Царството

31.

Те вървяха по улици, пълни с просяци и поклонници, номади от степите с объркан вид, и разхождащи се безцелно туристи, докато най-сетне не стигнаха до храма Джокханг. Дебелите му каменни стени напомняха на средновековен европейски замък. Джек й обясни, че китайците съвсем сериозно са използвали тази прилика в антиламаистката си пропаганда, твърдейки, че здравите каменни стени имат двойно предназначение: в случай на нужда да служат и като защитни.

— Тибет е бил дива и опасна страна — обясни той — и преди китайската окупация властта на Далай Лама често не се е простирала по-далеч от портите на Лхаса. Има достатъчно разкази за това как неговите пратеници в Западен и Източен Тибет са били хвърляни в ями и са им се присмивали. Предните постове на ламаизма трябвало да могат да се защитават от китайските и монголските нашественици, но също така и от непокорните местни господари.

Пред храма Джокханг имаше павиран площад, а една павирана улица вървеше около дебелите му каменни стени. Тази тясна уличка, притисната между огромните стени и здравите тибетски къщи, които оформяха квартала на местните, представляваше огромен пазар. Когато огледа сергиите, Нанси забеляза, че този пазар е изцяло тибетски, за разлика от подобни на други улици, по които бяха минали. Нямаше китайски сергии, на които се продават печени фъстъци и кокоши крака, каквито беше видяла около двореца Потала.

Загледа с удивление как в центъра на павирания площад се появи мъж. Това изглежда беше млад монах, слаб като клечка, лицето му бронзирано като тиково дърво от стихиите. Той се спря, вдигна ръце към небесата, после се отпусна на колене, преди накрая да се просне по очи на земята. След кратка пауза изправи изтощеното си тяло, направи няколко крачки, спря и цикълът започна отново. Сигурно изпитваше силна болка всеки път, когато се отпускаше на колене, но изражението на лицето му изразяваше пълно блаженство. От колко ли далече идваше, запита се тя, напредвайки бавно като червей? Такова равнище на религиозна отдаденост беше немислимо днес на Запад. Къде ли е Джек, запита се тя изведнъж. Странната и трогателна гледка беше отклонила вниманието й. След като се огледа няколко пъти тревожно, най-накрая успя да го види. Беше продължил по улицата навътре в пазара. Ако не беше толкова висок и перчемът му рус, нямаше да го забележи. Нанси се втурна подире му, провирайки се с мъка през тълпата. На около петдесетина метра пред нея той се наведе и влезе през ниска врата в нещо, което би трябвало да е чайната „Синият фенер“.