Власт

8.

Белият дом

Анна Райли огледа новия си кабинет в Белия дом. Приземната стая не беше по-голяма от кухнята на малкия й апартамент с изглед към Линкълн Парк. До три от стените бяха допрени бюра, едва се намираше място за столовете.

Привлекателен мъж на около четирийсетгодишна възраст, който Райли разпозна от телевизионния екран, се изправи, за да я поздрави.

— Вие сигурно сте Анна Райли. — Мъжът протегна ръка за поздрав. — Аз съм Стоун Алигзандър, кореспондент на Ей Би Си за Белия дом. Чакахме ви.

Райли пое ръката му. Огледа се отчаяно. Алигзандър прочете изражението на лицето й.

— Не е това, което очаквахте, нали?

— Е, не съм очаквала, че ще вляза в Тадж Махал, но това вече е прекалено!

— Не се притеснявайте. Радвайте се на привилегиите. — Алигзандър се засмя.

— И какви са тези привилегии, ако не е тайна? — попита Райли.

— Да работите с мен — засмя се отново той и показа снежнобелите си зъби.

— Нима?

— Определено. — Алигзандър постави ръката си на рамото й и я поведе по коридора. — Тъкмо отивах да си сипя кафе. Елате, ще ви разведа наоколо и ще ви представя на всички. Откога сте в града?

— Пристигнах вчера.

— Значи не сте го разгледали?

— Дори не съм си разопаковала багажа!

Алигзандър постави ръката си на кръста й. Тя не възрази. Влязоха в кафенето, където двайсетина души седяха около масите, пиеха кафе, закусваха или преглеждаха сутрешните вестници.

— Омъжена ли сте? — попита Алигзандър.

Райли се подвоуми дали да отговори, но реши, че няма смисъл да лъже.

— Не.

Алигзандър се усмихна ентусиазирано.

— Може довечера да излезем някъде. Знам един чудесен нов ресторант.

— Благодаря, но трябва да си разопаковам багажа.

— Всеки трябва да яде, независимо каква работа има.

Райли разбра, че му трябва малко по-твърдо отношение.

— Благодаря, но имам едно правило за срещи с репортери.

— И какво е то, ако не е тайна? — Усмивката не слизаше от лицето му.

— Не излизам с репортери!

— И защо?

— Защото не им вярвам!

— Да имаш други подобни правила?

— Не се срещам с мъже, по-красиви от мен.

— Това е Кабинетът на Рузвелт. Наричат го така заради двата портрета, които висят на стените. — Пайпър се беше вживял в ролята на екскурзовод. Азис едва се контролираше. Все още си даваше вид, че слуша. — Ще забележите, че над камината е закачен портрет на Франклин Делано Рузвелт, а от дясната му страна — на Теди Рузвелт. В Белия дом съществува традиция, когато в Овалния кабинет влезе президент републиканец, портретът на Теди Рузвелт да стои над камината, а когато президентът е демократ, същия портрет го преместват от дясната страна.

Докато се преструваше на заинтригуван, Азис се оглеждаше внимателно. Вече беше преброил специалните агенти, покрай които бе минал, и бе запомнил местата им.

Пайпър прокара ръка по повърхността на дългата маса за конференции в Кабинета на Рузвелт.

— Много от нашите гости си мислят, че това е Овалният кабинет, но той е надолу по коридора, след залата за конференции. Ще ви я покажа след срещата с президента. — Пайпър се приближи до камината. — Щях да забравя! — Посочи бронзова статуетка: — Това е нещо, с което много се гордеем. Беше на предишната първа дама, също от Демократическата партия… — Пайпър сияеше. — Тя ни подари бюст на Елинор Рузвелт, който чудесно се вписа в обстановката тук. Сметнала, че в този кабинет има твърде много портрети на мъже.

— В моята страна подобно нещо е немислимо — каза Азис с безизразен глас и тръгна към вратата вдясно. От плановете на Белия дом, с които се беше запознал предварително, знаеше, че вратата в края на коридора беше една от четирите, които водеха към Овалния кабинет. Сега беше отворена и от мястото, на което стоеше, той можеше да види дебелия килим и мебелите пред камината. Беше толкова близо до целта! Обзе го напрежение.

Пред вратата стоеше огромен агент от Тайните служби. Кестенявата му коса беше късо подстригана и оголваше дебелия му врат, наполовина скрит от яката на ризата му, стегната с вратовръзка. Азис огледа внимателно агента. Преди да се обърне отново към Пайпър, знаеше, че агентът е левичар. Малката издутина под дясната мишница беше от кобура на стандартното оръжие за охраната в Белия дом — пистолет „ЗИК-Зауер“.

— Готов ли сте да се срещнете с президента? — приближи се до него Пайпър.

Азис кимна. В съзнанието му проблесна мисълта, че всичко това може да е капан, че те може да са разбрали кой е той всъщност. Но нямаше връщане назад.

Ръс Пайпър чукаше на вратата.

Пръв в кабинета влезе председателят на Демократическата партия. Азис го последва.

Президентът Хейс покри слушалката с ръка.

— Седнете, след секунда ще свърша.

Азис остана прав. Няколко пъти преглътна, за да навлажни изсъхналото си гърло. Не сваляше очи от президента. Пайпър посочи един от диваните край камината.

— Да седнем там — прошепна той. — Ще ни обърне внимание след минутка.

Азис го последва. Мислите му препускаха бясно. Вратата, през която бяха влезли, все още беше отворена, пред нея стоеше агент, пред другите — също. Около бюрото на президента имаше и алармени бутони. Не можеше да нападне с нож — Хейс беше извън обсега му. „Мисли бързо!“ Обля го студена пот.

Пайпър седна на дивана и потупа мястото до себе си. Азис кимна. Сега трябваше или да седне, или да действа. Хвърли поглед към президента — Хейс се бе обърнал към прозореца, с гръб към тях. Азис реши да действа.

Докосна ножа в колана си. Погледна часовника си — чрез малко копченце щеше да изпрати сигнал към екипа си. Щеше да влезе в историята! Пайпър му казваше нещо, но Азис не чуваше.

Сърцето му биеше лудо, слепоочията му пулсираха. Пот се стичаше по лицето му, ръцете му бяха изтръпнали. Избърса длани в панталоните си. Постави показалеца си върху бутона. В същия момент в кабинета влезе млада жена, облечена в жълта блуза, и тръгна към бюрото на президента. Носеше купчина папки.

Азис си пое дъх.

— Седнете, принц Калиб — чу като насън. Избърса потта от лицето си и се отпусна до Пайпър.

— Добре ли сте? Изглеждате малко напрегнат.

— Тук е доста горещо, но не може да се сравни с моята страна — усмихна се насила Азис.

— Добра гледна точка!

Трябваше да се владее. Припомни си колко път е изминал, за да стигне дотук, и колко близо се намираше до целта. Трябваше само да изчака президентът да се доближи до него. Трябваше да бъде търпелив. Беше чакал този миг толкова дълго! Нямаше да се провали.

Агент Уорч влезе в преддверието към Овалния кабинет, където седеше секретарката на президента.

— Сали, трябва да видя Хейс.

Сали Бърк довърши изречението, което пишеше, вдигна поглед от листа и се усмихна:

— Добро утро, Джак. — Джак Уорч очевидно бързаше. Въпреки това и той трябваше да си вземе номерче, както правеха всички, които искаха среща с президента. — При него има хора. Ще се забавят двайсет минути, най-много половин час.

Уорч поклати глава.

— Не разполагам с толкова време. Трябва да се видя с него веднага.

— Не знам какво искаш да направя, Джак. В момента приема чуждестранен емисар. Не можем да нахълтаме…

— Кого приема? Такава среща нямаше в програмата му!

Бърк се изправи, учудена от тона му.

— Промяна на програмата в последния момент.

— И с кого е срещата?

— С Ръс Пайпър и… — Бърк погледна един лист на бюрото си — принц Калиб.

Уорч сбърчи вежди.

— Не си спомням да съм виждал името на принц Калиб в списъка с проверените посетители в Белия дом. — Тайните служби проверяваха миналото на посетителите за криминални прояви или за психически отклонения, които можеха да се превърнат в заплаха за президента.

— Не знам какво да кажа. Отговорникът по програмата го е добавил в последния момент.

— По дяволите! — извика Уорч. — Колко пъти трябва да ви повтарям, че никой не може да влиза при него, докато не сме го проверили! — Трескаво премисли възможностите. Ако нахълташе по време на среща с чуждестранен емисар и всичко се окажеше фалшива тревога, Хейс щеше да му разкатае фамилията! — Откъде идва принц Калиб?

— От Оман, мисля… — Бърк прегледа програмата. — Да, от Оман.

— Идвал ли е и друг път в Белия дом?

— Не или поне аз не знам.

Уорч закрачи нервно пред бюрото на Бърк.

„Нападение“, беше казала Айрини. Тръгна към вратата, където на пост стоеше агент Елън Мортън, и вдигна ръкав към устата си.

Това щеше да е най-доброто — или най-лошото — решение в кариерата му.

— Говори Уорч. До всички от президентската охрана. Затегнете охраната около Овалния кабинет.

— Благодаря ти, че се обади, Хари. Благодаря ти за помощта. — Президентът затвори телефона и се изправи. Взе сакото си от облегалката на креслото и го облече. Закопча горното копче, обърна се и се усмихна: — Принц Калиб, за мен е чест да ви срещна.

Рафик Азис се изправи. Скръсти ръце и заопипва часовника си, като не сваляше поглед от президента. Беше премислял този момент хиляди пъти. Точно така си беше представял, че ще се развият нещата. Всички американци се здрависваха. Това щеше да е най-добрата възможност! Усмивка изкриви лицето му, показалецът му намери бутончето и го натисна два пъти.

Министерство на финансите

Абу Хасан усети вибрациите на пейджъра си и хвърли пътния лист. Сграбчи малък вързоп и скочи от кабината на камиона. Откъм каросерията се чу ръмженето на мотоциклетите. Хасан се затича към металната врата и остави вързопа на земята. С бързи и отмерени движения измъкна пластичния експлозив и го закрепи за вратата. Стиснал жълтата жица на детонатора в ръка, се затича покрай стената. Щом се отдалечи на десетина метра, натисна копчето. Последва мощен взрив.

Каросерията се отвори, отвътре изскочиха двама мъже и светкавично монтираха металната подвижна рампа към камиона. Бенгази изкара мотокара и се насочи към взривената врата. Двамата мъже с РПГ-та в ръце се затичаха и скочиха на стъпалата от двете страни на мотокара.

Хасан разчисти останките от „Вратата на Мерилин Монро“ и се отдръпна, за да направи място на мотокара. Бенгази и двамата мъже с него надянаха противогази. Мотокарът се понесе в тесния циментов тунел. От каросерията на камиона един по един заизскачаха мотоциклетите.

Хотел „Вашингтон“

На последния етаж в един склад на помощния персонал Салим Русан търпеливо чакаше. Пред себе си върху бяла кърпа беше поставил руски снайпер СВД 7.62 с оптически мерник модел PSO 1×4. Русан беше сложил пълнител с десет патрона. Това бяха всичките амуниции, които Азис му беше разрешил да вземе със себе си. По план трябваше да остане на мястото си не повече от две минути. После го чакаха други задачи.

Изключи пейджъра и тръгна към покрива. Броеше бавно наум, за да успокои дишането си. Този трик беше научил от руския си инструктор преди години в Бейрут. Със снайпера в ръка той запълзя към ръба. Когато стигна на предварително избраното място, опря оръжието в металната конструкция. Насочи оптическия мерник към Овалния кабинет. Не забеляза нищо особено. Без да губи време, се зае с втората си по значимост цел. Четирима агенти от Тайните служби стояха на покрива на Белия дом. Русан спря кръстчето на оптическия мерник върху главата на мъжа най-вляво и натисна спусъка.

Белият дом

Двамата агенти пред вратата на Овалния кабинет чуха: „Затегнете охраната“, и извадиха оръжията си. По-ниският измъкна връзка ключове от джоба си и отвори малка вратичка. Секунда по-късно иззад ъгъла се появи трети агент, стиснал пистолета си с две ръце. Онзи, който беше отворил вратичката, извади от нишата зад нея три полуавтоматични пистолета УЗИ и ги раздаде на колегите си. На долния етаж агентът, който дежуреше в командния пункт, стана от мястото си и прекоси стаята. Заключи вратата, върна се обратно и седна пред компютърния пулт. Двамата му колеги отвориха метален шкаф в ъгъла и извадиха оръжията. С картечни пистолети MP 5 в ръце мъжете се втурнаха към вратата, която водеше през таен проход към Овалния кабинет.

Джак Уорч влезе в кабинета на президента. Сакото му беше разкопчано. Дясната му ръка стискаше пистолета в кобура. Очите му се заковаха в мъжа до камината.

— Извинете, че ви прекъсвам, господин президент, но трябва да говоря с вас.

Хейс застина. Нахлуването на шефа на охраната го озадачи и изплаши.

Докато се приближаваше към мургавия посетител, Уорч все още не можеше да разбере намеренията му. После забеляза блясъка в очите му. Пръстите, стиснали пистолета, побеляха. Президентът говореше нещо, но Уорч не го чуваше.

В контролната зала младият дежурен наблюдаваше мониторите пред себе си. Изведнъж вниманието му беше приковано от мигаща светлинка. На екрана блесна червен надпис.

— ГОВОРИ КОНТРОЛНАТА ЗАЛА! ИМАМЕ НЕОТОРИЗИРАНО ПРОНИКВАНЕ В ТУНЕЛА ОТКЪМ ФИНАНСОВОТО МИНИСТЕРСТВО! ПОВТАРЯМ, ИМАМЕ ПРОНИКВАНЕ ПРЕЗ ТУНЕЛА!

В Овалния кабинет Уорч насочи пистолета си към чуждестранния гост и викна в скрития микрофон:

— Говори Уорч. Затегнете охраната на президента! Веднага!

Три от четирите врати се отвориха едновременно и в кабинета нахлуха агенти с готови за стрелба пистолети. Докато обграждаха Хейс, дойде следващото обезпокояващо съобщение.

— ИМА ЗАСТРЕЛЯН АГЕНТ! ЕКИП „ХЕРКУЛЕС“ Е ПОД ОБСТРЕЛ!

— Евакуирайте се! Евакуирайте президента! — кресна Уорч.

Агент Елън Мортън сграбчи президента за лакътя и го помъкна наляво. Още двама агенти се присъединиха към групата. Насочиха се към личния кабинет на Хейс. Джак Уорч и Рафик Азис останаха един срещу друг.

Тунелът

Тежкият мотокар набираше скорост по гладката циментова повърхност. Двамата мъже, които стояха на стъпалата от двете му страни, се прицелиха с гранатометите си във вратата в дъното и натиснаха спусъците.

Експлозията беше оглушителна, на всички страни се разлетяха отломки. Избухнаха пламъци. Тесният тунел се изпълни с дим. Бенгази затвори очи и натисна газта докрай. Мотокарът прелетя през пламъците и отломките, заби се в металната врата и я изкърти от пантите й. След секунди се намираха в мазето на Белия дом.

Ушите на Бенгази звъняха. Не можеше да види какво става пред него от праха и дима. Без да се двоуми, заби вилицата на мотокара в първата двойна врата, която се изпречи на пътя му. Двете крила отскочиха настрани. Стрелците вдигнаха автомати. Куршумите покосиха тримата агенти от Тайните служби. Мотокарът с рев прегази окървавените тела.

Белият дом

Уорч отстъпваше, без да сваля пистолета си. Трябваше да вземе решение: или да изведе Хейс от сградата в бронираната му лимузина, или да го скрие в новия бункер долу. Когато доближи вратата, цялата сграда се разтресе от експлозия. Азис скочи напред, сграбчи председателя Пайпър и допря ножа си до гърлото му.

— Спрете евакуацията или ще го убия! — изкрещя.

Уорч изскърца със зъби. Не му пукаше за политика, довел тази змия в Овалния кабинет. Направи още една крачка и тресна вратата на кабинета зад себе си.

Агент Мортън натисна скрит бутон на стената. Чу се изсъскването на хидравликата, едната стена се измести. Мортън тръгна първа по тясното стълбище. Следваха я двама агенти, между които вървеше президентът. Валъри Джоунс подтичваше след тях, а четвърти агент я побутваше напред.

— В БУНКЕРА! ЗАВЕДЕТЕ ГО В БУНКЕРА! — кресна Уорч. Сетне се обърна и запечата тайния вход след себе си. Докато слизаше надолу, вдигна микрофона към устата си: — Контролна зала, говори Уорч. Местим президента в бункера! Повтарям, местим президента в бункера!

Когато стигнаха до първата площадка, двамата агенти от контролната зала вече ги чакаха. Бяха отворили тежката метална врата към подземния коридор, водещ към личните помещения. Единият хукна надолу по стълбите, вторият остана да пази при вратата.

Единайсетимата се движеха бързо. Агентите почти носеха президента. В края на коридора завиха надясно. Агентът, който ги водеше, спря пред метална врата и набра кода на клавиатурата отстрани. Чу се изщракването на ключалката, той натисна вратата с рамо и влезе в помещението. Щом и последният агент се оказа вътре, вратата беше затворена и заключена.

Уорч сграбчи президента за лакътя. Хейс се извърна.

— Какво, по дяволите, става? — извика нервно.

Уорч реши, че е по-добре сега да не обяснява нищо, и продължи напред. В дъното на помещението спряха пред масивна метална врата, скрита в тъмна ниша. Агентът отпред набра деветцифрения код. Чу се изсъскването, с което гумените уплътнения се отлепиха от касата. Дебелата един метър врата се отвори. Зад нея се намираше току-що построеният бункер на президента.

Стаята за отдих

Анна Райли беше застанала в средата на стаята и слушаше обясненията на Стоун Алигзандър. Двама мъже в тъмни костюми, които седяха на съседната маса, я зяпаха. Приличаха й на ченгета. Разпознаваше ги мигновено — половината от приятелите на баща й и малкия й брат бяха ченгета. Изведнъж мъжете вдигнаха ръце към ушите си, скочиха и изтичаха навън, като вадеха оръжията си.

Стоун Алигзандър продължаваше да бърбори. Райли се огледа. По израженията на хората наоколо разбра, че това, което беше видяла, съвсем не е нормално.

Тя остави чашата с кафето си.

— Мисля, че става нещо — каза.

— Не се притеснявай — усмихна се той. — Така се чувстват повечето жени с мен. — Не се шегуваше.

Райли поклати глава.

— Говоря за двамата мъже, които току-що изтичаха навън с извадени пистолети…

Звук от експлозия я прекъсна. Стоун Алигзандър разсипа кафето по ризата си. Всички замръзнаха по местата си. След миг тишината беше разкъсана от автоматична стрелба.

Личните помещения

Муамар Бенгази натисна спирачката и мотокарът се закова на място в мазето под личните помещения на президента. Ясно чуваше двигателите на мотоциклетите не много далеч зад себе си. Скочи на земята и се затича към вратата вляво. Хукна по стълбите нагоре, като държеше автомата си насочен напред. Двамата стрелци го следваха неотлъчно. Когато стигнаха до първата площадка, вратата над тях се отвори и на прага застанаха двама униформени агенти с пистолети в ръце. Бенгази натисна спусъка. Мъжете се свлякоха на пода окървавени. Терористът хвърли димна граната, чуха се викове.

Бенгази и хората му изскочиха през вратата в гъстия сив дим и хукнаха към южното крило, като сипеха огън от автоматичните си оръжия. Бенгази сграбчи още една от гранатите, закачени на бронираната му жилетка, и дръпна предпазителя. Петнайсетина метра по-надолу по коридора се намираше стаята, през която всяка сутрин президентът минаваше на път към Овалния кабинет. Бенгази запрати граната натам и се скри в една ниша вдясно. Хората му се прикриха в една от стаите вляво. Гранатата издрънча по мраморния под, последва оглушителна експлозия. Бенгази се изправи и отново хукна напред. Всяка секунда беше ценна. Влетя в стаята в дъното на коридора. На пода лежеше облян в кръв агент. Тялото му беше посипано с изпочупени стъкла. През строшения прозорец Бенгази видя няколко командоси на Южната морава.

Беше Отрядът за бързо реагиране на Тайните служби. Бенгази вдигна автомата си и се прицели в първия, но преди да натисне спусъка, половината глава на мъжа беше отнесена от снайперистки куршум. Другите трима командоси залегнаха светкавично.

Салим Русан си вършеше добре работата! От покрива на хотел „Вашингтон“ Русан трябваше да прикрива Бенгази и хората му по пътя им към Западното крило.

— РПГ! — извика през рамо Бенгази.

Един от хората му притича до него и вдигна на рамото си гранатомет. Прицели се в двойната врата между колоните на главния вход. Изщракването на спусъка беше последвано от експлозия. Бенгази изскочи през прозореца и се затича с все сили към Западното крило.

Овалният кабинет

Подът се разтресе, от мазилката на тавана се отчупиха няколко парчета. Рафик Азис се беше облегнал с гръб на камината. Държеше Пайпър пред себе си като щит. Беше бесен, че е изпуснал президента. Откосите автоматична стрелба навън показваха, че хората му наближават.

След секунди Бенгази нахълта в Овалния кабинет. Не беше нужно да се задават въпроси. Положението беше очевидно. Свали противогаза и измъкна пистолет, който подаде на Азис.

Азис избута Пайпър встрани. Председателят на Демократическата партия се блъсна в един стол и падна на пода.

— Какво правите? — извика истерично. — Какво става!

Азис насочи пистолета си към него и натисна спусъка. Куршумът прониза челото на председателя, дебелият килим се обагри с кръв.

— Цяла сутрин чаках! — изръмжа Азис. После протегна ръка: — Дай ми радиостанцията си. — Бенгази се обърна с гръб, а Азис изтегли радиостанцията от калъфа на бронираната му жилетка. После я доближи до устата си и се запъти към вратата: — Прекъснете комуникациите. Президентът е в бункера си. Отцепете сградата. Вземете колкото може повече заложници!