Власт

51.

На четири пресечки от Белия дом в часовниковата кула на Старата поща Чарли Уикър се намести зад пушката. На съседната платформа същото направи и неговият партньор, снайперистът Мик Бърг.

Бяха поставили противозвуковия похлупак върху платформите. Той щеше да поеме деветдесет и пет процента от шума. Уикър беше сигурен, че ще успеят. Според него вероятността да не улучат от това разстояние беше нула.

Единственото, което го притесняваше, беше времето. Вятърът се усилваше. Тъмното небе сякаш слизаше все по-ниско. А вятърът и дъждът правят странни неща с куршума.

Уикър слушаше последната информация за скока на другарите си по радиостанцията. Времето на изстрела наближаваше.

На триста метра височина Мик Ривърс отвори парашута си. Погледна нагоре, за да провери дали се е разгънал правилно. Нямаше проблеми. Не си направи труда да гледа дали останалите са над него и дали са отворили парашутите си. Беше сигурен, че са успели.

Харис беше скочил последен.

— Новобранец — викна в микрофона. — Чуваш ли ме?

— Ясно и силно — отвърна Уикър.

— Приближаваме.

— Само ми дай сигнал.

Харис се спускаше плавно надолу и гледаше хората си под себе си. Изведнъж усети силен полъх на вятъра и една дъждовна капка падна на лицето му. Дъждът приближаваше. Бе на около два километра от тях. Харис не изпускаше от поглед Мик Ривърс, който вече беше съвсем близо до покрива.

Харис изчака до последния момент.

— Сега, Новобранец — извика. — Стреляй сега.

Уикър спря да диша и се съсредоточи. Намести кръстчето на оптическия мерник върху главата на терориста и натисна спусъка. Веднага зареди втори патрон и отново се прицели. Тогава чу шума от изстрела на Бърг. Погледна през оптическия мерник към кабинката на покрива, но там вече нямаше по какво да се стреля.

Ривърс беше изнервен. Беше усетил, че вятърът се усилва, и се остави да пада като камък последните десет метра. Малко преди да се допре до земята, той дръпна шнуровете и се издигна. Така се приземи по-меко. След това бързо прибра парашута, откачи го от себе си и извади автомата си.

— Уиски Едно е на покрива — каза в микрофона си.

Сетне се затича към кабинката.

— Часовият е отстранен — докладва след малко.

Кларк и Ростийн се приземиха един след друг. Ривърс потърси с поглед командира си. Харис се бореше с усилващия се вятър.

Спускаше се с прекалено голяма скорост към мястото за приземяване. Опитваше се да компенсира отклонението. Оставаха му не повече от четири метра. В момента, в който стъпи на покрива, силен вятър подхвана парашута му и го задърпа към ръба на сградата.

Рап беше коленичил пред вратата на контролната зала в Белия дом. Райли беше приклекнала до него. Стояха, без да помръдват, вече няколко минути. Тогава Рап забеляза уплахата в погледа й.

Той отмести микрофона си и се наведе към нея:

— Не се бой. Всичко ще бъде наред.

— Не искам да умреш — прошепна Райли. После го прегърна и бързо го целуна.

Сърцето на Рап подскочи.

— Не се страхувай за мен. Бил съм и в по-лоши ситуации. — Искаше му се да я целуне, но се дръпна. — Освен това ми дължиш вечеря.

Това я накара да се усмихне.

— Добре — отвърна тя. — Просто не прави глупости, за да имам възможност да ти се отблагодаря.

Преди да отговори, Рап чу командир Харис и хората му да си приказват. Вдигна микрофона пред устата си и посочи шперца.

Райли го хвана с треперещи ръце. Рап опря приклада на автомата о рамото си. Не отделяше поглед от монитора. Чу, че снайперистите са стреляли и че първият от екипа тюлени е на покрива. Минаха няколко секунди, но нищо не се случваше. После дойде новината, че и вторият командос се е приземил. Учудващо, засега всичко вървеше по план.

Вятърът го влачеше към ръба на покрива. Не можеше да стори нищо.

— Уиски Четири е в беда — викна Ривърс, докато тичаше към командира си. Настигна го миг преди вятърът да го отнесе, сграбчи го за крака и го спря. Това даде на Харис няколко секунди да откачи парашута от себе си. Той се строполи тежко на покрива.

Рап си мислеше, че ще успеят да проникнат в сградата без проблем. После чу, че Уиски Четири е в опасност. Не изпускаше от поглед малкия монитор пред себе си. Терористът в стаята седеше с гръб към вратата. Рап виждаше автомата в скута му.

След няколко секунди дойде новината, че Уиски Четири е на покрива. Рап се успокои. Терористът се приведе напред. Беше забелязал нещо, но Рап не можеше да види какво. После мъжът посегна към радиостанцията, оставена на масата.

— Давай! — прошепна Рап.

Райли завъртя шперца, натисна бравата и отвори вратата. Рап влетя вътре и застреля терориста в мига, в който вдигаше радиостанцията към устата си. Мъжът се стовари върху контролното табло.

Рап се приближи към убития.

— Имам нужда от помощ — каза той в микрофона. — Веднага доведете тук екип „Уиски“. — Сетне вдигна радиостанцията и я приближи към ухото си. Гласът, който чу от другата страна, го накара да настръхне. Говореше Рафик Азис. — Контролна зала, ще се наложи скоро да заглушим комуникациите — каза бързо. — Аз ще ви дам сигнал. — После доближи радиостанцията към устата си и каза на фарси: — Всичко е наред. Нищо не е станало.

— Кой се обажда? — попита Азис след малко.

— Веднага заглушете комуникациите — извика Рап в микрофона. — Веднага!