Власт

47.

Азис погледна към електронния часовник на стената вляво от себе си. Беше 6.29 часът вечерта. Той взе дистанционното и включи на най-големия телевизор Ен Би Си. Щяха да започнат вечерните новини и той искаше да чуе как по една от най-гледаните телевизии в Америка обявяваха поредната негова победа.

Прозвуча сигналът на информационната емисия. В долната част на екрана се появи надпис: „Кризата в Белия дом — тен трети“.

Том Брокоу каза няколко изречения и веднага включиха пряко ООН. Репортерката заговори бързо. Делегатите бяха гласували да бъдат премахнати икономическите санкции срещу Ирак. Журналистката обясняваше как единствено Израел са гласували против предложението, но тъй като те не били постоянен член на Съвета за сигурност, вотът им нямало да бъде зачетен.

Азис се изсмя триумфално. Отново беше спечелил. Сега единственото, което искаше, беше президентът, за да бъде пълна победата му. Той сграбчи радиостанцията.

— Мустафа! — викна няколко пъти.

— Азис, Раджиб слуша. — Раджиб беше на пост в мазето. — Не може да те чуе от бормашините. Искаш ли да го извикам?

— Да.

Раджиб се приближи до вратата и извика. Дебелият мъж се появи на прага и го погледна.

— Мустафа! — Раджиб вдигна радиостанцията. — Рафик иска да говори с теб.

Ясин кимна и свали шумовите протектори от ушите си.

— Слушам, Рафик.

— Напредваш ли? — попита Азис.

— Мисля, че ми остава по-малко от час.

— Сигурен ли си?

— Така мисля. Още съвсем малко. Когато пробия колкото трябва на дълбочина, ще са ми нужни десет-двайсет минути, за да отворя.

— Обади ми се, когато трябва да откачиш бормашините от вратата, за да дойда долу.

Ясин не беше сигурен какво точно е чул.

— Искаш да ти се обадя, когато сваля бормашините от вратата, така ли?

— Да.

— Добре. — Касоразбивачът се обърна и се запъти отново към преддверието на бункера.

Айрини Кенеди и генерал Кембъл се бяха върнали в контролната зала, за да проследят разузнавателната мисия на Рап в Западното крило. Директор Стансфийлд и генерал Флъд седяха зад тях и чакаха да предложат мнението си.

Генерал Кембъл се обърна към един от хората си и закри микрофона пред устата си:

— Погрижете се да проверите още веднъж дали имаме връзка с командир Харис, отряд „Делта“ и Екипа за борба с тероризма на ФБР. Кажете им да са в готовност.

Помощникът кимна.

Още няколко монитора бяха включени. Два показваха картина от камерите на главите на Рап и Адамс. Те бяха стигнали до края на тунела и бяха готови да отворят вратата пред себе си. Опасността в случая беше, че не бе възможно да проверят какво има от другата страна.

Освен това една нова информация беше създала паника в Ленгли. Малкото устройство за наблюдение и подслушване, което Анна Райли беше поставила във вентилационната шахта, беше доловило разговора между Азис и Мустафа Ясин. Кенеди мигновено заповяда на Рап и Адамс да останат по местата си и да не предприемат нищо, докато не прослушат повторно лентата.

Пуснаха записа още веднъж. Когато разговорът между Ясин и Азис свърши, генерал Кембъл се обърна към Кенеди.

— Това е — каза той. — Няма да успеем. Ще трябва да изтеглим напред атаката. — Генералът се обърна към полковника, който стоеше до него: — Променете часа за нападението. Започваме в седем и половина. Съобщете на всички звена.

След това се присъедини към Кенеди, Стансфийлд и Флъд, които обсъждаха новосъздалата се ситуация.

— Трябва да дадем заповед на Железния да действа — говореше Кенеди. — Имаме по-малко от час, за да съберем някаква информация и да я обработим.

— Не съм съгласен — поклати глава Кембъл. — Според мен трябва да наредим на Железния да остане на мястото си до началото на атаката.

— Защо? — попита Кенеди.

— Командир Харис и хората му ще са готови да скочат след двайсет минути. Не мисля, че трябва да рискуваме точно сега, малко преди началото на операцията. Искаме изненадата да е на наша страна.

Флъд кимна.

— Трябва да сме сигурни, че Азис няма да вземе в плен президента — отбеляза командващият.

— Сигурни сме. — Кембъл посочи монитора на стената, който показваше вратата на бункера. — Гарантирам, че ще го спрем.

Кенеди скръсти ръце.

— Не съм съгласна — каза тя. — Мисля, че трябва да съберем достатъчно информация предварително.

— Томас? — обърна се към директора на ЦРУ генерал Флъд.

— Нека да попитаме Мич — каза Стансфийлд. — Той е там. Искам да чуя неговото мнение.

Кенеди се обърна и взе слушалките от бюрото си.

— Контролната зала вика Железния.

Рап се беше облегнал на стената край дебелата стоманена врата. Започваше да губи търпение. Мислеше да застреля Азис. Не беше споделил това с Ленгли, но ако му се удадеше възможност, щеше да го направи без миг колебание. Тактически това решение беше най-мъдро. Да убие водача и после да гледа как другарите му се разбягват… Гласът на началника му прекъсна приятните мисли.

— Слушам — каза Рап.

— Изглежда, че ще успеят да отворят вратата на бункера след около шейсет минути. — Кенеди замълча. — Няма да имаме достатъчно време за първоначалния план.

— Тогава по-добре да се хващам на работа.

— Ние… — Кенеди погледна тримата мъже пред себе си — имаме предложение как да продължим.

— Слушам — отегчено отвърна Рап.

— Новото начало на акцията е в седем и половина.

Мич погледна часовника си.

— Това означава, че имам четирийсет и осем минути. Тръгвам веднага.

— Железен — намеси се генерал Кембъл, — след около двайсет минути „Тюлен — Група 6“ ще е на позиция. Не искаме да рискуваме, докато всички не заемат местата си.

— Но ние нямаме никаква представа срещу какво се изправяме.

Кембъл стрелна с поглед Флъд.

— Сега сме на мнение, че е най-добре да използваме елемента на изненадата.

Рап започваше да се ядосва. Милт Адамс се надигна.

— Какво става?

Рап му направи знак да замълчи.

— Не мога да се съглася — заговори той. — Ако не разберем къде са бомбите и срещу какво се изправяме, това си е чисто самоубийство. — Не получи отговор. В контролната зала не можеха да се разберат. — Защо искате да промените плана?

— Устройството за наблюдение, което постави във вентилационната шахта, засече разговор между Ясин и Азис. Ясин каза, че ще свърши след около час. След това ще са му нужни от десет до двайсет минути, за да отвори вратата.

— Нещо друго?

— Азис иска да го извика, когато откачи бормашините от вратата.

Рап си спомни каква информация бяха получили от Харут. Азис разполагаше с единайсет терористи. Рап лично беше намалил броя им с един и сега бяха десет. После се замисли за това, че Ясин трябва да извика Азис, когато е почти готов. Тогава изведнъж се сети.

— Азис иска да е при вратата на бункера, когато Ясин приключи, нали?

— Предполагаме — отвърна Кембъл.

— Не само, че иска, а и трябва да бъде там. Той знае, че при президента има агенти от Тайните служби, нали?

— Вероятно.

— Ако иска президента, ще трябва да доведе със себе си по-голямата част от терористите, за да може да обезвреди агентите.

— Накъде биеш? — попита генерал Флъд.

— Ще трябва да раздели силите си на две части. Научихме, че Азис е превзел сградата с единайсет терористи. Вече са десет. Един от тези десет е на покрива. Други двама са в мазето. Най-удобният момент за атака ще бъде, когато Азис раздели силите си. Когато изключат бормашините, ще разполагаме минимум с десет минути да нападнем. През това време броят на терористите, които ще пазят заложниците, ще е не повече от шест… дори по-малко, ако Азис реши да вземе със себе си в мазето по-голямата част.

— Идеята ми харесва — каза Флъд. — Остани на мястото си, докато ние я обсъдим с президента. — Генералът остави слушалката си и се обърна към Стансфийлд: — Какво ще кажеш?