Власт

34.

Рап прекосяваше дългата зала на втория етаж. Залата беше осветена от ярките утринни лъчи. Рап и Адамс бяха напуснали тайната стая преди час и бяха поставили всички пет камери, като ги бяха проверили дали работят. Не се бяха натъкнали на следи от терористите. Рап се чувстваше по-спокоен, след като имаше осигурено наблюдение.

Как се чувстваха в Ленгли, беше друг въпрос. Рап знаеше как ще реагират още преди двамата с Адамс да излязат от тайната стая. Да стои на едно място и да се крие обаче, не беше характерно за него, особено когато си имаше работа с хора като Азис.

Връщаха се към спалнята на президента. Адамс вървеше отпред. Рап застана на прага и огледа стаята. От тялото на мъртвия терорист започваше да се носи лека миризма.

— Трябва да се облекча — промърмори Адамс.

Рап кимна. Адамс влезе в банята и затвори вратата след себе си. След две минути се върна при партньора си.

— Изчакай малко — заговори тихо — и ще разбереш какво е. Като остарееш.

— Да, ако остарея. Хайде да видим какво прави Анна.

Адамс влезе пръв и натисна скрития бутон. Стената се премести и Адамс влезе в тайната стая. След него вътре провря глава и Рап.

— Искаш ли да ползваш тоалетната? — попита той.

Райли кимна.

— Ела с мен, но не вдигай шум. — После се обърна към Адамс: — Наблюдавай стълбищата и ако стане нещо, ме предупреди.

Райли се изправи и последва Рап. Опитваше се да върви тихо. Влезе в банята и застана пред огледалото. Синината на лицето й беше голяма. След като ползва тоалетната, тя изтърка ръцете си със сапун, изми лицето и ръцете си и ги подсуши с чиста кърпа. Сетне насапуниса една от кърпите, а втора намокри. След това взе принадлежностите за бръснене на президента и загърна всичко в трета кърпа. Секунда по-късно излезе.

— Какво е това? — попита Рап, когато видя кърпата.

— Принадлежности за лична хигиена — отвърна Райли.

— За мен ли са?

Райли замалко не избухна в смях.

— Не, за мен.

Щом затвориха зад гърба си вратата на тайната стая, Рап коленичи и включи радиостанцията. Адамс проверяваше дали камерите работят.

— Железния вика контролната зала. Чувате ли ме? Край.

Учуди се, като чу кой му отговори.

— Железен, изглежда, беше малко зает през последните няколко часа, откакто говорихме.

Рап се подвоуми.

— Да, сър. Мисля, че постъпих правилно.

— Обзалагам се, че си прав — отвърна Стансфийлд, — но отсега нататък всеки път, когато решиш да правиш нещо, бъди тъй добър да ни осведомиш. Съвсем ясно получаваме и видео и аудиосигнал от теб. Сега има нещо много по-спешно, с което трябва да се заемеш. Имаме причини да вярваме, че президентът е в опасност.

— Бихте ли повторили?

— Има вероятност Азис да е взел със себе си човек, който е специалист по отваряне на метални врати. — Настъпи тишина. — Разбра ли ме?

— Да. Колко бързо искате да се заема с това?

— Колкото се може по-скоро, но без да подлагаш на риск живота си и операцията.

Рап се замисли. Бункерът беше в мазето на трето ниво. Единственият начин да влезе там беше стълбището, където миналата нощ бяха поставили часови.

— Сър, нека го обсъдя с Милт. Ще ви се обадя след пет минути. — Рап остави слушалката и се обърна към Адамс: — Давай чертежите. Искам да ми покажеш всички входове и изходи към мазето на трето ниво.

Адамс извади най-горния лист от свитъка и го разстла на пода.

— Това е. Има само едно стълбище, което води натам. По него минахме на идване. — Адамс вдигна поглед. — Ако ми кажеш какво точно търсиш, ще мога да ти помогна повече.

Райли се приближи, застана на колене край Рап и погледна чертежа на пода.

— Какво е това? — попита заинтригувано.

Рап се обърна. Време беше да отстрани тази пречка.

— Анна, трябва да поговорим — каза внимателно.

— За какво? — Тя вдигна поглед от чертежа.

— Трябва ми възможност да говоря свободно с Милт, а не мога, докато ти си тук. Затова искам да ми обещаеш нещо.

— Разбира се.

— Искам да подпишеш документ, че няма да казваш това, което си чула или видяла тук.

Райли се отдръпна като ужилена.

— Няма да стане! Правителството не може да ме принуди да мълча. Аз съм журналистка.

Рап се ядоса. Пред него стоеше една красива и егоистична млада жена.

— Добре — промълви безизразно. — Ще помня, че сега най-важни са кариерите ни. Вероятно е трябвало да си го спомня и миналата нощ. — Рап се обърна и вдигна слушалката на радиостанцията. — Железния вика контролната зала. Край.

— Какво трябва да значи това? — попита Райли притеснено.

Рап й направи знак да млъкне.

— Ще отидем да проверим — заговори в слушалката. — Това ще е само малка разузнавателна акция. Ако срещнем някаква пречка, веднага ще прекратим акцията. Край. — Изслуша отговора и добави: — Тъй вярно.

После остави слушалката.

— Да тръгваме, Милт. Ще продължим разговора в асансьора. — Рап взе пистолета си и се изправи.

Райли посегна да го хване за ръката.

— Чакай малко! — каза бързо. — Защо така изведнъж се промени?

— Заради твоето отношение. Снощи, когато онзи те довлече тук, за да те изнасили, аз изключих радиостанцията, защото шефовете ми щяха да ми наредят да си остана скрит, да не излагам на риск операцията. Щяха да кажат, че един човек не е по-важен от цялата операция. Това, което извърших, няма да се отрази много добре на кариерата ми, но там, в президентската спалня, имаше една жена, която се нуждаеше от помощ, и един престъпник, който трябваше да умре! — Рап се обърна към Адамс: — Да вървим.

Райли отвори уста, но той я спря:

— Анна, вече казах Каквото имах да казвам. Ще видя дали мога да намеря лист и химикалка, за да започнеш да пишеш веднага. — С тези думи Рап натисна бутона, отвори вратата и излезе.