Власт

2.

Ормузки проток, Персийски залив

Вятърът виеше. Облаците се носеха на север. Луната се показа за миг, после пак се скри. Заваля като из ведро. В подобна нощ не се излиза в открито море.

В основата на една двуметрова вълна се появи малка мачта. Като достигна три метра над повърхността на водата, мачтата заоглежда нощното небе. Боядисаният в тигрови ивици предмет беше антена, която засичаше радарните излъчвания. След секунда към тънката антена се присъедини още една. Втората оглеждаше хоризонта, като описваше пълен кръг. След това и двете мачти изчезнаха толкова бързо, колкото се бяха появили.

Под бурната морска повърхност скъпо оборудвано съоръжение се приближаваше към иранския бряг. Местонахождението на подводницата беше известно само на екипажа й, а току-що тя се беше разделила и със смъртоносния си товар. Когато Подводница 688 пое курс към международни води, на повърхността на водата се показаха две глави, а малко по-късно ги последваха още три. Вълните се издигаха мощно около тях. Главите се събраха в кръг. Един от мъжете се опитваше да обърне голям черен чувал. Когато успя, издърпа висящата от него връв и малката самонадуваща се лодка започна да се пълни с въздух. Минута по-късно двама от мъжете прикачваха малък двигател към задната й част, а трети прикрепяше резервоара. Бурното море подхвърляше лодката като перце.

Когато двигателят беше здраво захванат, последните двама мъже се прехвърлиха през борда. Лъскавите им черни костюми ги правеха невидими сред тъмната вода. Двигателят изръмжа и лодката се понесе по вълните.

Лейтенант Дан Харис не сваляше поглед от компаса на китката си. Джипиесът, поставен на ръката му до компаса, използваше информацията от осемнайсет спътника, които обикаляха земята на двайсет хиляди километра над земната повърхност, и му даваше възможност да определи местонахождението си с точност до четири метра. Подводницата беше оставила Харис и хората му на трийсет метра от мястото, което той беше отбелязал предварително на картата.

Командир Харис, завършил Военноморската академия в Анаполис през 1981-ва, беше странна птица. Можеше да бъде и възпитан човек, и простак; и ядосан, и спокоен; и вглъбен, и безскрупулен. Накратко — такъв, какъвто го изискваше ситуацията. Кариерата му във военноморските сили го бе научила на това. Лейтенант Харис познаваше до болка бюрократичната машина и за разлика от своите връстници, които седяха зад бюра в Литъл Крийк и Коронадо, той ръководеше сам операциите си.

Мощна вълна подхвърли лодката и върху брадясалите лица на мъжете се посипаха ледени пръски солена вода.

Петимата мургави воини, членове на елитната военноморска част „Тюлен — Група 6“, бяха специално подбрани от командир Харис за тази мисия. Бяха най-добрите специалисти по маскировка, владееха оръжията си до съвършенство, до един отговаряха на „променените стандарти за външния вид“ — дълги коси, бради…

И бяха най-малобройният отряд, който Дан Харис водеше в акция. Не трябваше да се допускат никакви грешки.

Бандар Абас, Иран

Огромна вълна се разби о брега. Мич Рап оправи тюрбана си и избърса солените капки от лицето си. Огледа се внимателно, за да се увери, че е сам. Насочи се на север по брега, към кея. След малко спря, наведе се, вдигна една консервена кутия и я пусна в чантата си. Продължаваше да върви прегърбен. Когато стигна до кея, се мушна отдолу и отново се огледа. Спря, където дървената част от конструкцията се опираше в циментовите основи. През следващите десет минути Рап провери всяка ниша под кея. Той беше избрал мястото на срещата и негово задължение беше да го подсигури.

Погледна часовника си. Вятърът свиреше в процепите между дъските. Всичко вървеше по план. Беше посветил почти десет години от живота си на този момент. Нямаше да позволи нещо да се обърка.

Персийски залив

„Индипендънс“ напредваше бавно през бурното море. Самолетоносачът заедно с подкрепящата го група от дванайсет кораба и две подводници се намираше в северната част на залива от двайсет и три дни. Предната нощ им бяха съобщили, че трябва да се насочат към югоизточната част на залива, към Ормузкия проток.

Само преди три часа, използвайки прикритието на нощта, на борда на кораба бяха кацнали два военни хеликоптера. И двата бяха боядисани в светлокафяво с по-тъмни кафяви ивици. Те бяха част от Първи отряд за специални операции. Това бяха военните, които се грижеха за безопасното влизане и изтегляне на американските командоси във и от вражеска територия. По-големият — „MH 53J Пейв Лоу“, струваше около четири милиона долара. Беше един от най-добре оборудваните в техническо отношение хеликоптери в света. Навигационната му система използваше едновременно двайсет отделни системи за позициониране, което позволяваше на изключителните пилоти от Първи отряд за специални операции да летят при лоши метеорологични условия или в непознати райони и да кацат на точно определеното място в точно определеното време. Именно тези подробности определяха провала или успеха на една мисия, с други думи — заставаха между живота и смъртта. Само изключителен пилот беше способен да овладее тази машина и във военновъздушните сили подбираха най-добрите.

Вторият хеликоптер, модел „MD 5300 Пейв Хоук“, беше оборудван с редуцирана версия на навигационната система на „Пейв Лоу“. По-малкият и по-подвижен вертолет щеше да осигурява огневата защита при мисията тази нощ. Екипажите преговаряха за пореден път плановете за предстоящата операция. Нямаше място за грешки. Най-малката неточност можеше да струва човешки живот, а ако се случеше нещо непредвидено на вражеска територия, международният скандал не им мърдаше.

Иранското крайбрежие

Дан Харис вдигна бинокъла за нощно виждане и се опита да огледа мястото на срещата. Въпреки че бяха само на трийсетина метра от брега, не се виждаше почти нищо. Вълните подхвърляха лодката бясно и пред очите му се издигаше водна стена.

Командир Харис прибра уреда в непромокаемата раница и извади слушалката на радиостанцията от яката на костюма си.

— Железния? — надвика той вятъра и грохота на вълните. — Железния, тук Уиски Пет! Чуваш ли ме? Край.

Отговорът дойде след няколко секунди.

— Уиски Пет, тук Железния. Чувам ви ясно. Край.

Харис се обърна с гръб към вятъра.

— На позиция сме, Железен. Какво е положението с мястото на срещата?

— Обезопасено е.

— Разбрано. Ще ни видиш след пет минути. — Харис прибра слушалката на радиостанцията и се обърна към мъжете: — Тръгваме.

Бойците вдигнаха маските на водолазните си костюми. Харис даде знак и петимата скочиха във водата, сетне извадиха ножове и ги забиха в лодката. Сгъстеният въздух излезе със свистене. След десетина секунди тежестта на двигателя задърпа лодката към дъното.

Не виждаха целта си. Заплуваха в група, като не отделяха очи от компасите си. След няколко минути доближиха до кея откъм южната страна. Изчакаха поредната огромна вълна, която ги изхвърли на брега, и предпазливо се насочиха към циментовите колони.

Озовали се в прикритието на мрака под кея, петимата заеха отбранителна позиция. Десетмилиметровите автоматични пистолети „Хеклер и Кох“ със заглушители бяха измъкнати от непромокаемите раници. Двама се изтеглиха към северната част на кея, други двама останаха при южната. Дан Харис се отправи към средата.

Вълните се разбиваха шумно о брега. Харис огледа пространството между циментовите колони. Ревът на прибоя и воят на вятъра му пречеха да чува добре. Едва долови слабото изсвирване, последвано от второ, а после и от трето. На десетина метра от него иззад една от колоните се появи мъж, облечен в бяла роба, и му махна с ръка. Харис го взе на прицел.

Мич Рап се приближи бавно, като държеше ръцете си разперени.

— Дани — надвика рева на вълните той.

Харис се огледа, после се изправи на коляно.

— Радвам се да те видя, Мич — каза.

Рап беше един от малкото хора от разузнаването, на които Харис имаше доверие. Двамата бяха безрезервно предани на каузата, борбата срещу тероризма беше смисълът на живота им. А пък и Харис беше виждал Рап в действие…

— Нямаме време за губене.

Харис даде знак на хората си да го последват. Рап поведе петимата мъже към края на кея, където минаваше черен път. Докато се преобличаха, Мич стоеше на пост. Командосите скриха водолазните си костюми под роби и тюрбани, на краката си нахлузиха сандали.

Рап беше работил с тези хора и преди. Сега поздрави всеки тюлен поотделно. Вдясно стоеше Мик Ривърс — огромен мъж, който тежеше поне сто килограма и имаше телосложение на футболен защитник. До него бяха Тони Кларк и Джордан Ростийн. И двамата бяха средни на ръст. Бяха завършили курса за поставяне и обезвреждане на експлозиви в Академията и работеха заедно открай време. Последен в групата беше Чарли Уикър, известен като Новобранеца. Нямаше и седемдесет килограма, но способностите му бяха забележителни. Уикър можеше да се катери, да се крие и да стреля най-добре от всички в „Тюлен 6“ и „Делта“. Беше най-добрият снайперист сред тях и си беше спечелил уважението на всички. Войниците таяха страхопочитание към снайперистите, защото инстинктът им за самосъхранение им подсказваше, че не е много мъдро да се захващаш с някой, който може да те разстреля от километър.

Докато бяха на борда на „Хонолулу“, Харис и хората му бяха запознати с обстановката и с предстоящата мисия. Благодарение на информацията от Рап и на сателитните снимки на Бандар Абас командосите бяха подготвили и преговорили няколко пъти плана за действие още преди да напуснат подводницата.

— Има ли въпроси? — попита Рап. Всички поклатиха отрицателно глава. Рап кимна: — Добре. Дан, можем да започваме.

Харис отново извади слушалката на радиостанцията си.

— Браво Шест, тук Уиски Пет. Какво е положението? Край.

Няколко секунди се чуваше само статичен шум.

— Уиски Пет, говори Браво Шест. Готови сме да започваме. Край — беше отговорът.

— След колко време ще бъдете на мястото за изтегляне? Край.

— След трийсет и две минути. Повтарям, след трийсет и две минути.

— Ще започнете броенето по моя команда. Край.

— Разбрано.

Шестимата мъже свериха електронните си часовници.

— Три, две, едно, начало — тихо каза Харис в микрофона и натисна един бутон на часовника си. — Браво Шест, ще се видим след трийсет и две минути. Новобранец, ти водиш. Тръгвай.

Снайперистът се изправи, без да пророни и дума. След около две минути Тони и Джордан също напуснаха укритието си, а малко след това ги последваха Рап, Харис и Ривърс.