Дълга нощ в Париж

101

Войникът докара Ориана навреме до летище „Бен Гурион“ благодарение на включените светлини и сирена, но след това я държаха двайсет минути при проверките.

— Съжалявам, но сте в списъка на лицата, които нямат право да напускат Израел без специално разрешение.

— Знам, но аз имам разрешение. Вижте го, в паспорта ми е.

— Какъв е този печат?

— На Звено осем-двеста. Централата в Глилот.

— Значи някой друг е дал нареждане в системата да ви задържим тук.

Чекирането за полета ѝ приключваше след десетина минути. Ориана сви рамене и влезе в денонощния магазин. Купи си дрехи и книга. Когато се върна на гишето на „Ел Ал“, там я очакваше полковник в пълна униформа.

— Добър вечер, лейтенант Талмор. Свършихте добра работа. — Той се усмихна сдържано. Вероятно отдавна не бе разговарял с младши офицери. — Сега имам още една задача за вас. Трябва ми магнетофонната лента, която ефрейтор Йермински е взел със себе си в Париж.

Беше по-скоро молба, отколкото заповед.

— Ще помогна на полковник Абади по всякакъв начин в търсенето — заяви тя.

— Полковник Абади вероятно е близо, но ние смятаме, че лентата може вече да е предадена.

— На кого?

— На човек, когото наричат Мин.

Ориана не беше сигурна как да реагира. Знаеше, че мисията ще е трудна, както и че не разполагат с много информация.

Но това тук беше нищо. Никакви предварителни сведения.

— За малко да забравя — полковникът посегна към малък куфар на гишето. — Донесох ви малко дрехи. В Париж вали, а и униформата ви едва ли е най-доброто прикритие за израелски агент. В коженото яке е телефонът на Йермински. Благодарение на вас техниците ни го отключиха. Изпратих паролата и друга важна информация на наврана ви.

— А там посочва ли се местонахождението на Мин?

— За съжаление, не, лейтенант Талмор. Машините все още не могат да вършат нашата работа. Радвайте се, докато е така.

— Каква точно е моята задача, командире?

— Тази лента ми трябва, лейтенант Талмор. Специалните отношения на звеното с американското разузнаване зависят от това. Полковник Абади сигурно ще ви посрещне на летището, но ако е зает с друго, ще трябва да се справите сама.

Ориана беше почти сигурна, че командирът предпочита да припише неизбежния провал на младши офицер и така да спаси приятеля си. Затова не отговори. Възрастният мъж стисна ръката ѝ и нареди да я отведат до самолета.

Мястото ѝ беше до прозореца. Пилотът нареди подготовка за излитане, стюардесата обеща закуска и безмитни стоки. Зазоряваше се и когато самолетът излетя, Ориана видя движещи се коли, къщи и дървета, някакво подобие на нормален живот. Беше облякла новото кожено яке и започна да чете имейлите от самсунга, който Йермински бе оставил.