълци едва не изпусна лулата. Запъна се, после изръмжа някакви нечленоразделни звуци и едва след това успя да каже нещо свързано.

— Какво имаш предвид?

Ритащата птица повтори въпроса си с пламнало от гняв лице.

— Има ли нещо между теб и нея?

Танцуващия с вълци никак не хареса тона. Отговорът му приличаше на предизвикателство.

— Обичам я.

— Искаш да се ожениш за нея ли?

— Да.

Ритащата птица се замисли. Щеше да се възпротиви на любовта заради самата любов, но нямаше какво да каже срещу любовта, след като е облечена в брак. Стана.

— Чакай ме тук — каза той строго. Още преди Танцуващия с вълци да успее да отговори, шаманът си беше тръгнал.

Щеше да каже „да“ при всички случаи. Безцеремонното държание на Ритащата птица му внуши страх от Бога. Остана там, където беше.

3.

Ритащата птица се отби по за не повече от пет минути в колибите на Вятър в косите и Каменния бик.

На връщане към колибата си той се хвана, че пак поклаща глава. Нещо му бе подсказвало, че може да се случи. И все пак беше объркан.

Ех, Велика мистерия, въздъхна той в себе си. Винаги се опитвам да усетя кога ще се появиш и никога не успявам.

Вдигналата юмрук седеше в колибата, когато той влезе.

— Вдигнала юмрук — изгърмя гласът му и тя се стресна. — От днес вече не си в траур.

Като каза това, той пак излезе и тръгна да търси любимия си кон. Имаше нужда да поязди известно време сам.

4.

Не след дълго Вятър в косите и Каменния бик изникнаха пред колибата на Танцуващия с вълци. Виждаше ги как надничат вътре.

— Какво правиш там? — запита го Вятър в косите.

— Ритащата птица ми каза да го чакам.

Каменния бик се усмихна загадъчно.

— Май ще трябва доста да го почакаш — захили се той. — Ритащата птица току-що яхна коня си и препусна из прерията. Не ми се видя да бърза.

Танцуващия с вълци нито знаеше какво да каже, нито какво да направи. Стори му се, че по лицето на Вятър в косите пробяга дяволита усмивка.

— Може ли да влезем? — запита лукаво едрият воин.

— Да, разбира се, … заповядайте, седнете.

Настаниха се пред Танцуващия с вълци самодоволни като хлапета.

— Чакам Ритащата птица — натърти той. — Вие за какво сте дошли?

Вятър в косите се наведе леко напред. Още се подсмихваше.

— Говори се, че ще се жениш.

Лицето му започна да си сменя цвета. Само за няколко секунди от леко румен стана тъмночервен. И двамата му гости се изсмяха високо.

— За кого? — извика тихо той.

Воините се спогледаха смутени.

— За Вдигналата юмрук — отвърна Вятър в косите. — Поне така чухме. Не е ли тя?

— Тя е в траур — простена той. — Тя е…

— От днес не е — прекъсна го Каменния бик. — От днес вече не е. Ритащата птица я освободи.

Танцуващия с вълци преглътна заседналата в гърлото му буца.

— Така ли?

И двамата индианци кимнаха вече по-сериозни и Танцуващия с вълци разбра, че трябва да направи още само една крачка, за да стане сватбата му законна. Неговата сватба.

— Какво трябва да направя?

Гостите му огледаха строго почти празната колиба. После тъжно поклатиха глави.

— Доста си беден, приятелю — каза Вятър в косите. — Не зная дали ще можеш да се ожениш. Трябва да дадеш някои неща, а тук не виждам почти нищо.

Танцуващия с вълци също се огледа, а лицето му все повече помръкваше.

— Да, нямам много — призна той. Смълчаха се. — Можете ли да ми помогнете? — запита той.

Двамата му приятели изиграха сцената както трябва. Каменния бик сви устни, сякаш не искаше да се ангажира. Вятър в косите сведе глава и се почеса по челото.

Възцарилата се тишина се стори на Танцуващия с вълци убийствено дълга. Най-накрая Каменния бик въздъхна дълбоко и го погледна право в очите.

— Кой знае, може би — каза той.

5.

Вятър в косите и Каменния бик прекараха един чудесен ден. Шегуваха се много с Танцуващия с вълци, особено за глуповатата му физиономия, и вървяха из селото, за да уговарят коне.

По принцип сватбите минаваха тихо, но тъй като и булката, и младоженецът бяха необикновени, при това се женеха толкова скоро след грандиозната победа над пеоните, всички кипяха от нетърпение и доброжелателност. Хората имаха огромно желание да вземат участие в необичайното събиране на дарове за Танцуващия с вълци. Всъщност цялото село искаше да участва.

Тези, които имаха много коне, се включваха с огромно желание. Дори и по-бедните семейства, макар и да не можеха да си го позволят, искаха да дадат от своите. Трудно беше да се отхвърлят предложенията на тези хора, но все пак се налагаше. Като част от предварително подготвения план, по залез слънце от цялото село започнаха да прииждат хората с конете за дар и до вечерта пред колибата на Танцуващия с вълци се събраха над двайсет хубави кончета.

Както му казаха неговите учители Вятър в косите и Каменния бик, бъдещият младоженец ги закара пред колибата на Ритащата птица и ги завърза отпред.

Беше изключително поласкан от щедростта на хората от племето. Все пак обаче му се искаше да даде и нещо свое, което му е скъпо, затова развърза големия револвер и го остави пред вратата.

После се върна в колибата си, изпрати двамата си съветници и прекара нощта в напрегнато очакване.

На зазоряване се измъкна и отиде до колибата на Ритащата птица. Вятър в косите му беше казал, че ако предложението е прието, конете няма да са там. Ако не е, те ще си стоят пред колибата. Нямаше ги.

След това започна да се приготвя. Избръсна се внимателно, лъсна си ботушите, почисти си нагръдника и си намаза косата с мазнина.

Едва привършил с приготовленията, той чу гласа на Ритащата птица да го вика отвън.

— Танцуващия с вълци.

Искаше му се да не е толкова самотен. Прекрачи прага на дома си и излезе.

Там го чакаше Ритащата птица — изключително красив в своята премяна. На няколко крачки зад него стоеше Вдигналата юмрук. Зад тях се беше събрало цялото село и гледаше тържествено.

Размениха си някакви формални поздрави с шамана и Ритащата птица произнесе дълга реч за това, какво се очаква от съпруга в племето на команчите. Младоженецът я изслуша внимателно.

Танцуващия с вълци не можеше да откъсне очи от нежната фигурка на булката си. Тя стоеше неподвижна, леко привела глава. Носеше красивата си рокля от еленова кожа с нашити зъби от лос по корсажа. Бе обула специалните мокасини, а около шията си бе завързала малкото колие от кухи кости.

Докато Ритащата птица говореше, тя вдигна глава за малко и щом видя прекрасното и лице, Танцуващия с вълци отново доби кураж. Никога нямаше да му омръзне да я гледа.

Ритащата птица като че изобщо нямаше намерение да приключва с речта си. По едно време все пак свърши.

— Чу ли всичко, което казах? — запита шаманът.

— Да.

— Добре — измърмори Ритащата птица. Обърна се към Вдигналата юмрук и я повика да мине напред. Тя пристъпи с наведена глава и Ритащата птица хвана ръката и. Подаде я на Танцуващия с вълци и му каза да я заведе вътре.

Сватбата се състоеше в прекрачването на прага. След това събралите се се пръснаха тихо и се отправиха към домовете си.

Цял следобед хората от лагера на Десетте мечки идваха на малки групички и оставяха подаръци пред прага на младоженците, без изобщо да се бавят отпред. Към залез слънце пред колибата се натрупа внушителна купчина дарове. Както на Коледа при белите.

За момента младата двойка не можеше да забележи този прекрасен жест на хората от племето. В деня на сватбата си не се срещаха нито с хората, нито виждаха даровете им. Стояха си през целия ден у дома. А кожата, закриваща входа, оставаше спусната.