Власт

20.

Стигнаха до първия охранителен пункт на три пресечки от Белия дом. Нощта беше ясна. Нямаше нито едно облаче. На задната седалка на колата седяха Мич Рап и Милт Адамс. Шофираше Мик Ривърс, до него се бе настанил командир Харис. След тях през пропускателния пункт мина син фургон, последван от още един, черен. Харис се оправи с полицаите на първите два пропускателни пункта, както и с агента от Тайните служби на третия. В щаба бяха казали, че ЦРУ ще закара специално оборудване край оградата на Белия дом.

Приближаваха се към сградата от запад. Преминаха и последния пропускателен пункт на кръстовището на Пенсилвания Авеню и Петнайсета улица. Ривърс се плъзна покрай хотел „Хамилтън“ и продължи край Министерството на финансите. Горните етажи на личните помещения на президента се виждаха над дърветата. Подминаха вратата на подземния гараж, през която вчера терористите бяха влезли в Белия дом. Там сега беше паркирана полицейска кола.

Ривърс продължи още двайсетина метра, после направи рязък завой надясно и наби спирачките на сантиметри от черната ограда. Синият фургон спря два метра зад тях. Черният паркира помежду им.

От трите коли заизлизаха мъже. Всички, включително Милт Адамс, бяха облечени в черната униформа на десантчиците. Трима тюлени останаха до колата, за да охраняват, а други четирима извадиха голямо черно платнище. След по-малко от минута трите коли бяха покрити. Двама от агентите започнаха да откачат металните пръчки, за да могат Рап и Адамс да минат.

Харис и Рап се приближиха към оградата и се опитаха да погледнат към покрива на Белия дом. Дърветата между тях и сградата бяха гъсти и те се надяваха да ги прикрият.

Харис вдигна малката радиостанция към устата си.

— Новобранец, какво можеш да ми кажеш?

Чарли Уикър погледна през бинокъла за нощно виждане. Беше се настанил на покрива на Министерството на финансите. Зае мястото си половин час преди останалите и наблюдаваше терориста на покрива на Белия дом, като се опитваше да разбере на какъв принцип извършва огледите си.

— Той не ви вижда — каза Уикър в микрофона. — През повечето време наблюдава сградата на запад от Белия дом.

— Добре — отвърна Харис. — Нещо друго?

— Да. Мисля, че ще мога да го сваля с два куршума петдесети калибър.

— Ще го имам предвид. Кажи ми, когато започне да гледа към нас. Край. — Обърна се към Рап: — Засега всичко е наред.

— Добре. — Харис и Адамс последваха Мич до синия фургон. Оборудването беше в метални кутии. Маркъс Дюмонд, компютърен специалист, го бе нарекъл „пакети за доставка“. Двайсет и шест годишният електронен гений се беше забъркал в неприятности, докато подготвяше дисертацията си в университета. Бяха го уличили, че е проникнал в една от най-големите нюйоркски банки и е прехвърлил голяма сума в офшорни сметки. Това, което заинтригува ЦРУ, беше, че Дюмонд бе заловен не защото е оставил следи, а защото една вечер, солидно почерпен, разказал за финансовата си операция пред не когото трябва.

По онова време Дюмонд живееше със Стивън Рап, по-малкия брат на Мич. Когато Рап беше разбрал за проблемите на Дюмонд с ФБР, веднага се беше обадил на Айрини Кенеди и й беше казал за гениалния хакер.

ЦРУ не обичаше да признава, че от време на време ползва услугите на киберпирати. Повечето от незаконните прониквания са насочени към чуждестранни компании, банки, правителствени и военни компютърни системи. Но да се проникне в системата, не е достатъчно. Предизвикателството е да влезеш, да вземеш информацията и да излезеш, без да оставиш следи.

Маркъс Дюмонд надникна през отворената врата на фургона.

— Командир Харис, бихте ли казали на хората си да изрежат една дупка в платнището? Трябва да вдигна антената.

Харис прати един боец. Във фургона на голяма маса бяха разпънати карти на сградата. Дюмонд извади от раницата си черен предмет.

— Това е микросистема за наблюдение и подслушване. Нали сте използвали такава, момчета? — Рап и Харис кимнаха.

Предметът беше висок около десет сантиметра, дебел — два, и широк — четири. На върха му имаше малка издатина — мощен микрофон. До него беше лещата на малък обектив.

Дюмонд се обърна към Адамс:

— Тези малки нещица имат два режима на работа: обикновен и пулсов. Ако работят на обикновен, батериите ще издържат поне три дни, а когато са на пулсов — дванайсет. Пулсовият режим предоставя идеален звук, но вместо картина изпраща снимки. На всяка камера съм сложил механизъм за закрепване. Разбира се, ще трябва да изберете внимателно къде да поставите камерите. Бих могъл да местя обективите от разстояние, но не ви го препоръчвам, защото ще глътне много от енергията. Затова трябва да изберете най-подходящите места, на които да поставите системите за наблюдение. Ясно ли е, господа? — Дюмонд замълча. — Добре, да проверим комуникациите ви и вече е време да тръгвате.

Дюмонд заведе мъжете във фургона и извади две радиостанции. На път от Ленгли младият човек вече беше проверил дали работят. После помоли Адамс да се обърне и постави радиото в специално направения за целта джоб. Рап взе своята радиостанция, обърна бейзболната си шапка и постави слушалката със захванатия за нея микрофон отгоре й.

— Вероятно за момент няма да мога да ви чувам, момчета — заговори отново Дюмонд, — но заглушителят, който използват терористите, спира сигнала около бункера на президента. Според сензорите ни те заглушават връзката до горните етажи на сградата. Затова искам колкото се може по-бързо да се качите на втория етаж и да осъществите връзка. — Бръкна в друга раница. — Ще ви дам и тази радиостанция. Тя е по-мощна и има по-голям обхват. Оставил съм ви и резервни батерии за всеки случай.

Рап се запита дали ще може да пренесе всичкото това оборудване през шахтата.

— Ще се опитаме да стигнем до втория етаж — каза, — но нищо не обещавам, преди да разбера какво е положението вътре. Ако са заложили експлозиви навсякъде, може въобще да не успеем да излезем от мазето.

— Ще намеря начин да излезем — намеси се Адамс.

Рап взе втората раница.

— Има ли още нещо?

— Не. Успех, Мич. — После погледна към Адамс: — Опитай се да предпазиш този да не се забърка в неприятности.

— Ще се опитам — усмихна се Милт.

Рап благодари на Дюмонд и хвана Адамс за рамото. Докато се връщаха към колата, Рап се сети за нещо, което го тормозеше през целия ден. Чудеше се дали да даде оръжие на Адамс. Боеше се да не би възрастният мъж да го простреля случайно. В Специалните служби всяка година ставаха по няколко подобни инцидента.

— Милт, какво ще кажеш, ако ти дам пистолет?

— Имам оръжие — отвърна Адамс и извади един трийсет и осем калибров револвер от джоба си.

Изненадан, Рап протегна ръка:

— Може ли? — Адамс му го подаде. Добрият стар „Рюгер Спийд Сикс“! Беше на въоръжение в повечето полицейски управления, преди да се появят автоматичните пистолети. Барабанът му беше компактен, лесно се обслужваше, засичаше рядко. Рап се замисли дали не е по-добре да даде на Адамс пистолет със заглушител, но после се отказа. Ако се наложеше и Адамс да използва оръжие, вече щяха да са в края на операцията.

Рап му върна револвера.

— Искаш ли кобур?

Адамс поклати глава.

— Не… Свикнал съм да го нося в джоба си.

— Добре. — Рап се зачуди дали този човек знае в какво се замесва.

Адамс усети какво си мисли Рап.

— Не се притеснявай за мен, Мич. Ако не мислех, че постъпвам правилно, нямаше да съм тук.

Рап се засмя и се зае да оправя екипировката си. С всичките му оръжия, системите за наблюдение и подслушване и някои други неща раницата му натежа до трийсет килограма. С Харис бяха решили, че в тясната шахта би било най-добре да я влачи след себе си, вързана с въже.

Когато бяха готови, Рап, Адамс и Харис застанаха до оградата и зачакаха сигнала за начало на операцията.

В стая без прозорци на седмия етаж в главната сграда на ЦРУ в Ленгли беше избрана специална група, която да наблюдава напредването на Рап и Адамс. Стаята наподобяваше апаратна в телевизия. На едната стена имаше четирийсет монитора. Срещу тях седяха четирима техници. Отзад се бяха разположили Айрини Кенеди, генерал Кембъл и няколко техни сътрудници. Още по-назад бяха седнали директор Стансфийлд, генерал Флъд, полковник Бил Грей и адмирал Де Воу. Най-отзад бяха насядали висши военни от Пентагона и ЦРУ. Нямаше представители на ФБР. Това никак не се харесваше на Кенеди.

Мониторите на най-долния ред показваха предаванията на телевизиите. На горните десет монитора се виждаше картина от стаите на Белия дом, а на един — терористът, който седеше на покрива в направената от бронирано стъкло будка.

На останалите монитори нямаше нищо с изключение на един в средата. На него, осветени от червена светлина, се виждаха Рап и другите, които се приготвяха за операцията.

Косата на Айрини Кенеди беше прибрана назад. Беше си сложила слушалки с микрофон. Тя бавно кимаше, докато слушаше какво й казва Маркъс Дюмонд. След секунди се обърна към двамата мъже, които седяха зад нея:

— Всичко е готово. Чакат да дадем разрешение.

Стансфийлд и Флъд се спогледаха. Пръв кимна Флъд, Стансфийлд го последва.

Директорът на ЦРУ проследи как Кенеди предава заповедта на Рап и за пореден път си помисли дали да не вдигне телефона и да се обади на директора на ФБР Роуч. Беше казал, че се опитват да подслушват сградата, но правеха много повече. Ако операцията се окажеше пълен провал, щяха да изложат на риск заложниците.