Царството

22.

За бога, какво да прави? Толкова много неща се случиха така бързо. Светът на Нанси напълно се обърка. Имаше чувството, че накъдето й да обърне поглед, все повече и повече тайни излизат на бял свят. Въпреки това в този миг се чувстваше по-енергична и целеустремена, отколкото през стария си монотонен живот в Ню Йорк.

Тя си погледна часовника. Двадесет часа. Самолетът, който трябваше да хване, ако иска да отиде в Тибет незабелязана от властите, щеше да излети след четири часа. Нямаше защо да се преструва пред себе си, че не се изкушава. Несправедливият арест, липсата на подкрепа от страна на Дан Фишър и вестника за Херцог, възможността да вземе участие в публикуването на най-великата история на всички времена плюс трагичното страдание на годеницата на Антон — всичко това я подтикваше да отиде да го търси. Въпреки всичко обаче все още се колебаеше, не можеше да вземе решение. Доводите на Кришна бяха напълно разбираеми, а логиката му — съкрушителна. Просто беше безразсъдно да гони Антон из Тибет, ако изобщо беше там. Дан й беше дал ясни указания да стои в Делхи и да напише няколко статии с местен колорит. Полицията я беше пуснала под гаранцията, че ще остане в града. През целия си живот беше взимала необмислени решения, обаче никога досега не беше привличана от действия, толкова очевидно опасни.

Кришна беше отишъл да се обади по телефона от своя кабинет. Тя чуваше гласа му, макар да не можеше да различи думите. Почувства се самотна и безпомощна.

По някаква причина не можеше да се отпусне напълно, не можеше да забрави Антон Херцог. Удивяваше я фактът, че беше изоставен, но я изумяваше и това, че изпитва такова ясно усещане за вярност към него. Щеше да е много по-лесно да остави съдбата му в ръцете на Дан и на полицията. Да, признаваше, че е колега, но не й беше приятел, а от друга страна, едва ли имаше нужда още хора да го търсят. Агенти вече претърсваха равнините и планините в Далечния изток, за да го намерят. Възхищавай му се, каза си тя, но не се пъхай там и не си въобразявай, че можеш да го спасиш.

А може би Антон не искаше да бъде намиран. Това беше едно напълно ново развитие, което не беше обмисляла. Освен това възможно бе и да не иска да е част от Маиния живот. Може би е искал да избяга преди раждането на детето. В края на краищата, винаги го беше чувала да говори като заклет ерген. Но въпреки увещанията на здравия й разум, нещо продължаваше да я тласка: нерешеният въпрос какво всъщност е правил Херцог през всички тези години в Индия? Какво в действителност върши в Тибет? Защо е следил нейната кариера? Какво в неговото минало го е тласнало към подобни крайности, към такива мании и опасни постъпки? Най-много от всичко обаче искаше да знае каква е великата история, която беше накарала Херцог да изчезне в Тибет подобно на някой голям ловец в преследване на митично чудовище?

Въпреки всички тези въпроси, всички предупреждения, които си изреждаше, Нанси знаеше, че трябва да опита. Нищо друго нямаше да я задоволи. Нещо й подсказваше, че ако направи това, всички следи от последните двадесет и четири часа ще се обединят: противоречивата семейна история, тревожният факт, че вторият медал имаше същата направа като знака върху мундщука на костния тромпет, включително неочакваното въодушевление на Джек Адамс да я заведе в Тибет — всички ще придобият нов смисъл, ще се изяснят.

И в този момент съвсем случайно погледът й се спря върху Оракула. В цялото си тяло почувства приток на адреналин. По някаква причина това изглеждаше крайно подходящо. Тя се протегна за книгата и докато приглушеното мърморене на Кришна продължаваше в другата стая, зададе въпроса и хвърли шест пъти монетата.

Оракуле, моля те, помогни ми! Трябва да ми кажеш какво да правя.

Хексаграма 42. Нарастване. Тя потърси какво пише.

Ха, две тълкувания на цената на едно, помисли си Нанси. Тя отвори на последните страници на книгата и потърси №42 — Нарастване. Несигурно плъзна очи по текста, опитвайки се да разбере неговото неясно значение. Постепенно, както мъглата се вдига под лъчите на изгряващото слънце, съветът й стана напълно ясен. Осъзнаването, че в думите на Оракула има смисъл, че й предлага ясни съвети, накара косата й да щръкне. Те гласяха:

Хималаите! Тя едва не извика. Оракулът със сигурност й казваше да прекоси Хималаите и да отиде в Тибет.

Царят? Тя едва не падна от стола. „Кьониг“ на немски означаваше цар! Това не можеше да бъде случайно съвпадение.

Оракулът знаеше, че е преживяла трудности, но се чувства съживена от новото си положение. Но как? Как беше възможно да знае това? Дали принцът е същото като царя? Не знаеше. Премина от тълкуванието на хексаграма 42 към това на 43.

Боже всемогъщи, каза си тя. Освен ако не се поддаваше прекалено на желанията си, откривайки значения, каквито нямаше, изглежда Оракулът й казваше да тръгне. Беше почти напълно сигурна: посланието му беше: ставай, отивай в Тибет и намери царя. Открий Кьониг-Херцог. Щеше да има опасности, човек трябваше да уведоми своя собствен град. Чудеше се дали това означава, че трябва да сключи мир с Дан Фишър, да му обясни всичко, или може би на Кришна? Обаче подтикът изглеждаше настоятелен — трябваше веднага да тръгне.

Всичко беше направо невероятно. Нанси въздъхна от удивление и облекчение. Затвори книгата и остана миг неподвижна, за да събере мислите си. Веднага щом остави книгата, съмненията я обзеха отново. Може би беше прочела много повече в древните тълкувания, отколкото в действителност се съдържаше в тях. Може би беше чисто съвпадение, че в тях се говореше за цар и големи препятствия. След това се запита дали това има значение. Фактът, че го разтълкува по този начин, беше достатъчно завладяващ. Беше ясно, че иска да отиде в Тибет. Неясните слова в древната книга я бяха накарали да прекрачи границата, бяха я принудили да вземе решение: щеше да отиде в Тибет. Щеше да намери Антон Херцог и — не можеше да скрие тръпката, която тази мисъл събуждаше у нея — да открие една огромна история.

Кришна се върна в помещението с поднос, върху който имаше съдове за чай. Той го остави на бюрото и предпазливо прехвърли на плота две чаши. Горкият човечец, мисли си, че ме е убедил, че съм се отказала.

— Кришна?

— Да, Нанси?

— Можеш ли да ми повикаш такси?

Доколкото успя да прецени, в тона й трябва да е имало нещо, което веднага я издаде. Кришна остави чашата си с обезсърчено увесена глава. Тя видя, че ръцете му треперят, и за пореден път изпита съжаление, задето му причинява такова безпокойство.

— Нанси — започна той тихо, — нали нямаш намерение да влизаш отново във връзка с Джек Адамс? Нали няма да продължаваш с тези глупости?

— Ти изказа пределно ясно твоето мнение и аз ще направя всичко по силите си, за да изясня на всички, че си бил против. Още не съм решила какво да правя. Стига да можеш да го понесеш, би било прекрасно, ако ми помогнеш малко. Трябва да има още, което можем да научим за Антон и неговото семейство. Обади се в нашето кореспондентско бюро в Германия и ги помоли да ни помогнат.

Но Кришна поклати глава.

— Не, Нанси, повече нямам нищо общо с това. Дан Фишър каза съвсем ясно, че трябва да стоиш в Делхи, и не подсказа с нищо, че иска да си прекарваме времето в проучване на изчезването на Антон. „Трибюн“ не е частна детективска агенция. Ние имаме вестник да правим.

— Кришна, наистина ли вярваш в тия приказки, или просто се опитваш да си опазиш задника? — попита Нанси малко по-остро, което накара индиеца мълчаливо да се вторачи в нея.

Накрая той заговори, без повече да се опитва да прикрива своя гняв:

— Моите уважения, но ти знаеш твърде малко за тоя район. Известно ми е, че се радваш на добро име като журналистка, но не си специалист по региона. Не говориш тукашните езици. Никога не си стъпвала в Тибет. Казаха ми, че си твърде надарена, но импулсивна и че ще се нуждаеш от много съвети за местните особености — каза той направо. — Не съм си и помислял, че ще прекарам първия ден с теб в опити да те убедя да се откажеш от подобен налудничав план. Но ако настояваш, повече няма да те съветвам каквото и да било.

— Оценявам твоите съвети — отговори Нанси с по-кротък тон, макар също да почувства пристъп на гняв. — Вслушвах се в твоите съвети. Откакто пристигнах, само със съвети ме заливаш. Благодаря ти за това. А сега, като интелигентно същество, снабдена с всички твои съвети, аз взех решение. Заминавам и точка. Ако имаш желание да помогнеш, намери всичко, което можеш, за Феликс Кьониг. Ще чакам да ми звъннеш по мобилния, ако намериш някакви следи.

— Ще чакаш на мобилния, докато не изчезнеш и ти, което е и най-вероятно — отговори Кришна.

— Така ли спореше и с Антон, или той беше прекалено велик? Прекалено корав характер? Или твърде корав мъжага? Само с млади журналистки ли се отнасяш така?

— Това няма нищо общо. Антон познаваше по-добре и от мен района — кресна й в отговор Кришна. — Щеше да е неуместно да поставям под въпрос неговата преценка. А ти си просто дръзка.

— Виж, това е интересно — отвърна Нанси. — У мъжете наричат това решимост, а у жените дързост.

Кришна вдигна рамене, когато чу думите й.

— Няма защо да се защитавам от подобно безсмислено обвинение.

— Да, съгласна съм, нашият спор е напълно безсмислен — кимна Нанси. — Съжалявам, че не мога да те накарам да възприемеш моята гледна точка. Обаче те уверявам, че ще направя всичко, за да обясня на Дан как си се опитал да ме разубедиш. Обещавам ти, че няма по никакъв начин да пострадаш.

Нанси взе Антоновото копие на Оракула от бюрото му, а после якето от облегалката на стола.

— Само се надявам, че можеш да живееш със съвестта си — подхвърли тя и после излезе от бюрото, без да поглежда назад.