Власт

54.

Президентът беше застанал пред Белия дом, облян от утринното слънце. Репортерите подвикваха въпроси, но той не им обръщаше внимание. Щеше да направи изявление по телевизията вечерта и да се опита да обясни трагичните събития от последните четири дни.

До него стоеше специален агент Уорч заедно с няколко агенти. Хейс гледаше към старата сграда и се чудеше как е възможно още да не се е срутила. За щастие пожарът не беше опустошил всичко. По-важното беше, че заложниците бяха спасени.

Джак Уорч потупа президента по рамото. Хейс погледна часовника си и кимна.

— Обзалагам се, че жена ти и децата ти са се зарадвали да те видят тази сутрин — каза президентът на Уорч.

Уорч се усмихна.

— Да, имаше много прегръдки и целувки.

Хейс също се засмя и потупа специалния агент по рамото. Вървяха към Пенсилвания Авеню, където бяха паркирани няколко лимузини. Насочиха се към къщата „Блеър“. Един пехотинец им отвори вратата и отдаде чест. Вътре вече седяха няколко репортери, кореспонденти за Белия дом.

— Щом Хари Труман е живял тук, защо да не мога и аз? — каза Хейс и се огледа.

— Всички са тук — посрещна го Валъри Джоунс.

Хейс оправи ръкавите на ризата си и влезе в стаята заедно с Уорч и Джоунс. Беше изтеглил срещата по-рано. Беше поканил Кенеди, Стансфийлд, генерал Кембъл и генерал Флъд, които седяха от едната страна на масата. От другата страна се бяха разположили вицепрезидентът Бакстър и Далас Кинг. Въпреки че на един от диваните имаше достатъчно място, Милт Адамс и Анна Райли бяха предпочели да останат прави.

— С интерес чакам момента да поговоря с вас — обърна се към тях Хейс, — но трябва да свърша някои неща преди това. — После се огледа. — Един човек липсва.

— Скоро ще дойде, господин президент.

— Добре. Да се захващаме за работа. — Хейс погледна Далас Кинг. — Сега ще оправим нещата. Далас, чух, че през последната седмица си се правил на човек, какъвто не си. Имаш ли да кажеш нещо в своя защита?

Преди Далас Кинг да отговори, вратата се отвори и вътре влезе Мич Рап.

— Извинете за закъснението, господин президент — каза той.

— Не се притеснявайте, господин Круз. Тъкмо започвахме.

Рап се огледа и се запъти към Райли и Адамс.

По челото на Кинг избиха капки пот.

Президентът направи знак на Валъри Джоунс и тя извади сутрешното издание на вестник „Вашингтон Поуст“. Водещото заглавие гласеше: „Президентът Хейс издава заповед за нападение, то се превръща в провал“.

— Вестникът е получил тази информация снощи. Днес рейтингът му се е сгромолясал. Няма да си правя труда да чета статията. Господин Кинг, можете ли да ми обясните как е попаднала тази информация на първа страница?

Кинг вдигна рамене. Мислеше, че Хейс е разбрал за късното му посещение в Белия дом, но си отдъхна.

— Нека да опресня паметта ви. — Хейс протегна ръка и Стансфийлд му подаде някакви разпечатки. — Тук са извадките на телефонните обаждания и според тях някой вчера вечерта се е обаждал на „Поуст“ от кабинета на вицепрезидента. Имам информация, че някой е звънял от твоя мобилен телефон на една от журналистките в „Поуст“, Далас.

Кинг мълчеше.

— Аз звънях — каза накрая.

— Така си и мислех. — Хейс върна разпечатките на Стансфийлд и се обърна към Валъри, която му подаде папка и химикалка. — Позволихме си да напишем молбата ти за напускане. Би ли я подписал?

Кинг разписа двата екземпляра.

— Сега можеш да си ходиш — додаде Хейс.

Забил поглед в земята, Далас Кинг напусна помещението.

— Шърман, обичаш ли да пътуваш? — обърна се президентът към Бакстър.

Бакстър не отговори.

— Защото — продължи Хейс — през следващите три години ще се постарая да те изпратя на посещение във всяка страна от Третия свят. — Хейс закрачи из кабинета. — Ти върна външната ни политика и националната ни сигурност десетилетие назад. Бих те уволнил, но не мога да го направя. Така че, Шърман, ще трябва да съм с теб през остатъка от мандата си, но веднага заявявам: без теб на следващите избори! И не се опитвай да ми играеш игрички, защото ще наредя на директор Стансфийлд да започне да подава на медиите информация от досието ти. Сега се разкарай. И си дръж устата затворена.

Когато Бакстър затвори вратата зад себе си, Стансфийлд изрече спокойно:

— Вицепрезидентът няма досие в ЦРУ, сър.

— Знам — намигна Хейс.

После си наля чаша вода, отпи една глътка и заговори:

— Не знам как да ви благодаря за работата, която свършихте. Бяхте невероятни. Ще започна от вас, господин Адамс. — Хей стисна ръката на Милт. — Задължен съм ви за това, което направихте, особено като вземем под внимание факта, че не сте били задължен.

— Изпълнявах дълга си, господин президент — отвърна Адамс притеснен.

— Трябват ни повече хора като теб, Милт. Ако има нещо, което мога да направя за теб…

— Има нещо, за което се сещам, сър.

— Какво е то?

— Тъй като не ми харесва особено да съм пенсионер, а и сега на сградата на Белия дом й предстои реконструкция, се чудех дали няма да се съгласите да дойда като съветник при строежа…

— Разбира се. Това е чудесна идея, Милт. Ще го уредя. Нещо друго?

— Не, сър.

— Добре. Валъри ще се заеме веднага.

Адамс отново стисна ръката на президента, обърна се към Райли и я целуна по страната.

— Грижи се за този тук — посочи Рап и се ухили: — Е, господине от Тайните служби, надявам се повече да не ви срещам. — И стисна горещо десницата му.

— Човек никога не знае — отвърна Рап. — Може да намина да те видя някой път.

— Добре, но няма да ме молиш да идвам с теб на откачени мисии.

Двамата мъже се прегърнаха.

Президентът се обърна към Райли:

— Госпожице, първият ви ден в Белия дом беше доста странен.

— Да, сър.

— Ще останете ли при нас?

— Да остана?

— Да, в Белия дом.

— Разбира се.

— Добре — отвърна Хейс. — Повиках ви тук днес по две причини. Първата е да ви благодаря. Казаха ми, че сте помогнали на господин Круз да си свърши добре работата.

— Помогнах му съвсем малко. — Райли се изчерви.

— Оценявам помощта ви. А можете ли да познаете каква е втората причина?

— Това, че искам да разкажа за кризата — отвърна Анна.

— Да. Колко репортери са станали свидетели на разговор между президент и негов заместник, на какъвто вие присъствахте?

— Вероятно николко.

— Точно така. — Хейс кимна към хората край масата. — Тези четиримата мислят, че е редно да ви принудя да подпишете документ, който ви забранява да огласявате нещата, които сте видели и чули. Аз обаче ги уверих, че има и по-добър начин да излезем от това положение. — Президентът замълча. След малко продължи: — Другият вариант е да се съгласите да премълчите някои неща за сметка на други.

Райли не можеше да повярва, че се пазари за това, и то с президента.

— Кои точно неща искате да цензурирате? — попита тя.

— Не искаме да се споменава, че ЦРУ са взели участие — заговори Кенеди.

— Мога ли да кажа, че сте участвали в планирането на спасителната операция?

— Само ако всичко остане напълно неясно или е едва намекнато.

— Имам предложение — намеси се Хейс. — Госпожице Райли, искате ли първа да разкажете за събитията? — И я погледна в очите. — По обяд директор Роуч ще даде пресконференция. Аз мога да споделя с вас някои подробности, които вие да занесете в Ен Би Си преди пресконференцията.

— Споразумяхме се — каза Райли.

— Добре. Значи става въпрос за следното. Вчера вечерта някакъв човек от ФБР е изнесъл ранена жена от тунела, който излиза под Министерството на финансите. Според по-късна информация ФБР не са успели да намерят един от терористите в развалините на сградата. Предполагаме, че той е избягал през тунела с ранената жена. — Президентът й намигна. — Освен това по време на експлозиите в сградата не е имало агенти от ФБР.

— Значи ми казвате, че Азис е успял да избяга? — възкликна невярващо Райли.

— Така изглежда.

Райли погледна Рап. Той й кимна.

— Заслужихте си правото, госпожице Райли — добави президентът.

— Благодаря, сър — промълви тя.

— Не, аз ви благодаря… — Той стисна ръката й. — А, щях да забравя. Директорът на Тайните служби Трейси очаква да му се обадите. Ще ви даде много интересна информация за Далас Кинг. Сега ще ви помоля да ни оставите, защото трябва да обсъдим един въпрос, свързан с Рафик Азис.

Райли излезе. Рап изпита странното чувство, че трябва да изтича и да я спре. Намръщен, той се обърна към останалите.

— Не ме интересува кого трябва да подкупим или да заплашим, но искам главата на Азис — заговори президентът. — Искам да го хванете и искам да разгледаме различните възможности за решаване на проблемите с Ирак. — Хейс се обърна към Рап: — Не знам как да ти благодаря. Чувствам се неловко, че никой няма да разбере какво си направил за страната си.

— Само ме оставете да намеря Азис и да го застрелям — отвърна Рап.

— Разбира се, че ти ще го направиш. Което ми припомня нещо друго. Искам абсолютно всички сили на разузнаването да бъдат мобилизирани. Няма да играем по правилата на един терорист! Ако го засечем, искам да си в добра форма, Мич.

— Да, сър. — Рап стисна ръката на президента и излезе. Навън закри слънцето с длан и огледа тълпата. Не откри това, което искаше.

— Търсите ли нещо, господин Круз?

Рап погледна надолу. Анна Райли се беше облегнала на лимузината на президента.

— Имам малко свободно време — каза тя с усмивка. — Ще ме изпратиш ли до ъгъла, откъдето ще взема такси?

— Разбира се.

Тръгнаха бавно един до друг.

— Ще ми кажеш ли някога истинското си име? — попита тя.

— Може би някой ден, когато започна да ти вярвам.

— А ще ми разкажеш ли историята на живота си? — попита след малко Анна.

— Когато поискаш.

— Все си мисля, че известно време ще си доста зает, нали?

— Кой знае. — Бяха стигнали до ъгъла. Спряха. — Мисля да си взема малко почивка.

— Наистина ли?

— Да. Защо си толкова изненадана?

— Защото не ми приличаш на човек, който си взима отпуск.

— Ще се изненадаш — вдигна рамене Рап.

— Ще се изненадам за много неща, ако те опозная по-добре — промълви тя.

— Съмнявам се. Обикновено съм доста отегчителен.

— Трябва да се разберем кога ще се видим на вечеря — каза Анна.

— Ще можеш ли да ме вместиш в програмата си?

— Какво ще кажеш за тази седмица?

— Аз си мислех за нещо по-скоро — отвърна той. После се наведе и я целуна. — Какво ще кажеш за тази вечер?